Кога е Задушница?
Какво е Задушница?
Църковен помен в чест на мъртвите – това са дните в годината, в които се прави възпоменание на душите на умрелите. Православните християни молят Господ да елементарни греховете на своите близки покойници.
Както го разказва отец Михаил Станкович, ръководител на храмовете и енориите в община Брезник:
“На всяка една Задушница ние, като християни си спомняме за нашите близки – нашите предшественици. За тях правим заупокойни служби, панихиди, литургии и прочие. Прието е на самия ден в църквата да се прави литургия или панихида, или пък и двете да се извършат. Това са особени служби, на които загатваме, както умрелите служили свещеници, архиерей, монаси, близки и далечни наши познати, сродници по тяло и душа. От друга страна по същия метод да си спомним всички тези умряли християни, тези които са забравени и на които няма кой да отиде.”
Какви са традициите на Задушница?
На този ден се прави Обща панихида за умрелите в православните храмове. По време на нея вярващите палят свещ и се молят за душата на мъртвите. Гробовете на умрелите близки се посещават, почистват се, украсяват се с цветя и се прекадят с тамян.
Като знак на вярата в безсмъртието на душите върху гроба се пали свещ. Цветята символизират добродетелите на умрелия, а тамянът - чистата молитва.
Прието е гробът да се прелее с алено вино от най-възрастната жена. Ритуалът по преливане на вино стартира от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – три кръга по края на гроба.
Какво се раздава на помена?
Основната съставна част на помена е така наречен коливо – сладко варено жито, защото в Библията е казано за него, че „ няма да оживее, в случай че не почине “, а също и самун и вино. В днешни дни се раздават и доста разнообразни храни – сладки, соленки, бонбони, кифлички, сандвичи и така нататък
„ Раздавките “ се дават на другите хора на гробищата, на другари на умрелия, на съседи и други хора, които да го поменат с думите „ Бог да го елементарни! “. Църквата не е приела да се оставя храна на гроба за починалия, тъй като се счита, че душата няма потребност от храна, тя е нетленна.
Кога е Задушница?
Обикновено Задушниците в църковния календар са 3:
през февруари/март (Голяма или Месопустна); май/юни (Черешова); началото на ноември (Архангелова).
Те се падат постоянно в събота - преди Месни заговезни, след Спасовден и към Архангеловден, надлежно съгласно православния календар в България. Това е денят, който в църквата е избран за ден на починалите. Богослужението е с молебствия за умрелите. След службата се прави обща панихида. Във всяко съботно свещенодействие има специфични песнопения и канон за мъртвите.
Какви са ритуалите на трите Задушници? Месопустна (Голяма)
В съботния ден против Месни заговезни (седмица преди началото на Великия пост), у нас по традиция се подготвя жито за помен, самун и вино, и в последно време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молебствия, апостолски текст и четения от Евангелието. Свещениците правят парастас на гроба, който е по-кратък от панихидата.
Черешова
В събота преди празника Петдесетница, Задушницата се назовава Черешова, тъй като нормално през този интервал на годината зреят черешите и се донасят за помен новоузрели плодове.
Архангелова
В събота преди Архангеловден е по този начин наречената „ Велика задушница “, която припомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Тъй като е особено отдадена и на починалите воини, тя се назовава и „ мъжка “.
Тя е последната за годината и е друга общата софра на гробищния парк. На нея се слагат седем разнообразни ястия (между които обичани на починалия), с цел да „ чуят “ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се поставя на земята, а първата глътка вино се излива. Споменават се умрелите с думите “Бог да прости”, вършат се и раздавки.
В раздавката за Архангелова задушница обичайно участват вино, питки (или хляб), месо, варено жито, бонбони, дребни сладки, кекс ябълки и други плодове. Всъщност можете да подадете, каквото пожелаете.
На този ден не се работи, не се пере и не се прави никаква домакинска работа.
Кога се падат помените през идващите 7 години? Голяма задушница
През 2022 – 26 февруари
През 2023 – 8 февруари
През 2024 – 9 март
През 2025 – 22 февруари
През 2026 – 14 февруари
През 2027 – 6 март
През 2028 – 19 февруари
През 2029 – 10 февруари
Черешова задушница
През 2022 – 11 юни
През 2023 – 3 юни
През 2024 – 22 юни
През 2025 – 7 юни
През 2026 – 30 май
През 2027 – 19 юни
През 2028 – 3 юни
През 2029 – 26 май
Архангелова задушница
През 2022 – 5 ноември
През 2023 – 4 ноември
През 2024 – 2 ноември
През 2025 – 1 ноември
През 2026 – 7 ноември
През 2027 – 6 ноември
През 2028 – 4 ноември
През 2029 – 3 ноември
В кои други дни се поменуват умрелите?
Помени на умрелите се вършат на трети, девети и 40-ти ден от гибелта. Най-значим е последният помен. След това се вършат на третия, шестия, деветия месец, на първата година и на всяка годишнина по-късно. Починалите близки могат да се поменуват и всяка събота.
В църквата не се вършат панихиди през първата седмица на Великденските пости, една седмица преди и след Великден (от Лазаровден до Томина неделя), както и от 21 декември (Игнажден) до 7 януари (Ивановден).
Църковен помен в чест на мъртвите – това са дните в годината, в които се прави възпоменание на душите на умрелите. Православните християни молят Господ да елементарни греховете на своите близки покойници.
Както го разказва отец Михаил Станкович, ръководител на храмовете и енориите в община Брезник:
“На всяка една Задушница ние, като християни си спомняме за нашите близки – нашите предшественици. За тях правим заупокойни служби, панихиди, литургии и прочие. Прието е на самия ден в църквата да се прави литургия или панихида, или пък и двете да се извършат. Това са особени служби, на които загатваме, както умрелите служили свещеници, архиерей, монаси, близки и далечни наши познати, сродници по тяло и душа. От друга страна по същия метод да си спомним всички тези умряли християни, тези които са забравени и на които няма кой да отиде.”
Какви са традициите на Задушница?
На този ден се прави Обща панихида за умрелите в православните храмове. По време на нея вярващите палят свещ и се молят за душата на мъртвите. Гробовете на умрелите близки се посещават, почистват се, украсяват се с цветя и се прекадят с тамян.
Като знак на вярата в безсмъртието на душите върху гроба се пали свещ. Цветята символизират добродетелите на умрелия, а тамянът - чистата молитва.
Прието е гробът да се прелее с алено вино от най-възрастната жена. Ритуалът по преливане на вино стартира от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – три кръга по края на гроба.
Какво се раздава на помена?
Основната съставна част на помена е така наречен коливо – сладко варено жито, защото в Библията е казано за него, че „ няма да оживее, в случай че не почине “, а също и самун и вино. В днешни дни се раздават и доста разнообразни храни – сладки, соленки, бонбони, кифлички, сандвичи и така нататък
„ Раздавките “ се дават на другите хора на гробищата, на другари на умрелия, на съседи и други хора, които да го поменат с думите „ Бог да го елементарни! “. Църквата не е приела да се оставя храна на гроба за починалия, тъй като се счита, че душата няма потребност от храна, тя е нетленна.
Кога е Задушница?
Обикновено Задушниците в църковния календар са 3:
през февруари/март (Голяма или Месопустна); май/юни (Черешова); началото на ноември (Архангелова).
Те се падат постоянно в събота - преди Месни заговезни, след Спасовден и към Архангеловден, надлежно съгласно православния календар в България. Това е денят, който в църквата е избран за ден на починалите. Богослужението е с молебствия за умрелите. След службата се прави обща панихида. Във всяко съботно свещенодействие има специфични песнопения и канон за мъртвите.
Какви са ритуалите на трите Задушници? Месопустна (Голяма)
В съботния ден против Месни заговезни (седмица преди началото на Великия пост), у нас по традиция се подготвя жито за помен, самун и вино, и в последно време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в черква или вкъщи. Чете се пространният молебен за упокоение на душите, който включва молебствия, апостолски текст и четения от Евангелието. Свещениците правят парастас на гроба, който е по-кратък от панихидата.
Черешова
В събота преди празника Петдесетница, Задушницата се назовава Черешова, тъй като нормално през този интервал на годината зреят черешите и се донасят за помен новоузрели плодове.
Архангелова
В събота преди Архангеловден е по този начин наречената „ Велика задушница “, която припомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Тъй като е особено отдадена и на починалите воини, тя се назовава и „ мъжка “.
Тя е последната за годината и е друга общата софра на гробищния парк. На нея се слагат седем разнообразни ястия (между които обичани на починалия), с цел да „ чуят “ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се поставя на земята, а първата глътка вино се излива. Споменават се умрелите с думите “Бог да прости”, вършат се и раздавки.
В раздавката за Архангелова задушница обичайно участват вино, питки (или хляб), месо, варено жито, бонбони, дребни сладки, кекс ябълки и други плодове. Всъщност можете да подадете, каквото пожелаете.
На този ден не се работи, не се пере и не се прави никаква домакинска работа.
Кога се падат помените през идващите 7 години? Голяма задушница
През 2022 – 26 февруари
През 2023 – 8 февруари
През 2024 – 9 март
През 2025 – 22 февруари
През 2026 – 14 февруари
През 2027 – 6 март
През 2028 – 19 февруари
През 2029 – 10 февруари
Черешова задушница
През 2022 – 11 юни
През 2023 – 3 юни
През 2024 – 22 юни
През 2025 – 7 юни
През 2026 – 30 май
През 2027 – 19 юни
През 2028 – 3 юни
През 2029 – 26 май
Архангелова задушница
През 2022 – 5 ноември
През 2023 – 4 ноември
През 2024 – 2 ноември
През 2025 – 1 ноември
През 2026 – 7 ноември
През 2027 – 6 ноември
През 2028 – 4 ноември
През 2029 – 3 ноември
В кои други дни се поменуват умрелите?
Помени на умрелите се вършат на трети, девети и 40-ти ден от гибелта. Най-значим е последният помен. След това се вършат на третия, шестия, деветия месец, на първата година и на всяка годишнина по-късно. Починалите близки могат да се поменуват и всяка събота.
В църквата не се вършат панихиди през първата седмица на Великденските пости, една седмица преди и след Великден (от Лазаровден до Томина неделя), както и от 21 декември (Игнажден) до 7 януари (Ивановден).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ