Бележки за троловете
Какво е въздействието на троловете в интернет пространството, чии ползи изпълнят и има ли такова нещо като трол с положителни планове ? Над тези въпроси разсъждава създателят Диан Тодоров в новия си текст.
Той дава съответен образец с неизвестен коментар под негова публикация в Искра.бг , с който показва противоречие и оборва аргументирано. Във втората част на своя разбор Тодоров дава образци с тролове, работещи в интерес на държавни управления и битката на някои управленци с тях. Публикуваме цялостния му текст без редакторска интервенция:
Целта на актуалното ревю е да ви срещна с някои мои съждения по отношение на троловете. На първо място, да уточним смисъла на думата „ трол ”.
В днешно време под съвсем всяка публикация в интернет пространството откриваме тролски мнения, чиято цел е да манипулират публичното мнение или да отклонят вниманието в друга посока, съзнателно заблуждавайки читателите. Други коментатори пък допълват създателя със свои разбори, някои много подобаващи.
Американският създател Хю Фицджералд съпостави троловете с някой, който „ прави откачени неща, плюнката струи от устата му и очите му блестят ”. Подобни хора заобикаляме даже на улицата, същото би трябвало да вършим и във виртуалното пространство, защото няма смисъл да спорим с тях заради неналичието им на разсъдък и разумно мислене.
Под моя публикация във в Искра.бг на тематика „ Неправилен превод и цензура ” попаднах на два коментара, първият от които на Ангел Грънчаров – действителна персона, която се подписва с името си. Той споделя разочарованието си от съгласно него не изключително съответния на обстановката коментар от моя страна. Понякога съм склонен с мнението му, различен път – не. В случая няма по какъв начин да се съглася с него, защото определената от мен тематика бе неправилните преводи и цензура на литературни творби, а не мъката на българското обучение. И в последна сметка аз вземам решение по какъв начин и защо да пиша.
Вторият коментар бе на някой с ник „ Вуте от Волуяк ” – характерен образец за неизвестен, който разгласява погрешни изказвания, най-вероятно заради неведение. Съдейки по някои белези на изрече, мисля че зад този ник се крие жена – учителка, филоложка.
Който и да е Вуте, той/тя/то загатва, че думата „ брань ” не била вярно преведена от мен, като по този метод обърква читателите. Ако преди този момент бе направил информация в тълковния речник на българския език, щеше да открие следното:
бранта.само ед. Остар. Война, борба.
Вуте ми „ предлага “ да погледна в речника на Ожегов, само че пропуща обстоятелството, че 24-тото издание на този речник, на което евентуално се базира, е много подложено на критика заради пропуските си. В остарели издания на Ожегов бран е и със значение на война, както и в речника на Ушаков:
1. Брань 1. – осуждающие и обидные слова, ругань. Пример: Грубая б. 2. – война, битва. Пример: На поле брани (высок.). Толковый словарь Ожегова.
2. Брань -и, ж. Осуждающие и обидные слова; ругань. Грубая б. Б. на вороту не виснет (поел. о том, что на брань можно не обращать внимания). С.И.Ожегов, Н.Ю.Шведова. Толковый словарь русского языкаь.
3. Брань 1. – и, мн. нет, ж. Ругательство, злословие. Из пивной доносилась б. Б. висит в воздухе (слышна непрерывная ругань). 2. -, и, ж. (церк. книжн., поэт. устар.). Война. Пал на поле брани. Бежал он в страхе с поля брани. Лрмнтв. Пылает б.; на холмах гром гремит. Пшкн. Толковый словарь русского языка под редакцией Д. Н. Ушакова. 1935-1940.
От речника на Фасмер пък Вуте би могъл да се запознае и с етимологията на думата „ бран ”, откъдето идва и българската дума „ защита ”:
Происходит от праслав. *o-born-, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. оборона, русск., укр. оборона, белор. абарона, болг. защита, сербск. одбрана. Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера.
Както означих нагоре, Вуте евентуално се базира на 24-тото издание на речника на Ожегов, обект на много рецензии от професори и студенти, даже на правосъдно дело. Руският професор В. Морковкин споделя за речника следното: „ Купихме речника на Ожегов, който ни препоръчахте, само че не можем да намерим доста думи в него “.
Сериозни рецензии са отправени и към 23-тото издание, в което Н. Ю. Шведова е вписана като съавтор (вижте по-горе). Ученикът на Ожегов Лев Скворцов написа: „ Публикуваният еднотомен речник на Ожегов-Шведова в доста връзки се отклонява от правилата, дефинирани от самия С. И. Ожегов в публикацията „ За три типа обяснителни речници на актуалния съветски език “.
Ако Вуте бе прочел всичко това, нямаше да разгласява сходен коментар.
Относно „ рекомендацията ” на Вуте да не се търсят полови и медицински проблеми в творчеството на Пушкин, бих цитирал още веднъж Онегин: „ четях драговолно Апулея, а Цицерона не четях “ (глава 8, строфа 1). Апулей е създател на „ Златното магаре ” – един от оживелите еротични романи от античността, като магарето символизира похотта. Също по този начин намирам „ рекомендацията ” за несправедлива по отношение на Пушкин, защото неговото творчество има и полова страна. Пушкин е създател на едно от най-хубавите за 19-ти век еротични стихотворения в международен мащаб, озаглавено „ Нет, я не дорожу мятежным наслажденьем… “. Това е неговият текст:
Нет, я не дорожу мятежным наслажденьем,
Восторгом чувственным, безумством, исступленьем,
Стенаньем, криками вакханки молодой,
Когда, виясь в моих объятиях змией,
Порывом пылких ласк и язвою лобзаний
Она торопит момент последних содраганий!
О, по какъв начин милее ты, смиренница моя!
О, по какъв начин мучительно тобою счастлив я,
Когда, склоняяся на долгие моленья,
Ты предаешься мне нежна без упоенья,
Стыдливо-холодна, восторгу моему
Едва ответствуешь, не внемлишь ничему
И оживляешься потом всё боле, боле –
И делишь наконец мой пламень поневоле!
В стихотворението Пушкин споделя с читателя, че избира смирено непретенциозно момиче пред „ вакханка, която се гърчи под него като змия ”. Ако имате предпочитание да се запознаете обширно с творбите му, ще се убедите, че тези два вида дами участват в тях.
А по отношение на медицинските проблеми в творчеството на Пушкин, негови показа и сведенията, които е имал за медицината, съществува специфична книга от 1989 година с създател руския доктор Сергей Михайлович Громбах, озаглавена „ Пушкин и медицина его времени ”.
Относно споменаването на Сандански в коментара на Вуте, ще отбележа, че Сандански не е индивидът, който може да бъде даван за образец за независимост, защото съгласно исторически данни същият става съдружник на младотурците, възхвалява „ невероятната султанска благосклонност ” и е основоположник на братоубийствата измежду македонските българи. Освен че приема тезите на отоманизма, Сандански е бил и социалист – две идеологии, които нямат общо със свободата.
Във втората част на ревюто представям няколко образеца за тролове, работещи в интерес на държавни управления и битката на някои управленци с троловете.
Първият образец е с Държавния департамент на Съединени американски щати, който „ троли “ джихадистите и стана за посмешище с това. Един от мненията на Департамента беше следният: „ Унищожаването на античната просвета от назадничавост е характерност на идеологията на Ал Кайда “.
Сигурен съм, че Ал Кайда не са се засрамили от казаното по техен адрес и Робърт Спенсър го изяснява много успешно:
„ Това е по този начин, тъй като Коранът допуска, че руините на немюсюлманските култури са знак за наказването на Аллах за тези, които отхвърлят неговата истина: „ Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите! “ (Коран 3:137). Това е една от основите на ислямската концепция, че предислямските цивилизации и неислямските цивилизации са джахилия – общество на невярващи, които са безполезни. Правителственият туит не демонстрира информираност за всичко това и се основава на догатката, че членовете на Ал Кайда споделят избрани полезности и цели с немюсюлманите, които в действителност не споделят: че античните култури имат стойност сами по себе си, че те желаят да ги унищожат единствено заради назадничавост и така нататък Тази стратегия се оказва безполезна заради умишленото непознаване на исляма от страна на Държавния департамент и решителното отказване на политически неточни обстоятелства за ислямските текстове и учения. Като такава, тя няма да накара член на Ал Кайда „ да намерения още веднъж “ за наносекунда “.
Департаментът се опита да злепостави Ал Кайда, че убиват други мюсюлмани, за което още веднъж изтъквам Робърт Спенсър:
„ Всъщност фактът, че джихадистите убиват други мюсюлмани, е бил занятие на джихадистките богословски трудове доста по-дълго от трите години, през които тази стратегия работи. Още през май 2005 година починалият пълководец на Ал Кайда в Ирак Абу Муса ал Заркауи разгласява подробна теологична аргументация за убийството на мюсюлмани в джихадистки интервенции. Той не направи това, тъй като беше „ разтресен “ от туитове на Държавния департамент (или каквито и да било известия на Държавния департамент, защото нито Twitter, нито тази стратегия съществуваха в тези дни). Той го направи, тъй като това е непрекъснато занятие на джихадистите и честа тематика на джихадисткото богословско ревю. Във всеки случай тези туитове на Държавния департамент са подкрепени от толкоз доста подправени догатки за исляма и джихада, че е мъчно да си представим някой джихадист да ги одобри на съществено. “
Относно убийствата на други мюсюлмани – Ал Кайда или не ги приема за същински мюсюлмани, или пък ги счита за косвени жертви, починали неприятно стичане на събитията в битката с неверниците и сигурно отиващи в парадайса, където ги чакат признателни за жертвата им девици.
Вторият образец е за битката с троловете на мюсюлманския кмет на Лондон Садик Хан, който отпусна над 2 млн $ (GBP 1,730,726) на полицията за битка против тях, вместо против същинската престъпност. За което Робърт Спенсър споделя следното: „ Като се има поради естеството на английската политическа върхушка през днешния ден, не може да има подозрение кои „ тролове “ ще преследва тази нова полиция на мисълта и кои „ общности “ ще бъдат предпазени от „ тирада на омразата “.
Според упоменатия създател също по този начин: „ Зад насърчаването на законите за „ речта на омразата “ стои, несъмнено, една все по-авторитарна левица. Все по-нежелаеща (и безспорно неспособна) да ангажира съперниците си в рационални полемики и диспути, левицата прибягва от ден на ден и повече до алински тактики да дава отговор на консерваторите единствено с подигравка и опити да изтласка консервативните възгледи отвън сферата на допустимия дискурс. Това съответствува идеално с продължаващия блян на Организацията за ислямско съдействие /OIC/ за заплашване на Запада да криминализира рецензията към исляма “.
За тактиките на Сол Алински – любим на западната левица може да прочетете на друго място, с цел да не се отбивам от същината на актуалното ревю.
И това не е единственият образец за съдействие сред лондонския кмет и левицата. Преди време Хан забрани реклами на дами по бикини в лондонските рейсове в сходство с шериатското право, съгласно което дамите би трябвало да са покрити. Бих могъл да поздравя лондончани за избора на кмет. Лично аз като нечестивец се веселя на гледки на дами по бикини и без тях. Тук слагам емотикон усмивка.
Последният образец е с иранските тролове съгласно проверяваща публикация на списание „ Тайм “ с подправени сметки и хаштагове от рода на „ Хитлер беше прав “ и „ Убий всички евреи “. Във връзка с тях изтъквам още веднъж Спенсър:
„ Проиранската навалица упорства, че режимът в Иран е някак си сдържан и че даже и да не е, нуклеарната му стратегия е за вътрешно ползване на сила или в най-лошия случай за въздържане, само че не и за планувано всеобщо ликвидиране. Поведението на Иран допуска, че той счита, че „ Хитлер е бил прав “ и желае да следва неговите стъпки. Какво ще стане, в случай че имат нуклеарно оръжие? “.
Странно е по какъв начин левите политически партии и леви публицисти не са заинтригувани да разискват сходни тематики. Явно там липсва задоволително финансиране.
В умозаключение бих споделил, че троловете би трябвало да се подминават или да се уверим, че желанията им са положителни, което персонално аз намирам за оксиморон – трол с положителни планове. А в този момент просто прочетете речника на Ожегин, запознайте се с творчеството на Пушкин, Библията, Корана, „ Мечо Пух “, „ Малкият принц “ и така нататък Изобщо потребно е да се чете, преди да се разгласяват мнения. Освен в случай че не си трол – там си действаш според несъмнено задание.
