Повече от социално предприемачество
Какво е обществено предприемачество и за какво в България то към момента остава бутиково начинание с дребен стопански резултат? Според отчет на Български център за нестопанско право от 2023 година, макар интереса към тази действия и достатъчното положителни образци за бизнес инициативи, въпреки и с не задоволително видимо въздействие върху националната стопанска система, законодателството не съумява да догони темповете на развиване на обществените предприятия.
България към момента е измежду страните, които не дават основни облекчения за обществените бизнеси (напр. данъчни) и не разпознават обществените предприятия като бенефициент на доста от ограниченията, насърчаващи дребния и междинен бизнес.
В същото време медийният и публичен, към този момент и стопански фокус върху обществено обвързаните и виновни компании пораства, само че както отбелязва Иван Нейков, началник на екипа на Балкански институт на труда и обществената политика, изготвили оценката на Закона за предприятията на обществената и солидарна стопанска система, в действие от 2019 година „ капацитетът е огромен, защото средата и подтекстът демонстрират положителна реакция, и в случай че има негативи, то те ще бъдат единствено от ненаправеното “.
Докато това се счита главно за активност, която изисква дотации или донорска помощ, нейното развиване като устойчива икономическа активност е под въпрос. Насърчителната държавна политика или частни начинания може единствено да оказват помощ за по-добрия отговор на това предизвикателство.
За да надникнем в кухнята на така наречен обществени предприемачество или бизнес с идея, се срещаме с трима експерти в сферата:
Надя Шабани:
Държавата употребява остарели способи на поддръжка
Надя Шабани е шеф на Български център за нестопанско право. Юрист с над 20 година опит в стратегии за развиване на потенциала на гражданските организации, отбрана на гражданските права, благоприятни условия за публично-частни партньорства. През последните години взе участие интензивно и в основаването на Щрак – обществено пространство в София – Снимка Личен списък
Г-жо Шабани, Вашата програма LET’s GO: Програма за предприемачество за Неправителствени организации, към този момент има история. Бихте ли разказали по какъв начин започва и по какъв начин се трансформира това, на което учите участниците?
От 13 година поддържаме неправителствени организации да се трансфорат в самостоятелни и финансово постоянни организации точно през програмата Let’s Go. Чрез общественото предприемачество те развиват обвързвана с задачата стопанска активност – създават артикули, дават услуги, новаторски решения, като полученият финансов резултат реинвестират в обществената си идея. Социалните предприятия оферират заслужен труд на хора от уязвими групи, опазват околната среда, влагат в познание и опазват традициите живи. Досега над 50 бизнес хрумвания бяха финансово подкрепени с над 400 000 лева инвестиция. Благодарение на обществените предприятия от общността на Let’s Go над 300 нови позиции се отварят за хора от уязвими групи и над 1 500 нови корпоративни клиенти.
Кои са най-сериозните предпоставки и спънки за развиване на обществено предприемачество и комерсиализиране на положителната концепция и обществено виновните модели у нас? Публичната поддръжка среща ли потребностите на организациите?
Социалното предприемачество се задвижва от хора с дела, нетърпеливи да намерят решения на обществено значими провокации. И с цел да оцелее този нехарактерен бизнес, му трябват бизнес подходи, тактики и благоприятни условия за напредък. Затова и не е елементарно да започнеш обществено предприемаческа самодейност, а още по-трудно е да я развиеш, да оцелее и да откри пазарна ниша. Тази симбиоза заслужава внимание и държавна поддръжка.
България има доста капацитет за развиване на общественото предприемачество, само че имаме и нерешени проблеми. И това е голяма опция да сме дейни, не да чакаме страната да се погрижи. Стоките на обществените предприятия се избират от българските клиенти, които се свързват и с съответните дела. Но колкото е мъчно за един микробизнес в България, толкоз е мъчно и за тези компании – административна тежест, свръхрегулации, сложен достъп до евтини първични материали и по-големи пазари.
Дали страната поддържа? По-скоро отговорът е „ Не “. Има закон за предприятията на обществената и солидарна стопанска система от 2018г., само че към момента вписани в регистъра са към 50 предприятия (а всяка година в Национален статистически институт над 2000 се самоопределят като такива). Държавата към момента употребява остарели способи на „ поддръжка “ – счита вписването в регистъра като отличителна марка, а жизнеспособната и продуктивна екосистема може да стане огромна с съответни и действително подкрепящи ограничения, с вътрешни надпревари, от които ще се раждат все по-добри хрумвания. Най-успешните ни стратегии за обществено предприемачество са тези, в които включваме хора от бизнеса като ментори или сътрудници на обществените бизнесмени. На хартия всички стратегически документи дават отговор на европейските цели в тази политика, само че на процедура няма действително работещи обществени принадлежности за поддръжка.
Как да се сътвори среда, която да предизвиква общественото предприемачество и обществено виновния бизнес?
На първо място, би трябвало да има доста стратегии за подкрепяне стартирането на сходни бизнес инициативи, да се задържат и развият. Основното е не регулацията да е даваща опция на най-хубавите да изпъкнат, а да отвори „ фунията “ да влизат повече и повече, да има подобаващи тласъци за напредък, което ще развие конкуренцията и качеството. На второ място, обединяването е основен фактор за по-големи триумфи и постижения. Ето, част от нашата общественост обществени бизнесмени се сплоти в ДарПазар - предприятия от цялата страна, и по този начин доближаваме до повече клиенти.
Мария Алкалай:
Социалният бизнес е маратонско тичане
Мария Алкалай е водещ обучител в екипа на съдружие " Възможности без граници " с опит по тематиките права на индивида, тъждество, приобщаващо обучение. Автор на настолната игра " Барабар ", която включва 15 международни провокации посредством историята на борбени и велики персони и събития – (На фотографията – Екипът на „ Барабар “. Мария Алкалай е вдясно) - Снимка Soul Cinematic
Г-жо Алкалай, по какъв начин стигнахте от една добра просветителна концепция до обществено дружество с сполучлив бизнес модел?
Моята история стартира през 2005 година с образование по британски език за деца и младежи с повреден слух, минава през цивилен организации, през държавна работа, и стига до сегашния миг. Развивам общественото предприемачество с екипа на съдружие „ Възможности без граници “ през настолната игра „ Барабар “.
През 2015 година стартирахме с онлайн играта вид викторина „ Толерадо “, последвана от детективски мистерии онлайн, в които търсим изчезнали хора, научаваме за Възродителния развой и за Холокоста, и стигнахме до основаването на „ Барабар “. И когато видиш, че инструментът работи и реализира мечтаните резултати, желанието да мащабираш те извежда на предприемаческата пътека, която в бранша на общественото предприемачество е маратонско тичане, не спринт за орден.
„ Барабар “ е издадена на пет езика - български, британски, немски, испански и холандски, и взе участие във всички огромни изложби за настолни игри в тези европейски страни. Ползва се както в учебно заведение, по този начин и в корпоративни тренинги, в семинарни занятия на студенти. Готови сме с още преводи, работим върху нови артикули, стъпващи върху модела на „ Барабар “.
Какво подхранва бизнес мисленето в работата по дела и по какъв начин идеите въодушевяват бизнес планове?
Прагматизмът и желанието за смяна, за която се бориш, да я има тук и през днешния ден, и на следващия ден. Каузите без бизнес модел зад себе си черпят сила и живот от ентусиазма и мотивацията на доброволци и постоянно имат своя напредък, от време на време даже и 5-минутна популярност. Но устойчивите модели за обществена смяна не разчитат на положителните планове на хората. И не тъй като хората нямат такива, а тъй като никому не трябва да се постанова да избира сред личното си благоденствие и това да отдели време или да постави старания в помощ на идея. Затова създадохме „ Барабар “ с концепцията да монетаризираме работата си и да сложим играта в основата на бизнес модел, който доближава до по-широк кръг хора.
Вие сте развивали концепцията си за стратегическа игра с помощта на запас от Фонд на Фондовете в размер на 25 000 евро посредством „ Разузнавателна служба на Великобритания КРЕДИТ “ АД в осъществяване на финансовия инструмент „ Микрокредитиране със споделен риск “ по Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси “ 2014-2020. Как се случи и какво постигнахте?
Началото беше мъчно, тъй като финансовите принадлежности не отразяват света на общественото предприемачество. Банките дават заеми против обезпечения. Няма обществено дружество, което може да даде ипотека, залог или да извади гаранция.
Финансирането по линия на Европейски Съюз стъпва върху мощно рестриктивната дефиницията за обществено дружество и указател в МТСП, които безусловно свеждат бранша до сдружения, осигуряващи субсидирана претовареност на хора с увреждания. Затова би трябвало да се търсят други възможности. Ние пробихме нишово. Първо спечелихме „ Let’s GO “ - състезанието за бизнес проект на Неправителствени организации на Българския център за нестопанско право напролет на 2022 година, с което осигурихме стартов капитал. Финансирането от „ Разузнавателна служба на Великобритания Кредит “ беше единственият артикул, отчитащ действителността на обществените предприятия - опция за самоопределение, невисок административен предел, гарантиране на заема единствено с обезпечение от страна на физическо лице, най-малък лихвен % и отличен гратисен интервал. Цялата сума от 25 000 евро отпътува с една фактура ден след отпущането на средствата. Нашият обществен бизнес не може да мащабира и да се разгърне с еднократен заем или победа в конкурс с парична премия. Има потребност от повече и по-добре създадени финансови принадлежности, достъп до европейски стратегии, поощряване на публично-частно партньорство и споделено прилагане на материални бази и запаси.
Класическото банково кредитиране би трябвало да отдели време да разбере бранша и да предложи артикули, които регистрират спецификата на пазарите, продуктите и клиентите на другите обществени предприятия.
Нашата резистентност е функционалност само на личните ни сили, обсег и сила. Предстои ни стартирането на нова игра на българския пазар, както и по-сериозно наличие в просветителния и юношески бранш в Белгия и Холандия.
Благовеста Пугьова:
Приносът би трябвало да пораства дружно с компанията
Благовеста Пугьова е съосновател и изпълнителен шеф в две компании - Childish.AI е фокусирана в създаването на решения с изкуствен интелект, а Fabrico е продуктова компания, която цифровизира обслужването на машини в индустриални предприятия. Основател и ръководител на фондация „ Подарете книга ”, която поддържа деца, лишени от родителска грижа посредством ментори-доброволци. Трите организации - Childish.AI, Fabrico и Подарете книга, са свързани посредством идеята на фондацията, само че и официално в организационната си конструкция – Снимка Габриела Илиева
Г-жо Пугьова, разкажете ни за връзката сред „ Подари време “, Childish и Fabrico?
Историята стартира с основаването на фондация “Подарете книга ” през 2010 година Започнахме като неофициална група от доброволци, които подаряват книги на деца от домове, само че главният ни фокус станаха другарството и подаряването на време. А кариерният ми път е бил в разнообразни компании във финансовия бранш и ИТ промишлеността. Когато през 2018 година започнах да мисля по концепцията за ИТ бизнес с фокус в данни и изкуствен интелект (ИИ), не желаех това да бъде типичен бизнес, който генерира облага единствено за притежателите. Взехме решение с Андрей Нончев да споделим резултатите от труда си и да дарим 50% от дяловете си на фондацията. С триумфа на Childish.AI създадохме още една компания - Fabrico, продуктова компания, която е подкрепена от фондове за рисков капитал. В нея фондацията има дребен дял, само че философията на грижа за смисъла на идеята продължава да стои в основата и на двете компании.
Какво подхранва бизнес мисленето в работата по дела и по какъв начин идеите въодушевяват бизнес планове?
Винаги съм намирала изумителна синергия сред двете, даже когато работата и идеята за мен бяха две обособени неща. В груповата ни конструкция те са в съвършена симбиоза - във фондацията прилагаме бизнес процеси с ясната цел да реализираме най-хубавото за децата по най-ефективния метод. Бизнесът и хората в него се зареждат от идеята и полезностите и духът на компанията са нещото, с които най-вече се гордеем. Много от сътрудниците ни са доброволци във фондацията.
Как през днешния ден балансирате сред бизнес и обществена идея? Променя ли се ръководството и визията на " Подари време " заради обвързаността с бизнеса?
Сигурността, която бизнесът дава на фондацията, е значима за устойчивостта й. Виждала съм доста фондации, които са принудени да аплайват с непривични действия поради липса на средства. При нас също има моменти на дефицит на средства, изключително при напредък и агресия на двете компании, когато облагите се реинвестират. В този случай сумите от компанията към фондацията са лимитирани, само че положителните бизнес връзки и чистите процеси в „ Подарете книга “ ни оказват помощ да привличаме донори. Имаме клуб “10Х10 ”, който се основава на концепцията, че бюджетът на фондацията е 100 хиляди лева годишно и събирайки 10 компании, които да дарят 10 хиляди евро, можем да помогнем на стотици деца.
Вашите рекомендации за основаване на среда, която да предизвиква обществено виновния бизнес?
Често съпоставям тези връзки с уравнение - в случай че бизнесът пораства, би трябвало и общественият му принос да пораства, с цел да има баланс. Моята рекомендация е да намерим хора, на които имаме доверие и да се вслушваме в тях, без значение от коя страна на това уравнение стоим. Така и двете страни ще учат една от друга и ще виждат плодовете на дълготрайното си партньорство.
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
България към момента е измежду страните, които не дават основни облекчения за обществените бизнеси (напр. данъчни) и не разпознават обществените предприятия като бенефициент на доста от ограниченията, насърчаващи дребния и междинен бизнес.
В същото време медийният и публичен, към този момент и стопански фокус върху обществено обвързаните и виновни компании пораства, само че както отбелязва Иван Нейков, началник на екипа на Балкански институт на труда и обществената политика, изготвили оценката на Закона за предприятията на обществената и солидарна стопанска система, в действие от 2019 година „ капацитетът е огромен, защото средата и подтекстът демонстрират положителна реакция, и в случай че има негативи, то те ще бъдат единствено от ненаправеното “.
Докато това се счита главно за активност, която изисква дотации или донорска помощ, нейното развиване като устойчива икономическа активност е под въпрос. Насърчителната държавна политика или частни начинания може единствено да оказват помощ за по-добрия отговор на това предизвикателство.
За да надникнем в кухнята на така наречен обществени предприемачество или бизнес с идея, се срещаме с трима експерти в сферата:
Надя Шабани:
Държавата употребява остарели способи на поддръжка
Надя Шабани е шеф на Български център за нестопанско право. Юрист с над 20 година опит в стратегии за развиване на потенциала на гражданските организации, отбрана на гражданските права, благоприятни условия за публично-частни партньорства. През последните години взе участие интензивно и в основаването на Щрак – обществено пространство в София – Снимка Личен списък
Г-жо Шабани, Вашата програма LET’s GO: Програма за предприемачество за Неправителствени организации, към този момент има история. Бихте ли разказали по какъв начин започва и по какъв начин се трансформира това, на което учите участниците?
От 13 година поддържаме неправителствени организации да се трансфорат в самостоятелни и финансово постоянни организации точно през програмата Let’s Go. Чрез общественото предприемачество те развиват обвързвана с задачата стопанска активност – създават артикули, дават услуги, новаторски решения, като полученият финансов резултат реинвестират в обществената си идея. Социалните предприятия оферират заслужен труд на хора от уязвими групи, опазват околната среда, влагат в познание и опазват традициите живи. Досега над 50 бизнес хрумвания бяха финансово подкрепени с над 400 000 лева инвестиция. Благодарение на обществените предприятия от общността на Let’s Go над 300 нови позиции се отварят за хора от уязвими групи и над 1 500 нови корпоративни клиенти.
Кои са най-сериозните предпоставки и спънки за развиване на обществено предприемачество и комерсиализиране на положителната концепция и обществено виновните модели у нас? Публичната поддръжка среща ли потребностите на организациите?
Социалното предприемачество се задвижва от хора с дела, нетърпеливи да намерят решения на обществено значими провокации. И с цел да оцелее този нехарактерен бизнес, му трябват бизнес подходи, тактики и благоприятни условия за напредък. Затова и не е елементарно да започнеш обществено предприемаческа самодейност, а още по-трудно е да я развиеш, да оцелее и да откри пазарна ниша. Тази симбиоза заслужава внимание и държавна поддръжка.
България има доста капацитет за развиване на общественото предприемачество, само че имаме и нерешени проблеми. И това е голяма опция да сме дейни, не да чакаме страната да се погрижи. Стоките на обществените предприятия се избират от българските клиенти, които се свързват и с съответните дела. Но колкото е мъчно за един микробизнес в България, толкоз е мъчно и за тези компании – административна тежест, свръхрегулации, сложен достъп до евтини първични материали и по-големи пазари.
Дали страната поддържа? По-скоро отговорът е „ Не “. Има закон за предприятията на обществената и солидарна стопанска система от 2018г., само че към момента вписани в регистъра са към 50 предприятия (а всяка година в Национален статистически институт над 2000 се самоопределят като такива). Държавата към момента употребява остарели способи на „ поддръжка “ – счита вписването в регистъра като отличителна марка, а жизнеспособната и продуктивна екосистема може да стане огромна с съответни и действително подкрепящи ограничения, с вътрешни надпревари, от които ще се раждат все по-добри хрумвания. Най-успешните ни стратегии за обществено предприемачество са тези, в които включваме хора от бизнеса като ментори или сътрудници на обществените бизнесмени. На хартия всички стратегически документи дават отговор на европейските цели в тази политика, само че на процедура няма действително работещи обществени принадлежности за поддръжка.
Как да се сътвори среда, която да предизвиква общественото предприемачество и обществено виновния бизнес?
На първо място, би трябвало да има доста стратегии за подкрепяне стартирането на сходни бизнес инициативи, да се задържат и развият. Основното е не регулацията да е даваща опция на най-хубавите да изпъкнат, а да отвори „ фунията “ да влизат повече и повече, да има подобаващи тласъци за напредък, което ще развие конкуренцията и качеството. На второ място, обединяването е основен фактор за по-големи триумфи и постижения. Ето, част от нашата общественост обществени бизнесмени се сплоти в ДарПазар - предприятия от цялата страна, и по този начин доближаваме до повече клиенти.
Мария Алкалай:
Социалният бизнес е маратонско тичане
Мария Алкалай е водещ обучител в екипа на съдружие " Възможности без граници " с опит по тематиките права на индивида, тъждество, приобщаващо обучение. Автор на настолната игра " Барабар ", която включва 15 международни провокации посредством историята на борбени и велики персони и събития – (На фотографията – Екипът на „ Барабар “. Мария Алкалай е вдясно) - Снимка Soul Cinematic
Г-жо Алкалай, по какъв начин стигнахте от една добра просветителна концепция до обществено дружество с сполучлив бизнес модел?
Моята история стартира през 2005 година с образование по британски език за деца и младежи с повреден слух, минава през цивилен организации, през държавна работа, и стига до сегашния миг. Развивам общественото предприемачество с екипа на съдружие „ Възможности без граници “ през настолната игра „ Барабар “.
През 2015 година стартирахме с онлайн играта вид викторина „ Толерадо “, последвана от детективски мистерии онлайн, в които търсим изчезнали хора, научаваме за Възродителния развой и за Холокоста, и стигнахме до основаването на „ Барабар “. И когато видиш, че инструментът работи и реализира мечтаните резултати, желанието да мащабираш те извежда на предприемаческата пътека, която в бранша на общественото предприемачество е маратонско тичане, не спринт за орден.
„ Барабар “ е издадена на пет езика - български, британски, немски, испански и холандски, и взе участие във всички огромни изложби за настолни игри в тези европейски страни. Ползва се както в учебно заведение, по този начин и в корпоративни тренинги, в семинарни занятия на студенти. Готови сме с още преводи, работим върху нови артикули, стъпващи върху модела на „ Барабар “.
Какво подхранва бизнес мисленето в работата по дела и по какъв начин идеите въодушевяват бизнес планове?
Прагматизмът и желанието за смяна, за която се бориш, да я има тук и през днешния ден, и на следващия ден. Каузите без бизнес модел зад себе си черпят сила и живот от ентусиазма и мотивацията на доброволци и постоянно имат своя напредък, от време на време даже и 5-минутна популярност. Но устойчивите модели за обществена смяна не разчитат на положителните планове на хората. И не тъй като хората нямат такива, а тъй като никому не трябва да се постанова да избира сред личното си благоденствие и това да отдели време или да постави старания в помощ на идея. Затова създадохме „ Барабар “ с концепцията да монетаризираме работата си и да сложим играта в основата на бизнес модел, който доближава до по-широк кръг хора.
Вие сте развивали концепцията си за стратегическа игра с помощта на запас от Фонд на Фондовете в размер на 25 000 евро посредством „ Разузнавателна служба на Великобритания КРЕДИТ “ АД в осъществяване на финансовия инструмент „ Микрокредитиране със споделен риск “ по Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси “ 2014-2020. Как се случи и какво постигнахте?
Началото беше мъчно, тъй като финансовите принадлежности не отразяват света на общественото предприемачество. Банките дават заеми против обезпечения. Няма обществено дружество, което може да даде ипотека, залог или да извади гаранция.
Финансирането по линия на Европейски Съюз стъпва върху мощно рестриктивната дефиницията за обществено дружество и указател в МТСП, които безусловно свеждат бранша до сдружения, осигуряващи субсидирана претовареност на хора с увреждания. Затова би трябвало да се търсят други възможности. Ние пробихме нишово. Първо спечелихме „ Let’s GO “ - състезанието за бизнес проект на Неправителствени организации на Българския център за нестопанско право напролет на 2022 година, с което осигурихме стартов капитал. Финансирането от „ Разузнавателна служба на Великобритания Кредит “ беше единственият артикул, отчитащ действителността на обществените предприятия - опция за самоопределение, невисок административен предел, гарантиране на заема единствено с обезпечение от страна на физическо лице, най-малък лихвен % и отличен гратисен интервал. Цялата сума от 25 000 евро отпътува с една фактура ден след отпущането на средствата. Нашият обществен бизнес не може да мащабира и да се разгърне с еднократен заем или победа в конкурс с парична премия. Има потребност от повече и по-добре създадени финансови принадлежности, достъп до европейски стратегии, поощряване на публично-частно партньорство и споделено прилагане на материални бази и запаси.
Класическото банково кредитиране би трябвало да отдели време да разбере бранша и да предложи артикули, които регистрират спецификата на пазарите, продуктите и клиентите на другите обществени предприятия.
Нашата резистентност е функционалност само на личните ни сили, обсег и сила. Предстои ни стартирането на нова игра на българския пазар, както и по-сериозно наличие в просветителния и юношески бранш в Белгия и Холандия.
Благовеста Пугьова:
Приносът би трябвало да пораства дружно с компанията
Благовеста Пугьова е съосновател и изпълнителен шеф в две компании - Childish.AI е фокусирана в създаването на решения с изкуствен интелект, а Fabrico е продуктова компания, която цифровизира обслужването на машини в индустриални предприятия. Основател и ръководител на фондация „ Подарете книга ”, която поддържа деца, лишени от родителска грижа посредством ментори-доброволци. Трите организации - Childish.AI, Fabrico и Подарете книга, са свързани посредством идеята на фондацията, само че и официално в организационната си конструкция – Снимка Габриела Илиева
Г-жо Пугьова, разкажете ни за връзката сред „ Подари време “, Childish и Fabrico?
Историята стартира с основаването на фондация “Подарете книга ” през 2010 година Започнахме като неофициална група от доброволци, които подаряват книги на деца от домове, само че главният ни фокус станаха другарството и подаряването на време. А кариерният ми път е бил в разнообразни компании във финансовия бранш и ИТ промишлеността. Когато през 2018 година започнах да мисля по концепцията за ИТ бизнес с фокус в данни и изкуствен интелект (ИИ), не желаех това да бъде типичен бизнес, който генерира облага единствено за притежателите. Взехме решение с Андрей Нончев да споделим резултатите от труда си и да дарим 50% от дяловете си на фондацията. С триумфа на Childish.AI създадохме още една компания - Fabrico, продуктова компания, която е подкрепена от фондове за рисков капитал. В нея фондацията има дребен дял, само че философията на грижа за смисъла на идеята продължава да стои в основата и на двете компании.
Какво подхранва бизнес мисленето в работата по дела и по какъв начин идеите въодушевяват бизнес планове?
Винаги съм намирала изумителна синергия сред двете, даже когато работата и идеята за мен бяха две обособени неща. В груповата ни конструкция те са в съвършена симбиоза - във фондацията прилагаме бизнес процеси с ясната цел да реализираме най-хубавото за децата по най-ефективния метод. Бизнесът и хората в него се зареждат от идеята и полезностите и духът на компанията са нещото, с които най-вече се гордеем. Много от сътрудниците ни са доброволци във фондацията.
Как през днешния ден балансирате сред бизнес и обществена идея? Променя ли се ръководството и визията на " Подари време " заради обвързаността с бизнеса?
Сигурността, която бизнесът дава на фондацията, е значима за устойчивостта й. Виждала съм доста фондации, които са принудени да аплайват с непривични действия поради липса на средства. При нас също има моменти на дефицит на средства, изключително при напредък и агресия на двете компании, когато облагите се реинвестират. В този случай сумите от компанията към фондацията са лимитирани, само че положителните бизнес връзки и чистите процеси в „ Подарете книга “ ни оказват помощ да привличаме донори. Имаме клуб “10Х10 ”, който се основава на концепцията, че бюджетът на фондацията е 100 хиляди лева годишно и събирайки 10 компании, които да дарят 10 хиляди евро, можем да помогнем на стотици деца.
Вашите рекомендации за основаване на среда, която да предизвиква обществено виновния бизнес?
Често съпоставям тези връзки с уравнение - в случай че бизнесът пораства, би трябвало и общественият му принос да пораства, с цел да има баланс. Моята рекомендация е да намерим хора, на които имаме доверие и да се вслушваме в тях, без значение от коя страна на това уравнение стоим. Така и двете страни ще учат една от друга и ще виждат плодовете на дълготрайното си партньорство.
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ