Мартина, която играе Ирина и вярва във всичко, което носи душа
Какво е след няколко години на сцената една от първите ти функции на огромния екран да е основна, а филмът, в който си се снимал, да обикаля по фестивали и постоянно да е награждаван? Един от хората, които могат да отговорят на този въпрос, е Мартина Апостолова. Тя освен играе основната роля в дебютната пълнометражна лента на Надежда Косева " Ирина ", само че като че ли от дълго време е не запомнила, че има спирачки, тъй като влиза от зрелище в зрелище, придвижва се постоянно с кола, само че е щастлива, когато се качва на мотора си и не помни за света, плувайки в възприятието на всеобхватната независимост, която тази машина й носи.
За нея триумфите на " Ирина " идват внезапно, тъй като вместо да мисли каква би била ориста на кино лентата, тя се концентрира върху това да построи ролята си и да оправдае доверието, което са й дали своят вот нейните учители – Снежина Петрова, Цветана Манева, Възкресия Вихърова. А през вечерите феновете на по-алтернативните заведения могат да я открият в ъндърграунд бара, в който тя работи. " Не се срамя да го кажа, тъй като много сътрудници също вършат това. Човек просто би трябвало да си изкара прехраната по някакъв метод ", отсича тя.
Пътят към " Ирина "
Във кино лентата се озовава, откакто режисьорът Надежда Косева я гледа в зрелище на Десислава Шпатова. И не я харесва въобще. Но когато Мартина излиза от залата, Надежда Косева вижда по какъв начин тя се държи с баба си и вижда основния воин на кино лентата си в нея. Естествено, това не й носи ролята едновременно. Предстоят 3 месеца кастинги, само че за нея времето няма значение, а и в края точно тя застава пред камерата.
© София филм фест
Кадър от " Ирина.
За Мартина " Ирина " е филм за човещината и за вярата, че всеки човек, без значение от общественото си състояние и белезите от пътя му през живота, към момента е в положение да " бръкне в душата си, да я отвори и да обърне внимание на страстите, които живеят в нея и които постоянно забравяме. " За нея премиите са пътни знаци, които й демонстрират, че е на верния път. " Не съм се възгордяла или нещо сходно. В България има пъклен доста надарени сътрудници и хора на изкуството, които не по-малко заслужават да бъдат награждавани за работата си ", споделя решително тя, до момента в който си свива цигара от отворения пакет с тютюн.
Мартина в никакъв случай не се е замисляла дали да става артист. Не е вземала решение да влезе в театъра, а по-скоро не се е съпротивила театърът да я вземе. От дребна е като дете в деня преди Коледа, когато баба й я води на опера и балет, а майка й – на спектакъл. Днес се усеща по същия метод, когато й следва да излезе на сцената.
Детството й минава сред София и къщата на дядо й в град Рила. Тъкмо там, на стадиона, тя открива пристрастеността по моторите – учи се на жълт " Симсон ", благосъстоятелност на нейн другар. Не знае сигурно дали е от последното потомство, изкарало детството си на открито, само че цени тези спокойни и блажени години, останали в предишното.
Киното и театърът
За нея киното е изкуство, в което няма място за фалш и преиграване. " Киното е магия, в която се потапяш за два-три часа. И един различен свят стартира да съществува в теб, а ти започваш да съществуваш в него ", пали цигарата си тя. " Всъщност Надя (Надежда Косева – бел. ред.) откри най-точния израз за връзката сред театъра и киното. Тя сподели, че театърът е лупа, а киното е микроскоп ", изяснява Мартина.
© Георги Кожухаров
Мартина Апостолова
Един от първите хора, които я сграбчват в театъра, е Касиел Ноа Ашер. Когато е на 12 години, Мартина я гледа в моноспектакъл в Младежкия спектакъл. Снежана Петрова и Цветана Манева са толкоз значими за нея, че щом схваща, че те преподават в Нов български университет, не се замисля и даже не кандидатства в НАТФИЗ. Съзнава, че това е рисков ход, защото към актьорите, приключили Нов български университет, има огромно съмнение, само че е удовлетворена на наученото там. " Никой не те принуждава да работиш по дадена система. Не ти изясняват, че това го е споделил Станиславски и друго не съществува, да вземем за пример. Запознават те с работата и методите на разнообразни школи, с цел да разполагаш с по-голям набор от принадлежности. И да можеш да вземаш това, което ти би трябвало в съответния случай ", разяснява тя.
Определя се като реалист. Но реалист, който има вяра в зачитането на всяко нещо, което носи душа. За нея то може да бъде както човешко създание, по този начин и растение или животно. Вярва, че отношението на хората към заобикалящия ги свят би трябвало да бъде положително. " Дори това да не ни избави, най-малко ще ни даде малко позитивно време и положителни прекарвания на тази земя ", споделя тя. Друго нещо, в което има вяра до дъно, е свободата. Тя приема ударни дози от нея, когато играе, само че и когато кара мотор. От няколко години има собствен личен и не може да му се нарадва. " Не мисля за нищо друго, до момента в който карам. Това е най-хубавото възприятие на света ", твърди тя.
Не е елементарно да си млад артист
Естествено, нищо не е елементарно и Мартина не желае да мълчи, когато става дума за компликациите, които среща младият артист при реализацията си. " Не мисля, че те са единствено при актьорите. Всички хора, които са се отдали по някакъв метод на изкуството, се сблъскват със стени ", споделя тя. Основният проблем в живота на младия артист е общовалиден за мнозина – по какъв начин да се издържаш. " Това води до дефицит на време, на сън. Не съм единствената, която работи по питейни заведения ", отбелязва Мартина. А когато е била щатен артист в Благоевградския спектакъл, тя е била непрекъснато ангажирана и в София. За нея това са две години, изкарани в нещо като сън, " само че все пак - прелестен сън ".
© София филм фест
Кадър от " Ирина.
" Сутрин в Благоевград имам подготовка или детско зрелище. Вечерта е същото, без значение дали е в Благоевград или в София. След това ходя на работа в бара. А сутринта се качвам на първия рейс за Благоевград ", споделя тя изцяло умерено, без по никакъв метод да недоволства или да се ядосва. " Но това е едно безспирно безчинство над човешките благоприятни условия. Ако я нямаше вечерната работа, може би щеше да е по-лесно да се оправи човек. Но по какъв начин да кажеш завършек на нещо, което ти носи парите, с които даже пътуваш до театъра ", продължава тя.
По думите й най-трудното е, че когато живееш по този метод, в един миг концентрацията ти понижава до " абсолютния най-малко ". Тогава като артист не усещаш, че можеш да дадеш задоволително и започваш да се чувстваш малоценен. " Чудиш се по какъв начин да спасиш ситуацията и да не прецакаш сътрудниците. Иначе е ясно, че заплатите в театрите не стигат за нищо. Не дай си Боже да живееш на квартира. А има и сътрудници, които изхранват фамилии с тези заплати! ", акцентира тя.
Въпреки присъединяване ѝ в " Ирина " и триумфите на кино лентата до този миг, уговорките й на този стадий са по-скоро в театъра. В момента Мартина репетира в зрелище на Възкресия Вихърова, което я прави доста щастлива. " Историята ТИ (ти) в мен " е третият план, в който Мартина работи с един от обичаните си режисьори и свои учители. А на сцената си партнира с част от останалите учители от студентските години. Премиерата им бе този уикенд в Пловдивската " Баня старинна ", а спектакълът се чака наесен и в София. И защото Мартина явно е работохолик, редом репетира и в зрелище, което е по-скоро физически пърформанс с режисьор Марион Дърова. " Машина за ненавист " ще има своята премиера на 17 и 18 април от 19.30 в ДНК.
Другата ѝ кариера – тази на барман - й е донесла едни от най-хубавите другарства. И я обогатява всяка вечер. " Имам съзнанието да абсорбирам от хората, които срещам – държанието им, даже въздействието на алкохола върху тях. Дали са пристигнали тъжни, или изтощени от работа. Какво се случва с съответния човек в границите на 2-3 часа. Независимо дали се е напил, или просто се е отпуснал малко. Как реагира, когато някой явно му подхожда ", споделя тя. " Смятам се за бдителен човек и барът ми е приключил доста добра работа. Сигурно това е една подсъзнателна причина, с цел да не преставам да работя тъкмо това. Най-съзнателните са ясни – би трябвало да се устоявам ", приключва Мартина
За нея триумфите на " Ирина " идват внезапно, тъй като вместо да мисли каква би била ориста на кино лентата, тя се концентрира върху това да построи ролята си и да оправдае доверието, което са й дали своят вот нейните учители – Снежина Петрова, Цветана Манева, Възкресия Вихърова. А през вечерите феновете на по-алтернативните заведения могат да я открият в ъндърграунд бара, в който тя работи. " Не се срамя да го кажа, тъй като много сътрудници също вършат това. Човек просто би трябвало да си изкара прехраната по някакъв метод ", отсича тя.
Пътят към " Ирина "
Във кино лентата се озовава, откакто режисьорът Надежда Косева я гледа в зрелище на Десислава Шпатова. И не я харесва въобще. Но когато Мартина излиза от залата, Надежда Косева вижда по какъв начин тя се държи с баба си и вижда основния воин на кино лентата си в нея. Естествено, това не й носи ролята едновременно. Предстоят 3 месеца кастинги, само че за нея времето няма значение, а и в края точно тя застава пред камерата.
© София филм фест
Кадър от " Ирина.
За Мартина " Ирина " е филм за човещината и за вярата, че всеки човек, без значение от общественото си състояние и белезите от пътя му през живота, към момента е в положение да " бръкне в душата си, да я отвори и да обърне внимание на страстите, които живеят в нея и които постоянно забравяме. " За нея премиите са пътни знаци, които й демонстрират, че е на верния път. " Не съм се възгордяла или нещо сходно. В България има пъклен доста надарени сътрудници и хора на изкуството, които не по-малко заслужават да бъдат награждавани за работата си ", споделя решително тя, до момента в който си свива цигара от отворения пакет с тютюн.
Мартина в никакъв случай не се е замисляла дали да става артист. Не е вземала решение да влезе в театъра, а по-скоро не се е съпротивила театърът да я вземе. От дребна е като дете в деня преди Коледа, когато баба й я води на опера и балет, а майка й – на спектакъл. Днес се усеща по същия метод, когато й следва да излезе на сцената.
Детството й минава сред София и къщата на дядо й в град Рила. Тъкмо там, на стадиона, тя открива пристрастеността по моторите – учи се на жълт " Симсон ", благосъстоятелност на нейн другар. Не знае сигурно дали е от последното потомство, изкарало детството си на открито, само че цени тези спокойни и блажени години, останали в предишното.
Киното и театърът
За нея киното е изкуство, в което няма място за фалш и преиграване. " Киното е магия, в която се потапяш за два-три часа. И един различен свят стартира да съществува в теб, а ти започваш да съществуваш в него ", пали цигарата си тя. " Всъщност Надя (Надежда Косева – бел. ред.) откри най-точния израз за връзката сред театъра и киното. Тя сподели, че театърът е лупа, а киното е микроскоп ", изяснява Мартина.
© Георги Кожухаров
Мартина Апостолова
Един от първите хора, които я сграбчват в театъра, е Касиел Ноа Ашер. Когато е на 12 години, Мартина я гледа в моноспектакъл в Младежкия спектакъл. Снежана Петрова и Цветана Манева са толкоз значими за нея, че щом схваща, че те преподават в Нов български университет, не се замисля и даже не кандидатства в НАТФИЗ. Съзнава, че това е рисков ход, защото към актьорите, приключили Нов български университет, има огромно съмнение, само че е удовлетворена на наученото там. " Никой не те принуждава да работиш по дадена система. Не ти изясняват, че това го е споделил Станиславски и друго не съществува, да вземем за пример. Запознават те с работата и методите на разнообразни школи, с цел да разполагаш с по-голям набор от принадлежности. И да можеш да вземаш това, което ти би трябвало в съответния случай ", разяснява тя.
Определя се като реалист. Но реалист, който има вяра в зачитането на всяко нещо, което носи душа. За нея то може да бъде както човешко създание, по този начин и растение или животно. Вярва, че отношението на хората към заобикалящия ги свят би трябвало да бъде положително. " Дори това да не ни избави, най-малко ще ни даде малко позитивно време и положителни прекарвания на тази земя ", споделя тя. Друго нещо, в което има вяра до дъно, е свободата. Тя приема ударни дози от нея, когато играе, само че и когато кара мотор. От няколко години има собствен личен и не може да му се нарадва. " Не мисля за нищо друго, до момента в който карам. Това е най-хубавото възприятие на света ", твърди тя.
Не е елементарно да си млад артист
Естествено, нищо не е елементарно и Мартина не желае да мълчи, когато става дума за компликациите, които среща младият артист при реализацията си. " Не мисля, че те са единствено при актьорите. Всички хора, които са се отдали по някакъв метод на изкуството, се сблъскват със стени ", споделя тя. Основният проблем в живота на младия артист е общовалиден за мнозина – по какъв начин да се издържаш. " Това води до дефицит на време, на сън. Не съм единствената, която работи по питейни заведения ", отбелязва Мартина. А когато е била щатен артист в Благоевградския спектакъл, тя е била непрекъснато ангажирана и в София. За нея това са две години, изкарани в нещо като сън, " само че все пак - прелестен сън ".
© София филм фест
Кадър от " Ирина.
" Сутрин в Благоевград имам подготовка или детско зрелище. Вечерта е същото, без значение дали е в Благоевград или в София. След това ходя на работа в бара. А сутринта се качвам на първия рейс за Благоевград ", споделя тя изцяло умерено, без по никакъв метод да недоволства или да се ядосва. " Но това е едно безспирно безчинство над човешките благоприятни условия. Ако я нямаше вечерната работа, може би щеше да е по-лесно да се оправи човек. Но по какъв начин да кажеш завършек на нещо, което ти носи парите, с които даже пътуваш до театъра ", продължава тя.
По думите й най-трудното е, че когато живееш по този метод, в един миг концентрацията ти понижава до " абсолютния най-малко ". Тогава като артист не усещаш, че можеш да дадеш задоволително и започваш да се чувстваш малоценен. " Чудиш се по какъв начин да спасиш ситуацията и да не прецакаш сътрудниците. Иначе е ясно, че заплатите в театрите не стигат за нищо. Не дай си Боже да живееш на квартира. А има и сътрудници, които изхранват фамилии с тези заплати! ", акцентира тя.
Въпреки присъединяване ѝ в " Ирина " и триумфите на кино лентата до този миг, уговорките й на този стадий са по-скоро в театъра. В момента Мартина репетира в зрелище на Възкресия Вихърова, което я прави доста щастлива. " Историята ТИ (ти) в мен " е третият план, в който Мартина работи с един от обичаните си режисьори и свои учители. А на сцената си партнира с част от останалите учители от студентските години. Премиерата им бе този уикенд в Пловдивската " Баня старинна ", а спектакълът се чака наесен и в София. И защото Мартина явно е работохолик, редом репетира и в зрелище, което е по-скоро физически пърформанс с режисьор Марион Дърова. " Машина за ненавист " ще има своята премиера на 17 и 18 април от 19.30 в ДНК.
Другата ѝ кариера – тази на барман - й е донесла едни от най-хубавите другарства. И я обогатява всяка вечер. " Имам съзнанието да абсорбирам от хората, които срещам – държанието им, даже въздействието на алкохола върху тях. Дали са пристигнали тъжни, или изтощени от работа. Какво се случва с съответния човек в границите на 2-3 часа. Независимо дали се е напил, или просто се е отпуснал малко. Как реагира, когато някой явно му подхожда ", споделя тя. " Смятам се за бдителен човек и барът ми е приключил доста добра работа. Сигурно това е една подсъзнателна причина, с цел да не преставам да работя тъкмо това. Най-съзнателните са ясни – би трябвало да се устоявам ", приключва Мартина
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ