В депресия сме всички и така ни е добре
Какво е благополучие? Може би да дадеш. Винаги ще се откри кой да вземе. Когато човек се опита да огледа на нашата чудна страна под друг ъгъл, да си показа, че е чужденец и идва за първи път, пораждат толкоз красиви въпроси, че повече няма накъде. Дават ли дават българските бабички и старци скътаните си хилядарки на всякакви професионални артисти рецидивисти, хвърлят им ги от балкони, оставят им ги в торбички край входовете, предават им ги персонално в ръцете, всеобщата старческа неуравновесеност не стопира с години, а радиото ме пита какво бих направил, в случай че стана евродепутат! Това, драги, е освен това от елементарна скотщина, от нахалство и гнусна подигравка. Това е повсеместен български светоглед. Разсъждавам над въпроса, който ми хрумна, освен от публицистична позиция, само че и чисто прочувствено, през призмата на разнообразни български литературни или кино произведения.
И въпросът е следният, споделям ви го с детайлности, с цел да го осъзнаете по-добре: българите сме шепа народ, имаме няколко национални бази данни, където се съхранява информация кой на каква възраст е, кой живее самичък, а децата му са надалеч, кой вероятно разполага с някакви спестявания. Първото е работа ГРАО. После имаме няколко пенсионно-осигурителни сдружения, здравно-осигурителна система, Национална агенция за приходите... Може би регистърът към този момент е по-единен и от това, което разказвам, не съм наясно. Искам да кажа, че тия данни не са прекомерно доста и в случай че сведем търсенето единствено до местата, откъдето нужната информация за нарушителите може да изтече, кръгът ще е много ограничен. В този ограничен кръг с персонални данни разполагат и работят избран съответен кръг чиновници. Те са краен брой хора, също не прекомерно огромен и могат да се открият поименно.
Защо тогава измамите не престават? Информацията е скъпа стока. Ще ви кажа за какво не престават – тъй като някой " действен служащ " от някоя незаконна организация дава едни кинти на едни чиновници от едни институции, с цел да разбере кой пенсионер е с подобаващ профил да му се секвестира спестеното житце. Пенсионерът дава с наслада, тъй като даването е повече от взимането. Мутрата, която го лъже по телефона, не счита по този начин. И ползите им се срещат, припокриват, цялостно съгласие.
Но за какво на фона на измамите и лицемерието върви тая нагла и тъпа акция – какво бих направил, в случай че стана евродепутат? Двете неща в параленост и контрастност потвърждават цялата ни неплатежоспособност като страна. Случаят може да бъде развързан и от дете. Достъпът до персонални данни с толкоз спецификации е мощно лимитирана активност. Полицията може да стигне до източника на информацията без старания. От което следва логичен изводът, че " оперативните служащи " и полицията са в симбиоза и че полицейските шефове също намазват от хилядарките на старците. Процентчета. Трупат се. Това е България през днешния ден. Удивително място, където страната насърчава отнемането на спестяванията на пенсионерите посредством измами по телефона. Я се пробвайте да докарате външен тип, диалект, темперамент на служител на реда, който се обажда по телефона и оповестява, че има проблем, злополука, болест, едни 10 000 би трябвало да се предадат на лекаря, прокурора, съдията – само експерт може да го изиграе безапелационно. Истински действен служащ, минал през школа. Ако стана евродепутат, ще опиша на европейския парламент за българския артистизъм.
Добре прави Българска национална телевизия в последно време, че излъчва по-различни филми. Те ми демонстрират формулите за благополучие и на други травмирани нации. И мога да направя съпоставяне. И след това да се срамя на воля. През май беше излъчен филмът на Иван Черкелов " Семейни реликви ", наскоро през есента демонстрираха първо " Срещи на сляпо ", грузински филм, и по-късно румънския " Защо аз ". За тези три кино лентата може да се напише обособен сравнителен разбор. Тук напълно леко единствено ще загатна какви са полезностите в трите произведения и по какъв начин лекуват контузиите си тези три народа.
Българите не лекуват своята меланхолия. Тя е станала техен метод на живот. Главният воин на Черкелов е един юноша, който мечтае просто да пасе крави в Индия, шляе се наляво-надясно с брат си, съвокуплява се с една циганка, върви при татко си в психиатрията, приказват всички някакви несвързани депресарски реплики, най-после тайфа роми пребиват младежа до гибел. В отдалечен проект, дистанцирано принуждение, анти-Тарантино. И това е. Да, опростено го поднасям, тъй като има няколко сюжетни линии, мозайка, не знам си какво. Но аз съм фен и за мене е значимо внушението. На фона на Govinda Джая Джая, индийската ария в края, разбираме каква е рецептата на режисьора за справяне с мизерийката. Йога, дзен, индуистка философия и прочие източни енергетики могат да те повдигнат над апатията, отчуждението, злобата, да ти основат психически щит за превъзмогване на фрустрацията. Бягство. Това е българският вид. Прекалено интелигентско. Ние не желаеме да си цапаме ръцете. В меланхолия сме всички и по този начин ни е добре. Безразличието и анестезията на кришна, мришна, тибетските шаренийки са доста куул, копеле, и напълно пасват на кахърността ни българска. Ужасен филм. И като подстрекателство, и като игра на актьорите. Истински озъбен смут без право на подмяна.
Какво демонстрираха румънците, за наслада наша братя Чучкови са съпродуценти на " Защо аз " - един същински случай с млад прокурор отпреди няколко години. В края прокурорът напълно по балкански се отхвърли от битката, като скочи от покрива на постройката. Във кино лентата е употребена същата тераса, от която се е самоубил в реалност. Но концепцията беше за Човекът против Системата. И има една незабравима сцена, вряза ми се в паметта вечно. Малко преди края прокурорът е при някогашния си шеф на посетители, вкъщи му. Началникът изяснява на младежа какво и за какво се е случило, по какъв начин действа Ламята, по какъв начин е невероятно толкоз мъничък почтен човечец с чисто сърце да ѝ се опълчи, обядваха на една маса дружно със фамилията на шефа, след това шефът вика ела да ти покажа всякакви неща и стартира без никаква страст на злопаметност, без безусловно никакъв намек за свирепост да му разпростира досието, в която за няколко години са събрали или изработили компромати за него – с коя жена къде е изневерил, къде се е забавлявал в несъответствуваща компания. А след това му вика ела да погледаме един нов филм, блокбастър. И му пусна на видеото идващия компромат, който ще се завърти в малките екрани – по какъв начин младият прокурор танцува в дискотека и пие. Началникът беше доста спокоен. Прокурорът също. Никакви кавги или даже злост.
Същата невъзможност като у нас. Но самият факт, че има подобен филм, който най-после оповестява какъв брой кметове, министри и депутати са влезнали в пандизите в Румъния през последните години, е задоволителен. Не знам за вас, само че мен ме е позор.
Грузинското кино е по-поетично, само че отново разкрива светогледа на цялостен народ. Главният воин не мечтае да пасе крави в Индия като депресиран софиянец. Доволен е от това, което има в Грузия. Иска единствено да откри дамата, която да обича. Намира я. Влюбват се и двамата. Но достойнството му не му разрешава да я има. Той, елементарен, към 40, спокоен, постъпи изумително мъжки във всяка една обстановка от началото до края на кино лентата. Може би точно такава чест ни липсва, а? Честност. Мъжество. Такива думички...
Автор: Николай Фенерски
И въпросът е следният, споделям ви го с детайлности, с цел да го осъзнаете по-добре: българите сме шепа народ, имаме няколко национални бази данни, където се съхранява информация кой на каква възраст е, кой живее самичък, а децата му са надалеч, кой вероятно разполага с някакви спестявания. Първото е работа ГРАО. После имаме няколко пенсионно-осигурителни сдружения, здравно-осигурителна система, Национална агенция за приходите... Може би регистърът към този момент е по-единен и от това, което разказвам, не съм наясно. Искам да кажа, че тия данни не са прекомерно доста и в случай че сведем търсенето единствено до местата, откъдето нужната информация за нарушителите може да изтече, кръгът ще е много ограничен. В този ограничен кръг с персонални данни разполагат и работят избран съответен кръг чиновници. Те са краен брой хора, също не прекомерно огромен и могат да се открият поименно.
Защо тогава измамите не престават? Информацията е скъпа стока. Ще ви кажа за какво не престават – тъй като някой " действен служащ " от някоя незаконна организация дава едни кинти на едни чиновници от едни институции, с цел да разбере кой пенсионер е с подобаващ профил да му се секвестира спестеното житце. Пенсионерът дава с наслада, тъй като даването е повече от взимането. Мутрата, която го лъже по телефона, не счита по този начин. И ползите им се срещат, припокриват, цялостно съгласие.
Но за какво на фона на измамите и лицемерието върви тая нагла и тъпа акция – какво бих направил, в случай че стана евродепутат? Двете неща в параленост и контрастност потвърждават цялата ни неплатежоспособност като страна. Случаят може да бъде развързан и от дете. Достъпът до персонални данни с толкоз спецификации е мощно лимитирана активност. Полицията може да стигне до източника на информацията без старания. От което следва логичен изводът, че " оперативните служащи " и полицията са в симбиоза и че полицейските шефове също намазват от хилядарките на старците. Процентчета. Трупат се. Това е България през днешния ден. Удивително място, където страната насърчава отнемането на спестяванията на пенсионерите посредством измами по телефона. Я се пробвайте да докарате външен тип, диалект, темперамент на служител на реда, който се обажда по телефона и оповестява, че има проблем, злополука, болест, едни 10 000 би трябвало да се предадат на лекаря, прокурора, съдията – само експерт може да го изиграе безапелационно. Истински действен служащ, минал през школа. Ако стана евродепутат, ще опиша на европейския парламент за българския артистизъм.
Добре прави Българска национална телевизия в последно време, че излъчва по-различни филми. Те ми демонстрират формулите за благополучие и на други травмирани нации. И мога да направя съпоставяне. И след това да се срамя на воля. През май беше излъчен филмът на Иван Черкелов " Семейни реликви ", наскоро през есента демонстрираха първо " Срещи на сляпо ", грузински филм, и по-късно румънския " Защо аз ". За тези три кино лентата може да се напише обособен сравнителен разбор. Тук напълно леко единствено ще загатна какви са полезностите в трите произведения и по какъв начин лекуват контузиите си тези три народа.
Българите не лекуват своята меланхолия. Тя е станала техен метод на живот. Главният воин на Черкелов е един юноша, който мечтае просто да пасе крави в Индия, шляе се наляво-надясно с брат си, съвокуплява се с една циганка, върви при татко си в психиатрията, приказват всички някакви несвързани депресарски реплики, най-после тайфа роми пребиват младежа до гибел. В отдалечен проект, дистанцирано принуждение, анти-Тарантино. И това е. Да, опростено го поднасям, тъй като има няколко сюжетни линии, мозайка, не знам си какво. Но аз съм фен и за мене е значимо внушението. На фона на Govinda Джая Джая, индийската ария в края, разбираме каква е рецептата на режисьора за справяне с мизерийката. Йога, дзен, индуистка философия и прочие източни енергетики могат да те повдигнат над апатията, отчуждението, злобата, да ти основат психически щит за превъзмогване на фрустрацията. Бягство. Това е българският вид. Прекалено интелигентско. Ние не желаеме да си цапаме ръцете. В меланхолия сме всички и по този начин ни е добре. Безразличието и анестезията на кришна, мришна, тибетските шаренийки са доста куул, копеле, и напълно пасват на кахърността ни българска. Ужасен филм. И като подстрекателство, и като игра на актьорите. Истински озъбен смут без право на подмяна.
Какво демонстрираха румънците, за наслада наша братя Чучкови са съпродуценти на " Защо аз " - един същински случай с млад прокурор отпреди няколко години. В края прокурорът напълно по балкански се отхвърли от битката, като скочи от покрива на постройката. Във кино лентата е употребена същата тераса, от която се е самоубил в реалност. Но концепцията беше за Човекът против Системата. И има една незабравима сцена, вряза ми се в паметта вечно. Малко преди края прокурорът е при някогашния си шеф на посетители, вкъщи му. Началникът изяснява на младежа какво и за какво се е случило, по какъв начин действа Ламята, по какъв начин е невероятно толкоз мъничък почтен човечец с чисто сърце да ѝ се опълчи, обядваха на една маса дружно със фамилията на шефа, след това шефът вика ела да ти покажа всякакви неща и стартира без никаква страст на злопаметност, без безусловно никакъв намек за свирепост да му разпростира досието, в която за няколко години са събрали или изработили компромати за него – с коя жена къде е изневерил, къде се е забавлявал в несъответствуваща компания. А след това му вика ела да погледаме един нов филм, блокбастър. И му пусна на видеото идващия компромат, който ще се завърти в малките екрани – по какъв начин младият прокурор танцува в дискотека и пие. Началникът беше доста спокоен. Прокурорът също. Никакви кавги или даже злост.
Същата невъзможност като у нас. Но самият факт, че има подобен филм, който най-после оповестява какъв брой кметове, министри и депутати са влезнали в пандизите в Румъния през последните години, е задоволителен. Не знам за вас, само че мен ме е позор.
Грузинското кино е по-поетично, само че отново разкрива светогледа на цялостен народ. Главният воин не мечтае да пасе крави в Индия като депресиран софиянец. Доволен е от това, което има в Грузия. Иска единствено да откри дамата, която да обича. Намира я. Влюбват се и двамата. Но достойнството му не му разрешава да я има. Той, елементарен, към 40, спокоен, постъпи изумително мъжки във всяка една обстановка от началото до края на кино лентата. Може би точно такава чест ни липсва, а? Честност. Мъжество. Такива думички...
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ