За "образователната интеграция" като сегрегация
" Какво е сбъркано с политиките за " Интеграция на ромите в България "? " - това е новата книга на проф. доктор Майя Грекова, отпечатана от Университетското издателство " Св. Климент Охридски ". " Дневник " разгласява фрагмент, възложен от създателя.
За " просветителната интеграция ", трансформирала се във вторична сегрегация
Да се върнем към началото – Рамкова стратегия за интеграция на ромите в българското общество от 1999 година В нея са записани три целта в региона на междинното обучение: десегрегация на ромските училища; унищожаване на практиката здрави деца от ромски генезис да бъдат насочвани към помощни училища; противопоставяне на деянията на расизъм в класната стая.
По първия приоритет постигнатото към 2019 година е увеличение на броя на сегрегираните учебни заведения, като разследване от разрастване на развой на вторична сегрегация . Това е приет и от министерството на образованието и науката /МОН/ факт (Вж. Стратегия за просветителна интеграция 2015).
Вторият приоритет е в действителност изпълнен – само че тъй като към този момент няма помощни учебни заведения, най-малко съгласно закона за предучилищното и учебното обучение / ЗПУО/ . Затова пък се е нараснал броят на учениците-роми със специфични просветителни потребности, още преди да влезе в действие новият ЗПУО. Няма данни, посредством които да потвърдя това изказване – то се основава само на споделено от учители, по разнообразни мотиви и в разнообразни обитаеми места, само че без публични данни, тъй като " нали, ние не разделяме децата по етнически симптом ".
Третият приоритет няма по какъв начин да е изпълнен, доколкото, от една страна, по-голямата част от учениците от ромски генезис са в сегрегирани учебни заведения или в така наречен " единствени в обитаемото място " (от които и дребното деца от български генезис в обитаемото място са изведени от родителите си в " българско " учебно заведение в близкия град); а въпреки това, отрицателните настройки към ромите се втвърдяват, в голям брой случаи се показват в искрено расистко вербално и физическо принуждение и това няма по какъв начин да не въздейства върху децата и тяхното взаимно третиране.
Как се стигна до тази обстановка след 20 година политика на " просветителна интеграция "? Проследявайки националните документи, имащи отношение към декларираната политика, се пробвах да откроя няколко съществени фактора:
- Неадекватното схващане за " интеграция " – в тази ситуация, като " просветителна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства/от ромски генезис ", докара до увеличаване на отрицателните настройки към децата-роми.
- Неприложената политика на десегрегация, лимитирана в планове на Неправителствени организации и оставена на стихийно приложение от шефове и учители, докара до развой на вторична сегрегация, т.е. до увеличение на сегрегираните учебни заведения.
- Нарастващото разделяне сред децата/учениците в обособени по етнически симптом учебни заведения и детски градини свежда до най-малко опцията за просветителна интеграция, разбирана като престояване в споделено пространство и ежедневно взаимоотношение на децата/учениците, образование и образование в приемливост към разликата на другия, асимилиране на общи правила на другарство. Липсата на сходна опция неизбежно усилва отрицателните настройки както на децата от български генезис към децата от ромски генезис, по този начин и на децата от ромски към децата от български генезис, а в вероятност – възпроизвежда етническото разделяне на българското общество.
За планирането, което не помни стратегическите цели
Многобройните национални документи, в които са записани цели, задания и надлежно действия за тяхното реализиране, прекомерно постоянно поразяват читателя със странни формулировки на цели и/или неразбираемо по какъв начин обвързани с задачите задания и действия, част от които по никакъв метод не могат да бъдат избрани като действия
Както показах при прегледа им, при хронологично първите документи бих позволила, че това е разследване от непросветеност и/или небрежност. А в случай че би трябвало да обясня за какво се случва национални документи да са некомпетентно/немарливо направени, бих приела, че тези документи, съгласно виновните институции, не са от голяма важност за националната политика. В хронологично идващите документи, планиращи задания, ограничения, действия, знаци, се демонстрира странна податливост да се не помнят задачите, дефинирани в направените и признати от МОН стратегически документи, които от своя страна официално дублират написаното в общите национални стратегически документи, а съдържателно внасят неразбираеми и голословни конкретизации.
Така заявяваната " просветителна интеграция на децата/учениците от етническите малцинства/ромите " не помни, че нужната първа стъпка е закриването на сегрегираните учебни заведения, и създава вторично сегрегирани училища; след което " просветителна интеграция " се подменя с " интеркултурно обучение ", което неразбираемо по какъв начин би могло да се организира в етнически обособени просветителни институции; и най-после, от ЗПУО (2016) изцяло е изключен казусът за сегрегираното обучение на децата от ромски (различен етнически) генезис – като че ли той е решен, а в действителност се трансформирал в още по-трудно разгадаем.
Огромната част от плануваните " действия " (със или без кавички) или " ограничения ", и надлежно – разноски, записани сякаш да вземат решение проблемите с образованието на децата от ромски генезис, се отнасят или до материална база на училища/детски градини, или до образование на учители, или се осъществят в границите на краткотрайни интеграционни планове на училища/детски градини или на изпълнявани от тях взаимно с Неправителствени организации планове.
За отчитането, което се показва като мониторинг
Поне две неща би трябвало да подчертая във връзка отчитането на свършеното в областта на образованието:
- Представят се доклади по планове и оперативни стратегии, които единствено частично имат отношение към плануваните действия в проектите за деяние. Така се основава усещане за огромен размер свършена работа по " просветителната интеграция ", която обаче е едва обвързана с поставените стратегически цели в създадените от МОН документи.
- Привеждат се данни за огромен размер изразходвани финансови средства (главно по оперативни програми), които попадайки в отчета основават усещането, че са за " просветителната интеграция на ромите ", до момента в който в действителност са всевъзможен жанр действия в областта на образованието. В допълнение, средствата се регистрират един път като планувани, повторно като контрактувани, трети път като изразходвани, което подвежда читателя, че съответният размер средства се изразходва всяка година. И още, в границите на еднакъв отчет, еднакъв размер средства, по една и съща оперативна стратегия се регистрират няколко пъти като изразходвани за разнообразни действия.
За " просветителната интеграция ", трансформирала се във вторична сегрегация
Да се върнем към началото – Рамкова стратегия за интеграция на ромите в българското общество от 1999 година В нея са записани три целта в региона на междинното обучение: десегрегация на ромските училища; унищожаване на практиката здрави деца от ромски генезис да бъдат насочвани към помощни училища; противопоставяне на деянията на расизъм в класната стая.
По първия приоритет постигнатото към 2019 година е увеличение на броя на сегрегираните учебни заведения, като разследване от разрастване на развой на вторична сегрегация . Това е приет и от министерството на образованието и науката /МОН/ факт (Вж. Стратегия за просветителна интеграция 2015).
Вторият приоритет е в действителност изпълнен – само че тъй като към този момент няма помощни учебни заведения, най-малко съгласно закона за предучилищното и учебното обучение / ЗПУО/ . Затова пък се е нараснал броят на учениците-роми със специфични просветителни потребности, още преди да влезе в действие новият ЗПУО. Няма данни, посредством които да потвърдя това изказване – то се основава само на споделено от учители, по разнообразни мотиви и в разнообразни обитаеми места, само че без публични данни, тъй като " нали, ние не разделяме децата по етнически симптом ".
Третият приоритет няма по какъв начин да е изпълнен, доколкото, от една страна, по-голямата част от учениците от ромски генезис са в сегрегирани учебни заведения или в така наречен " единствени в обитаемото място " (от които и дребното деца от български генезис в обитаемото място са изведени от родителите си в " българско " учебно заведение в близкия град); а въпреки това, отрицателните настройки към ромите се втвърдяват, в голям брой случаи се показват в искрено расистко вербално и физическо принуждение и това няма по какъв начин да не въздейства върху децата и тяхното взаимно третиране.
Как се стигна до тази обстановка след 20 година политика на " просветителна интеграция "? Проследявайки националните документи, имащи отношение към декларираната политика, се пробвах да откроя няколко съществени фактора:
- Неадекватното схващане за " интеграция " – в тази ситуация, като " просветителна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства/от ромски генезис ", докара до увеличаване на отрицателните настройки към децата-роми.
- Неприложената политика на десегрегация, лимитирана в планове на Неправителствени организации и оставена на стихийно приложение от шефове и учители, докара до развой на вторична сегрегация, т.е. до увеличение на сегрегираните учебни заведения.
- Нарастващото разделяне сред децата/учениците в обособени по етнически симптом учебни заведения и детски градини свежда до най-малко опцията за просветителна интеграция, разбирана като престояване в споделено пространство и ежедневно взаимоотношение на децата/учениците, образование и образование в приемливост към разликата на другия, асимилиране на общи правила на другарство. Липсата на сходна опция неизбежно усилва отрицателните настройки както на децата от български генезис към децата от ромски генезис, по този начин и на децата от ромски към децата от български генезис, а в вероятност – възпроизвежда етническото разделяне на българското общество.
За планирането, което не помни стратегическите цели
Многобройните национални документи, в които са записани цели, задания и надлежно действия за тяхното реализиране, прекомерно постоянно поразяват читателя със странни формулировки на цели и/или неразбираемо по какъв начин обвързани с задачите задания и действия, част от които по никакъв метод не могат да бъдат избрани като действия
Както показах при прегледа им, при хронологично първите документи бих позволила, че това е разследване от непросветеност и/или небрежност. А в случай че би трябвало да обясня за какво се случва национални документи да са некомпетентно/немарливо направени, бих приела, че тези документи, съгласно виновните институции, не са от голяма важност за националната политика. В хронологично идващите документи, планиращи задания, ограничения, действия, знаци, се демонстрира странна податливост да се не помнят задачите, дефинирани в направените и признати от МОН стратегически документи, които от своя страна официално дублират написаното в общите национални стратегически документи, а съдържателно внасят неразбираеми и голословни конкретизации.
Така заявяваната " просветителна интеграция на децата/учениците от етническите малцинства/ромите " не помни, че нужната първа стъпка е закриването на сегрегираните учебни заведения, и създава вторично сегрегирани училища; след което " просветителна интеграция " се подменя с " интеркултурно обучение ", което неразбираемо по какъв начин би могло да се организира в етнически обособени просветителни институции; и най-после, от ЗПУО (2016) изцяло е изключен казусът за сегрегираното обучение на децата от ромски (различен етнически) генезис – като че ли той е решен, а в действителност се трансформирал в още по-трудно разгадаем.
Огромната част от плануваните " действия " (със или без кавички) или " ограничения ", и надлежно – разноски, записани сякаш да вземат решение проблемите с образованието на децата от ромски генезис, се отнасят или до материална база на училища/детски градини, или до образование на учители, или се осъществят в границите на краткотрайни интеграционни планове на училища/детски градини или на изпълнявани от тях взаимно с Неправителствени организации планове.
За отчитането, което се показва като мониторинг
Поне две неща би трябвало да подчертая във връзка отчитането на свършеното в областта на образованието:
- Представят се доклади по планове и оперативни стратегии, които единствено частично имат отношение към плануваните действия в проектите за деяние. Така се основава усещане за огромен размер свършена работа по " просветителната интеграция ", която обаче е едва обвързана с поставените стратегически цели в създадените от МОН документи.
- Привеждат се данни за огромен размер изразходвани финансови средства (главно по оперативни програми), които попадайки в отчета основават усещането, че са за " просветителната интеграция на ромите ", до момента в който в действителност са всевъзможен жанр действия в областта на образованието. В допълнение, средствата се регистрират един път като планувани, повторно като контрактувани, трети път като изразходвани, което подвежда читателя, че съответният размер средства се изразходва всяка година. И още, в границите на еднакъв отчет, еднакъв размер средства, по една и съща оперативна стратегия се регистрират няколко пъти като изразходвани за разнообразни действия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ