Успехът е като айсберг: Цената, която плащат професионалните спортисти
Какво е първото нещо, което правиш, когато се събудиш заран? Отлагаш алармата пет пъти? Разглеждаш обществените мрежи с кафето, разбуждайки се? Закусваш на крайник по пътя за работа? Това са отговори, които доста хора дават на сходен въпрос.
Всички се възхищаваме на родните спортисти, които популяризират България. Знаем, че този триумф идва със своите жертви, само че надали можем да разберем същински какво се крие зад триумфа им и какво значи да живееш този живот всеки ден. Днес ви срещаме с Деян Гемижев, който тази година стана републикански първенец в хвърлянето на диск за четвърти път, а преди месец се окичи със златото в родината на дисциплината - Гърция.
Как прочита денят на един състезател, какъв брой " коства " успехът и какво ни стопира да водим здравословен метод на живот. Вижте какво описа той пред Деница Костова в изявление за Vesti.bg.
Дидо, ти си професионален състезател от 6 години. Как разбра, че това е твоето предопределение?
Спортът за мен беше натурален избор. От доста дребен съм захранен с историите за моите прадядовци, които са били извънредно работливи хора, със мощно възприятие за чест и смелост. Това ме въодушеви и породи в мен желанието да се потвърдя пред тях и да продължа " легендата ". Всичко потегли от моя татко и треньор, който през 70-те години е бил сполучлив състезател. Всички истории, които той ми е разказвал, в допълнение разпалваха огъня в мен. Останалото беше въпрос на време. Относно избора на предопределение - животът представлява една неспирна битка. Първо я водиш с теб самия, а по-късно, когато си наясно със себе си, се постанова да я проведеш и с останалите. Всъщност това е и есенцията на търсенето на мястото ти в света и откриването на личния ни път.
С какво се разграничава всекидневието на един състезател от това на един елементарен човек?
Не мога да генерализирам от името на всички спортисти и да приказвам за тяхното всекидневие, само че мога да опиша за своето. Всяка заран се събуждам в 7 ч. - нормално малко преди да звънне алармата. След което излизам и върша къса разходка на слънце без да употребявам телефона си. Наблягам на момента с потреблението на телефон, тъй като знам, че доста хора се разбуждат с телефон в ръка и разглеждане на социалните мрежи. За мен това пречи доста, тъй като по този метод се губи доста скъпо време в дейните часове на деня, а и се зареждаме с неестествен допамин още със ставането, което на по-късен стадий денем подготвя да го вършим още веднъж и да загубим още време.
След разходката си подготвям закуска и върша заготовки за обяд и вечеря - нещо обикновено и извънредно потребно, което в действителност икономисва много време и пари, изключително когато си двуметров дискохвърляч, който тежи 140 кг и изяжда по 10-15 яйца и 1 кг месо дневно. В множеството случаи организирам 2 подготвителни сесии дневно - от 10:30 до 12:30 ч. и от 16:30 до 19:30 ч., а времето сред тях употребявам за четене на книги. Не ми е мъчно да съблюдавам този режим, тъй като всичко е въпрос на дисциплинираност и верни привички. Вярвам, че това е и част от формулата за триумфа.
Когато стартира да тренираш професионално, знаеше ли какъв брой ще се промени животът ти?
Ще бъда почтен - нямах ни най-малка визия за това какво е подготвил животът за мен. За тези 6 години прекосих през сериозна трансформация. Всички компликации в действителност ме направиха по-силен, по-уверен, по-позитивен, по-дисциплиниран, по-емпатичен, по-добър човек. Идеята е да излезеш от зоната си на комфорт и да дерзаеш без боязън, като се стараеш да се подобряваш ежедневно, и по този начин да влияеш и на средата около теб. Разбрах едно доста просто нещо - в случай че искаш да окажеш помощ на останалите, първо помогни на себе си, тъй като когато човек е добре, хората към него също са добре.
Коя е най-голямата жертва, която вършат спортистите, избирайки да упражняват професионално?
Най-голямата жертва е самият акт на отказване от нещо, което искаш да запазиш, изключително с цел да получиш или постигнеш друго. Успехът е като айсберг и е това, което хората виждат. Това което не виждат е всъщност ядрото и би трябвало да си подготвен да загубиш доста, за постигането на една цел. Да осъзнаваш това, когато показваш върха на айсберга.
Ако в този момент можеше да се върнеш при започване на спортната си кариера, би ли избрал да се занимаваш с нещо друго? А би ли трансформирал нещо в метода си?
Няма човек, който да не желал най-малко един път в живота си да промени предишното. Но за благополучие или за злощастие, нямаме тази заложба. Имаме една опция единствено и е редно да създадем всичко допустимо, с цел да реализираме максимума за този къс интервал. Достойно.
Защо съгласно теб хората бързо се отхвърлят от дейния и здравословен метод на живот?
Защото се въздействат от средата към тях, чиято цел е да доминира и господства нездравословният и неактивен метод на живот. Оправданията са първата и най-лесна крачка. След това идва дисциплината. Накрая си изправен самичък против личния си темперамент и воля. Както споделя Виктор Юго: " На хората не им доближава не мощ, а воля ".
Можеш ли да дадеш няколко съвета на нашите читатели по какъв начин да бъдат по-активни в всекидневието си?
Разбира се! Всъщност доста от хората свързват физическото натоварване и вярното хранене с нещо ужасно и непостижимо. Постижимо единствено за спортисти, които не са естествени хора. Но в действителност това не може да бъде по-далеч от истината. На първо място би трябвало да си поставиш цел, която е постижима - ще почувстваш магията, когато следваш проекта си и гониш задачата. Чувството на подчинение на задачата е ужасно. То ще те стимулира и ще ти покаже, че си кадърен на доста повече в сравнение с си считал. След това главната задача е да не спираш. Да не се страхуваш от провал и това възприятие да те владее. Ежедневното придвижване и хубавата храна бързо ще те накарат да се почувстваш по-добре и просто ще станат нормата за здравословен метод на живот.
Всички се възхищаваме на родните спортисти, които популяризират България. Знаем, че този триумф идва със своите жертви, само че надали можем да разберем същински какво се крие зад триумфа им и какво значи да живееш този живот всеки ден. Днес ви срещаме с Деян Гемижев, който тази година стана републикански първенец в хвърлянето на диск за четвърти път, а преди месец се окичи със златото в родината на дисциплината - Гърция.
Как прочита денят на един състезател, какъв брой " коства " успехът и какво ни стопира да водим здравословен метод на живот. Вижте какво описа той пред Деница Костова в изявление за Vesti.bg.
Дидо, ти си професионален състезател от 6 години. Как разбра, че това е твоето предопределение?
Спортът за мен беше натурален избор. От доста дребен съм захранен с историите за моите прадядовци, които са били извънредно работливи хора, със мощно възприятие за чест и смелост. Това ме въодушеви и породи в мен желанието да се потвърдя пред тях и да продължа " легендата ". Всичко потегли от моя татко и треньор, който през 70-те години е бил сполучлив състезател. Всички истории, които той ми е разказвал, в допълнение разпалваха огъня в мен. Останалото беше въпрос на време. Относно избора на предопределение - животът представлява една неспирна битка. Първо я водиш с теб самия, а по-късно, когато си наясно със себе си, се постанова да я проведеш и с останалите. Всъщност това е и есенцията на търсенето на мястото ти в света и откриването на личния ни път.
С какво се разграничава всекидневието на един състезател от това на един елементарен човек?
Не мога да генерализирам от името на всички спортисти и да приказвам за тяхното всекидневие, само че мога да опиша за своето. Всяка заран се събуждам в 7 ч. - нормално малко преди да звънне алармата. След което излизам и върша къса разходка на слънце без да употребявам телефона си. Наблягам на момента с потреблението на телефон, тъй като знам, че доста хора се разбуждат с телефон в ръка и разглеждане на социалните мрежи. За мен това пречи доста, тъй като по този метод се губи доста скъпо време в дейните часове на деня, а и се зареждаме с неестествен допамин още със ставането, което на по-късен стадий денем подготвя да го вършим още веднъж и да загубим още време.
След разходката си подготвям закуска и върша заготовки за обяд и вечеря - нещо обикновено и извънредно потребно, което в действителност икономисва много време и пари, изключително когато си двуметров дискохвърляч, който тежи 140 кг и изяжда по 10-15 яйца и 1 кг месо дневно. В множеството случаи организирам 2 подготвителни сесии дневно - от 10:30 до 12:30 ч. и от 16:30 до 19:30 ч., а времето сред тях употребявам за четене на книги. Не ми е мъчно да съблюдавам този режим, тъй като всичко е въпрос на дисциплинираност и верни привички. Вярвам, че това е и част от формулата за триумфа.
Когато стартира да тренираш професионално, знаеше ли какъв брой ще се промени животът ти?
Ще бъда почтен - нямах ни най-малка визия за това какво е подготвил животът за мен. За тези 6 години прекосих през сериозна трансформация. Всички компликации в действителност ме направиха по-силен, по-уверен, по-позитивен, по-дисциплиниран, по-емпатичен, по-добър човек. Идеята е да излезеш от зоната си на комфорт и да дерзаеш без боязън, като се стараеш да се подобряваш ежедневно, и по този начин да влияеш и на средата около теб. Разбрах едно доста просто нещо - в случай че искаш да окажеш помощ на останалите, първо помогни на себе си, тъй като когато човек е добре, хората към него също са добре.
Коя е най-голямата жертва, която вършат спортистите, избирайки да упражняват професионално?
Най-голямата жертва е самият акт на отказване от нещо, което искаш да запазиш, изключително с цел да получиш или постигнеш друго. Успехът е като айсберг и е това, което хората виждат. Това което не виждат е всъщност ядрото и би трябвало да си подготвен да загубиш доста, за постигането на една цел. Да осъзнаваш това, когато показваш върха на айсберга.
Ако в този момент можеше да се върнеш при започване на спортната си кариера, би ли избрал да се занимаваш с нещо друго? А би ли трансформирал нещо в метода си?
Няма човек, който да не желал най-малко един път в живота си да промени предишното. Но за благополучие или за злощастие, нямаме тази заложба. Имаме една опция единствено и е редно да създадем всичко допустимо, с цел да реализираме максимума за този къс интервал. Достойно.
Защо съгласно теб хората бързо се отхвърлят от дейния и здравословен метод на живот?
Защото се въздействат от средата към тях, чиято цел е да доминира и господства нездравословният и неактивен метод на живот. Оправданията са първата и най-лесна крачка. След това идва дисциплината. Накрая си изправен самичък против личния си темперамент и воля. Както споделя Виктор Юго: " На хората не им доближава не мощ, а воля ".
Можеш ли да дадеш няколко съвета на нашите читатели по какъв начин да бъдат по-активни в всекидневието си?
Разбира се! Всъщност доста от хората свързват физическото натоварване и вярното хранене с нещо ужасно и непостижимо. Постижимо единствено за спортисти, които не са естествени хора. Но в действителност това не може да бъде по-далеч от истината. На първо място би трябвало да си поставиш цел, която е постижима - ще почувстваш магията, когато следваш проекта си и гониш задачата. Чувството на подчинение на задачата е ужасно. То ще те стимулира и ще ти покаже, че си кадърен на доста повече в сравнение с си считал. След това главната задача е да не спираш. Да не се страхуваш от провал и това възприятие да те владее. Ежедневното придвижване и хубавата храна бързо ще те накарат да се почувстваш по-добре и просто ще станат нормата за здравословен метод на живот.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ