Третият мандат: Народецът, Румен Радев, принц Хари, „чичо“ му Максим Генчев и Шон Пен
Какво е общото? Народецът, който е или благоразположен или нечовечен към всяко от упоменатите събития. Много общо имат и героите в упоменатите сюжети. Президентът се надява популацията да хареса неговият избор на партия, която да прави кабинет: Българска социалистическа партия, „ Демократична България “, Движение за права и свободи, „ Български напредък “ или „ Възраждане “. Идеята, както постоянно, е да се обслужат избрани ползи, само че това да наподобява като грижа за обществото.
И Максим Генчев копае в същата градинка: прави филм, който да харесва на него, само че да мине и за национален. Ако бъркам, дано ме опровергае броят на феновете, които са го гледали в киносалоните. Тези, които видяха лентата по Българска национална телевизия се изрекоха и не бяха доста мили…
Същата наклонност се вижда и на „ мъгливия Албион “, както звучи клишето. Принц Хари написа книга със „ съкровени самопризнания “, очакваше голям интерес, само че вместо това на втория ден цената на книжния артикул падна на половина. Хари, както и чичо му Максим, упрекна всякакви завистници, медиите и проведени злобари.
И двамата подцениха нещо значимо: за българите Ботев е нещо свято, което не търпи внезапни отклонения. Просто е такъву, даже да не знаят детайлности от биографията му. същото е короната за Англия. Тя въплъщава нацията и да вадиш мръсни потайности от кухнята се възприема постоянно като засегнатост. Народите обичат своите легенди.
Радев на собствен ред бърза да се трансформира в човека-държава, вярвайки, че е задоволително, че той го желае.
Президентът, Хари и Генчев живеят с възприятието, че са специфични, определени за велики задачи, само че хорицата от народецът и всякакви гадни кръгове просто не ги схващат.
Съвсем различен модел сподели предходната вечер Шон Пен по време на премиите „ Златен глобус “, като обезпечи видеовръзка с президента на Украйна Володимир Зеленски. Зеленски, който е някогашен артист, напомни, че церемонията за „ Златен глобус “ започва по време на Втората международна война – през 1944 година – което е доказателство, че изкуството живее и основава хубост и вдъхва кураж в доста, доста сложни обстановки. Потвърдиха го Стивън Спилбърг и Куентин Тарантино. Какво повече от това...
Има смисъл да се вслушаме в гласовете на тези хора, които са постигнали доста, а се държат като част от народеца. Дали са откровени? Като научим в какъв брой благотворителни стратегии вземат участие и на колго хора оказват помощ по време на война и естествени бедствия, излиза, че Да, откровени са.
Народите: български, британски или който и да е различен, имат сетива за достоверността и лицемерието.
Плутарх, философът, който умеел да пояснява предсказания, ни е завещал: „ Народът постоянно ненавижда тези, които обсипва с почести “. Защото вижда наличието.
Ако народът се пробва да сложи няколко свои упования в един облик на политик, този политик би трябвало доста да се постарае. Първо за предоставената му отговорност и второ – за сабствените му благоприятни условия. Всяко надценяване е обезпечен неуспех, даже и не незабавно.
Военнолюбецът Шон Пен (според логиката на президента Радев за тези, които са за предоставяне на военна помощ на Украйна) съобщи, когато бе в Киев: „ Има светлина във всяка обстановка. Трябва единствено доста да желаем и работим за нея “. И аз това казвнам, въпреки да не съм сигурен, че върша задоволително. Но издателят Манол Пейков прави! И други като него, които не тичат пред камерите и микрофоните да покажат какъв брой са готини.
Идва третият мандат и следващото очакване на някакво знамение. Такова няма да има. Трябва да се опитаме да съзрем какво се крие зад водопада от обещания, морални слова и патриотични пози. Вече няма с какво да ни изненадат до степен да загубим разум. Ако Борисов е таковал с 200 някои европейски водачи, както самичък се хвали пред приятеля си Гешев, представете си с каква скорост „ такова “ народеца. Не забравяйте и чекмеджето – за него е борбата.
Другите не са и те цвете за мирисане. Да ни заблудят е техният адреналин. Нашият е – да разкрием измамата и да турим нахалниците на мястото им.
Как да стане, откакто силата от митингите през 2020 година към този момент е затихнала? Ами да стартираме с писане по вратите, както прави и поучава и другите да вършат режисьорът Александър Морфов. Това значи да преодолеем дежурните страхове.
Народецът може да бъде добър и дисциплиниран, само че може да бъде и доста нечовечен. Нарцисите в политиката да не помнят това. Могат да се окажат на дръвника, когато минимум чакат.
Огнян Стефанов
И Максим Генчев копае в същата градинка: прави филм, който да харесва на него, само че да мине и за национален. Ако бъркам, дано ме опровергае броят на феновете, които са го гледали в киносалоните. Тези, които видяха лентата по Българска национална телевизия се изрекоха и не бяха доста мили…
Същата наклонност се вижда и на „ мъгливия Албион “, както звучи клишето. Принц Хари написа книга със „ съкровени самопризнания “, очакваше голям интерес, само че вместо това на втория ден цената на книжния артикул падна на половина. Хари, както и чичо му Максим, упрекна всякакви завистници, медиите и проведени злобари.
И двамата подцениха нещо значимо: за българите Ботев е нещо свято, което не търпи внезапни отклонения. Просто е такъву, даже да не знаят детайлности от биографията му. същото е короната за Англия. Тя въплъщава нацията и да вадиш мръсни потайности от кухнята се възприема постоянно като засегнатост. Народите обичат своите легенди.
Радев на собствен ред бърза да се трансформира в човека-държава, вярвайки, че е задоволително, че той го желае.
Президентът, Хари и Генчев живеят с възприятието, че са специфични, определени за велики задачи, само че хорицата от народецът и всякакви гадни кръгове просто не ги схващат.
Съвсем различен модел сподели предходната вечер Шон Пен по време на премиите „ Златен глобус “, като обезпечи видеовръзка с президента на Украйна Володимир Зеленски. Зеленски, който е някогашен артист, напомни, че церемонията за „ Златен глобус “ започва по време на Втората международна война – през 1944 година – което е доказателство, че изкуството живее и основава хубост и вдъхва кураж в доста, доста сложни обстановки. Потвърдиха го Стивън Спилбърг и Куентин Тарантино. Какво повече от това...
Има смисъл да се вслушаме в гласовете на тези хора, които са постигнали доста, а се държат като част от народеца. Дали са откровени? Като научим в какъв брой благотворителни стратегии вземат участие и на колго хора оказват помощ по време на война и естествени бедствия, излиза, че Да, откровени са.
Народите: български, британски или който и да е различен, имат сетива за достоверността и лицемерието.
Плутарх, философът, който умеел да пояснява предсказания, ни е завещал: „ Народът постоянно ненавижда тези, които обсипва с почести “. Защото вижда наличието.
Ако народът се пробва да сложи няколко свои упования в един облик на политик, този политик би трябвало доста да се постарае. Първо за предоставената му отговорност и второ – за сабствените му благоприятни условия. Всяко надценяване е обезпечен неуспех, даже и не незабавно.
Военнолюбецът Шон Пен (според логиката на президента Радев за тези, които са за предоставяне на военна помощ на Украйна) съобщи, когато бе в Киев: „ Има светлина във всяка обстановка. Трябва единствено доста да желаем и работим за нея “. И аз това казвнам, въпреки да не съм сигурен, че върша задоволително. Но издателят Манол Пейков прави! И други като него, които не тичат пред камерите и микрофоните да покажат какъв брой са готини.
Идва третият мандат и следващото очакване на някакво знамение. Такова няма да има. Трябва да се опитаме да съзрем какво се крие зад водопада от обещания, морални слова и патриотични пози. Вече няма с какво да ни изненадат до степен да загубим разум. Ако Борисов е таковал с 200 някои европейски водачи, както самичък се хвали пред приятеля си Гешев, представете си с каква скорост „ такова “ народеца. Не забравяйте и чекмеджето – за него е борбата.
Другите не са и те цвете за мирисане. Да ни заблудят е техният адреналин. Нашият е – да разкрием измамата и да турим нахалниците на мястото им.
Как да стане, откакто силата от митингите през 2020 година към този момент е затихнала? Ами да стартираме с писане по вратите, както прави и поучава и другите да вършат режисьорът Александър Морфов. Това значи да преодолеем дежурните страхове.
Народецът може да бъде добър и дисциплиниран, само че може да бъде и доста нечовечен. Нарцисите в политиката да не помнят това. Могат да се окажат на дръвника, когато минимум чакат.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ