Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да пише за войната
Какво е общото сред един систематичен админ от София и един експерт по маркетинг от Минск? Че и за двамата Уикипедия е занимание. А каква е разликата? Че поради заниманието си вторият е задържан.
Както Лъчезар Илиев , по този начин и Марк Бернщейн са доброволци. От години те гратис основават наличие в най-голямата онлайн енциклопедия – Уикипедия. След като Русия нахлува в Украйна на 24 февруари, и двамата се включват в написването на публикация за войната – Илиев в българската, а Бернщейн - в рускоезичната Уикипедия. И двете публикации изброяват обстоятелствата за съветската военна експанзия – че тя е война, а не „ специфична интервенция “ и че съветската войска обстрелва и цивилни цели.
Няколко седмици по-късно Бернщейн е задържан в Минск, а претекстът, който беларуските служби афишират, е разпространението на „ подправени антируски материали “.
Задържането му е единствено дребна част от невиждана офанзива против Уикипедия, която се води в Беларус и Русия.
Руският медиен регулатор Роскомнадзор първо предизвести, че е подготвен напълно да блокира уеб страницата, а на 31 март заплаши Уикипедия с от 4 милиона рубли, в случай че енциклопедията не отстрани от рускоезичната си версия всичката информация за войната, която се отклонява от формалната линия на Москва. Кремъл продължава да отхвърля, че протичащото се е война и че съветските сили нанасят удари по цивилни цели.
В България най-голямата онлайн енциклопедия също не остава настрана от осведомителната война. Само допреди дни един проруски мит – този за българин, „ изгорял жив “ от неонацисти в Одеса, намираше мнимо удостоверение точно посредством публикация в Уикипедия.
Означава ли обаче това, че българската Уикипедия също е обект на съветски офанзиви? Как се опазва от дезинформацията една „ свободна енциклопедия “, която всеки човек с устройство и интернет може да редактира? И съумява ли Русия да въздейства на наличието там?
Путин против Уикипедия
От основаването си през 2001 година Уикипедия поддържа философията си да бъде свободна и транспарантна. Редактирането на публикации е изцяло непринудено и никой не получава пари за това. Една от главните хрумвания на онлайн енциклопедията е, че колкото повече хора вземат участие в писането на текстовете в нея, толкоз по-обективни ще бъдат те.
Точно на този принцип в 7:32 часа на 24 февруари консуматор с име Arise13 основава публикация на български за съветската инвазия в Украйна. Няколко часа по-рано, в 3:48 часа различен консуматор основава публикация на съветски за същото събитие. Оттогава до момента наличието в двете страници е било променяно и допълвано стотици пъти. В единия случай първичният основател употребява псевдоним, а в другия името му е напълно прикрито. Това е честа процедура измежду създателите в Уикипедия, разяснява Лъчезар Илиев .
Повечето редактори не си споделят имената и персоналната информация тъкмо с аргумента, че в никакъв случай не се знае [кой може да ги употребява против тях]
„ Повечето редактори не си споделят имената и персоналната информация тъкмо с аргумента, че в никакъв случай не се знае [кой може да ги употребява против тях] “, споделя той.
Илиев е част от „ уики общността “ още от 2006, а през 2012 става админ на българската Уикипедия. Това значи, че по-рядко се занимава с писане на публикации и по-често извършва механически задания - следи да вземем за пример за спазването на разпоредбите и блокира профили, които съзнателно вкарват погрешна или подвеждаща информация.
По думите му борбата на съветското държавно управление с Уикипедия има дълга история. Москва афишира проекти за основаване на различна съветска Уикипедия още през 2014 година, като задачата е да се обезпечи на съветските жители „ по-подробна и достоверна информация “. Година по-късно Кремъл за малко блокира и целия уебсайт поради публикация, обвързвана с канабиса.
Ентусиастите от Уикипедия, които напущат Русия
Настоящата опасност към Уикипедия обаче е част от една доста по-мащабна интернет цензура – такава, при която Русия блокира Туитър, Инстаграм и Facebook в опит да управлява цялата информация към войната.
През март за първи път се стигна до арести и закани към хора, които основават наличие в онлайн енциклопедията. Марк Бернщейн , който е арестуван от 11 март насам, е един от най-известните и дейни редактори в рускоезичната Уикипедия. Той е създател на десетки публикации за Холокоста, както и за цензурата в Съюз на съветските социалистически републики. Редактира и страницата на съветски за нашествието в Украйна.
Руски войски нахлуха на територията на Украйна. Това е реалност, не позиция
"Руски войски нахлуха на територията на Украйна. Това е реалност, не позиция ", дава отговор Бернщейн, когато различен редактор предлага думата "инвазия " да бъде отстранена, защото съгласно него "не дава отговор на стандарта за индиферентност " на Уикипедия.
Ден преди да бъде задържан, цялостното име на Бернщейн, адресът му и други негови персонални данни, както и тези на още двама уики редактори, бяха оповестени в проруски агитационен канал в Телеграм. От фондация Уикимедия, която стои зад енциклопедията, оповестиха, че ще платят разноските за юристи на Бернщейн, и признаха, че Русия се е трансформирала в рисково място за хората, които желаят да пишат в онлайн енциклопедията.
"Силно разтревожени сме от опитите за идентифициране на редактори в Уикипедия, за които се счита, че опонират на съветската теза за специфична интервенция ", споделиха в свое изказване от Уикимедия.
В тази връзка пред Свободна Европа Лъчезар Илиев споделя, че не знае каква част от редакторите на рускоезичната Уикипедия живеят в Русия.
"Знам обаче сигурно за няколко сътрудници, които напуснаха Русия безусловно в този момент. Естествено за тях това беше доста трагично, може би и те самите не са очаквали, че нещата ще се развият толкоз зле ", отбелязва той. "Но те просто взеха решение, че не могат повече да не престават да живеят там. "
Редактират ли съветските секрети служби публикации в Уикипедия
Въпреки риска и заканите обаче Илиев не счита, че хората ще спрат да способстват за наличието на онлайн енциклопедията. Бърза инспекция демонстрира, че от основаването ѝ до момента страницата на съветски за войната е била редактирана над 7000 пъти. Статията на български пък е била редактирана над 270 пъти.
Според на вестник Новая газета обаче една дребна част от редакциите на съветските страници по тематиката Украйна са направени от профили, свързани с Федералната работа за сигурност (ФСБ). Такъв образец е публикацията "Неонацизъм в Украйна ". В нея консуматор с IP адрес, принадлежащ на ФСБ, се е опитал да добави, че Владимир Путин "справедливо и обосновано е споделил, че Украйна е неонацистка страна ". Обвиненията в ширещ се неонацизъм бяха измежду главните причини, с които Путин оправда нашествието.
Такива случаи обаче са единични и съгласно съветските админи на Уикипедия не са част от някаква координирана държавна офанзива. По-скоро става въпрос за персонална самодейност на обособени държавни чиновници.
Опитва ли някой да нападна българската Уикипедия
Подобна наподобява и обстановката в България, удостоверява Лъчезар Илиев.
"Има някои хора, които си имат някакви свои пристрастия ", споделя той. "Но не бих споделил, че е нещо проведено. "
Въпреки това обаче от време на време се стига до дезинформация.
"За страдание, както се притеснявах, че може да стане, в действителност се оказваме разпространители на дезинформация ", написа Илиев на 30 март в раздела "Разговори " на Уикипедия, в който редакторите разискват един с различен разнообразни противоречиви въпроси.
Случаят се отнася до публикация за човек на име Иван Милев . В нея написа, че той е бесарабски българин, умрял на 2 май 2014 година по време на конфликти сред проукраински и проруски стачкуващи в Одеса. Както планът за инспекция на обстоятелства "Землевеж " обаче, това не е правилно. Сред починалите тогава е роденият през 1980 година Иван Мильов , само че за него няма данни да е бил с български генезис.
За други двама мъже със сходно име - Иван Милев от Молдова и Иван Милев обаче съществува информация, че са с български генезис.
Така се оказва, че създателят на подвеждащата публикация в Уикипедия е обединил в едно личността на починалия Иван Мильов, за който няма каквито и да било данни да е българин, с личността на хора със сходно име и български корени, които обаче нямат нищо общо с пожара в Одеса през 2014 година Впоследствие тази публикация с погрешно наличие е представена десетки пъти в обществените мрежи като доказателство, че "българин е бил изгорял жив " от украински националисти.
След началото на съветската инвазия на 24 февруари проруски профили във Facebook още веднъж започнаха да популяризират този мит. Той беше употребен в поддръжка на подвеждащата теза, че Москва атакува Украйна, с цел да я "денацифицира ". Фалшивата вест беше подета и публикувана и от разнообразни уеб сайтове.
След като попада на точно подобен уебсайт и прочита, че създателите се базират на Уикипедия, Лъчезар Илиев взема решение да направи инспекция. Установява, че става въпрос за "смесица от обстоятелства, полуистини и изцяло измислени връзки сред тях " и като админ на българската Уикипедия подхваща дейности. Ролята му му разрешава да отстранява страници от главното наличие на енциклопедията, когато информацията в тях е подвеждаща.
"В момента публикацията не е изтрита, а е преместена в подстраницата "Мистификации ", прецизира Илиев. Това значи, че тя към момента е налична, само че от горната страна ясно е записано, че за изказванията в нея липсват източници. Целта е читатели, които попаднат на изказванията във външен уебсайт, да видят, че Уикипедия ги счита за голословни.
Впоследствие Илиев открива, че потребителят, който е основал подвеждащата публикация през 2015 година, по-късно е бил блокиран от админите поради други случаи на неспазване на разпоредбите на Уикипедия. Тогава съответната публикация за "изгорения българин " обаче е била пропусната.
"Това е ненапълно неизбежно, тъй като не можем да огреем на всички места ", отбелязва Илиев и прибавя: "Но удостоверява и за какво е толкоз значимо да сме доста сериозни към източниците ".
По думите му такива случаи няма по какъв начин да бъдат избегнати, тъй като планът Уикипедия разчита на труда на доброволци. В българския случай админите са и относително малцина. Но все пак те работят над способи, с които да създадат дезинформацията в Уикипедия по-трудна.
Една от ограниченията, които са подхванали, се отнася до източниците, които могат да бъдат представени. По концепция на Илиев админите към този момент имат лист с "ненадеждни уеб сайтове ". Те могат да бъдат употребявани като източници единствено от консуматори с огромен опит, които към този момент са се потвърдили като добросъвестни.
"Това са хора, които сериозно могат да откриват какъв брой е подходящо [използването им] ", показва Илиев.
Въпреки това обаче той предизвестява, че информацията в Уикипедия в никакъв случай няма да е на 100% тествана - това са рисковете на отворения достъп и доброволческия труд.
"Ние в Уикипедия постоянно споделяме, че хората не би трябвало просто да се доверяват на това, което написа в Уикипедия ", отбелязва Илиев.
"Уикипедия е отлично място, на което човек да влезе в една тематика. Но по-късно би трябвало да прегледа какви източници са посочени, каква спомагателна литература е посочена, и да продължи да се образова по тази тематика. А не просто да одобряват информацията като даденост. Това е едно от значимите неща, които хората не всеки път осъзнават. "
Както Лъчезар Илиев , по този начин и Марк Бернщейн са доброволци. От години те гратис основават наличие в най-голямата онлайн енциклопедия – Уикипедия. След като Русия нахлува в Украйна на 24 февруари, и двамата се включват в написването на публикация за войната – Илиев в българската, а Бернщейн - в рускоезичната Уикипедия. И двете публикации изброяват обстоятелствата за съветската военна експанзия – че тя е война, а не „ специфична интервенция “ и че съветската войска обстрелва и цивилни цели.
Няколко седмици по-късно Бернщейн е задържан в Минск, а претекстът, който беларуските служби афишират, е разпространението на „ подправени антируски материали “.
Задържането му е единствено дребна част от невиждана офанзива против Уикипедия, която се води в Беларус и Русия.
Руският медиен регулатор Роскомнадзор първо предизвести, че е подготвен напълно да блокира уеб страницата, а на 31 март заплаши Уикипедия с от 4 милиона рубли, в случай че енциклопедията не отстрани от рускоезичната си версия всичката информация за войната, която се отклонява от формалната линия на Москва. Кремъл продължава да отхвърля, че протичащото се е война и че съветските сили нанасят удари по цивилни цели.
В България най-голямата онлайн енциклопедия също не остава настрана от осведомителната война. Само допреди дни един проруски мит – този за българин, „ изгорял жив “ от неонацисти в Одеса, намираше мнимо удостоверение точно посредством публикация в Уикипедия.
Означава ли обаче това, че българската Уикипедия също е обект на съветски офанзиви? Как се опазва от дезинформацията една „ свободна енциклопедия “, която всеки човек с устройство и интернет може да редактира? И съумява ли Русия да въздейства на наличието там?
Путин против Уикипедия
От основаването си през 2001 година Уикипедия поддържа философията си да бъде свободна и транспарантна. Редактирането на публикации е изцяло непринудено и никой не получава пари за това. Една от главните хрумвания на онлайн енциклопедията е, че колкото повече хора вземат участие в писането на текстовете в нея, толкоз по-обективни ще бъдат те.
Точно на този принцип в 7:32 часа на 24 февруари консуматор с име Arise13 основава публикация на български за съветската инвазия в Украйна. Няколко часа по-рано, в 3:48 часа различен консуматор основава публикация на съветски за същото събитие. Оттогава до момента наличието в двете страници е било променяно и допълвано стотици пъти. В единия случай първичният основател употребява псевдоним, а в другия името му е напълно прикрито. Това е честа процедура измежду създателите в Уикипедия, разяснява Лъчезар Илиев .
Повечето редактори не си споделят имената и персоналната информация тъкмо с аргумента, че в никакъв случай не се знае [кой може да ги употребява против тях]
„ Повечето редактори не си споделят имената и персоналната информация тъкмо с аргумента, че в никакъв случай не се знае [кой може да ги употребява против тях] “, споделя той.
Илиев е част от „ уики общността “ още от 2006, а през 2012 става админ на българската Уикипедия. Това значи, че по-рядко се занимава с писане на публикации и по-често извършва механически задания - следи да вземем за пример за спазването на разпоредбите и блокира профили, които съзнателно вкарват погрешна или подвеждаща информация.
По думите му борбата на съветското държавно управление с Уикипедия има дълга история. Москва афишира проекти за основаване на различна съветска Уикипедия още през 2014 година, като задачата е да се обезпечи на съветските жители „ по-подробна и достоверна информация “. Година по-късно Кремъл за малко блокира и целия уебсайт поради публикация, обвързвана с канабиса.
Ентусиастите от Уикипедия, които напущат Русия
Настоящата опасност към Уикипедия обаче е част от една доста по-мащабна интернет цензура – такава, при която Русия блокира Туитър, Инстаграм и Facebook в опит да управлява цялата информация към войната.
През март за първи път се стигна до арести и закани към хора, които основават наличие в онлайн енциклопедията. Марк Бернщейн , който е арестуван от 11 март насам, е един от най-известните и дейни редактори в рускоезичната Уикипедия. Той е създател на десетки публикации за Холокоста, както и за цензурата в Съюз на съветските социалистически републики. Редактира и страницата на съветски за нашествието в Украйна.
Руски войски нахлуха на територията на Украйна. Това е реалност, не позиция
"Руски войски нахлуха на територията на Украйна. Това е реалност, не позиция ", дава отговор Бернщейн, когато различен редактор предлага думата "инвазия " да бъде отстранена, защото съгласно него "не дава отговор на стандарта за индиферентност " на Уикипедия.
Ден преди да бъде задържан, цялостното име на Бернщейн, адресът му и други негови персонални данни, както и тези на още двама уики редактори, бяха оповестени в проруски агитационен канал в Телеграм. От фондация Уикимедия, която стои зад енциклопедията, оповестиха, че ще платят разноските за юристи на Бернщейн, и признаха, че Русия се е трансформирала в рисково място за хората, които желаят да пишат в онлайн енциклопедията.
"Силно разтревожени сме от опитите за идентифициране на редактори в Уикипедия, за които се счита, че опонират на съветската теза за специфична интервенция ", споделиха в свое изказване от Уикимедия.
В тази връзка пред Свободна Европа Лъчезар Илиев споделя, че не знае каква част от редакторите на рускоезичната Уикипедия живеят в Русия.
"Знам обаче сигурно за няколко сътрудници, които напуснаха Русия безусловно в този момент. Естествено за тях това беше доста трагично, може би и те самите не са очаквали, че нещата ще се развият толкоз зле ", отбелязва той. "Но те просто взеха решение, че не могат повече да не престават да живеят там. "
Редактират ли съветските секрети служби публикации в Уикипедия
Въпреки риска и заканите обаче Илиев не счита, че хората ще спрат да способстват за наличието на онлайн енциклопедията. Бърза инспекция демонстрира, че от основаването ѝ до момента страницата на съветски за войната е била редактирана над 7000 пъти. Статията на български пък е била редактирана над 270 пъти.
Според на вестник Новая газета обаче една дребна част от редакциите на съветските страници по тематиката Украйна са направени от профили, свързани с Федералната работа за сигурност (ФСБ). Такъв образец е публикацията "Неонацизъм в Украйна ". В нея консуматор с IP адрес, принадлежащ на ФСБ, се е опитал да добави, че Владимир Путин "справедливо и обосновано е споделил, че Украйна е неонацистка страна ". Обвиненията в ширещ се неонацизъм бяха измежду главните причини, с които Путин оправда нашествието.
Такива случаи обаче са единични и съгласно съветските админи на Уикипедия не са част от някаква координирана държавна офанзива. По-скоро става въпрос за персонална самодейност на обособени държавни чиновници.
Опитва ли някой да нападна българската Уикипедия
Подобна наподобява и обстановката в България, удостоверява Лъчезар Илиев.
"Има някои хора, които си имат някакви свои пристрастия ", споделя той. "Но не бих споделил, че е нещо проведено. "
Въпреки това обаче от време на време се стига до дезинформация.
"За страдание, както се притеснявах, че може да стане, в действителност се оказваме разпространители на дезинформация ", написа Илиев на 30 март в раздела "Разговори " на Уикипедия, в който редакторите разискват един с различен разнообразни противоречиви въпроси.
Случаят се отнася до публикация за човек на име Иван Милев . В нея написа, че той е бесарабски българин, умрял на 2 май 2014 година по време на конфликти сред проукраински и проруски стачкуващи в Одеса. Както планът за инспекция на обстоятелства "Землевеж " обаче, това не е правилно. Сред починалите тогава е роденият през 1980 година Иван Мильов , само че за него няма данни да е бил с български генезис.
За други двама мъже със сходно име - Иван Милев от Молдова и Иван Милев обаче съществува информация, че са с български генезис.
Така се оказва, че създателят на подвеждащата публикация в Уикипедия е обединил в едно личността на починалия Иван Мильов, за който няма каквито и да било данни да е българин, с личността на хора със сходно име и български корени, които обаче нямат нищо общо с пожара в Одеса през 2014 година Впоследствие тази публикация с погрешно наличие е представена десетки пъти в обществените мрежи като доказателство, че "българин е бил изгорял жив " от украински националисти.
След началото на съветската инвазия на 24 февруари проруски профили във Facebook още веднъж започнаха да популяризират този мит. Той беше употребен в поддръжка на подвеждащата теза, че Москва атакува Украйна, с цел да я "денацифицира ". Фалшивата вест беше подета и публикувана и от разнообразни уеб сайтове.
След като попада на точно подобен уебсайт и прочита, че създателите се базират на Уикипедия, Лъчезар Илиев взема решение да направи инспекция. Установява, че става въпрос за "смесица от обстоятелства, полуистини и изцяло измислени връзки сред тях " и като админ на българската Уикипедия подхваща дейности. Ролята му му разрешава да отстранява страници от главното наличие на енциклопедията, когато информацията в тях е подвеждаща.
"В момента публикацията не е изтрита, а е преместена в подстраницата "Мистификации ", прецизира Илиев. Това значи, че тя към момента е налична, само че от горната страна ясно е записано, че за изказванията в нея липсват източници. Целта е читатели, които попаднат на изказванията във външен уебсайт, да видят, че Уикипедия ги счита за голословни.
Впоследствие Илиев открива, че потребителят, който е основал подвеждащата публикация през 2015 година, по-късно е бил блокиран от админите поради други случаи на неспазване на разпоредбите на Уикипедия. Тогава съответната публикация за "изгорения българин " обаче е била пропусната.
"Това е ненапълно неизбежно, тъй като не можем да огреем на всички места ", отбелязва Илиев и прибавя: "Но удостоверява и за какво е толкоз значимо да сме доста сериозни към източниците ".
По думите му такива случаи няма по какъв начин да бъдат избегнати, тъй като планът Уикипедия разчита на труда на доброволци. В българския случай админите са и относително малцина. Но все пак те работят над способи, с които да създадат дезинформацията в Уикипедия по-трудна.
Една от ограниченията, които са подхванали, се отнася до източниците, които могат да бъдат представени. По концепция на Илиев админите към този момент имат лист с "ненадеждни уеб сайтове ". Те могат да бъдат употребявани като източници единствено от консуматори с огромен опит, които към този момент са се потвърдили като добросъвестни.
"Това са хора, които сериозно могат да откриват какъв брой е подходящо [използването им] ", показва Илиев.
Въпреки това обаче той предизвестява, че информацията в Уикипедия в никакъв случай няма да е на 100% тествана - това са рисковете на отворения достъп и доброволческия труд.
"Ние в Уикипедия постоянно споделяме, че хората не би трябвало просто да се доверяват на това, което написа в Уикипедия ", отбелязва Илиев.
"Уикипедия е отлично място, на което човек да влезе в една тематика. Но по-късно би трябвало да прегледа какви източници са посочени, каква спомагателна литература е посочена, и да продължи да се образова по тази тематика. А не просто да одобряват информацията като даденост. Това е едно от значимите неща, които хората не всеки път осъзнават. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ