Какво е необходимо, за да успее една революция? В историята

Какво е належащо, с цел да успее една гражданска война? В историята има няколко условия. Първо би трябвало да се прокара концепцията за агитация, да стартира да се постанова една концепция, която да накара едно потомство да намрази обкръжаващата го среда. Този развой може да отнеме няколко години. След това идва време за мотива, дали ще бъде високата беднотия, атентат или друго забавно помагало, в това няма никакво значение. Веднъж щом искрата попадне в бурето с барут, революцията е публично почнала. Не на последно място ще приказваме за логистиката и съдружниците, които с удоволствие биха дали нужните принадлежности за задачата. Необходим е и още един детайл – Пиер дьо Бомарше.

Може и да не сте го чували, само че неговата биография е толкоз огромна, че най-вероятно в идващите редове ще изпуснем някой от емблематичните моменти в живота му. Нека стартираме през цялото време. Това е човек с благородническо родословие, един от доста скъпите фрагменти на френския двор. Автор е на „ Севилският бръснар “, „ Сватбата на Фигаро “. двете са толкоз сполучливи, че Моцарт ги взима и трансформира в опери. По това време Пиер е към този момент част от висшето общество на Франция. Известен като благородник, един път се бори за достойнството на Мария Антоанета, работи като френски разузнавач, съумява да избяга от пандиза по време на Френската гражданска война и доставя голямо количество оръжие на Съединени американски щати, с цел да стартират своята война за избавление.

Всичко стартира през далечната 1732 година Пиер Карон се ражда в семейство на доста непретенциозен часовникар. По това време младежът е проницателен, занимателен, другарски надъхан към всички, обичащ света към себе си и това постоянно го приканва като един от най-важните и авторитетни хора. Израства с музиката, писането на истории, всичко това под контрола и управлението на татко му и откакто навършва 21 години е съумял да сътвори часовник, който е доста по-малък от формалните по това време. Неговият татко стартира да ги продава и новата мода е реализирана В случай, че още не се досещате, Пиер основава джобния часовник, който доближава до ръцете на Луи XV. Кралският часовникар вижда едно от копията и бързо прави втори модел и даже ги продава. Пиер взема решение да употребява перото си, с цел да напише едно доста дълго писмо и да разгласи аристокрацията в нещо приблизително сред тайфа некадърници, лишени от всякакво въображение и подготвени да откраднат, всичко, което елементарният човек направи.

Нарича кралския часовникар едно от най-големите лекета, които са заели мястото си в двора и потвърждава, че концепцията е открадната. Писмото му е оповестено в парижански вестник и доближава до такива висоти, че първо с него се свързва Кралската Френска академия на науките, с цел да му изясни, че неговият патент не е нарушен. Пазейки крадеца, те се пробват да запазят положителния звук. Всички останали били освен впечатлени, само че и въодушевени от думите му, не повярвали по какъв начин може един елементарен часовникар да бие с думите по този начин, като че ли удря с бич. Популярността му станала толкоз огромна, че хората почнали да купуват часовници единствено от него. Веднъж откакто историята стигнала и до самия Луи, той побързал да ревизира дали думите дават отговор на истината. Посещава го в дребното магазинче и му споделя, че желае да създаде часовник за Мадам дьо Помпадур. Пиер приема поръчката и прави толкоз дребен часовник, че може да се носи като пръстен.

Веднага след връчването на това украшение, Луи XV уволнява своя часовникар и наема Пиер. Успехът продължава с производството на часовници за всички кралски особи, по-късно получава работа като преподавател по музика на една от дъщерите, разкривайки цялостния капацитет на арфата. В свободното си време, което и без друго било лимитирано, пишел лични пиеси. Скоро в цялостен Париж се играело неговото творчество. Успехът постоянно идва и с група доброжелатели, които чакат големият неуспех на някой по-кадърен от тях. В тяхна отбрана би трябвало да кажем, че Пиер е бил задоволително хубав мъж, с цел да преспи с редица благороднички и на нито една да не постави пръстен.

Най-накрая се намира и задоволително добра кандидатка за брачна половинка – графиня Бомарше, която се омъжва за него и дава купата си. Пиер става аристократ за по-малко от година, както и персонален другар на краля. Приятелството доближава до такива величини, че Пиер получава и някои секрети шпионски задачи. Една от тези задачи е прекъсването на пропагандата по адрес на краля. Най-различни клюки се печатали в Лондон и Пиер отпътувал, с цел да се оправи с този проблем. След като се озовал в столицата, разгледал всички атракции и по-късно схванал кой е създателят и къде се печатат нездравословните материали. Една вечер разрушил вратата, счупил всички печатници, по-късно изгорил и плаките, а на финала и цялата постройка до основи.

Няколко години по-късно е изпратен в Холандия за издирването на човек, който се пробва да изнудва Мария Антоанета. Преследването продължава чак до Австрия, където вредителят е погубен, а самият Пиер е хвърлен в пандиза за ликвидиране. Освободен е малко по-късно с намесата на френския крал и се връща назад в Париж. През 1775 година Париж се приготвя да види „ Севилският бръснар “ и всеки спектакъл е цялостен с хора. Проблемът е, че някои не изчакват финала, други замерят артистите с каквото намерят, а Пиер е афектиран и просто се отхвърля да написа пиеси. Критиците декларират, че всяко деяние е доста дълго, отегчително и не се съблюдават никакви закони на общоприетата пиеса. Вторият опит е толкоз блестящ, че всички простят първата неточност. Писането на пиеси се оказва едно странично занятие. Англия към този момент знае с какво се занимава Пиер. Неговият светоглед е ориентиран към освобождението на американските колонии. Впрочем, по идеология, Пиер в никакъв случай не е харесвал аристократите.

След като получава власт и пари, той продължава да работи като вътрешната проказа на обществото, дава задоволително храна за душите им, само че в същото време милее доста съществено за дребният човек. Поканен е да участва на срещи против британското кралско общество и схваща, че единственият най-хубав ход за бойкот е удар по колониите. За страдание крал Луи XVI не е изключително склонен с концепцията и отхвърля Франция да стартира да поддържа Америка. Впрочем, той не отхвърля, просто не може да отдели запаси, откакто 7-годишната война към момента не може да разреши на империята да се изправи на крайници. След много дълго лазене по нервите, Пиер най-сетне получава това, което желае – 1 милион франка, с които да помогне на американската идея. Парите би трябвало да се предадат напълно в загадка, затова в случай че сътрудникът бъде хванат, Луи ще отхвърля до последно и ще го съобщи на англичаните.

След като взима 1 милион франка от Франция, отпътува за Испания и желае същото. С 2 милиона съумява да сътвори дребна компания за търговия, която не продава нищо, не взима поръчки и от самото начало пътува за новия свят, като в корабите има барут и пушки. Смята се, че през дейния си интервал е доставил към 25 000 такива. През 1777 година корабите цялостни с военно съоръжение за към 20 000 души трогват на път. Американците одобряват този подарък, само че не могат да заплатят с нищо в подмяна. На връщане Пиер насочва корабите към Западна Индия, с цел да закупи ром, захар и индиго, които разтоварват в Холандия, продават ги и още веднъж зареждат с барут и ново оръжие. В продължение на година и половина, това е целият търговски усет.

40-те кораба доставят запас за съоръжение на войска, която да се оправи и с най-силните европейски съперници. Сприятелява се с Бенджамин Франклин и скоро стартират да си пишат писма. Пиер доставя цялата колониална войска с всички нужни запаси, освен това под масата, без да желае някакво самопризнание или да покаже предпочитание за земя и други облаги. Всичко се предписание в името на концепцията, а в неговата глава, това било изцяло задоволително. Когато пристигнала решителната борба за Саратога, всеки американски боец носи униформа и пушка, която е била доставена от Родерик Хорталез и Компания – подправената компания на Пиер. След като новините доближават и до самия френски сътрудник, той незабавно отива при краля, с цел да му опише. Очевидно е бързал толкоз доста, че най-после каретата му се обърнала и потърпевш, само че разбираме и за какво е бързал толкоз доста.

През 1778 година Франция  влиза във войната на страната на Америка. Флотата на благородника към този момент плава със лични знамена и в същата година се ражда „ Сватбата на Фигаро “. Макар и пиесата да е занимателна и приятна, крал Луи XVI не разрешава да се разгласява до 1784 година По това време Моцарт търси ентусиазъм и откакто открива и двете елементи, бърза да направи опера. След войната, френският аристократ продължава да написа пиеси, стартира бизнеси, освен това най-различни и прави купища пари. Героят се среща и с Волтер и двамата стартират да разясняват и приказват доста съществено за някои от най-големите и наболели проблеми. Когато писателят умира, Бомарше  закупува всичко написано от него – 70 тома със мемоари. Макар и да не се продават толкоз добре, той ги разгласява и губи пари.

Тази концепция резервира работата на един от най-великите мозъци на Франция. Когато избухва Френската гражданска война, положителният остарял търговец на оръжие взема решение да закупи към 60 000 мускета от Холандия и да повтори американската фантазия. Преди оръжието да дойде, благородникът е задържан и хвърлен в затвор. Обвиняват го, че книгите на Волтер били продавани в Германия, което не било изключително правилно, въпреки всичко подсещаме, че писателят още не е получил своето самопризнание. Една негова държанка съумява да му помогне да избяга от пандиза. Заедно с нея, Бомарше отпътува в Холандия, където чака 2 години да се успокои ситуацията във Франция. Завръща се през 1796 година и прекарва последните си две години в родината, където и умира през 1799 година

Снимки: Wikipedia