Биохимията на любовта
Какво е любовта? За този хубав и мистериозен феномен се пишат песни и книги, вършат се филми. Хората приказват непрестанно за любовта, без значение дали са на 15, 30, 50 или даже на 80 години. Учените обаче към момента не могат да открият по какъв начин се ражда такова възприятие, нито даже да му дадат избрана формулировка, а някои даже се съмняват в съществуването на любовта. Единственото нещо, на което науката съумя да отговори, е по какъв начин тя се е появила в сърцата и мозъците на нашите далечни предшественици, еволюирала е от възприятие на обвързаност и възприятие на сигурност и се е трансформирала във възвишена сантиментална нужда.
Нека последваме този път и да открием изходната точка на страстта, която назоваваме обич. Преди към осем милиона години климатът на Земята почнал да се трансформира. Нашите предшественици, античните хуманоидни маймуни, по това време живеели в гори, които почнали да оредяват. В търсене на храна, те трябвало да слязат от дърветата на земята, а по-късно изцяло да се реалокират в саваната. В откритите пространства трябвало да се плануват на далечни разстояния и след още четири милиона години първият човек се изправил на крайници. Ходещата изправена самка към този момент не можела да носи дете на гърба си, тъй като това затруднявало търсенето на храна. Но у мъжките самци се освободили ръцете и те към този момент можели да придвижват храната на огромни дистанции. Така се появило първото разделяне на отговорностите сред мъжете и дамите. Разбира се, това към момента не било обич. Любовта се появила с раждането на първото моногамно фамилията (т.е. състоящо се от един мъжки и един женски индивид), които дружно отглеждат дете.
Нашите предшественици внезапно престанали да враждуват за територия, доминиране в групата и най-важното – за привличане вниманието на женските. Появили се моногамни фамилии, които дружно отглеждали потомството. Благодарение на основаването на фамилията, храненето на децата се подобрило, което имало позитивен резултат върху развиването на интелекта и по-късно помогнало доста за превъзходството над други човекоподобни маймуни.
Но по какъв начин хората стигнали до моногамия? Оказва се, че причина за това са нашите гени, чиято съществена задача е да се възпроизвеждат безпределно, копирайки себе си. Но те освен би трябвало да се възпроизвеждат, само че и да вършат това оптимално дейно. Именно с тази хитра цел, гените основали самобитен механизъм в човешкото тяло. Но какво би станало, в случай че внезапно към този момент не се интересуваме от размножаването? Всичките им старания ще отидат напразно. Затова се появила потребността от семейство и обич.
А какво съставлява генът? Той е част от ДНК молекулата, съдържаща информация за протеина. В гените се предава информацията за наследствеността, която потомството наследява от родителите. За да заблудят човек, гените „ изобретили “ хитроумния механизъм на любовта, като техни съучастници в тази скица са не по-малко хитрите хормони. За обвързаност и пристрастеност дава отговор веществото, наречено допамин. Струва си равнището му в мозъка да пораства, тъй като тогава идва еуфорията, човек става свръхактивен, губи вкус и сън, трревожи се за дреболии и по едно и също време с това стартира по-добре да мисли.
Защо гените вършат индивида нервозен, само че щастлив и интелигентен? Отговорът е елементарен: машината за трансфер на гените би трябвало да преодолее всички компликации, само че да докара до възпроизвеждане с определения сътрудник. И това да стане допустимо най-бързо, до момента в който не се появи различен човек, който желае да взе участие в смесването на гените. При образуването на любовта в мозъка, в другите стадии вземат участие и други субстанции: фенилетиламин, серотонин, ендорфини, вазопресин и адреналин. Но еволюционното преимущество получават точно тези двойки, които са в положение да образуват дълготрайни фамилии: дамите се грижат за децата, мъжете донасят храна. Само с обич няма по какъв начин да се мине. Тук влиза в действие „ присъединителната молекула “ -хормонът окситоцин. Той е виновен за разнообразни процеси в тялото – да вземем за пример да секретира по време на раждането, да облекчава болката и да оказва помощ в бъдеще да се не помни за нея. Също по този начин, с помощта на този хормон се демонстрират усеща като деликатност към децата, предпочитание да се прекарва времето с сътрудник, да се поддържа обществен и физически контакт с него.
Може да се каже, че окситоцинът е хормонът на фамилията. За по-малко от три милиона години, хормоналните и прочувствените процеси, провокирани от гените за най-ефективното прекопирване на самите себе си, са обрасли с гъстата обвивка на културата. Разбира се, откритието, че любовта е натурален механизъм и хората могат да се възприемат като хормонални машини, може да наподобява скучно или грубо. Но науката е на първо място търсене на истината, каквато и да е тя. Понякога може истината да не е толкоз привлекателна. Но с цел да оцените същинската й хубост, би трябвало да имате храброст, самообладание и разсъдък, които сме придобили с помощта на дългата и сложна еволюция.
