Какво е да учиш езика на жестовете? Това е историята

Какво е да учиш езика на жестовете? Това е историята на една жена, чиято задача в живота е да бъде преводач на глухонеми, предава Нова телевизия. 
Изучаването на жестовия превод е колкото мъчно, толкоз и занимателно. Доказват го часовете на Даринка Борисова. Тя е една от дребното жестови преводачи у нас – едвам 200 в цялата страна. Крайно незадоволително за всички към 25 000 глухи хора.

Даринка е родена в семейство на глухи родители. Като множеството такива деца, тя научава първо жестовете още преди да се научи да приказва.

„ На 10-годишна възраст ми се постановяваше да превеждам на умиращата ми баба, на която лекарите обясняваха тежка и комплицирана диагноза. Това е спомен, който вардя 24 години. Опитваме се да променим това – да създадем задоволително привлекателна специалността на преводача”, споделя Даринка.

А това, съгласно нея, се получава мъчно поради доста аргументи. Едната е нерегламентираното възнаграждение.

Даринка и брачният партньор й са изключително дейни тези дни дружно с фондация „ Заслушай се”, тъй като е седмицата на глухите и всички ще се пробват да покажат, че езикът на жестовете е не по-малко трогателен от думите .