Владимир Николов, който стигна Високо с мечтите във волейбола
Какво е да спечелиш най-големите оценки във волейбола и да те изберат за най-хубав в света? А какво значи това, когато си почнал в години на разпад на спорта в страната ти? Владимир Николов знае отговорите на тези въпроси и споделя за пътя си в автобиографичната книга „ Високо “.
Започва с плуване, само че по-късно става звезда на волейбола. Като дете за малко тренира в ЦСКА , само че по-късно споделя, че за него „ Левски “ е орис. Печелил е трофеи от най-големите надпревари и е избиран за най-хубав състезател на поста диагонал в света.
Ако сте ходили на мач на националния тим по волейбол сред края на 90-те години на предишния век и първите 10-15 от новия, няма по какъв начин най-малко един път да не сте скандирали името му, когато сте го виждали да застава за осъществяване на начален удар.
Днес той е отпред на обичания си клуб, само че към този момент не на терена, а зад кулисите, а с работата си съумява не просто да го избави от банкрут, само че и да го трансформира във фабрика за гении, които към този момент жънат триумфи.
В края на 2024 година някогашният капитан на националния тим по волейбол Владимир Николов показа автобиографичната си книга „ Високо “. В първите месеци на 2025 година той обиколи доста български градове, където показа книгата и се срещна с локални почитатели на волейбола. Следващата му спирка е Велико Търново на 27 март.
„ Със брачната половинка ми Мая след бенефиса, който направихме през 2016 година, постоянно си говорехме, че е хубаво да оставим нещо свое – най-много за нашите деца, само че освен. Защото сегашните деца не знаят през какво минахме. Не знаят какво беше през 90-те години “, сподели Николов по време на представянето на книгата си във Видин на 20 март.
Той е роден в София на 3 октомври 1977 година Като дете тренира плуване в ЦСКА. Във волейболната зала попада, когато е на 11 години. Тогава го вижда треньорка от „ Левски “. На първата си подготовка Николов идва с спортен екип на ЦСКА.
„ Треньорката по този начин се изчерви и по този начин ми се накара, че в никакъв случай повече не го облякох “, спомня си той.
Бързо се увлича и стартира да се забавлява с волейбола, само че самичък признава, че се впуска в него няколко години по-късно, когато израства физически.
„ Не можете да си визиите какъв брой извънредно беше. Никаква топла вода, нямаше и парно. Тренирахме с ръкавици “, споделя Николов за детските си години.
Той пробива в професионалния спорт в средата на 90-те като играч на „ Левски – Сиконко “ . За близо осем години в тима печели пет трофеи и две купи на страната. За пръв път става част от националния тим през 1997 година
Още преди да направи първите си огромни крачки в кариерата, среща бъдещата си брачна половинка Мая , която също е волейболистка. Николов споделя, че това е един от най-важните моменти за него, защото всичко, което е постигнал, би било невероятно без брачната половинка му.
За пръв път излиза в чужбина през 2002 година, когато заиграва в Турция. Първите му огромни триумфи обаче идват във Франция, където играе за локалния „ Тур “ . С него за три години печели една купа и две купи на страната, а през 2005 година – и Шампионската лига. Това го издига до един от най-елитните диагонали в света на волейбола.
След година престой в Япония се озовава в най-силното състезание в света – италианската Серия А. Там подписва с „ Тренто “, в който е и Матей Казийски, а треньор е Радостин Стойчев. Още в първия му сезон там тимът печели купата на страната.
Само година по-късно Николов към този момент е в различен гранд на Италия – „ Кунео “, с който през 2010 година отново става първенец. През същата година е избран и за най-хубав диагонал в света. С „ Кунео “ печели и купата на CEV – втората най-престижна клубна конкуренция.
Паралелно с това Николов е неизменима част от мъжкия народен тим на България, в който дълги години е и капитан. В рамките на повече от десетилетие тимът е измежду водещите сили в международния волейбол.
Успехите му и честите му участия във финалните етапи на най-големите шампионати като международни и европейски шампионати, Световна купа и Олимпийски игри, трансформират Николов в горделивост за страната. Националният тим играе непрекъснато пред цялостни трибуни във Варна, а по-късно и в София.
Николов е част от тима, който печели бронзови медали от Световното състезание в Япония през 2006 година, Световната купа през 2007 година и Европейското състезание в Турция през 2009 година На Олимпийските игри в Лондон през 2012 година той остава на четвърто място. По-късно Николов споделя, че и до през днешния ден най-голямата му неизпълнена фантазия е орден от Олимпиадата.
После той играе в „ Пиаченца “, „ Галатасарай “ и „ Лион “, преди да се завърне за малко в родния „ Левски “, където приключва кариерата си. Точно в този интервал се случва и нещо доста любопитно – в един мач Николов играе на терена със сина си Александър , който тогава е младеж на „ Левски “, а през днешния ден е част от италианския „ Кучине Лубе Чивитанова “ .
След завръщането си в България Владимир Николов се захваща с тежката задача по спасяването на „ Левски “, който е изправен пред банкрут и закриване. С помощта на Давид Давидов и Атанас Гаров , съумява да избави клуба.
Днес „ Левски “ развива няколко младежки и детски обединения и към този момент има женски и девически тим. През 2024 година, след близо 15-годишно спиране, завоюва националната купа при мъжете.
„ Даваме им опция [чрез спорта] да станат едни пълноправни членове на нашето общество. А след това, в случай че заиграят и волейбол, още по-добре “, споделя Николов в изявление за влогъра Чефо.
Освен Александър, с волейбол се занимава и другият от синовете на Николов – Симеон . В момента той е част от колежанското състезание на Съединени американски щати NCAA с тима на „ Лонг Бийч Стейт “ , където се радва на доста триумфи и няколко пъти счупи върха за най-силен сервис.
Владимир и Мая Николови имат общо четири деца. През 2015 година Владимир Николов е избран за Мъж на годината на България в класацията на „ Дарик Радио “.
„ В момента имаме едно потомство страхотни, прелестни деца, които към този момент стават мъже. И тези прелестни деца занапред ще пазят цветовете на България по най-достойния метод “, споделя Николов.
Започва с плуване, само че по-късно става звезда на волейбола. Като дете за малко тренира в ЦСКА , само че по-късно споделя, че за него „ Левски “ е орис. Печелил е трофеи от най-големите надпревари и е избиран за най-хубав състезател на поста диагонал в света.
Ако сте ходили на мач на националния тим по волейбол сред края на 90-те години на предишния век и първите 10-15 от новия, няма по какъв начин най-малко един път да не сте скандирали името му, когато сте го виждали да застава за осъществяване на начален удар.
Днес той е отпред на обичания си клуб, само че към този момент не на терена, а зад кулисите, а с работата си съумява не просто да го избави от банкрут, само че и да го трансформира във фабрика за гении, които към този момент жънат триумфи.
В края на 2024 година някогашният капитан на националния тим по волейбол Владимир Николов показа автобиографичната си книга „ Високо “. В първите месеци на 2025 година той обиколи доста български градове, където показа книгата и се срещна с локални почитатели на волейбола. Следващата му спирка е Велико Търново на 27 март.
„ Със брачната половинка ми Мая след бенефиса, който направихме през 2016 година, постоянно си говорехме, че е хубаво да оставим нещо свое – най-много за нашите деца, само че освен. Защото сегашните деца не знаят през какво минахме. Не знаят какво беше през 90-те години “, сподели Николов по време на представянето на книгата си във Видин на 20 март.
Той е роден в София на 3 октомври 1977 година Като дете тренира плуване в ЦСКА. Във волейболната зала попада, когато е на 11 години. Тогава го вижда треньорка от „ Левски “. На първата си подготовка Николов идва с спортен екип на ЦСКА.
„ Треньорката по този начин се изчерви и по този начин ми се накара, че в никакъв случай повече не го облякох “, спомня си той.
Бързо се увлича и стартира да се забавлява с волейбола, само че самичък признава, че се впуска в него няколко години по-късно, когато израства физически.
„ Не можете да си визиите какъв брой извънредно беше. Никаква топла вода, нямаше и парно. Тренирахме с ръкавици “, споделя Николов за детските си години.
Той пробива в професионалния спорт в средата на 90-те като играч на „ Левски – Сиконко “ . За близо осем години в тима печели пет трофеи и две купи на страната. За пръв път става част от националния тим през 1997 година
Още преди да направи първите си огромни крачки в кариерата, среща бъдещата си брачна половинка Мая , която също е волейболистка. Николов споделя, че това е един от най-важните моменти за него, защото всичко, което е постигнал, би било невероятно без брачната половинка му.
За пръв път излиза в чужбина през 2002 година, когато заиграва в Турция. Първите му огромни триумфи обаче идват във Франция, където играе за локалния „ Тур “ . С него за три години печели една купа и две купи на страната, а през 2005 година – и Шампионската лига. Това го издига до един от най-елитните диагонали в света на волейбола.
След година престой в Япония се озовава в най-силното състезание в света – италианската Серия А. Там подписва с „ Тренто “, в който е и Матей Казийски, а треньор е Радостин Стойчев. Още в първия му сезон там тимът печели купата на страната.
Само година по-късно Николов към този момент е в различен гранд на Италия – „ Кунео “, с който през 2010 година отново става първенец. През същата година е избран и за най-хубав диагонал в света. С „ Кунео “ печели и купата на CEV – втората най-престижна клубна конкуренция.
Паралелно с това Николов е неизменима част от мъжкия народен тим на България, в който дълги години е и капитан. В рамките на повече от десетилетие тимът е измежду водещите сили в международния волейбол.
Успехите му и честите му участия във финалните етапи на най-големите шампионати като международни и европейски шампионати, Световна купа и Олимпийски игри, трансформират Николов в горделивост за страната. Националният тим играе непрекъснато пред цялостни трибуни във Варна, а по-късно и в София.
Николов е част от тима, който печели бронзови медали от Световното състезание в Япония през 2006 година, Световната купа през 2007 година и Европейското състезание в Турция през 2009 година На Олимпийските игри в Лондон през 2012 година той остава на четвърто място. По-късно Николов споделя, че и до през днешния ден най-голямата му неизпълнена фантазия е орден от Олимпиадата.
После той играе в „ Пиаченца “, „ Галатасарай “ и „ Лион “, преди да се завърне за малко в родния „ Левски “, където приключва кариерата си. Точно в този интервал се случва и нещо доста любопитно – в един мач Николов играе на терена със сина си Александър , който тогава е младеж на „ Левски “, а през днешния ден е част от италианския „ Кучине Лубе Чивитанова “ .
След завръщането си в България Владимир Николов се захваща с тежката задача по спасяването на „ Левски “, който е изправен пред банкрут и закриване. С помощта на Давид Давидов и Атанас Гаров , съумява да избави клуба.
Днес „ Левски “ развива няколко младежки и детски обединения и към този момент има женски и девически тим. През 2024 година, след близо 15-годишно спиране, завоюва националната купа при мъжете.
„ Даваме им опция [чрез спорта] да станат едни пълноправни членове на нашето общество. А след това, в случай че заиграят и волейбол, още по-добре “, споделя Николов в изявление за влогъра Чефо.
Освен Александър, с волейбол се занимава и другият от синовете на Николов – Симеон . В момента той е част от колежанското състезание на Съединени американски щати NCAA с тима на „ Лонг Бийч Стейт “ , където се радва на доста триумфи и няколко пъти счупи върха за най-силен сервис.
Владимир и Мая Николови имат общо четири деца. През 2015 година Владимир Николов е избран за Мъж на годината на България в класацията на „ Дарик Радио “.
„ В момента имаме едно потомство страхотни, прелестни деца, които към този момент стават мъже. И тези прелестни деца занапред ще пазят цветовете на България по най-достойния метод “, споделя Николов.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ