Икономисти за процедурата по свръхдефицит срещу България: Причината не е еврото
Точно година след окончателното решение България да стане част от еврозоната и малко повече от седем месеца след въвеждането на еврото, страната към този момент е в процедура за свръхдефицит. Според икономистите Никола Филипов и Михаил Кръстев аргументите за това не са свързани с приемането на единната европейска валута, а с насъбраните през последните години структурни проблеми в обществените финанси, оповестява бТВ.
По думите на Михаил Кръстев финансовата дисциплинираност в България стартира да се разколебава още през 2020 година Оттогава насам дефицитите се задълбочават, без да бъдат подхванати задоволително структурни промени. Според него бюджетите, изготвяни преди въвеждането на еврото, са довели страната до процедурата за свръхдефицит, а не самото участие в еврозоната.
Икономистите са безапелационни, че актуалното държавно управление не може да бъде упреквано за насъбрания недостиг, защото ръководи едвам от два месеца. Те дефинират обстановката като тежко завещание, натрупвано в продължение на няколко години. По думите им страната редовно финансира огромни дефицити посредством нов държавен дълг, което в допълнение утежнява финансовото положение.
Според Никола Филипов еврозоната не е главният фактор за повишението на инфлацията. Той акцентира, че еврото има лимитирано въздействие върху ценовите процеси, до момента в който главните аргументи се крият в разходната политика и неналичието на фискална дисциплинираност.
Двамата икономисти припомниха, че правилото за оптимален бюджетен недостиг от 3% от брутния вътрешен артикул е било годно за България още преди присъединението към еврозоната. Освен европейските критерии, същото ограничаване е записано и в Закона за обществените финанси. Проблемът, съгласно тях, е, че липсват действителни наказания при неспазването му, което разрешава на политиците да надвишават заложените ограничавания.
По отношение на бюджета за 2026 година специалистите го дефинират като временен и ориентиран към определяне на действителното положение на държавните финанси. Според тях доста по-голям ще бъде бюджетът за 2027 година, когато ръководещите ще имат опция да осъществят личната си визия за финансова политика и нужните структурни промени.
Икономистите обърнаха внимание и на обстоятелството, че България е позволила да се трансформира дефицитното финансиране в естествена процедура. По думите им страната се намира в интервал на стопански напредък, когато би следвало да натрупва бюджетни остатъци, а не дефицити. Именно насъбраните запаси биха могли да бъдат употребявани при бъдещи стопански рецесии.
Данните на Министерството на финансите към края на юни демонстрират недостиг от към 2,4 милиарда евро, или почти 2% от Брутният вътрешен продукт. Според Михаил Кръстев това е изключително обезпокоително, защото първата половина на годината обичайно е интервалът с най-високи бюджетни доходи, до момента в който забележителна част от разноските се правят през втората половина на годината.
По тази причина двамата икономисти не чакат България да завърши годината с недостиг под 5% от Брутният вътрешен продукт, макар заложените в бюджета прогнози. Според тях това значи, че страната няма да извърши рекомендациите на Европейската комисия.
Брюксел изисква до 15 октомври българското държавно управление да показа съответни ограничения за ограничение на недостига. Освен това новите европейски фискални правила слагат ограничаване чистите обществени разноски да нарастват с не повече от 4,2% годишно. Според икономистите обаче осъществяването на тези условия ще бъде мъчно без съществени структурни промени.
Експертите означават, че непосредствените финансови наказания по процедурата за свръхдефицит не са най-големият риск. Възможната санкция, която може да доближи 0,05% от Брутният вътрешен продукт, се постанова едвам след дълготрайно несъблюдение на рекомендациите.
По-сериозният проблем, съгласно тях, е отражението върху доверието на финансовите пазари. Макар участието в еврозоната да усъвършенства кредитния имидж на България и да основава предпоставки за по-ниски лихви при издаване на държавен дълг, процедурата за свръхдефицит отслабва този позитивен резултат. Така страната рискува да заплаща по-висока цена при финансирането на бъдещите си разноски, което би се отразило както на държавния бюджет, по този начин и на стопанската система като цяло.
