Мартин, Петър и тяхната София
Kакво е да си влюбен в живота? Да получим толкоз значимия отговор на този въпрос от късометражния филм за „ За София с обич “ е в действителност ненадейно. Създателите му – режисьорите Мартин Граховски и Петър Тухчиев, са облекли в облици и картини персоналното си самопризнание в обич към столицата ни. Но след 12-те минути, наситени с фрагменти, музика, звуци, тишина… ще почувствате доста повече от самопризнание в обич.Ще се срещнете с истината лице в лице. А тя ще ви каже, че с цел да обичаш града, в който живееш, тайната е да обичаш живота си подобен, какъвто ти самичък си го основал. Нищо повече, нито по-малко.
Срещам се с Мартин и Петър, с цел да узная повече за самите тях. Защото филмът им ме развълнува и желаех да схвана какъв е този калейдоскоп от страсти, прекарвания и мисли, който им оказва помощ да видят столицата ни по този начин топла, усмихната, сплотяваща, сочна, съвременна. Защото „ За София с обич “ са 12 минути, задоволителни да трансформират нещо в гледната ни точка, в осъзнаването на живота ни в града. Вижте фотоси в галерията ни.
Да стартираме с обстоятелствата. Късометражният филм „ За София с обич “ е част от плана #soWelcometoSofia на самостоятелната гражданска платформа #SoSofia. Целият план #soWelcomeTo Sofia се случва в партньорство със Столична Община, Летище София и Mastercard. #SoSofia към този момент 8 години работи за налагането на разпознаваемите знаци на София посредством акции и събития за истории, места и хора, обединени в микс от исторически, обществени и културни пластове. Проектът #soWelcometoSofia е интерактивна апаратура, която посреща идващите на Терминал 2 на Летище София и ги среща с най-характерните знаци на града, представящи неговата древност, модерност и природа. Дигитализацията на този план е последваща стъпка от развиването му. Филмът „ За София с обич “ е част от този стадий.
„ ЗАПОЧНАХМЕ ОТ НУЛА С ИДЕЯТА ЗА ПИСМО. “ Мартин е прекарал съвсем целия си живот дотук отвън България. Когато е още бебе, с родителите си отпътуват за Съединени американски щати и по този начин допреди 6 години живее сред Канада, Съединени американски щати и Холандия. София за него е спомен от летата в детството му, които изкарва сред столицата и Севлиево, гостувайки на бабите си. Във кино лентата чуваме част от писмата, които е писал на свои другари в чужбина, с цел да им опише за София, за прекарванията си тук, за хубостта на това място. „ Да, може някой да каже, че е захаросано и сладникаво, само че е достоверно любовно писмо “, споделя Мартин.
С Петър ги събира концепцията да снимат документален филм за занаятите. Следва диалог по Zoom, в който тематиката лишава единствено първите 5 минути, а идващият един час е отдаден на житейското припознаване. Искрените живи истории, в които имат вяра, са като гориво за творчеството и силата и на двамата. „ Вярваме в по-дългата форма на роман. С малко видео не може да накараш някой да се потопи и да почувства нещо “, споделя Петър. Затова и филмът „ За София с обич “ е по-дълъг от общоприетите 3 минути, които нормално са максимумът за задържането на зрителското внимание до финала.
„ Търсихме човещината, а не просто да покажем красиви фрагменти без душа. Предадохме възприятията, миризмите, чувствата, които предизвика и носи градът. “ Слушам ги и си мисля: не е ли това изборът по какъв начин да минаваме през дните си и какво е значимото в тях?! Каквато е показана София – пълнокръвна, красива, топла, съвременна и преливаща от благоприятни условия, и шансът всеки да я види такава. Питам се за какво ги няма отрицателните елементи в картината. Отговорът е явен: „ Така виждаме ние София. Това чувство желаеме да предадем. Затова филмът е любовно писмо – един толкоз персонален формат “.
Срещам се с Мартин и Петър, с цел да узная повече за самите тях. Защото филмът им ме развълнува и желаех да схвана какъв е този калейдоскоп от страсти, прекарвания и мисли, който им оказва помощ да видят столицата ни по този начин топла, усмихната, сплотяваща, сочна, съвременна. Защото „ За София с обич “ са 12 минути, задоволителни да трансформират нещо в гледната ни точка, в осъзнаването на живота ни в града. Вижте фотоси в галерията ни.
Да стартираме с обстоятелствата. Късометражният филм „ За София с обич “ е част от плана #soWelcometoSofia на самостоятелната гражданска платформа #SoSofia. Целият план #soWelcomeTo Sofia се случва в партньорство със Столична Община, Летище София и Mastercard. #SoSofia към този момент 8 години работи за налагането на разпознаваемите знаци на София посредством акции и събития за истории, места и хора, обединени в микс от исторически, обществени и културни пластове. Проектът #soWelcometoSofia е интерактивна апаратура, която посреща идващите на Терминал 2 на Летище София и ги среща с най-характерните знаци на града, представящи неговата древност, модерност и природа. Дигитализацията на този план е последваща стъпка от развиването му. Филмът „ За София с обич “ е част от този стадий.
„ ЗАПОЧНАХМЕ ОТ НУЛА С ИДЕЯТА ЗА ПИСМО. “ Мартин е прекарал съвсем целия си живот дотук отвън България. Когато е още бебе, с родителите си отпътуват за Съединени американски щати и по този начин допреди 6 години живее сред Канада, Съединени американски щати и Холандия. София за него е спомен от летата в детството му, които изкарва сред столицата и Севлиево, гостувайки на бабите си. Във кино лентата чуваме част от писмата, които е писал на свои другари в чужбина, с цел да им опише за София, за прекарванията си тук, за хубостта на това място. „ Да, може някой да каже, че е захаросано и сладникаво, само че е достоверно любовно писмо “, споделя Мартин.
С Петър ги събира концепцията да снимат документален филм за занаятите. Следва диалог по Zoom, в който тематиката лишава единствено първите 5 минути, а идващият един час е отдаден на житейското припознаване. Искрените живи истории, в които имат вяра, са като гориво за творчеството и силата и на двамата. „ Вярваме в по-дългата форма на роман. С малко видео не може да накараш някой да се потопи и да почувства нещо “, споделя Петър. Затова и филмът „ За София с обич “ е по-дълъг от общоприетите 3 минути, които нормално са максимумът за задържането на зрителското внимание до финала.
„ Търсихме човещината, а не просто да покажем красиви фрагменти без душа. Предадохме възприятията, миризмите, чувствата, които предизвика и носи градът. “ Слушам ги и си мисля: не е ли това изборът по какъв начин да минаваме през дните си и какво е значимото в тях?! Каквато е показана София – пълнокръвна, красива, топла, съвременна и преливаща от благоприятни условия, и шансът всеки да я види такава. Питам се за какво ги няма отрицателните елементи в картината. Отговорът е явен: „ Така виждаме ние София. Това чувство желаеме да предадем. Затова филмът е любовно писмо – един толкоз персонален формат “. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




