Журналистиката на КГБ
Какво е да си в ден сегашен журналист… Да отразяваш истината обективно, да си конкурент на властта, да си стожер и бранител на обществото. Може би… Или да защитаваш идея, в която вярваш, или да защитаваш политика, която е близка до теб, или просто да „ служиш “, имайки достъп до това да пишеш, приказваш, прокламираш и защитаваш теза, от време на време била тя и политически обоснована от една партия, строй, режим или просто метод на държание, само че не под давление на Запада.
Днес войната има разнообразни измерения. Чисто военни, несъмнено, са най-видимите, тъй като там се стреля и убива, умират хора, с цел да печелиш територия, с цел да защитаваш идея и така нататък Но все по-силно в публицистиката навлиза хибридна война (на британски: hybrid warfare, от hybrid — „ кръстоска “, затова още и „ кръстосана война “) е термин, който се появява в края на 20 век в Съединени американски щати за обозначение на ексцентрична военна тактика, инкорпорираща в себе си бойни дейности, измама и кибервойна. Традиционно хибридната война се свежда до осведомителна война, само че освен. Хибридната война не се афишира публично и не се води (поне не се признава) от регламентирани играчи (държави), а специфичните служби на страните употребяват неконвенционални средства - инфилтрация в осведомителната среда на други страни, подклаждане на суматоха, финансиране на преднамерено основани политически субекти за смяна на външнополитическата линия на набелязаните съперници и войната не се „ печели “, или най-малко не в обичайния смисъл на думата. Частичното използване на сходни така наречен хибридни тактики не е ново събитие. Масовото им използване нараства след края на Студената война, когато в множеството случаи воденето на нападателна обичайната стандартна война води до нежелани разсейки и последици за нападащата страна или коалиция (както със образуваната „ коалиция на искащите “).
За публицистиката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)
Преди няколко години съветската опозиционна медия „ Ехото на Москва “ прави огромно изследване за това кой, по какъв начин и къде въздейства информацинно, с цел да основава „ журналистически кафези “. В изследването се включва и опозиционният водач Михаил Ходорковски, който по-късно развива и личен разбор по тематиката. Така на напред във времето – даже и апетитен като основател на една мрежа, излиза името на Евгений Умеренков. Става въпрос за мрежа от „ публицисти и политолози “, подкрепящи политиката на Русия, която е директно обвързвана с въздействието, което може да се реализира освен в Балтийските страни, а и в други страни, като за всяка страна е направена и „ специфична “ тактика, сходна на „ специфична военна интервенция “.
Евгений Умеренков (на дребната снимка)
Всичко потегля от работата му като чиновник на Първо основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Разбира се, става дума за комунизъм, за шпионаж и така нататък Кариерата му на „ разведка “ продължава в Службата за външно разузнаване (правоприемник на КГБ). Преди няколко години няколко уеб страницата от балтийски страни вършат огромно журналистическо следствие, с цел да потвърдят работата и наличието на съветското разузнаване в страните им. И там излиза името на Умеренков - посочен като началник. Под негово давление се потвърждава мрежа от хора, и публицисти в това число, които са развивали освен публицистична, а и чисто разследваща активност. Мрежата стига и до вербуването на обществени фигури. Целта - налагане на тъкмо избрани съветски ползи в района.
Кой е Умеренков
Завършва компетентност „ Журналистика " в известния Ленинградски държавен университет. Предвид името, през днешния ден то е осъвременено на Санктпетербургски държавен университет. Работата му започва във вестник „ Комсомолская истина ", с цел да остане там повече от 20 години. Става завеждащ отдела по интернационалните връзки в изданието, само че ползите му не са единствено в публицистиката. След като приключва публицистика, записва да учи в Академията за външно разузнаване (тогавашното КГБ). Така Умеренков става публицист – шпионин или шпионин – публицист. Всичко зависи от задачата, която би трябвало да напише (изпълни). Най-вече работи като кадрова разветка, само че под журналистическо прикритие. Така работи в град Мексико, а по-късно и Ню Йорк. След като завършва в Съединени американски щати, е назначен в администрацията на Владимир Путин в бранш „ междурегионални и културни връзки с задгранични страни “. За добра работа е неведнъж награждаван – я от Дмитрий Медведев, а от Владимир Путин.
Мащабите
Когато става въпрос за медии, става въпрос и за социална активност, тъй като информациията би трябвало да стигне до масите. Организация „ Асоциация на самостоятелните публицисти за мир " (Assoziation Journalisten im Kampf um den Frieden (AJKF) е основана преди 10 години. Група публицисти, политолози, фотографи и други от страни от Европа, Америка, Африка се сплотяват, с цел да „ оказват помощ “. Финансира се посредством дарения, а работата ѝ касае развиване на просветителни планове, повишение професионализма на работещите в медиите, даване на достоверна информация и така нататък Като всяка фондация и „ Асоциация на самостоятелните публицисти за мир " кандидатства по планове. Така се осъществя сериозна система от грантове, която служи за поддръжка на създатели, работещи над противоречиви и чувствителни проблеми на актуалното общество.
Активен член в тази организацията е Боян Станиславски - с българско и полско поданство. Според изследването на „ Ехото на Москва “, за което загатва първоначално, на напред във времето за AJKF излизат други неща. Да, има построен добър обществен облик, фондацията се бори в поддръжка на самостоятелната публицистика, само че дали е единствено това… Проучването на „ Ехото на Москва “ задълбава, с цел да разкрие, че организацията е „ рожба “… През 2024 г в общественото пространство са изнесени данни, разкриващи, че реалност AJKF е проруска организация, основана и употребена от съветските разследващи служби като инструмент за въздействие и интервенция във вътрешните каузи на непознати страни. За „ идеята “ са привлечени голям брой публицисти от Европа (основно посредством грантове). Но същите „ публицисти “ имат и за задача да събират информация, която е „ забавна “ за съветското разузнаване.
Като деен член на AJKF Боян Станиславски написа за полски и български медии, сътрудник на БНР. Завършил е компетентност „ Политически науки и ръководство " във Варшавския университет в Полша. Активно се включва в развиването на най-различни медийни планове в Полша, България и други страни от Европейски Съюз. Работи в разнообразни медийни издания в Полша. В момента е основен редактор и управител в сдружение, както и зам.-главен редактор на левия полски уебсайт „ strajk.eu ", който прави дружно с Мачей Вишниевски, който е основен редактор на уеб страницата. Вишниевски минава за държавник и публицист, само че с проруски възгледи. Вишниевски е живял в Русия, имал е жена рускиня, само че следва бракоразвод. Мачей Вишниевски има тапия от факултета по публицистика и политически науки във Варшавския университет, а по-късно придобива и докторска степен от Московския държавен университет.
AJKF и системата от грантове
Сред по-значимите планове на AJKF е „ Material Evidence " (международен филантропичен проект), осъществен посредством фотоизложби, отдаден на историята на актуалните въоръжени спорове. Като деен член на организацията Станиславски е измежду главните участници в годишната конференция на Асоциацията, провела се през месец февруари 2017 г в хотел „ Уестминстър " в Париж. Въпреки добре построения обществен облик на организацията, която претендира, че е напълно ангажирана с развиването и поддръжката на самостоятелната публицистика в международен мащаб, зад нейното основаване и битие се крият радикално разнообразни претекстове и цели. Според следствията на „ Ехото на Москва “ организацията е „ рожба " на хора, оставащи в сянка. И е част от доста по-мащабен проект, реализиращ разнообразни хрумвания, измежду които обаче не участва развиването и поддръжката на самостоятелната публицистика.
Оказва се, че зад фасадата на обективната публицистика са проведени група лица, особено подбрани от съветското разузнаване. Разбира се, за за реализиране на избрани ползи на Руската федерация. Когато става въпрос за публицистика, става въпрос и за пробутване на проруска агитация и откровена дезинформация, с цел да се въздейства на публичните усещания и мнение.
Дали в своите обществени изяви Боян Станиславски се управлява от личното си усещане и вътрешно чувство за актуалните политически процеси в Европа и света, или преследва други цели… Като млад и упорит мъж, Боян демонстрира блян и интензивност да бъде разпознаваема фигура в общественото пространство, както в полското, по този начин и в българското медийно пространство. За тази цел, с изключение на с Вишниевски, с който както разбрахме имат дълга взаимна история зад тила си, Боян развива медийни планове и с други обществени персони от Полша и България, споделящи неговите хрумвания, полезности и схващане за света, в който живеят.
Преобладаваща част от живота си Боян прекарва в Полша, където приключва висше обучение през 2006 година по специалността „ Политически науки и ръководство " във Варшавския университет в Полша. Още като студент стартира да се занимава с обществено отразяване и разбор на протичащите процеси в лявото политическо пространство, като през годините продължава целенасочено да построява обществен облик на държавник. В своята обществена активност той не прикрива сантимента си по комунизма. Гради имиджа си на анализатор, сериозно следящ процесите на Запада. В материалите си не икономисва своята рецензия във връзка с политиката на западните общества. Той работи по развиването на разнообразни планове в Полша, България и други страни от Европейски Съюз, които имат един главен лайтмотив, а точно откриване на неравенството в обществото, постигане до основата на обществената неправда в днешния свят, както и разбор на настоящи, и наболели проблеми от дневния ред на социума. И това може да се одобри като една изцяло естествена активност на един млад държавник, искащ с възторг да се включи в битката с несправедливостите от живота. Включително и като даде публичност, даже на тези които не могат да се борят за личната си отбрана.
Но дали това не е единствено една привидна фасада, зад която се крие…
