Какво е да си дъщеря на Петър І Велики? В

Какво е да си щерка на Петър І Велики? В средновековна Русия това е колкото влиятелно, толкоз и рисково. И Елисавета Петровна, заела съветския престол, само че и заплахите, които той носи, го съзнавала добре.

Тя се бояла да заспи нощем, тъй като всички метежи в Русия се правят през нощта. Затова трансформирала нощите във време за балове, празненства, демонстрации на разкош и излишества.

Дъщерята на Петър І е известна с това, че имала 15 хиляди рокли, като нито една не е обличана повече от един път. И се помни повече с този факт, в сравнение с с държавните си каузи, а сред тях има в действителност обилни решения, повлияли на живота в Русия и ситуацията на империята на интернационално равнище.

Животът на императрица Елисавета е не по-малко трагичен от този на нейните родители, заемали един след различен най-високото място на владетеля и оставили имената си като император Петър І Велики и императрица Екатерина І.

Това обаче не било задоволително да сервира съветския престол на Елисавета по завещание. Правото да запише името си в историята на Русия, Елисавета си извоюва сама с дръзкото си решение да реализира прелом и той се оказва сполучлив.

Нейният живот и ръководство минават в напрегнатата конюнктура на царска Русия, която съществува зад видимо единствено блестящото и луксозно всекидневие в царския двор. Какво още можем да научим за живота и ръководството на Елисавета Петровна и дали тя е почтена наследница на реформатора Петър Велики?

Мястото на императрица Елисавета в историята на Русия

Елисавета е последната представителка на семейството Романови от женска страна. С нейната гибел се поставя завършек на дамите от династия Романови, управлявали Русия.

Елисавета остава в историята като жизнерадостна владетелка с блестящо изразена пристрастеност към шикозните балове и първокласния живот, заниманията измежду отбрано общество.

Не могат да се посочат някакви специфични нейни достижения, само че все пак може да се каже, че тя ловко ръководи и маневрира сред обособени групировки, което е ознаменувано с съвсем 20-годишно ръководство, съвсем връх за непредсказуемото съветско дворянско общество.

Не може да не се означи ролята на императрицата в културното и икономическо развиване на Русия, както и няколкото уверени победи в съществени войни по нейно време. Всичко това я дефинира като почтена щерка на Петър І.

Биография на императрица Елисавета

Елисавета Петровна е родена на 29 декември 1709 година в село Коломеское, покрай Москва. Когато идва на бял свят, тя е противозаконна щерка на владетеля Петър І от Марта Скравонска. По-късно Марта е покръстена и приема името Екатерина, а след гибелта на владетеля става императрица на Русия. Две години след раждането си Елисавета получава купа принцеса, защото Петър І се дами за Марта Скравонска. От този ден Елисавета и нейната сестра Анна стават законни наследници на съветския трон.

Елисавета е любимката на Петър Велики, само че вижда татко си прекомерно рядко. С нейното развъждане и образование се занимава сестрата на императора, както и фамилията на Александър Меншиков, който е доближен на владетеля.

Младата наследница не получава доста високо обучение, само че пък поставя огромни грижи за хубостта си и тоалетите, които избира. Тя става известна като огромна хубавица. Очарователно е и държанието на младото момиче в обществото, тя пее, танцува и е доста изобретателна и съобразителна.

Забелязвайки тези достолепия на щерка си, Петър І я включва в свои дипломатически планове. Той крои проекти да я омъжи за френския крал Луи ХV, само че французите елегантно отхвърлят. Портрети на принцесата са изпратени и на немски принцове и Карл Август Голщински демонстрира интерес към Елисавета. Той идва в Санкт Петербург, само че скоро по-късно умира и не съумява да се ожени за принцесата.

След гибелта на родителите си Елисавета се отдава на занимания и занимания, само че когато на престола идва малолетния император Иван VІ, а негов регент е Анна Леополдовна, Елисавета на практика е отстранена от властта и изпратена в малко село.

В очите на обществото обаче тъкмо Елисавета е наследница на Петър І и това я кара да прояви властови упоритости. Тя влиза в казармите на Преображенския полк през 1741 година и убеждава гвардейците да застанат на нейна страна. Сваля от власт Иван VІ и неговата майка и се афишира за императрица на Русия.

Това е най-безкръвния прелом в съветската история. Елисавета не приготвя авансово никаква интрига, няма стратегия, само че е подкрепена от обществото в Русия, което не желае господството на чужденци и налаганите от тях рестриктивни закони.

Първият указ, който подписва Елисавета, е за това, че тя е единствен легален правоприемник на трона на Петър Велики. Тя заявява, че поема курс към връщане на политиката на Петър І.

Тя заточва в Сибир всички поддръжници на предходния режим и възвръща законите и институциите от времето на татко си. Върнати са още веднъж Сенатът, Главният магистрат, Провинциалният лицей и други. Начело на институциите поставя свои доверени хора. Шувалов, Воронцов, Рюмин, Трубецкой са в действителност хората, които ръководят делата на Русия.

Все отново Елисавета смекчава много от законите на татко си. Тя отстранява смъртното наказване за първи път. Направеното за образованието в Русия се счита за задоволително значимо, с цел да бъде обвързвано нейното ръководство с началото на Просвещението в страната.

След първите стъпки в ръководството императрицата се отдава на балове и занимания. Решаването на държавните каузи оставя на Шувалов и своя фаворт Алексей Разумовски, за който се допуска, че е неин скришен брачен партньор. Той обаче е непретенциозен човек и по тази причина самичък се отдръпва от държавната политика, оставяйки я напълно на Шувалов.

Фаворитите на Елисавета предизвикват промени, които форсират предприемачеството и търговията. Благородниците получават доста привилегии при нея и децата им са записвани във военни структури още с раждането си. Когато в действителност могат да станат военни, те към този момент имат високи чинове.

В същото време ситуацията на селяните мощно се утежнява. Императрицата дава на притежателите на земя правото да продават селяните, да ги пращат в Сибир и това води до към 60 селски въстания, потушени с огромна свирепост.

Външната политика на Елисавета е удачна. Тя печели две войни, руско-шведската и седемгодишната, което носи на страната интернационален престиж.

Здравето на императрицата последователно се утежнява. Тя страда от епилепсия, зной, чести кръвотечения от носа, отичане на долните крака. Почти не може да се движи и от ден на ден се изолира от живота в последните си години. Преди гибелта си страда от хронична кашлица, която води до кръвотечения в гърлото. Елисавета умира на 53 години на 5 януари 1762 година.

Наследството на Елисавета Петровна

Веднага след гибелта на императрицата потеглят клюки за извънбрачните деца на монарха. Появяват се и неизменимите самозванци, най-известна от които е принцеса Тараканова. Някои се показват за деца от Шувалов, други от Разумовски.

Императрицата е наследена от своя племенник Карл- Петър Улрих Голщински, който се преименува на Петър ІІІ Фьодорович. Всички историци единомислещо настояват, че това е най-безболезнения преход на властта в Русия за целия ХVІІІ век.