Д-р Весела Александрова: Грижата ни за децата определя просперитета на обществото
Какво е да лекуваш бъдещето? Д-р Весела Александрова е специализант по педиатрия в Бургас и споделя със пристрастеност и натурализъм за провокациите и вдъхновението в педиатрията, за уроците от Ню Йорк и очакванията за смяна в детското опазване на здравето у нас.
Д-р Александрова, какво ви стимулира да изберете педиатрията като специалност? В моето семейство постоянно съм била заобиколена от по-малки деца, като постоянно съм взела участие и в грижите за тях, изключително за дребното ми братче, което е и дете със специфични потребности. От началото на следването ми в университета имах ясното чувство, че желая да работя с деца. От 2-ри курс навестявам разнообразни обучителни стратегии, през 2018 година прекарах един месец в педиатрична болница в Перм, Русия, по план „ Деца с муковисцидоза “. През идващите години съм употребила летните стажове за досег с педиатрията, като отделението, което посещавах, се трансформира и в моята първа работа като доктор – Първо детско поделение на УМБАЛ „ Бургас “. Не съм си представяла да се занимавам с някоя друга дисциплинираност. Какво съгласно вас липсва най-вече в системата на детското опазване на здравето у нас? Холистичният метод, т.е. лекуваме самата болест, само че не отделяме задоволително време и внимание на детето като цяло, на неговия вътрешен свят и емоционалност. Какво най-силно ви впечатли по време на вашето посещаване в педиатричната болница Well Cornell Paediatrics в Ню Йорк? Изключително положителната организация и връзка сред сътрудниците, както и сред сътрудниците и пациентите. Факт е и по-големият човешки запас, с който разполагат. У нас, уви, няма задоволително искащи да работят в областта на детското опазване на здравето. Има ли съответна процедура, технология или модел на работа, който бихте желали да бъде прибавен и в България? Това, което ме впечатли извънредно, е наличието на всички места на „ child life specialist “. Това са посредници, които улесняват работата с децата, като аниматори и детски психолози са. Намират самостоятелен метод към детето на база неговите ползи и го подготвят в една другояче стресираща среда, включваща прегледи и операции (като взимане на кръв, слагане на абокат). Много бих се радвала да обучим и инкорпорираме такива фрагменти и у нас. Какво научихте там, което промени или обогати гледната ви точка към вашата работа тук? Научих какъв брой в действителност е значим самостоятелният метод, диалозите с пациентите и техните родители – уви, доста постоянно бързаме или ни чакат на други места и не остава техническо време за реализиране на една по-дълбока връзка на доверие, което пък от своя страна извънредно би ускорило и облекчило диагностично-лечебния развой. Стремя се да намирам повече време, належащо за по-пълноценни резултати. Работите ли по съответни планове или начинания, които биха имали дълготрайно отражение? В момента на няколко места в страната има планове за основаване на Детска болница – където се надявам, че ще бъде обърнато повече внимание и на тези фини моменти като детската емоционалност. Има директна връзка сред травматичния опит на едно дете със здравната система и следващ отвод да търси навременна здравна помощ като възрастен, което имам вяра, че бихме могли да предотвратим. Каква е ролята на фондация „ Америка за България “ за сходни стратегии и обмени? Фондация „ Америка за България “ е взела доста драговолно този огромен план за възстановяване на детското опазване на здравето у нас. Благодарна съм, че имах опцията да вземам участие в тази обучителна стратегия, тъй като е същинска привилегия да се докосна до една усъвършенствана, по-ефикасна и с повече нюх към детайла система, което се надявам да заимстваме и тук. Посещението ни в Weill Cornell Medical College беше единствено първа фаза. Предстои аудиенция на техни лекари, както и 2-ра и 3-та фаза на този план. Винаги е потребно да се учим от тези, които са постигнали прогрес, и помощта на сътрудниците, фасилитирана посредством фондацията, е скъпа. През цялото време до нас бяха 2 прелестни дами – Деси и Ваня, които направиха целия този продан вероятен. Как съгласно вас този вид интернационалните партньорства могат да допринесат за действителна смяна тук? Темите, върху които ще се работи с сътрудниците от Съединени американски щати, са усъвършенстване в връзката с пациенти и родители, възстановяване на цялостните условия за децата, на метода, по който се реализират прегледи и полемики до леглото на болните, палиативните грижи за дребните пациенти. Вярвам, че това е едно положително начало за смяната, която е нужна. Какво бихте желали да се промени в системата в идващите 5 години? Положението с липса на фрагменти – т.е. да станат самите условия на работа по-атрактивни, с цел да имат сътрудниците тласък да се посветят. Да се подобрят физическите условия, т.е. по-модерно обзавеждане и съоръжение, което да улесни работата с пациентите и престоя им в детско поделение. Бих желала да се интегрира повече детайлът на игра и взаимоотношение с децата, с цел да не бъде по този начин стресиращо прекарването им. Бих желала да има платформа за диалози и противоположна връзка, дано родителите да ни дават насоки какво бихме могли да подобрим, както се прави и на Запад, в това число в Weill Cornell, което да снеме от напрежението сред обезпокоени родители и лекари. Какво бихте споделили на младите лекари, които в този момент стартират своя път в педиатрията? Следвайте самоуверено пътя си, децата имат потребност от най-вече поддръжка, да бъдат здрави, до момента в който опознават света и се развиват – те ще са нашите бъдещи лекари, учители и чиновници във всяка една сфера! Изключително е да сме част и да проследим метаморфозата на едно малко дете в една построена персона. Допринасяйте за смяната, която желаете да видите! Няма по-благодарна работа! Вярвам, че и изискванията скоро ще бъдат почтени! Как хората отвън здравната общественост могат да поддържат напъните ви? Извън здравната общественост има доста доброволци, за благополучие! Студенти по медицина, неправителствени организации, сдружения, даже и наставнически организации. Бих се радвала да има повече просветителни акции, свързани с промоция на здравето и одобряване на едни потребни привички у децата. Би било добре и да се влага повече, несъмнено, в обезпечаването на красива и чиста среда (визирам отделенията), както и материали с просветителна цел или за игра и развиване на уменията на децата (кампании за даряване на образователни пособия и играчки), и не на последно място дарителски акции за скъпоструващи медикаменти, които не всеки път се покриват от здравната каса.
Д-р Александрова, какво ви стимулира да изберете педиатрията като специалност? В моето семейство постоянно съм била заобиколена от по-малки деца, като постоянно съм взела участие и в грижите за тях, изключително за дребното ми братче, което е и дете със специфични потребности. От началото на следването ми в университета имах ясното чувство, че желая да работя с деца. От 2-ри курс навестявам разнообразни обучителни стратегии, през 2018 година прекарах един месец в педиатрична болница в Перм, Русия, по план „ Деца с муковисцидоза “. През идващите години съм употребила летните стажове за досег с педиатрията, като отделението, което посещавах, се трансформира и в моята първа работа като доктор – Първо детско поделение на УМБАЛ „ Бургас “. Не съм си представяла да се занимавам с някоя друга дисциплинираност. Какво съгласно вас липсва най-вече в системата на детското опазване на здравето у нас? Холистичният метод, т.е. лекуваме самата болест, само че не отделяме задоволително време и внимание на детето като цяло, на неговия вътрешен свят и емоционалност. Какво най-силно ви впечатли по време на вашето посещаване в педиатричната болница Well Cornell Paediatrics в Ню Йорк? Изключително положителната организация и връзка сред сътрудниците, както и сред сътрудниците и пациентите. Факт е и по-големият човешки запас, с който разполагат. У нас, уви, няма задоволително искащи да работят в областта на детското опазване на здравето. Има ли съответна процедура, технология или модел на работа, който бихте желали да бъде прибавен и в България? Това, което ме впечатли извънредно, е наличието на всички места на „ child life specialist “. Това са посредници, които улесняват работата с децата, като аниматори и детски психолози са. Намират самостоятелен метод към детето на база неговите ползи и го подготвят в една другояче стресираща среда, включваща прегледи и операции (като взимане на кръв, слагане на абокат). Много бих се радвала да обучим и инкорпорираме такива фрагменти и у нас. Какво научихте там, което промени или обогати гледната ви точка към вашата работа тук? Научих какъв брой в действителност е значим самостоятелният метод, диалозите с пациентите и техните родители – уви, доста постоянно бързаме или ни чакат на други места и не остава техническо време за реализиране на една по-дълбока връзка на доверие, което пък от своя страна извънредно би ускорило и облекчило диагностично-лечебния развой. Стремя се да намирам повече време, належащо за по-пълноценни резултати. Работите ли по съответни планове или начинания, които биха имали дълготрайно отражение? В момента на няколко места в страната има планове за основаване на Детска болница – където се надявам, че ще бъде обърнато повече внимание и на тези фини моменти като детската емоционалност. Има директна връзка сред травматичния опит на едно дете със здравната система и следващ отвод да търси навременна здравна помощ като възрастен, което имам вяра, че бихме могли да предотвратим. Каква е ролята на фондация „ Америка за България “ за сходни стратегии и обмени? Фондация „ Америка за България “ е взела доста драговолно този огромен план за възстановяване на детското опазване на здравето у нас. Благодарна съм, че имах опцията да вземам участие в тази обучителна стратегия, тъй като е същинска привилегия да се докосна до една усъвършенствана, по-ефикасна и с повече нюх към детайла система, което се надявам да заимстваме и тук. Посещението ни в Weill Cornell Medical College беше единствено първа фаза. Предстои аудиенция на техни лекари, както и 2-ра и 3-та фаза на този план. Винаги е потребно да се учим от тези, които са постигнали прогрес, и помощта на сътрудниците, фасилитирана посредством фондацията, е скъпа. През цялото време до нас бяха 2 прелестни дами – Деси и Ваня, които направиха целия този продан вероятен. Как съгласно вас този вид интернационалните партньорства могат да допринесат за действителна смяна тук? Темите, върху които ще се работи с сътрудниците от Съединени американски щати, са усъвършенстване в връзката с пациенти и родители, възстановяване на цялостните условия за децата, на метода, по който се реализират прегледи и полемики до леглото на болните, палиативните грижи за дребните пациенти. Вярвам, че това е едно положително начало за смяната, която е нужна. Какво бихте желали да се промени в системата в идващите 5 години? Положението с липса на фрагменти – т.е. да станат самите условия на работа по-атрактивни, с цел да имат сътрудниците тласък да се посветят. Да се подобрят физическите условия, т.е. по-модерно обзавеждане и съоръжение, което да улесни работата с пациентите и престоя им в детско поделение. Бих желала да се интегрира повече детайлът на игра и взаимоотношение с децата, с цел да не бъде по този начин стресиращо прекарването им. Бих желала да има платформа за диалози и противоположна връзка, дано родителите да ни дават насоки какво бихме могли да подобрим, както се прави и на Запад, в това число в Weill Cornell, което да снеме от напрежението сред обезпокоени родители и лекари. Какво бихте споделили на младите лекари, които в този момент стартират своя път в педиатрията? Следвайте самоуверено пътя си, децата имат потребност от най-вече поддръжка, да бъдат здрави, до момента в който опознават света и се развиват – те ще са нашите бъдещи лекари, учители и чиновници във всяка една сфера! Изключително е да сме част и да проследим метаморфозата на едно малко дете в една построена персона. Допринасяйте за смяната, която желаете да видите! Няма по-благодарна работа! Вярвам, че и изискванията скоро ще бъдат почтени! Как хората отвън здравната общественост могат да поддържат напъните ви? Извън здравната общественост има доста доброволци, за благополучие! Студенти по медицина, неправителствени организации, сдружения, даже и наставнически организации. Бих се радвала да има повече просветителни акции, свързани с промоция на здравето и одобряване на едни потребни привички у децата. Би било добре и да се влага повече, несъмнено, в обезпечаването на красива и чиста среда (визирам отделенията), както и материали с просветителна цел или за игра и развиване на уменията на децата (кампании за даряване на образователни пособия и играчки), и не на последно място дарителски акции за скъпоструващи медикаменти, които не всеки път се покриват от здравната каса.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ