Нещастното детство на кралица Виктория: Животът в системата Кенсингтън
Какво е било детството на кралица Виктория? И имала ли е тя обикновено детство? Тук историчката Луси Уорсли изследва младостта на монархинята в двореца Кенсингтън – където тя е живяла по разпоредбите на „ Кенсингтънската система “ – и открива, че то може би не е било толкоз нещастно, колкото самата Виктория би желала да имаме вяра , пише .
На 24 май 1819 година в двореца Кенсингтън се ражда момиченце. Тогава това е минимум влиятелният от кралските дворци, прикрит зад липите на необятните си зелени градини на запад от Лондон.
Появата на Александрина Виктория, както е кръстена, провокира известно неспокойствие. Дълга редица от каляски, пристигнали за вести за здравето на майката, херцогинята на Кент, стига чак до Хайд Парк Корнър. Но тогава новороденото бебе, най-новата внучка на крал Джордж III, е много ниско в кралската подчиненост.
С годините на детството ѝ, обаче, и с неуспеха на по-големите ѝ братовчеди да оцелеят, Александрина Виктория придобива все по-голямо значение. Постепенно излиза наяве, че дребното момиче, което пораства безшумно зад затворените порти на двореца Кенсингтън, един ден ще ръководи цялата Британска империя, в това число Ирландия. И след това – една четвърт от сушата на планетата.
Смъртта на бащата на кралица Виктория
Както пътят на Виктория към трона не е бил явен при раждането ѝ, по този начин и нейното обучение и подготовка за тази позиция на пръв взор наподобяват шокиращо незадоволителни. Един от проблемите е ранната загуба на татко ѝ, херцогът на Кент.
Той имал ужасни задължения, частично поради скъпия ремонт на жилището си в Кенсингтън. През зимата на 1819–20 година се пробва да спести пари, като завежда обичаната си брачна половинка и бебето им да живеят на ниска цена в наета ваканционна къща отвън сезона в Сидмут, Девън . Там се разболява от пневмония и умира.
Това оставя овдовялата херцогиня Виктоар в сложна позиция. Немкиня, неотдавна омъжена, тя не приказва британски и се усеща изолирана от останалата кралска фамилия. Разполага с малко запаси – финансови или интелектуални – на които да разчита за грижите за щерка си.
Един човек, който познава Виктоар, я разказва като „ доста очарователна, макар неналичието на разум “. Ако е разсеяна и дезорганизирана, тя също е топла и любяща. Завещанието на починалия ѝ брачен партньор я слага в необикновена обстановка. Обикновено дете от линията на заместничество се поверява на ръководещия монарх за обучение и наставничество. Но херцогът на Кент е обичал и вярвал на жена си и я прави аставник на щерка им.
Това е дълг, който Виктоар има намерение да извърши. Останалата част от кралското семейство може би би предпочела тя да се върне в родната си Германия – само че Виктоар остава. Страшното е, че в случай че щерка ѝ се възкачи на трона преди да навърши 18, Виктоар ще стане регент на Англия. Тя дейно ще ръководи страна, чийто език даже не приказва.
Не ѝ е разрешено да спи сама, да играе с други девойки или даже да слиза по стълбите без някой да ѝ държи ръката.
За страдание, Виктоар няма доверие в себе си.
„ Не съм подобаваща за мястото си, не, не съм. Просто съм една остаряла глупава гъска “, споделя тя. Не е чудно, че попада в ръцете на човек, на който ще разчита доста – адютанта на починалия ѝ брачен партньор от армейските му дни, Джон Конрой.
Кой е сър Джон Конрой?
Конрой е висок, чернокос, прелъстителен ирландец. Лесно е да се види по какъв начин Виктоар, заради потребност, самотност и некадърност, стартира да разчита на индивида, който става неин консултант и фактотум (служител, който прави всякаква работа). Смъртта на брачна половинка ѝ я оставя съкрушена и без пари. Брат ѝ Леополд идва в Сидмут да помогне, само че не носи пари в брой.
„ Гут, гут Леополд “, както го назовава Виктоар с немския си акцент, е „ много муден в схващането и вземането на решения “. Конрой, с „ действеността и способността си “ , урежда заем за нея в банката Coutts.
Конрой вижда, че като основен консултант на херцогинята, може един ден да стане властта зад трона. Той предизвиква Виктоар и дребната Виктория да се върнат да живеят в двореца Кенсингтън и там основава така наречен „ Система “ – набор от строги правила, по които принцесата би трябвало да живее.
Какво съставлява Кенсингтънската система?
Звучи много злокобно, и ненапълно е по този начин. В най-основната си форма Системата (както самият Конрой я назовава, с основно С) е за персоналната сигурност на младата Виктория. Изисква тя да бъде държана в полусамота в двореца Кенсингтън. Зад градинските стени е изолирана както от заболявания, по този начин и от опити за нападение. Второ, фактът, че рядко се появява на двора, я дистанцира в съзнанието на хората от непопулярното ръководство на чичовците ѝ, кралете Джордж и Уилям IV. Като бъдеща кралица, тя остава неопетнена от връзка с тях. Тя ще бъде ново начало – или, както споделя Конрой, „ Надеждата на нацията “.
Но трето – и злокобно – Системата като че ли е и за изкривяване на духа на Виктория и подчиняването ѝ. Включва детайл на наблюдаване: не ѝ е разрешено да спи сама, да играе с други девойки или даже да слиза по стълбите без някой да ѝ държи ръката. Всеки ден би трябвало да написа в „ Книга на държанието “ какъв брой добре – или зле – се е държала (вижте още правила по-долу).
Описанията на детството на кралица Виктория нормално одобряват за чиста монета нейните възрастни мемоари за този интервал, в които се оплаква от контузия и самотност. Но би трябвало да се има поради, че тя по природа има податливост да драматизира живота си. Може би някои детайли от Системата са помогнали за триумфа на ръководството ѝ.
Няма подозрение, че Конрой е бил манипулативен тиранин, само че неприятната му известност измежду историците не се дължи единствено на добре документираната злост на Виктория. Снобското кралско обграждане гледа отвисоко на неналичието му на благороден генезис. Роден в Уелс в англо-ирландско семейство – татко му е юрист – Конрой доближава до позицията си единствено със лични старания, което тревожи съвременниците.
Второ, в случай че Системата на Конрой има три съставния елемент, първите две са извънредно сполучливи. Той опазва Виктория. И посредством деликатно проведени обществени изяви през тийнейджърските ѝ години, основава голяма благосклонност към нея, когато в последна сметка става кралица.
Кенсингтънската система, която ръководи детството на кралица Виктория
Виктория не е имала право да прекарва време сама и постоянно е трябвало да спи в стаята на майка си.Не е можела да слиза по стълбите без да държи ръката на възрастен, с цел да не падне. (Звучи мелодраматично, само че Виктория по-късно удостоверява, че това е било предписание.)Не е можела да среща непознати или трети лица без наличието на гувернантката си.Трябвало е да написа в „ Книга на държанието “ по какъв начин се е държала всеки ден, с цел да може майка ѝ да следи напредъка ѝ. Понякога е било „ доста неприятно “.Можела е да се появява обществено единствено на деликатно проведени „ турнета “, с цел да се дистанцира от непопулярното ръководство на чичовците си и да бъде представяна като „ Надеждата на нацията “.Не ѝ е било разрешено да танцува скандалния и съкровен валс, даже с други кралски родственици. За първи път танцува валс едвам след брака си с принц Алберт.Трябвало е да укрепва здравето си с извършения с индийски бухалки и апарат с макари и тежести, и наложително да прекарва време на чист въздух. Остава обожател на отворените прозорци цялостен живот, до степен че придворните ѝ постоянно треперят.Не ѝ е било разрешено да преяжда. Можела е да яде самун с мляко и нормално печено агнешко, само че е била ограничавана от обичаните си сладкиши и плодове.
Публичните турнета на младата Виктория
Един от експонатите в галерия в двореца Кенсингтън е дребното дървено пътуващо легло, което Виктория употребява за различен аспект от Системата на Конрой: националните „ обществени турнета “, които той провежда за нея. Внимателно плануваните ѝ визити в провинциални градове и имения дават на бъдещите ѝ жители завладяващ взор към бъдещата им монархиня. Стратегията се отплаща изцяло. Когато в ранните часове на 20 юни 1837 година 18-годишната Виктория е събудена в двореца Кенсингтън с новината, че чичо ѝ е умрял през нощта, тя излиза – както Конрой е възнамерявал – като ново начало за монархията.
Домошарката Виктория става съвършеният знак за страна, изтощена от разпуснатостта и излишествата на предходните крале.
Пътят на Виктория към трона е битка. Но един път станала кралица, тя не остава дълго в Кенсингтън. Премества се допустимо най-бързо в относителната независимост на Бъкингамския замък. Има добре прочут и безапелационен роман, съгласно който Виктория, в деня на възкачването си, се освобождава от Системата, даже до степен да промени името си.
Когато я молят да се подпише, новата кралица написа просто „ Victoria “ – не „ Alexandrina Victoria “, както е кръстена. Смята се, че в детството си е наричана „ Drina “, а смяната символизира разкъсване с предишното. Но майка ѝ към този момент се е съгласила „ Alexandrina “ да отпадне, а играчките ѝ са маркирани с „ V “. Херцогинята също я назовава с галеното име „ Vickelchen “.
Как " Кенсингтънската система " въздейства на Виктория?
Системата не е изцяло черно-бяла. Дори най-неприятният ѝ аспект – наблюдението – може би има непредвидена изгода. Тя закалява Виктория. Тя би трябвало да свикне цялостен живот да бъде следена и оценена. Книгите за държание са единствено началото. Както майка ѝ ѝ изяснява: „ Не можеш да избягаш... от ситуацията, в което си родена. “ Виктория би трябвало да свикне да живее под наблюдаване и напрежение.
Това е надалеч от естественото за момиче от XIX век, от което се чака да се крие от вниманието. Но даже чичо ѝ Леополд, зложелател на Конрой, също я учи на детайла на показване, който ще бъде толкоз значим за ролята ѝ на парламентарен монарх.
„ Високопоставените персони са малко като артисти на сцена. Трябва постоянно да се стараят да угаждат на публиката си “, изяснява той.
Често се укорява херцогинята на Кент, че не се е противопоставила на Конрой, когато я е тормозил. Но въпреки Виктоар да няма морална мощ, това не я прави неприятен човек, и това е нещо, което Виктория по-късно прави оценка. Както Виктоар изяснява : „ Най-големият ми боязън беше, че я обичам прекалено много. “
А това, което Виктоар завещава на щерка си, е голям потенциал за обич. Повечето кралски особи от началото на XIX век не могат да си разрешат да търсят обич в браковете си, които са прагматични, поради кръв или политика. Но Виктоар, творение на ера, в която сантименталните романи стартират да дават нов модел за живот, намира сродна душа в брачна половинка си . Възпитава щерка си да желае същото – и бракът на кралица Виктория с принц Алберт е по обич.
Виктория по-късно осъзнава любовта на майка си – макар Системата – и прекарва детството си, наблюдавайки по какъв начин майка ѝ се подчинява на препоръките на мъж. Това я кара самата тя по-късно още по-силно да се привърже към личното си семейство.
И по този начин, кралица Виктория дава образец за домакински живот, който е изцяло допустим за епохата, в която живее.
Дългът на кралицата
Индустриалната гражданска война разрешава на мъжа, работещ в промишлеността или бизнеса, да изкарва задоволително, с цел да устоя жена си вкъщи, надалеч от външния свят. В личния си фамилен живот Виктория става нещо като супер-викторианка: покорна на брачна половинка си принц Алберт, очевидно отдадена на децата си – съвършеният знак за народ, изтощен от разпуснатостта, любовниците и излишествата на предходните крале.
Но въпреки младата Виктория да е обичана до степен на глезене, има съществени пропуски във формалното ѝ обучение.
Системата ѝ дава единствено общоприетото обучение за изискана млада дама, подготвяна за брак. Повечето ѝ време минава в музика, изобразяване (в което е отлична), танци, вяра, френски и немски. Преподавателите ѝ я дефинират като „ безразлична “ към правописа, само че „ добра “ в множеството други предмети. „ Останалото от образованието си “, отбелязва по-късно един от министър председателите ѝ, „ дължи на личната си естествена прозорливост и експедитивност. “
Но има и любопитно преимущество да имаш кралица, която разчита на „ естествената си прозорливост “. Това я прави несъзнателен, популистки политик по метод, който типичен образованите мъже в двора и кабинета ѝ в никакъв случай не могат да оценят. Когато по-късно написа книга, тя не е академик труд, а роман за почивки в Шотландия, който става голям бестселър. Неговото нормално наличие се харесва непосредствено на хората, които държат политическата власт през XIX век – междинната класа.
Докато други монархии в Европа са застрашени от гражданска война, английската монархия оцелява невредима през XIX век. Това е не на последно място, тъй като междинната класа счита, че тяхната недообразована, дългова, домошарска кралица просто не си коства да бъде сваляна.
Това не е резултатът, който странната „ Система “ на Конрой е трябвало да реализира. Виктория гледа обратно към детството си в Кенсингтън с смут и страдание. Но вместо да бъде пречупена, може да се твърди, че необикновеното ѝ детство в действителност е направило допустимо сполучливото ѝ ръководство.
На 24 май 1819 година в двореца Кенсингтън се ражда момиченце. Тогава това е минимум влиятелният от кралските дворци, прикрит зад липите на необятните си зелени градини на запад от Лондон.
Появата на Александрина Виктория, както е кръстена, провокира известно неспокойствие. Дълга редица от каляски, пристигнали за вести за здравето на майката, херцогинята на Кент, стига чак до Хайд Парк Корнър. Но тогава новороденото бебе, най-новата внучка на крал Джордж III, е много ниско в кралската подчиненост.
С годините на детството ѝ, обаче, и с неуспеха на по-големите ѝ братовчеди да оцелеят, Александрина Виктория придобива все по-голямо значение. Постепенно излиза наяве, че дребното момиче, което пораства безшумно зад затворените порти на двореца Кенсингтън, един ден ще ръководи цялата Британска империя, в това число Ирландия. И след това – една четвърт от сушата на планетата.
Смъртта на бащата на кралица Виктория
Както пътят на Виктория към трона не е бил явен при раждането ѝ, по този начин и нейното обучение и подготовка за тази позиция на пръв взор наподобяват шокиращо незадоволителни. Един от проблемите е ранната загуба на татко ѝ, херцогът на Кент.
Той имал ужасни задължения, частично поради скъпия ремонт на жилището си в Кенсингтън. През зимата на 1819–20 година се пробва да спести пари, като завежда обичаната си брачна половинка и бебето им да живеят на ниска цена в наета ваканционна къща отвън сезона в Сидмут, Девън . Там се разболява от пневмония и умира.
Това оставя овдовялата херцогиня Виктоар в сложна позиция. Немкиня, неотдавна омъжена, тя не приказва британски и се усеща изолирана от останалата кралска фамилия. Разполага с малко запаси – финансови или интелектуални – на които да разчита за грижите за щерка си.
Един човек, който познава Виктоар, я разказва като „ доста очарователна, макар неналичието на разум “. Ако е разсеяна и дезорганизирана, тя също е топла и любяща. Завещанието на починалия ѝ брачен партньор я слага в необикновена обстановка. Обикновено дете от линията на заместничество се поверява на ръководещия монарх за обучение и наставничество. Но херцогът на Кент е обичал и вярвал на жена си и я прави аставник на щерка им.
Това е дълг, който Виктоар има намерение да извърши. Останалата част от кралското семейство може би би предпочела тя да се върне в родната си Германия – само че Виктоар остава. Страшното е, че в случай че щерка ѝ се възкачи на трона преди да навърши 18, Виктоар ще стане регент на Англия. Тя дейно ще ръководи страна, чийто език даже не приказва.
Не ѝ е разрешено да спи сама, да играе с други девойки или даже да слиза по стълбите без някой да ѝ държи ръката.
За страдание, Виктоар няма доверие в себе си.
„ Не съм подобаваща за мястото си, не, не съм. Просто съм една остаряла глупава гъска “, споделя тя. Не е чудно, че попада в ръцете на човек, на който ще разчита доста – адютанта на починалия ѝ брачен партньор от армейските му дни, Джон Конрой.
Кой е сър Джон Конрой?
Конрой е висок, чернокос, прелъстителен ирландец. Лесно е да се види по какъв начин Виктоар, заради потребност, самотност и некадърност, стартира да разчита на индивида, който става неин консултант и фактотум (служител, който прави всякаква работа). Смъртта на брачна половинка ѝ я оставя съкрушена и без пари. Брат ѝ Леополд идва в Сидмут да помогне, само че не носи пари в брой.
„ Гут, гут Леополд “, както го назовава Виктоар с немския си акцент, е „ много муден в схващането и вземането на решения “. Конрой, с „ действеността и способността си “ , урежда заем за нея в банката Coutts.
Конрой вижда, че като основен консултант на херцогинята, може един ден да стане властта зад трона. Той предизвиква Виктоар и дребната Виктория да се върнат да живеят в двореца Кенсингтън и там основава така наречен „ Система “ – набор от строги правила, по които принцесата би трябвало да живее.
Какво съставлява Кенсингтънската система?
Звучи много злокобно, и ненапълно е по този начин. В най-основната си форма Системата (както самият Конрой я назовава, с основно С) е за персоналната сигурност на младата Виктория. Изисква тя да бъде държана в полусамота в двореца Кенсингтън. Зад градинските стени е изолирана както от заболявания, по този начин и от опити за нападение. Второ, фактът, че рядко се появява на двора, я дистанцира в съзнанието на хората от непопулярното ръководство на чичовците ѝ, кралете Джордж и Уилям IV. Като бъдеща кралица, тя остава неопетнена от връзка с тях. Тя ще бъде ново начало – или, както споделя Конрой, „ Надеждата на нацията “.
Но трето – и злокобно – Системата като че ли е и за изкривяване на духа на Виктория и подчиняването ѝ. Включва детайл на наблюдаване: не ѝ е разрешено да спи сама, да играе с други девойки или даже да слиза по стълбите без някой да ѝ държи ръката. Всеки ден би трябвало да написа в „ Книга на държанието “ какъв брой добре – или зле – се е държала (вижте още правила по-долу).
Описанията на детството на кралица Виктория нормално одобряват за чиста монета нейните възрастни мемоари за този интервал, в които се оплаква от контузия и самотност. Но би трябвало да се има поради, че тя по природа има податливост да драматизира живота си. Може би някои детайли от Системата са помогнали за триумфа на ръководството ѝ.
Няма подозрение, че Конрой е бил манипулативен тиранин, само че неприятната му известност измежду историците не се дължи единствено на добре документираната злост на Виктория. Снобското кралско обграждане гледа отвисоко на неналичието му на благороден генезис. Роден в Уелс в англо-ирландско семейство – татко му е юрист – Конрой доближава до позицията си единствено със лични старания, което тревожи съвременниците.
Второ, в случай че Системата на Конрой има три съставния елемент, първите две са извънредно сполучливи. Той опазва Виктория. И посредством деликатно проведени обществени изяви през тийнейджърските ѝ години, основава голяма благосклонност към нея, когато в последна сметка става кралица.
Кенсингтънската система, която ръководи детството на кралица Виктория
Виктория не е имала право да прекарва време сама и постоянно е трябвало да спи в стаята на майка си.Не е можела да слиза по стълбите без да държи ръката на възрастен, с цел да не падне. (Звучи мелодраматично, само че Виктория по-късно удостоверява, че това е било предписание.)Не е можела да среща непознати или трети лица без наличието на гувернантката си.Трябвало е да написа в „ Книга на държанието “ по какъв начин се е държала всеки ден, с цел да може майка ѝ да следи напредъка ѝ. Понякога е било „ доста неприятно “.Можела е да се появява обществено единствено на деликатно проведени „ турнета “, с цел да се дистанцира от непопулярното ръководство на чичовците си и да бъде представяна като „ Надеждата на нацията “.Не ѝ е било разрешено да танцува скандалния и съкровен валс, даже с други кралски родственици. За първи път танцува валс едвам след брака си с принц Алберт.Трябвало е да укрепва здравето си с извършения с индийски бухалки и апарат с макари и тежести, и наложително да прекарва време на чист въздух. Остава обожател на отворените прозорци цялостен живот, до степен че придворните ѝ постоянно треперят.Не ѝ е било разрешено да преяжда. Можела е да яде самун с мляко и нормално печено агнешко, само че е била ограничавана от обичаните си сладкиши и плодове.
Публичните турнета на младата Виктория
Един от експонатите в галерия в двореца Кенсингтън е дребното дървено пътуващо легло, което Виктория употребява за различен аспект от Системата на Конрой: националните „ обществени турнета “, които той провежда за нея. Внимателно плануваните ѝ визити в провинциални градове и имения дават на бъдещите ѝ жители завладяващ взор към бъдещата им монархиня. Стратегията се отплаща изцяло. Когато в ранните часове на 20 юни 1837 година 18-годишната Виктория е събудена в двореца Кенсингтън с новината, че чичо ѝ е умрял през нощта, тя излиза – както Конрой е възнамерявал – като ново начало за монархията.
Домошарката Виктория става съвършеният знак за страна, изтощена от разпуснатостта и излишествата на предходните крале.
Пътят на Виктория към трона е битка. Но един път станала кралица, тя не остава дълго в Кенсингтън. Премества се допустимо най-бързо в относителната независимост на Бъкингамския замък. Има добре прочут и безапелационен роман, съгласно който Виктория, в деня на възкачването си, се освобождава от Системата, даже до степен да промени името си.
Когато я молят да се подпише, новата кралица написа просто „ Victoria “ – не „ Alexandrina Victoria “, както е кръстена. Смята се, че в детството си е наричана „ Drina “, а смяната символизира разкъсване с предишното. Но майка ѝ към този момент се е съгласила „ Alexandrina “ да отпадне, а играчките ѝ са маркирани с „ V “. Херцогинята също я назовава с галеното име „ Vickelchen “.
Как " Кенсингтънската система " въздейства на Виктория?
Системата не е изцяло черно-бяла. Дори най-неприятният ѝ аспект – наблюдението – може би има непредвидена изгода. Тя закалява Виктория. Тя би трябвало да свикне цялостен живот да бъде следена и оценена. Книгите за държание са единствено началото. Както майка ѝ ѝ изяснява: „ Не можеш да избягаш... от ситуацията, в което си родена. “ Виктория би трябвало да свикне да живее под наблюдаване и напрежение.
Това е надалеч от естественото за момиче от XIX век, от което се чака да се крие от вниманието. Но даже чичо ѝ Леополд, зложелател на Конрой, също я учи на детайла на показване, който ще бъде толкоз значим за ролята ѝ на парламентарен монарх.
„ Високопоставените персони са малко като артисти на сцена. Трябва постоянно да се стараят да угаждат на публиката си “, изяснява той.
Често се укорява херцогинята на Кент, че не се е противопоставила на Конрой, когато я е тормозил. Но въпреки Виктоар да няма морална мощ, това не я прави неприятен човек, и това е нещо, което Виктория по-късно прави оценка. Както Виктоар изяснява : „ Най-големият ми боязън беше, че я обичам прекалено много. “
А това, което Виктоар завещава на щерка си, е голям потенциал за обич. Повечето кралски особи от началото на XIX век не могат да си разрешат да търсят обич в браковете си, които са прагматични, поради кръв или политика. Но Виктоар, творение на ера, в която сантименталните романи стартират да дават нов модел за живот, намира сродна душа в брачна половинка си . Възпитава щерка си да желае същото – и бракът на кралица Виктория с принц Алберт е по обич.
Виктория по-късно осъзнава любовта на майка си – макар Системата – и прекарва детството си, наблюдавайки по какъв начин майка ѝ се подчинява на препоръките на мъж. Това я кара самата тя по-късно още по-силно да се привърже към личното си семейство.
И по този начин, кралица Виктория дава образец за домакински живот, който е изцяло допустим за епохата, в която живее.
Дългът на кралицата
Индустриалната гражданска война разрешава на мъжа, работещ в промишлеността или бизнеса, да изкарва задоволително, с цел да устоя жена си вкъщи, надалеч от външния свят. В личния си фамилен живот Виктория става нещо като супер-викторианка: покорна на брачна половинка си принц Алберт, очевидно отдадена на децата си – съвършеният знак за народ, изтощен от разпуснатостта, любовниците и излишествата на предходните крале.
Но въпреки младата Виктория да е обичана до степен на глезене, има съществени пропуски във формалното ѝ обучение.
Системата ѝ дава единствено общоприетото обучение за изискана млада дама, подготвяна за брак. Повечето ѝ време минава в музика, изобразяване (в което е отлична), танци, вяра, френски и немски. Преподавателите ѝ я дефинират като „ безразлична “ към правописа, само че „ добра “ в множеството други предмети. „ Останалото от образованието си “, отбелязва по-късно един от министър председателите ѝ, „ дължи на личната си естествена прозорливост и експедитивност. “
Но има и любопитно преимущество да имаш кралица, която разчита на „ естествената си прозорливост “. Това я прави несъзнателен, популистки политик по метод, който типичен образованите мъже в двора и кабинета ѝ в никакъв случай не могат да оценят. Когато по-късно написа книга, тя не е академик труд, а роман за почивки в Шотландия, който става голям бестселър. Неговото нормално наличие се харесва непосредствено на хората, които държат политическата власт през XIX век – междинната класа.
Докато други монархии в Европа са застрашени от гражданска война, английската монархия оцелява невредима през XIX век. Това е не на последно място, тъй като междинната класа счита, че тяхната недообразована, дългова, домошарска кралица просто не си коства да бъде сваляна.
Това не е резултатът, който странната „ Система “ на Конрой е трябвало да реализира. Виктория гледа обратно към детството си в Кенсингтън с смут и страдание. Но вместо да бъде пречупена, може да се твърди, че необикновеното ѝ детство в действителност е направило допустимо сполучливото ѝ ръководство.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ