Бедността като свинско със зеле
Какво е беднотия? По формулировка е положение на липса или понижаване на благосъстоянието на обособен човек, група хора или общество за избран интервал от време, когато тези хора нямат средства, за да задоволят главните си потребности като храна, вода, жилище, опазване на здравето и обучение. Причините за нея може да са разнообразни, само че последствията постоянно са едни и същи - здравословни (лошо хранене, липса на достъп до медицински грижи, по-висок риск от хронични заболявания), компликации при приемане на обучение, възприятие на беззащитност, стигма, принуждение, престъпност. Все неща, които чудесно знае всеки и все пак си зададох този въпрос след бурните разисквания на линията на беднотия за 2025 година - 638 лв.. Но!
Ако погледнем статистиката, благосъстоянието на българина се усъвършенства - през второто тримесечие на 2024 година междинният приход на човек от домакинство е 3216 лева и нараства с 20,5% по отношение на същия интервал на 2023 година, а тримесечният общ разход приблизително на човек 2826 лева и се усилва с 18,8% по отношение на същия интервал на миналата година. Звучи идеално, съвсем като в анекдота за свинското със зеле - за един свинското, за различен - зелето.
И отново съгласно статистиката, през 2023 година, когато тогавашното държавно управление реши линията на беднотия да е 504 лева, този предел общо за страната e бил 637,92 лева средномесечно на човек от домакинство. Разбира се, в другите райони сумата е друга. " При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 325,9 хиляди лица ", регистрира Национален статистически институт.
" Правителствената " линия изостава
Първо: с две години от средностатистическата. Въпреки това, министрите от кабинета се пробват да ни убедят, че " отслабването на инфлационния напън се чака да докара до по-висока покупателна дарба на уязвимите групи от популацията и повишаване на потреблението на семействата ". И второ: възможната линия на беднотия за следващата година е по-малка от половината заплата за прехрана през второто тримесечие на тази година.
Какво ни остава, с изключение на да се вършим, че имаме вяра на властта, макар че заобикалящата ни действителност ги опровергава? В черноморски курорт тройка кебапчета с хлебче костват 27 лв.!
Очевидно казусът не е в цените, а в приходите. Своеобразно мерило за покупателните благоприятни условия на минималната заплата е така наречен дребна потребителска кошница, която съдържа 20 витално значими артикули. Числата демонстрират, че второто полугодие на т.г. като цяло цените на съществени артикули се задържат, а някои даже понижават и през юни стоките в нея костват 110,50 лева, до момента в който година по-рано са били 109,86 лева Това понижение обаче е толкоз нищожно, че по никакъв метод не съумява да покрие насъбрания растеж на цените през последните две години растеж. Затова е и чувството у хората, че инфлацията не е преодоляна.
Всеки пети или всеки трети е безпаричен?
Нали знаете, че ситият не има вяра на гладния, а здравият не има вяра на болния? Затова отново се хващаме за статистиката. Според Национален статистически институт през 2023 година 20,6% от популацията на страната живее под прага на беднотия. Според Евростат през същата година 30% (около 1 933 000 души) от популацията на България живее в риск от беднотия и обществено изключване.
А съгласно анализите на КНСБ 19,9% от българите живеещи в риск от беднотия не могат да си разрешат естествена храна и да употребяват през ден месо, пиле, риба.
Може да звучи стряскащо, само че специалисти са пресметнали, че за интервала 2008-2020 година живеещите в беднотия понижават единствено с към 28 хиляди!
Работещите небогати - от ден на ден?
Те се усилват. Парадоксалното е, че това става макар растежа на претовареност от 46,9% през 2013 година на 54,2% през 2022 година За разлика на общата наклонност за Европа, където увеличението на заетостта води до понижаване на работещите небогати, е изводът на Икономическия и обществен съвет от направения разбор. ИСС акцентира, че съществуването на претовареност сама по себе си не способства за изплъзване от клопката на бедността. А от КНСБ оповестиха, че към 1/3 от работещите са с хонорари до 1000 лева при изискване, че нужният чист месечен приход за прехрана на живота за работещ, който живее самичък е 1453 лева към юни т.г.
Причините за този феномен са доста. Например рискът от беднотия е най-голям при семействата с един работещ и подвластни деца - 22% от работещите небогати са в този вид семейства. А над 12% са в семейства със самичък работещ или двама или повече работещи със подвластни деца. Образованието е различен фактор - 35,6% от работещите небогати у нас са с прогимназиално или по-ниско обучение, среднисти са 8,4%, а висшисти - 3%. Да не забравим главният фактор - ниските приходи, изключително в някои елементи на страната, стопански браншове и длъжности, стажа и квалификацията и други, а въпреки това - несъразмерното повишаване на цените на главните артикули и услуги. Колкото и държавните управления да се хвалят, че са увеличи минималната заплата, тя си остава постоянно под нужните средства за прехрана на живота.
ИСС обаче обръща внимание и на нещо друго - непълната претовареност. Тя не е атрактивна заради ниското възнаграждение. " Колкото и парадоксално да звучи, вместо блян към ограничение на работното време, у нас несъмнено е налице настройка към непринудено нарастване на работното време, стига това да води към малко по-високи приходи в безусловно изражение ", написа в разбора.
И обяснението: Работещ безпаричен (EU-SILC) е човек, чийто приход е под линията на беднотия, макар че работи.
РАБОТЕЩИ БЕДНИ
2023 г. 11,7%
2022 г. 10%
2013 г. 7,2%
Подкрепа за хората с увреждания
По начало поддръжката за хората с увреждания е обидно ниска. Кой знае какъв брой огромно няма да е и нарастването й след растежа на линията на беднотия следващата година.
Месечната финансова поддръжка е % от линията на беднотия, която се актуализира годишно.За тази година тя е 526 лева, а за следващата година се чака да е 638 лева
Право на месечна финансова поддръжка имат хората с трайни увреждания над 18 година:
от 50 до 70,99% степен на увреждане - 7% от линията на беднотия – 36,82 лева за 2024 година и 44,66 за 2025 г.;
от 71 до 90% степен на увреждане - 15% от линията на беднотия – 78,90 лева за 2024 година и 95,70 за 2025 г.;
над 90% степен на увреждане - 25% от линията на беднотия – 131,50 лева за 2024 година и 159,50 за 2025 г.;;
над 90% степен на увреждане с избрана непозната помощ, които получават пенсия за неработоспособност заради общо заболяване или заради трудова акцидент или професионална болест - в размер 30% от линията на беднотия – 157,80 лева за 2024 година и 191,40 за 2025 г.;
над 90% степен на увреждане с избрана непозната помощ, които получават обществена пенсия за неработоспособност или пенсия за военна неработоспособност, или пенсия за гражданска неработоспособност, или наследствена пенсия - в размер на 57% от линията на беднотия - 299,82 лева за 2024 година и 363,66 за 2025 година
Всяко четвърто дете е в риск от беднотия
В страната живеят 1 104 198 деца деца. Сухата статистика споделя, е 26,9% от децата от 0 до 17 година в България са изложени на риск от беднотия предходната година, което е с 1 процентен пункт повече по отношение на 2022 година Различните типове обществени помощи към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 13,6 процентни пункта.
По данни на КНСБ в Испания с една минимална заплата тази потребителска кошница може да се купи 26 пъти, във Франция – 28 пъти, в Нидерландия и Германия – надлежно 33 и 31 пъти. В България с една минимална заплата тези съществени 20 продукта се купуват единствено 8,4 пъти. В съпоставяне със същия интервал на 2023 година, кошницата с главните артикули купена с минимална заплата се усилва през 2024 година в Румъния от 14 на 15,8 пъти, в Хърватия от 13 пъти на 16,1. В България растежът е от 7 пъти до 8,4 пъти.
ИЗТОЧНИК: КНСБ
Да се радваме ли, че в България не са най-вече бедните? От 27-те в Европейски Съюз 23% от румънците и 19% от българите не могат да си разрешат на трапезата през ден месо, пиле, риба и надлежно 32% и 30% от популацията е в риск от беднотия и обществено изключване
Ако погледнем статистиката, благосъстоянието на българина се усъвършенства - през второто тримесечие на 2024 година междинният приход на човек от домакинство е 3216 лева и нараства с 20,5% по отношение на същия интервал на 2023 година, а тримесечният общ разход приблизително на човек 2826 лева и се усилва с 18,8% по отношение на същия интервал на миналата година. Звучи идеално, съвсем като в анекдота за свинското със зеле - за един свинското, за различен - зелето.
И отново съгласно статистиката, през 2023 година, когато тогавашното държавно управление реши линията на беднотия да е 504 лева, този предел общо за страната e бил 637,92 лева средномесечно на човек от домакинство. Разбира се, в другите райони сумата е друга. " При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 325,9 хиляди лица ", регистрира Национален статистически институт.
" Правителствената " линия изостава
Първо: с две години от средностатистическата. Въпреки това, министрите от кабинета се пробват да ни убедят, че " отслабването на инфлационния напън се чака да докара до по-висока покупателна дарба на уязвимите групи от популацията и повишаване на потреблението на семействата ". И второ: възможната линия на беднотия за следващата година е по-малка от половината заплата за прехрана през второто тримесечие на тази година.
Какво ни остава, с изключение на да се вършим, че имаме вяра на властта, макар че заобикалящата ни действителност ги опровергава? В черноморски курорт тройка кебапчета с хлебче костват 27 лв.!
Очевидно казусът не е в цените, а в приходите. Своеобразно мерило за покупателните благоприятни условия на минималната заплата е така наречен дребна потребителска кошница, която съдържа 20 витално значими артикули. Числата демонстрират, че второто полугодие на т.г. като цяло цените на съществени артикули се задържат, а някои даже понижават и през юни стоките в нея костват 110,50 лева, до момента в който година по-рано са били 109,86 лева Това понижение обаче е толкоз нищожно, че по никакъв метод не съумява да покрие насъбрания растеж на цените през последните две години растеж. Затова е и чувството у хората, че инфлацията не е преодоляна.
Всеки пети или всеки трети е безпаричен?
Нали знаете, че ситият не има вяра на гладния, а здравият не има вяра на болния? Затова отново се хващаме за статистиката. Според Национален статистически институт през 2023 година 20,6% от популацията на страната живее под прага на беднотия. Според Евростат през същата година 30% (около 1 933 000 души) от популацията на България живее в риск от беднотия и обществено изключване.
А съгласно анализите на КНСБ 19,9% от българите живеещи в риск от беднотия не могат да си разрешат естествена храна и да употребяват през ден месо, пиле, риба.
Може да звучи стряскащо, само че специалисти са пресметнали, че за интервала 2008-2020 година живеещите в беднотия понижават единствено с към 28 хиляди!
Работещите небогати - от ден на ден?
Те се усилват. Парадоксалното е, че това става макар растежа на претовареност от 46,9% през 2013 година на 54,2% през 2022 година За разлика на общата наклонност за Европа, където увеличението на заетостта води до понижаване на работещите небогати, е изводът на Икономическия и обществен съвет от направения разбор. ИСС акцентира, че съществуването на претовареност сама по себе си не способства за изплъзване от клопката на бедността. А от КНСБ оповестиха, че към 1/3 от работещите са с хонорари до 1000 лева при изискване, че нужният чист месечен приход за прехрана на живота за работещ, който живее самичък е 1453 лева към юни т.г.
Причините за този феномен са доста. Например рискът от беднотия е най-голям при семействата с един работещ и подвластни деца - 22% от работещите небогати са в този вид семейства. А над 12% са в семейства със самичък работещ или двама или повече работещи със подвластни деца. Образованието е различен фактор - 35,6% от работещите небогати у нас са с прогимназиално или по-ниско обучение, среднисти са 8,4%, а висшисти - 3%. Да не забравим главният фактор - ниските приходи, изключително в някои елементи на страната, стопански браншове и длъжности, стажа и квалификацията и други, а въпреки това - несъразмерното повишаване на цените на главните артикули и услуги. Колкото и държавните управления да се хвалят, че са увеличи минималната заплата, тя си остава постоянно под нужните средства за прехрана на живота.
ИСС обаче обръща внимание и на нещо друго - непълната претовареност. Тя не е атрактивна заради ниското възнаграждение. " Колкото и парадоксално да звучи, вместо блян към ограничение на работното време, у нас несъмнено е налице настройка към непринудено нарастване на работното време, стига това да води към малко по-високи приходи в безусловно изражение ", написа в разбора.
И обяснението: Работещ безпаричен (EU-SILC) е човек, чийто приход е под линията на беднотия, макар че работи.
РАБОТЕЩИ БЕДНИ
2023 г. 11,7%
2022 г. 10%
2013 г. 7,2%
Подкрепа за хората с увреждания
По начало поддръжката за хората с увреждания е обидно ниска. Кой знае какъв брой огромно няма да е и нарастването й след растежа на линията на беднотия следващата година.
Месечната финансова поддръжка е % от линията на беднотия, която се актуализира годишно.За тази година тя е 526 лева, а за следващата година се чака да е 638 лева
Право на месечна финансова поддръжка имат хората с трайни увреждания над 18 година:
от 50 до 70,99% степен на увреждане - 7% от линията на беднотия – 36,82 лева за 2024 година и 44,66 за 2025 г.;
от 71 до 90% степен на увреждане - 15% от линията на беднотия – 78,90 лева за 2024 година и 95,70 за 2025 г.;
над 90% степен на увреждане - 25% от линията на беднотия – 131,50 лева за 2024 година и 159,50 за 2025 г.;;
над 90% степен на увреждане с избрана непозната помощ, които получават пенсия за неработоспособност заради общо заболяване или заради трудова акцидент или професионална болест - в размер 30% от линията на беднотия – 157,80 лева за 2024 година и 191,40 за 2025 г.;
над 90% степен на увреждане с избрана непозната помощ, които получават обществена пенсия за неработоспособност или пенсия за военна неработоспособност, или пенсия за гражданска неработоспособност, или наследствена пенсия - в размер на 57% от линията на беднотия - 299,82 лева за 2024 година и 363,66 за 2025 година
Всяко четвърто дете е в риск от беднотия
В страната живеят 1 104 198 деца деца. Сухата статистика споделя, е 26,9% от децата от 0 до 17 година в България са изложени на риск от беднотия предходната година, което е с 1 процентен пункт повече по отношение на 2022 година Различните типове обществени помощи към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 13,6 процентни пункта.
По данни на КНСБ в Испания с една минимална заплата тази потребителска кошница може да се купи 26 пъти, във Франция – 28 пъти, в Нидерландия и Германия – надлежно 33 и 31 пъти. В България с една минимална заплата тези съществени 20 продукта се купуват единствено 8,4 пъти. В съпоставяне със същия интервал на 2023 година, кошницата с главните артикули купена с минимална заплата се усилва през 2024 година в Румъния от 14 на 15,8 пъти, в Хърватия от 13 пъти на 16,1. В България растежът е от 7 пъти до 8,4 пъти.
ИЗТОЧНИК: КНСБ
Да се радваме ли, че в България не са най-вече бедните? От 27-те в Европейски Съюз 23% от румънците и 19% от българите не могат да си разрешат на трапезата през ден месо, пиле, риба и надлежно 32% и 30% от популацията е в риск от беднотия и обществено изключване
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ