Изграждането на магистрали като панацея срещу всички злини не работи
Какво е бъдещето на страна, заемаща второ място в света по смъртност и 186-то по раждаемост? Обновените демографски прогнози за България приказват за отсъствието на поредна и ефикасна демографска политика.
Публикуваната неотдавна проверка на дълготрайната прогноза на Фонда за популацията на Организация на обединените нации единствено затвърждава нелицеприятна картина за България: темповете на понижаване и застаряване на българската нация остават най-високите в света през последния четвърт век, а вероятностите за положителна смяна са все по този начин мрачни. Две трети от демографските загуби (от над 50 хиляди души годишно) се дължат на извънредно неподходящото съответствие сред доста ниска раждаемост и рекордната в международен мащаб смъртност, предава Дойче Веле.
Някои от демографските прогнози сочат, че едвам към 2100 година междинната възраст на българското население ще доближи днешните индикатори на някои развити страни като Австрия, Япония и Норвегия. Емиграцията пък е причина за една трета от годишното смаляване на популацията на България. Мюсюлманите са единственият сегмент в българската нация, който остава съвсем непокътнат от демографската рецесия. Изследване на основания в Съединени американски щати Pew Research Center демонстрира, че броят на изповядващите исляма български жители към 2030 година ще означи даже едва нарастване - ще доближи 1 016 000 млн. души (15,7% от цялото население на страната, което по най-оптимистични прогнози ще бъде 6,4 млн. към 2030 г.). Ако до тогава Европейският съюз остане в настоящия си формат, България ще продължи да бъде държавата-членка с най-голям дял на изповядващите исляма в общността. Във Франция и Германия, в които живеят най-големите мюсюлмански общности в Европа, този дял към 2030 година няма да надвишава 10% от популацията.
Бичът на селското обезлюдяване
Един от едва изучените аспекти на демографското проваляне на България е извънредно неподходящата наклонност към централизация на като цяло намаляващото население в столицата и още 3-4 по-големи градове. Крайно небалансираните трендове на развиване на тези центрове на напредък и на останалите едва развити и в същото време най-бедни в Евросъюза райони са измежду аргументите за задълбочаването на едно унаследено от времената на Народна република България обществено зло - бързото, и постоянно съдбовно за дребните села, шоково обезлюдяване на все по-обширни региони. Терминът „ демографска пустиня " се отнася за територии, в които гъстотата на популацията е паднала под 10 души на квадратен километър.
Понастоящем демографска пустиня са 42 хиляди кв. км от площта на България - територия колкото една Холандия, която е гъсто обитаема и изнася селскостопанска продукция в това число за българския пазар. По-голямата част от бързо депопулиращите се селски региони са ситуирани в най-плодородните краища на страната, които в миналото са изхранвали освен нейното население, само че и са били стожер на българския експорт и поземлен разцвет. По брой на популацията те към този момент наподобяват на полупустините в Азия и Африка или на полярните региони в Северна Европа. Днес обезлюдяването на селските региони в България протича 2 до 3 пъти по-бързо от темповете, с които понижава градското население. Ако тази наклонност се резервира, към 2050 година в селата ще живее 2,5 пъти по-малко възрастно население в сравнение с през днешния ден, само че не повече от 800 хиляди души - съгласно най-оптимистичните прогнози.
Силно ще набъбнат разноските по поддържането на западащата комунална и транспортна инфраструктура в селските региони. Германски урбанисти са пресметнали, че тези разноски се усилват съразмерно на темповете на обезлюдяване. Още по-големи са загубите на ниви и пасища, които в изискванията на терминална депопулация се замозалесяват и се трансформират в целина. Испански учени са открили внезапно повишаване на горските пожари в обезлюдяващите се селски региони. България от ден на ден ще бъде подвластна от импорт на месо, плодове, зеленчуци и други значими за изхранването на популацията обичайни за тогавашния български експорт храни.
Разпадът на селищната мрежа
В случай, че политиката не вземе ограничения по отношение на селските региони и упадъкът им продължи, неизбежно ще се форсира и разпадът на селската селищна мрежа. Демографските планове демонстрират, че към 2050 година ще изчезнат от картата на страната всичките 290 дребни села с население до 100 души в общо 14 от 265 общини. В други 85 общини от цялостна депопулация са застрашени две от всеки три села в тях. Само в 75 села от 18 общини демографската обстановка подсигурява оцеляването им през идващите 33 години.
За съпоставяне: в една Полша и през 2050 година селското население ще съставлява една трета от общото население на страната. Една от аргументите за разликата с България се корени още в първите години на комунистическите режими в двете страни: в Полша съпротивата на селските стопани и подкрепящата ги католическа черква не разреши нивите да бъдат заграбени от тамошното марионетно държавно управление и остави жива връзката сред фермерите и техните земи.
С автомагистрали против обезлюдяването на България?
Любим рефрен на властимащите в София е да показват построяването на автомагистрали като панацея против всички несгоди, съпътстващи бавното икономическо развиване и задълбочаващата се демографска рецесия. Няма подозрение, че модерната пътна мрежа е ускорител на растежа, само че напълно не е водещият фактор. Редуцирането на следствията от демографската рецесия, почнала преди към половин със спад на раждаемостта, изисква провеждането на поредна политика за всестранно стимулиране на младите фамилии да раждат и отглеждат повече деца. Необходими са ограничения против доста високите за Европейския съюз индикатори на детската и майчината смъртност. Неотложни са битката с явлението „ деца раждат деца " и навременната профилактика на рекордната за Европейски Съюз преждевременна смъртност при българите в млада и междинна възраст.
Дискусията за възпроизводството на човешкия капитал и за подобряването на неговите характерности към този момент остава настрана от обществения спор за бъдещето на най-бедната и най-бързо обезлюдяваща се членка на Евросъюза.
Публикуваната неотдавна проверка на дълготрайната прогноза на Фонда за популацията на Организация на обединените нации единствено затвърждава нелицеприятна картина за България: темповете на понижаване и застаряване на българската нация остават най-високите в света през последния четвърт век, а вероятностите за положителна смяна са все по този начин мрачни. Две трети от демографските загуби (от над 50 хиляди души годишно) се дължат на извънредно неподходящото съответствие сред доста ниска раждаемост и рекордната в международен мащаб смъртност, предава Дойче Веле.
Някои от демографските прогнози сочат, че едвам към 2100 година междинната възраст на българското население ще доближи днешните индикатори на някои развити страни като Австрия, Япония и Норвегия. Емиграцията пък е причина за една трета от годишното смаляване на популацията на България. Мюсюлманите са единственият сегмент в българската нация, който остава съвсем непокътнат от демографската рецесия. Изследване на основания в Съединени американски щати Pew Research Center демонстрира, че броят на изповядващите исляма български жители към 2030 година ще означи даже едва нарастване - ще доближи 1 016 000 млн. души (15,7% от цялото население на страната, което по най-оптимистични прогнози ще бъде 6,4 млн. към 2030 г.). Ако до тогава Европейският съюз остане в настоящия си формат, България ще продължи да бъде държавата-членка с най-голям дял на изповядващите исляма в общността. Във Франция и Германия, в които живеят най-големите мюсюлмански общности в Европа, този дял към 2030 година няма да надвишава 10% от популацията.
Бичът на селското обезлюдяване
Един от едва изучените аспекти на демографското проваляне на България е извънредно неподходящата наклонност към централизация на като цяло намаляващото население в столицата и още 3-4 по-големи градове. Крайно небалансираните трендове на развиване на тези центрове на напредък и на останалите едва развити и в същото време най-бедни в Евросъюза райони са измежду аргументите за задълбочаването на едно унаследено от времената на Народна република България обществено зло - бързото, и постоянно съдбовно за дребните села, шоково обезлюдяване на все по-обширни региони. Терминът „ демографска пустиня " се отнася за територии, в които гъстотата на популацията е паднала под 10 души на квадратен километър.
Понастоящем демографска пустиня са 42 хиляди кв. км от площта на България - територия колкото една Холандия, която е гъсто обитаема и изнася селскостопанска продукция в това число за българския пазар. По-голямата част от бързо депопулиращите се селски региони са ситуирани в най-плодородните краища на страната, които в миналото са изхранвали освен нейното население, само че и са били стожер на българския експорт и поземлен разцвет. По брой на популацията те към този момент наподобяват на полупустините в Азия и Африка или на полярните региони в Северна Европа. Днес обезлюдяването на селските региони в България протича 2 до 3 пъти по-бързо от темповете, с които понижава градското население. Ако тази наклонност се резервира, към 2050 година в селата ще живее 2,5 пъти по-малко възрастно население в сравнение с през днешния ден, само че не повече от 800 хиляди души - съгласно най-оптимистичните прогнози.
Силно ще набъбнат разноските по поддържането на западащата комунална и транспортна инфраструктура в селските региони. Германски урбанисти са пресметнали, че тези разноски се усилват съразмерно на темповете на обезлюдяване. Още по-големи са загубите на ниви и пасища, които в изискванията на терминална депопулация се замозалесяват и се трансформират в целина. Испански учени са открили внезапно повишаване на горските пожари в обезлюдяващите се селски региони. България от ден на ден ще бъде подвластна от импорт на месо, плодове, зеленчуци и други значими за изхранването на популацията обичайни за тогавашния български експорт храни.
Разпадът на селищната мрежа
В случай, че политиката не вземе ограничения по отношение на селските региони и упадъкът им продължи, неизбежно ще се форсира и разпадът на селската селищна мрежа. Демографските планове демонстрират, че към 2050 година ще изчезнат от картата на страната всичките 290 дребни села с население до 100 души в общо 14 от 265 общини. В други 85 общини от цялостна депопулация са застрашени две от всеки три села в тях. Само в 75 села от 18 общини демографската обстановка подсигурява оцеляването им през идващите 33 години.
За съпоставяне: в една Полша и през 2050 година селското население ще съставлява една трета от общото население на страната. Една от аргументите за разликата с България се корени още в първите години на комунистическите режими в двете страни: в Полша съпротивата на селските стопани и подкрепящата ги католическа черква не разреши нивите да бъдат заграбени от тамошното марионетно държавно управление и остави жива връзката сред фермерите и техните земи.
С автомагистрали против обезлюдяването на България?
Любим рефрен на властимащите в София е да показват построяването на автомагистрали като панацея против всички несгоди, съпътстващи бавното икономическо развиване и задълбочаващата се демографска рецесия. Няма подозрение, че модерната пътна мрежа е ускорител на растежа, само че напълно не е водещият фактор. Редуцирането на следствията от демографската рецесия, почнала преди към половин със спад на раждаемостта, изисква провеждането на поредна политика за всестранно стимулиране на младите фамилии да раждат и отглеждат повече деца. Необходими са ограничения против доста високите за Европейския съюз индикатори на детската и майчината смъртност. Неотложни са битката с явлението „ деца раждат деца " и навременната профилактика на рекордната за Европейски Съюз преждевременна смъртност при българите в млада и междинна възраст.
Дискусията за възпроизводството на човешкия капитал и за подобряването на неговите характерности към този момент остава настрана от обществения спор за бъдещето на най-бедната и най-бързо обезлюдяваща се членка на Евросъюза.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ