Те не знаят, че се срамуваш...
Какво да вършиме, с цел да превърнете детето си от свито и срамежливо, затворено творение, в открита и жизнерадостна персона? Обърнете се към психолог, ще ви кажат доста експерти.
Обаче: постоянно има и проект Б, който ще проработи безотказно, в случай че сте търпеливи, упорити и превъзмогнете своите терзания, че хлапето ви е необщително. Майките са родени психолози, ще съумеете, стига да послушате интуицията си и следните препоръки:
Погледни ме в очите
Елементарно е, само че непостижимо за срамежливото дете да гледа в очите и приятелчетата си, и непознати. Ще го познаете по погледа, който все бяга и се отклонява настрана. Ако го накарате да поддържа връзка с взор, ще превъзмогнете голяма част от свенливостта му. Но не със суровост: „ Гледай ме в очите, като ти приказвам! “, а бавничко, с упражнение игра.
Правилото: кой ще издържи повече да гледа другия, без да мигне, или пък да се втренчи в някакъв предмет, да речем ябълка, и да си я показа като комичен пълен човек, без да се разсмива. Ще видите, че работи!
По-често на посетители
Уговорете се с майките на други деца от детската или от учебно заведение да си играят по-често дружно или го водете при ваши другари с деца. Но е доста значимо да подготвите вашето хлапе авансово за това по какъв начин да подходи към гостите. Обяснете му, че те не знаят, че то се срами, по тази причина няма нищо ужасно да се позабавлява с връстници на рождените им дни.
Порепетирайте като в спектакъл: по какъв начин ще влезе, какво ще каже, на кого ще сервира подаръка, къде ще седне, по какъв начин ще си вземе от лакомствата...
Артистичните умения – наблегнете на тях
Помогнете на дребното да преодолее срамежливостта си, като открие артиста у себе си - предложете му да стане основен воин в домакински спектакъл. И вместо да се свива обезпокоеното в ъгъла, го приобщете, като измислите приказка и му помогнете да влезе в нея.
Първо се погрижете за декора и облеклото, помогнете му да свали напрежението, като стартирате представлението в едно и също време.
Окуражавайте го да изрича репликите си с подобаващата интонация и жестове, сменяйте функциите, забавлявате се с пантомима, с рецитации и ще видите по какъв начин полека-лека детето ще се отпусне.
Ами в случай че...
Това е страхотна терапия – поиграйте на „ Ами в случай че внезапно почувстваш, че към този момент не се срамуваш, какво ще направиш/кажеш? “
Упражнението с представянето на това и това е доста потребно и в други обстановки, само че в съответния случай, на свитото дете, бързо ще усетите напредък. Но при изискване, че не го припирате и не му се карате.
Учете детето да приказва свободно за възприятията, мислите и усещанията си – не е по никакъв начин мъчно: „ Какво си намерения, когато видя новото дете в градината – симпатично ли е, по какъв начин предполагаш - дали ще се сприятелите? “ „ Да не би да се тормози, че учителката те изпита? Ами в случай че внезапно се събудиш, отидеш на учебно заведение, тя те вдигне и ти си кажеш целия урок безпрепятствено и без да се срамуваш – нали ще бъде велико? “
Съумеете ли го накарате да се отпусне, борбата е съвсем извоювана. Ще я спечелите напълно, когато това се трансформира в процедура.
Продължава на страницата на
