Kакво да правим, за да не се стига до заемане

Kакво да вършим, с цел да не се стига до заемане на интензивните кревати - това би трябвало да е приоритет в Националния проект за справяне с COVID-19 , а не факторът претовареност на тези кревати, защото при постигане на 80 % претовареност значи, че сме изпуснали рецесията.

Нужни са ограничения, които да предпазят хората от това - да не стигат до интензивни грижи. Това сподели в изявление за Dir.bg някогашният здравен министър доктор Таня Андреева .

Според нея с разрастването на новата вълна би трябвало да се подхващат ограничения по отношение на възрастните хора и хората с хронични болести, с цел да бъдат опазени и да не стигат до лекуване в болница. Нужно е ограничение на контактите въобще сред хората в по-малка или в по-голяма степен.

Бившият здравен министър счита също, че държавното управление би трябвало да намерения за финансово подкрепяне на лечебните заведения, поради поскъпналите медикаменти и консумативи и орязания планов банкет, което понижава техните бюджети. И вижда като една от аргументите за високата смъртност от Коронавирус у нас неналичието на задоволително медицински личен състав, който да се грижи качествено за пациентите в тежко положение.

Има ли слаби места в по този начин признатия и показан от държавното управление Национален проект за справяне с COVID-19?

Тъй като този проект се приема в изискванията на стръмно повишаване на броя болни и на броя хоспитализации, той би трябвало да се преглежда в подтекста на описаните в него стадии 3 и 4. Лечебните заведения стартират доста бързо да заемат интензивните си кревати, внезапно влизаме в идната вълна, в която най-вероятно ще доминира Омикрон. И защото този вид е по-заразен, се чака, че повече хора ще имат потребност от лекуване в болница.

Това са рисковите групи - възрастните и хората с съпътстващи болести. И другото притеснително - при тази вълна има доста по-голям брой болни деца, в това число и влизащи в болница. Деца, които въпреки и единични случаи, при тях болестта протича тежко. Имаме единствено две реанимационни кревати, които се намират в Пирогов. А при настаняване на дете в тежко положение в детско поделение на която и да е болница, е необходим анестезиолог-реаниматор.

И съгласно мен тук ударението би трябвало да бъде най-сериозно: какво да вършим, с цел да не се стига до заемане на интензивните кревати? В медицината има едно главно предписание - предварителна защита и профилактика. Тъй като това заболяване не може да бъде профилактирано посредством медикаменти или по различен метод, би трябвало да преминем към ограниченията, свързани с предварителна защита. Това са главните ограничения, които работят от началото на епидемията - отдалеченост, носене на маски, стерилизация и най-много надзор върху спазването им, защото съгласно моите наблюдения не се съблюдават доста.

Какви хора все още стигат до болница?

Предимно възрастните, при които има и доста неимунизирани, както и деца и пълнолетни с съпътстващи хронични болести. Това са рисковите групи и от предходните разновидности на вируса.

За мен е доста по-важно да се следи какъв брой бързо пораства рискът и какъв брой от откритите инфектирани стигат до болнично лекуване. Хората в интензивните отделения са към този момент доста тежки случаи, при които има висок риск от гибел или от следващи затруднения на други органи и системи след преболедуването на вируса. За мен е притеснително да се следи тъкмо този фактор - броят на интензивните кревати, тъй като това са най-тежките случаи.

Вие смятате, че този метод с главен фактор претовареност на интензивните кревати не е работещ?

Той е работещ, само че концепцията на медицината е човек да не стига до интензивно лекуване. И без това Омикрон протича по-леко и в случай че се подхващат ограничения за понижаване на общата заболеваемост, това ще понижи и влизането в интензивните отделения. Нужни са ограничения, които да предпазят хората от това - да не стигат до интензивни грижи.

Затова би трябвало да се предприеме нещо по отношение на рисковите групи - възрастни хора и деца - да вземем за пример зелени коридори за възрастните в огромните магазини, да не се позволяват в заведения. Трябва да има интервал от време, в който да пазим тези рискови групи, с цел да не попадат в болница и да не се усложнява тяхното положение.

За останалите хора, които не попадат в рискови групи, нужни ли са някакви ограничавания и до каква степен би трябвало да стигат те?

При бързо развиване на инфекцията би трябвало да има ограничавания и те най-много да са свързани с места, без които можем да живеем за избран интервал от време. Винаги съм защитавала тезата, че когато кривата тръгне внезапно нагоре, би трябвало да бъдат затваряни заведения за хранене, питейни заведения, молове - местата за развлечение. Още повече, че съм уверена, че не се съблюдава условието за инспекция на зелените документи, които имат за цел да удостоверят, че някой е имунизиран, т.е. при разболяване би изкарал заболяването по-леко, което сякаш при тази вълна не е напълно по този начин.

Ако в този момент сме при започване на вълната и освен това бързо разпространяване на вируса, нужно ли е цялостно затваряне, с цел да се предотврати усложняване на ситуацията?

Не знам, дали сме при започване на вълната или тя е почнала. Според математическите прогнози сме доста покрай огромен растеж на заболеваемостта. А мои сътрудници в лечебните заведения споделят, че доста бързо се запълват леглата. Което значи, че с изключение на формалната статистика, има и скрита заболеваемост.

Според мен, когато интензивно стартират да се пълнят леглата в лечебните заведения, като се има поради, че за тези пациенти се грижат лекари и медицински сестри, измежду които също има доста болни, би трябвало да се вкарат ограничаващи ограничения. И тези ограничения са потвърдили своя резултат, не знам за какво всякога се опитваме да вършим някакви опити. Нужно е ограничение на контактите сред хората в по-малка или в по-голяма степен.

Според Вас по какъв начин биха сработили ограниченията, заложени в четвъртия стадий от проекта, когато към този момент е достигната претовареност от 80 % от интензивните кревати в даден регион?

80 % запълнени интензивни кревати значи, че ние сме изпуснали рецесията. Изпуснали сме времето, в което да се вземат ограничения. При подобен % на претовареност, теоретично през идващите 7 до 10 дни ще бъдат запълнени 100 % от леглата.

Това със заетите интензивни кревати би трябвало да се преглежда самостоятелно, тъй като по един метод стоят нещата в София, където има над 100 лечебни заведения, а по напълно различен метод стоят нещата в другите регионални градове и в общинските лечебни заведения в дребните обитаеми места. Има лечебни заведения, в които има един или двама анестезиолози, един инфекционист или пък няма въобще подобен. Трябва доста деликатно да се следи обстановката и за мен по-работещият вид беше предходният - по области.

Това уедряване на областите в райони беше основано с концепцията, в случай че в една болница се запълнят реанимационните кревати, пациентът да бъде закаран в друга. Но в по-малките обитаеми места има по три, четири, пет интензивни кревати в лечебно заведение, сами разбирате, че те доста бързо ще се запълнят. От друга страна откриването на нови интензивни кревати изисква да има дипломиран личен състав, който да се грижи за пациентите, които постъпват на тях. Според мен една от аргументите за високата смъртност у нас е тъкмо тази - освен, че пациентите са възрастни и по-болни, само че и че няма задоволително медици, които да се грижат за тях, по този начин те се утежняват и се стига до гибел.

Планът планува създаване на осведомителна акция за поощряване на имунизацията против COVID-19. Не сме ли прекомерно закъснели с реализирането на такава акция?

Твърде закъснели сме. Аз нямам доверие, че тя ще има необикновен триумф, в случай че не е направена кадърно. Обикновено подобен вид акции би трябвало да се разпрострат първоначално, когато не сме разрешили да се населят публични представители с най-различни отзиви по въпроса. Медицината не е елементарно занятие и това, което би трябвало да е водещо, е медицина, основана на доказателства, а не на отзиви. Това, което мога да препоръчам на настоящето управление на Министерството на здравеопазването, е да слушат лекарите, които всеки ден са на бойното поле в Коронавирус отделенията. Те ще им дадат най-реалистична визия какво се случва и може би ще им предложат най-реалистичен метод в ръководството на рецесията и ограниченията, които би трябвало да се подхващат. Лекарите се оправят с всичко, само че не намирам смисъл да бъде притисната до дъно здравната система.

Трябва да се обърна съществено внимание и на финансовия запас, с който работят лечебните заведения сега. Защото той е понижен, спрени са плановите интервенции, което в допълнение понижава постъпващите средства, а в това време цените на медикаментите и на консумативите като О2, а също по този начин ток, парно, вода, са нараснали.

Директорите на лечебни заведения са изправени пред доста комплицирана задача - да си правят работата без никакъв компромис и въпреки това да се оправят със заплащането на всичко належащо за тази работа. Смятам, че държавното управление би трябвало да намерения за някаква форма на подкрепяне на лечебните заведения.

Не разбирам за какво би трябвало да бъде спиран плановият банкет, вместо да се лимитират контактите сред хората. Никъде в Европа няма стеснен планов банкет, тъй като хората боледуват от доста други болести, Коронавирус е единствено едно от тях. Това се прави, с цел да се освободи потенциал от лекари, които да се грижат за заболели от коронавирус. Но това, че ще извикаш един акушер-гинеколог или травматолог да поставя такава грижа, не е най-разумното, което може да се случи.

Затова би трябвало да действаме доста по-рано, преди трета и четвърта фаза, с цел да не се стига до такова нарастване в броя на признатите в болница, даже на тези отвън интензивните отделения.