Love’s Labour’s Lost, рецензия на RSC — Шекспир, актуализиран с удари на White Lotus
Какво да вършим с тази неразбория от пиеса, цялостна с антични смешки и игра на думи, спойлер в самото заглавие и неуверен, нерешителен край? Love’s Labour’s Lost е узрял за повсеместен ремонт и режисьорът Емили Бърнс, прясна от Dear Octopus, сигурно ни дава това, пренасяйки ситуацията на Шекспир на остров в Тихия океан.
Непосредствената отпратка, откакто изумителната сцена на Джоана Скотчър се трансформира от президентско послание в аркадно и покрито с трева леговище, е сатирата на малкия екран за супербогатия, White Lotus. Навара в този момент е превъзходно осъществен уелнес курорт, цялостен с колички за голф и шезлонги, както и дрескод за тенис къси панталони или хавлиени кърпи. Изводът е явен: зад капризните централни герои постоянно се крие личният състав, подготвен да тича с усмивки, леи и укулеле — и допиране на непряк взор.
Има четири спаринг двойки и част от шегата е, че дамите са доста по-осъзнати и уравновесени от мъжете, водени от мързеливия Фердинанд (Абиола Овокониран). Принцесата е по-ск...
Прочетете целия текст »
