Какво да кажем, ако една машина е създала шедьовър, а

Какво да кажем, в случай че една машина е основала шедьовър, а индивидът е дал концепцията си?

Джейсън Алън, създателят на скандалната картина Théâtre D’opéra Spatial (Пространствена опера), за следващ път се пробва да потвърди, че е същински художник, даже в случай че творбите му са основани благодарение на изкуствен интелект. През август той подаде нов иск във федералния съд на Колорадо, с който желае да му бъдат приети авторските права върху изображението, генерирано от Midjourney, като в същото време разгласи старта на продажбите на физически репродукции на картината, направени с техника, имитираща придвижванията на четката.

Историята стартира още през 2022 година, когато Алън завоюва състезанието за изобразително изкуство в Колорадо с изображение, генерирано посредством Midjourney. По това време генеративните невронни мрежи едвам започнаха да се популяризират и успеха му провокира стихия от отвращение измежду художниците. Много от тях научиха, че личните им произведения са били употребявани при образованието на сходни модели без позволение, и това трансформира Théâtre D’opéra Spatial в знак на спора сред обичайното изкуство и машинното творчество.

След като завоюва, Алън се опита да записва авторското право за картината, само че Службата за авторско право на Съединените щати (USCO) отхвърли. През идващите 3 години художникът подава няколко тъжби и губи всяка от тях, само че не се отхвърля. През август 2025 година юристите му подават молба за кратко правосъдно решение с аргумента, че службата е надвишила пълномощията си, като на процедура случайно е трансформирала смисъла на думата „ създател “, което по конституция е в компетенциите на Конгреса.

В документа Алън упорства, че е основал изображението вследствие на целеустремен креативен развой: въвел е стотици текстови поръчки, коригирал е резултатите, изрязал е окончателното изображение и го е доработил с спомагателен програмен продукт. Според него сходна работа с подсказки (промптове) е форма на художествено изложение, сравнима с композицията, режисурата и живописта. В предходното си решение обаче USCO акцентира, че самото въвеждане на текстови подсказки не трансформира индивида в създател: софтуерът не ги приема като директни указания, а единствено употребява вероятностен модел за генериране на изображение.

Новата глава в битката му е опит да трансформира цифровото създание в осезателен обект. За тази цел Алън притегля канадската компания Arius, известна с технологията си за тъкмо 3D сканиране на картини. Компанията създава за него по този начин наречените „ елеграфи “ – физически реплики на Théâtre D’opéra Spatial, направени с маслени бои и релефни текстури, с цел да наподобяват образно и тактилно класическа картина от XIX век. Алън твърди, че точно тази технология трансформира творбата в „ същински артефакт “, а не просто в дигитален файл.

Тук картината е изменена – ръцете са разперени

В обръщението си той споделя, че публиката дефинира творбата му като „ нехудожествена “, тъй като е машинно генерирана. Според него въпросът не е дали би трябвало да бъде считан за художник, а да потвърди, че човешкото виждане може да бъде осъществено посредством потребление на технологиите. Затова той взема решение да сътвори физическа версия на Théâtre D’opéra Spatial – не нарисувана на ръка, само че предаваща същата дълбочина и експресивност, която феновете чакат от класическата живопис.

Визията на Алън е, че всяко сходно копие ще бъде неповторимо. Той има вяра, че даже някой да възпроизведе изображението му в интернет, самият „ елеграф “ ще остане неповторим, а спечелването на делото в съда ще направи авторското му право ретроактивно. Той назовава работата си начало на нова епоха – „ Изкуство 2.0 “ – в която границите сред художника и машината се размиват, само че физическото олицетворение резервира достоверността на изкуството.

Междувременно правната борба продължава: в случай че съдът признае, че човек може да се смята за създател на произведение, основано благодарение на невронна мрежа, това решение ще се трансформира в казус, който може да промени цялата система на авторското право в ерата на генеративния изкуствен интелект.