Правителство? Ний сме трима братя от село Париж, който ни закача,...
Каквито и версии да се изричат от орисниците, най-после все се стига до цифрата три. Което значи: ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и още една парламентарно показана партия да " вържат " нужните им над 120 депутата за болшинство и кабинетът може да се получи.
Преди много години на доста места в страната децата пееха песничката за тримата братя.
Ний сме трима братя от село Париж.
Който ни закача, ще яде мариз!
Първият в корема, вторият – в носа.
Трети ще получи удар във година.а!
Твърди се, че това „ национално твърчество “ се е родило в пловдивския квартал Кючук Париж (Малкият Париж). Възможно е, само че същият текст обикаляше и доста други обитаеми места.
В обикновения на пръв взор куплет, се крие нещо доста повече от предизвестието на момчета към техните възможни съперници: Трима сме и това ни прави мощни. 10-12-годишни хлапета са съзнавали, че поотделно може да отнесат багра от „ вражеските сили “ на прилежащата махала, само че в случай че са дружно, успеха ще е тяхна или най-малко боят ще е равносилен. По този метод се решаваха значително разногласия за територии, футбол, нахлуване на съседски джанки, конкуренция с летни кънки, спускания през зимата и прочие
Ний сме трима братя от село Париж… притежаваше същинско наличие и бе действителност, за разлика от превърнатия в факсимиле девиз „ Съединението прави силата “. Въпреки честите разногласия, кавги и разрушени носове, онази песничка сплотяваше и поради локален национализъм и ползи.
Днес споменът за „ братството “ в детските години звучи наивно и носталгично. Някои от тези момчета през днешния ден са професори, архитекти, водачи на камиони, фермери, безработни, политици, адвокати, лекари, мошеници, тарикати, министри. Други може към този момент да ги няма. Но песничката се помни, колкото и рядко да се сещаме за нея.
Тя е по-поучителна даже от националната приказка за тримата братя и златната ябълка, които все не успявали да се оправят с ламята, а след това се карали за най-хубавата от трите девойки и изоставили най-малкия брат в Долната земя.
Вероятно е смешно да се съпоставя конструирането на държавно управление с обикновено куплетче, едвам оживяло в спомените за предишното.
И въпреки всичко. В четирите простички реда има нещо от сплотеността, разказана от Ремарк в неговата книга „ Трима приятели “. Трима, които оцеляват и се бунтуват против мизерията, несигурността и насилието.
Както през 1928 година, когато се развива действието в романа, по този начин през днешния ден у нас се надига извънредно дясна популистка вълна, която заплашва да залее България. Кафява е, надменно и креслива е. За нея другарството е синоним на приятелство с Русия и Путин.
Всеки има глава на раменете и е почтен пред себе си, ще си отговори какво значи това.
И нещо удивително: по какъв начин по този начин в годините на комунистически режим, когато всеки втори цех, улица, бул., учебно заведение и Трудово-кооперативно земеделско стопанство у нас носеха имената на руски партийни ръководители, а българчета пишеха писма до руските пионери, песничката не е “Ний сме трима братя от село Москва “, а от Париж?! Имало е причина и тя се споделя фантазия. Днес е действителност.
Затова мислете. Да мислят и политиците.
Не е нужно да се обичат, само че би трябвало да имат усеща към нашата си махала и да са подготвени да жертват от себе си за нея.
Малко мелодраматично се получи, само че замерянето с „ камъни и дървье “ няма да ни помогне да се измъкнем от лайняната обстановка, в която сме. Крайно време е да се отърсим от съветския прочит на демократичната концепция, както поучава Франсис Фукуяма, която се съдържа в стила „ Ти мен уважаваш ли ме? “ или „ Кой си ти, бе? “.
Огнян Стефанов
Преди много години на доста места в страната децата пееха песничката за тримата братя.
Ний сме трима братя от село Париж.
Който ни закача, ще яде мариз!
Първият в корема, вторият – в носа.
Трети ще получи удар във година.а!
Твърди се, че това „ национално твърчество “ се е родило в пловдивския квартал Кючук Париж (Малкият Париж). Възможно е, само че същият текст обикаляше и доста други обитаеми места.
В обикновения на пръв взор куплет, се крие нещо доста повече от предизвестието на момчета към техните възможни съперници: Трима сме и това ни прави мощни. 10-12-годишни хлапета са съзнавали, че поотделно може да отнесат багра от „ вражеските сили “ на прилежащата махала, само че в случай че са дружно, успеха ще е тяхна или най-малко боят ще е равносилен. По този метод се решаваха значително разногласия за територии, футбол, нахлуване на съседски джанки, конкуренция с летни кънки, спускания през зимата и прочие
Ний сме трима братя от село Париж… притежаваше същинско наличие и бе действителност, за разлика от превърнатия в факсимиле девиз „ Съединението прави силата “. Въпреки честите разногласия, кавги и разрушени носове, онази песничка сплотяваше и поради локален национализъм и ползи.
Днес споменът за „ братството “ в детските години звучи наивно и носталгично. Някои от тези момчета през днешния ден са професори, архитекти, водачи на камиони, фермери, безработни, политици, адвокати, лекари, мошеници, тарикати, министри. Други може към този момент да ги няма. Но песничката се помни, колкото и рядко да се сещаме за нея.
Тя е по-поучителна даже от националната приказка за тримата братя и златната ябълка, които все не успявали да се оправят с ламята, а след това се карали за най-хубавата от трите девойки и изоставили най-малкия брат в Долната земя.
Вероятно е смешно да се съпоставя конструирането на държавно управление с обикновено куплетче, едвам оживяло в спомените за предишното.
И въпреки всичко. В четирите простички реда има нещо от сплотеността, разказана от Ремарк в неговата книга „ Трима приятели “. Трима, които оцеляват и се бунтуват против мизерията, несигурността и насилието.
Както през 1928 година, когато се развива действието в романа, по този начин през днешния ден у нас се надига извънредно дясна популистка вълна, която заплашва да залее България. Кафява е, надменно и креслива е. За нея другарството е синоним на приятелство с Русия и Путин.
Всеки има глава на раменете и е почтен пред себе си, ще си отговори какво значи това.
И нещо удивително: по какъв начин по този начин в годините на комунистически режим, когато всеки втори цех, улица, бул., учебно заведение и Трудово-кооперативно земеделско стопанство у нас носеха имената на руски партийни ръководители, а българчета пишеха писма до руските пионери, песничката не е “Ний сме трима братя от село Москва “, а от Париж?! Имало е причина и тя се споделя фантазия. Днес е действителност.
Затова мислете. Да мислят и политиците.
Не е нужно да се обичат, само че би трябвало да имат усеща към нашата си махала и да са подготвени да жертват от себе си за нея.
Малко мелодраматично се получи, само че замерянето с „ камъни и дървье “ няма да ни помогне да се измъкнем от лайняната обстановка, в която сме. Крайно време е да се отърсим от съветския прочит на демократичната концепция, както поучава Франсис Фукуяма, която се съдържа в стила „ Ти мен уважаваш ли ме? “ или „ Кой си ти, бе? “.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ