Христо Панчугов пред novini.bg: Разочароващо е, че подобни хора като Радостин Василев продължават да бъдат легитимирани в политиката
Какви ще са следствията от следващия политически скандал и разгласяването на записа от Наказателен кодекс на Политическа партия Демократична България от депутата? Има ли вяра за завършек на влошената политическа обстановка у нас? Преминати ли бяха границите на праволинейност, идейност и полезности в политиката? Разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е помощник в департамента по политически науки на Нов български университет. Преди това е бил зам.-главен секретар на и е деен участник в опитите за обединяване на десницата преди Република България.
За хората е доста разочароващо, че персона като беше припозната като своя от тези, които влязоха в политиката с искания за нов морал. Два пъти му беше даден късмет, макар неговото предходно изменничество и сигналите за противоречивото му публично държание. Разочароващо е, че сходни хора като не престават да бъдат легитимирани.
Най-голямата покруса на българската политика е, че нашите политици вършат едни и същи неща, само че чакат разнообразни резултати.
Това въртене в подобен обаян кръг за мен е изцяло неясно.
Надежда има, само че какъв брой време ще отнеме нейната реализация, ми е доста мъчно да предвиждам.
Ситуацията през последните две години докара до разпад на някои структури, които съществуват от дълго време в обществото ни. Лошото е, че все още няма конструкция, която да успее да покаже по какъв начин наподобява смяната и новият вид на правене на политика. Разпадът самичък по себе си вече не е неприятна вест, имайки поради какъв брой дълго българското общество не виждаше вероятност. Този развой ще е доста по-дълъг, в сравнение с би могъл да е. Очевидно липсва политическо водачество, което да откри онази формула, с която ще започва оздравяването на обществото ни. Като всичко останало у нас, всичко ще протече с доста болежка и тъга.
Има късмет да се сформира постоянно държавно управление, само че формулата, която беше открита, още веднъж е израз на обезсърчение, а не е работеща.
Компромисът в хода на договаряния е най-лошото решение, защото никой не е удовлетворен от него.
Това, което ние следим е още по-лошо от компромис, тъй като демонстрира една неустановеност сред двете политически обединения. Идеята за ротационно председателство и обстоятелството, че ново председателство минава през оставка на остарялото и гласоподаване на нов състав, са голям капацитет за шантажи и операции освен през първите 9, само че и през идващите 9 месеца. Това е и голяма неустойчивост за партиите.
Дори да се сформира държавно управление, то ще се изправи пред голямо предизвикателство освен във връзка с политиките, които има да осъществя, само че и ще би трябвало непрекъснато да убеждава българските жители и своите последователи в нуждата да продължи да съществува.
Това изисква доста деен развой на ръководство и мощно политическо водачество.
Мисля, че ще има оттегляне на гласоподаватели след всичко показано от политиците ни до момента на терена. Голяма част от недоверието у хората към политиката, идва от съмнението, че всички обсъждани промени в публичните области ще бъдат неодобрени. Ако не бъдат разсеяни тези подозрения и не се откри механизъм, посредством който да се покаже, че промените ще бъдат доведени до сполучлив резултат. Ако не стане, ще настъпи цялостна злополука на политиците и политическите промени.
Политическата класа търси своята посока.
Българското общество има потребност от някой, който осъзнава цената, която би трябвало да бъде платена. Да си спомним една от най-знаменитите политически речи за всички времена, произнесена от Уинстън Чърчил!/бел.ред. речта е произнесена през 1940 година и знаменателната фраза в нея е „ Нямам друго какво да предложа, с изключение на кръв, изнурителен труд, сълзи и пот “/. Имаме потребност от човек, който има явен политически проект.
За хората е доста разочароващо, че персона като беше припозната като своя от тези, които влязоха в политиката с искания за нов морал. Два пъти му беше даден късмет, макар неговото предходно изменничество и сигналите за противоречивото му публично държание. Разочароващо е, че сходни хора като не престават да бъдат легитимирани.
Най-голямата покруса на българската политика е, че нашите политици вършат едни и същи неща, само че чакат разнообразни резултати.
Това въртене в подобен обаян кръг за мен е изцяло неясно.
Надежда има, само че какъв брой време ще отнеме нейната реализация, ми е доста мъчно да предвиждам.
Ситуацията през последните две години докара до разпад на някои структури, които съществуват от дълго време в обществото ни. Лошото е, че все още няма конструкция, която да успее да покаже по какъв начин наподобява смяната и новият вид на правене на политика. Разпадът самичък по себе си вече не е неприятна вест, имайки поради какъв брой дълго българското общество не виждаше вероятност. Този развой ще е доста по-дълъг, в сравнение с би могъл да е. Очевидно липсва политическо водачество, което да откри онази формула, с която ще започва оздравяването на обществото ни. Като всичко останало у нас, всичко ще протече с доста болежка и тъга.
Има късмет да се сформира постоянно държавно управление, само че формулата, която беше открита, още веднъж е израз на обезсърчение, а не е работеща.
Компромисът в хода на договаряния е най-лошото решение, защото никой не е удовлетворен от него.
Това, което ние следим е още по-лошо от компромис, тъй като демонстрира една неустановеност сред двете политически обединения. Идеята за ротационно председателство и обстоятелството, че ново председателство минава през оставка на остарялото и гласоподаване на нов състав, са голям капацитет за шантажи и операции освен през първите 9, само че и през идващите 9 месеца. Това е и голяма неустойчивост за партиите.
Дори да се сформира държавно управление, то ще се изправи пред голямо предизвикателство освен във връзка с политиките, които има да осъществя, само че и ще би трябвало непрекъснато да убеждава българските жители и своите последователи в нуждата да продължи да съществува.
Това изисква доста деен развой на ръководство и мощно политическо водачество.
Мисля, че ще има оттегляне на гласоподаватели след всичко показано от политиците ни до момента на терена. Голяма част от недоверието у хората към политиката, идва от съмнението, че всички обсъждани промени в публичните области ще бъдат неодобрени. Ако не бъдат разсеяни тези подозрения и не се откри механизъм, посредством който да се покаже, че промените ще бъдат доведени до сполучлив резултат. Ако не стане, ще настъпи цялостна злополука на политиците и политическите промени.
Политическата класа търси своята посока.
Българското общество има потребност от някой, който осъзнава цената, която би трябвало да бъде платена. Да си спомним една от най-знаменитите политически речи за всички времена, произнесена от Уинстън Чърчил!/бел.ред. речта е произнесена през 1940 година и знаменателната фраза в нея е „ Нямам друго какво да предложа, с изключение на кръв, изнурителен труд, сълзи и пот “/. Имаме потребност от човек, който има явен политически проект.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ