Бизнесменът Цън Цон пред „Труд“: Апатията е големият проблем в България, не корупцията
Какви са изискванията за бизнес и мащабите на корупцията в България през погледа на непознатите вложители? Може ли да въведем сурови санкции за подкупните служители? Достатъчно ли са работливи и квалифицирани служащите у нас? И още – има ли хоризонти за съдействие сред дребна България и многомилионен Китай – по тези въпроси беседваме с родения в Китай предприемач Цън Цон.
– Господин Цон, Вие живеете към този момент над 25 години в България, а повече от 10 години развивате тук бизнес, и то сполучлив. Много бизнесмени – и наши, и непознати се оплакват от средата за развиване, от бюрокрацията и отношението на страната към самодейностите и напъните им. Добри ли се съгласно Вас изискванията за бизнес в България или китайското усърдие и непримиримост могат да пробият и най-тежките спънки?
– Бюрокрация има в множеството страни в света. За България дръзвам да настоявам, че не е толкоз зле, колкото го изкарваме. Ако един човек, при първите трудности се отхвърля, никоя страна в света не е задоволително добра за него. Разбира се, има моменти, при които аз също доста се нервирам на бюрокрацията тук, само че това са моментни страсти, които отминават, когато човек види минусите и проблемите в другите страни.
– Дошли сте доста дребен в България и сте браншове тук. Защо избрахте със фамилията си страната ни, с цел да живеете и работите? Светът е огромен и китайците са добре пристигнали на всички места.
– Дойдох в България няколко месеца след идването на родителите ми. Те бяха тръгнали за Русия, само че наш родственик, който по това време беше в България, им показа, че тук също е хубаво. Родителите ми пристигнаха сякаш за няколко дни, пък останахме 25 години. И не съжаляваме ни минимум за избора си.
– Китай от дълго време се отваря към света и всички страни търсят китайски вложения. В Европа по някои оценки те са над 30 милиарда евро, само че в страните от Източна Европа са едвам 2 % от тази сума. А в България май са напълно незначителни. Само дребният пазар и незадоволителните ни запаси на фона на голямата китайска страна и икономическата й мощност ли са причина? Или има други фактори, които липсват, с цел да развиваме повече икономическото си съдействие?
– Китай през последното десетилетие обръща повече внимание на Централна и Източна Европа. Най-ясен знак за това е основаването на платформата за съдействие сред страните от Централна и Източна Европа с Китай, така наречен „ 16+1 “. Целта е да се засилят икономическите, културните и политическите взаимоотношения сред всичките страни, в това число и България. От тези 16 страни Полша, Чехия, Унгария и Сърбия работят доста интензивно с Китай. Една от основните аргументи е, че в тези страни има много по-голяма китайска общественост, която оказва помощ за популяризирането на страната в Китай. Традиционно също имат доста по-добри връзки с Китай в сравнение с ние. Убеден съм, че нашият район ще става все по-интересен и стратегически за Китай и най-хубавите времена занапред предстоят.
– На срещата „ 16+1 “ в София министър председателят Бойко Борисов и ръководителят на Държавния съвет на КНР Ли Къцян се договориха за основаване на Глобален център за партньорство на страните от Централна и Източна Европа, който до оказва помощ за навлизането на китайски компании в Европейски Съюз, присъединяване им в търгове и процедури. Докъде стигна самодейността и обрисуват ли се действителни резултати?
– На този въпрос най-добре биха Ви дали отговор от способния орган, който дава отговор по този въпрос. Мисля, че от българска страна най-вероятно ще се съставлява от Министерството на стопанската система или Българска академия на науките. Реални резултати е мъчно да се допусна по кое време ще има, защото тази конструкция ще е ангажирана повече с научноизследователска и консултантска активност. Тоест, даже да имат действителен резултат, допускам, няма да се забележи незабавно.
– На срещата „ 16+1 “ в София бяха разисквани и 7 вероятни покупко-продажби на България с Китай. Сред тях отпущането на 1,5 милиарда евро нисколихвени заеми от Китайската банка за развиване за дребни и междинни български компании, китайски вложения в бърза ж.п. връзка сред Дунав и Черно и Егейско морета, в градежа на пътища и автомагистрали, в построяването на АЕЦ „ Белене “ и експорт на 10 000 т български тютюн за Китай. Има ли развиване по някоя от тези начинания?
– От посочените планове най-узрял е отпущането на заем от Китайската банка за развиване, защото сред нея и Българската банка за развиване има дългогодишно съдействие и механизмите и моделите на работа са открити. Китайската банка отпуска на българската, а тя от своя страна отпуска на крайните консуматори. Всички други планове, контрактувани сред двете страни, са плод на още доста дълги договаряния и с неразбираем край.
– Много се приказва и за плана „ Един пояс – веднъж “, който цели свързването на Китай по суша с Европа по античния „ Път на коприната “. Той би трябвало да обхване 65 страни на три континента. Има ли място по този маршрут за България?
– Разбира се! България се намира на Пътя на коприната и може да извлече огромни изгоди от плановете, свързани с тази самодейност. Китайски компании са взели на концесия пристанищата в Солун и Пирея и стоката, която се разтоварва там, пътувайки за Западна Европа, може да мине през България. Пристанищата Варна и Бургас също могат да одобряват артикули и да се транспортират по-късно до Европа. Най-важното е, че България, бидейки част от Пътя на коприната, влиза в обсега на страните, с които Китай ще си сътрудничи по тази самодейност. По този метод Китай гледа стратегически на страната ни. Как, по кое време, къде и с кого са към този момент предмет на следващи сделки, които ръководещите на двете страни би трябвало да създадат. Ако България не беше по Пътя на коприната, нямаше въобще да има опция за тези диалози.
– Сигурно знаете българския израз „ Има работа за целия китайски народ “? У нас в последните години работодателите настойчиво настояват, че работа има доста, само че няма хора за нея. Дори оферират, а някои и започнаха, импорт на служащи от други страни. Какво е Вашето усещане – елементарно ли намирате работна ръка и по какъв начин оценявате трудовите качествата на българите?
– Работна ръка се намира елементарно, само че качествена, правилна и лоялна работна ръка е недостиг. Няма за какво да го крием този проблем, той е явен и би трябвало допустимо по-скоро да измислим разнообразни способи да се реши. Много се нервирам, когато някой политик излиза и споделя, че тук този проблем не съществува – всички хора са извънредно образовани, работливи и дисциплинирани. Минималната заплата би трябвало да бъде най-малко 2000 лева и той ще се бори против огромните неприятни корпорации, които експлоатират популацията. Типични популистки изказвания за да получи няколко гласа повече по време на избори, само че с тези изявления подвежда болшинството от хората, защото споделя това, което желаят да чуят. И тези хора няма да си създадат труда да се самоусъвършенстват, да учат, да се усъвършенстват и да мислят.
– Според неофициални, само че обществено оповестени данни, в България преди десетина години е имало към 6-7000 китайци. Сега са останали към 2-3000! Защо си потеглят вашите сънародници от страната ни?
– Както знаете, огромна част от китайците у нас се занимават с ресторантьорство или с търговия на артикули. При търговията онлайн магазините към този момент толкоз улесняват потребителите, че доста хора избират да пазарят в Интернет, а там има всичко. Поради огромния си оборот продуктите са на атрактивни цени и физическите търговци нямат конкурентоспособност. Ресторантьорският бизнес също не допуска огромни маржове и не мисля, че е прелъстителен отрасъл. С бързото развиване на Китай, доста от китайците се връщат в Китай да търсят развиване или отиват в други страни.
– Когато говорите за България и българите, казвате „ ние “. Повече българин или китаец се чувствате?
– Аз съм български жител, имам и български паспорт от 5 години. В Китай пътувам с виза.
– Имахте ли проблеми с приемането на български паспорт? В края на предходната година избухна скандал за търговия на държавни чиновници с българско гражданство…
– Нямах никакви спънки, аз пребивавам от дълго време тук, давам отговор на всички условия…
– Проблемът с корупцията от години е считан за една от най-сериозните спънки пред бизнеса и публичното развиване у нас? Каквото демонстрира Вашия опит – проблем ли е корупцията за бизнеса у нас и в каква степен?
– Както бюрокрацията, корупция също има на всички места. Дори и в най-демократичните страни има някаква форма на корупция. От моите наблюдения България е относително добре в тази тенденция. Според мен, съществуването на корупция не е толкоз ужасно – неприятно е, само че не е ужасно. Тъй като въпреки всичко става въпрос за сметки. Имам такива разноски и такива доходи, тегля чертата и преценям дали ме устройва крайният резултат. Един упорит и кадърен бизнесмен никога не би го спряла лека или междинна форма на корупция. По-сериозният проблем е в това, че на държавните чиновници е прекомерно ниска заплатата. Не може да изисквате от един младеж с магистърско обучение да работи за вас при 600-700 лева заплата. Крайният резултат е постоянно „ ние го лъжем, че му плащаме, а той ни лъже, че работи “. И когато бизнесът зависи от техните дейности, а те са демотивирани – това към този момент за мен е недопустимо.
– Но не всеки е заможен предприемач и може да калкулира в сметките си пари за подкупи. За елементарния жител даже дребна сума е непостижима. А и би трябвало ли изобщо да се дават пари, с цел да си свърши някой отговорностите?
– Не желая да бъда неверно свестен. Корупцията е недопустимо събитие и с нея би трябвало да се борим. Но не може да бъде опрощение за нерешителността или неуспехите ни. Всеки би трябвало да си даде сметка, когато се заеме с нещо, какво го чака и какви спънки би трябвало да преодолее.
– Китай от години води упорита и безкомпромисна битка с корупцията. Може ли ограничения, въведени и дали резултат там, да се употребяват и у нас?
– Китай е страна с доста дълги обичаи и закони. Трудно би било тук да се вкарат сходни ограничения, тъй като един закон би трябвало преди всичко да е общопризнат от народа. В Китай има смъртни присъди, до момента в който в България не може да има – тя е част от Европейски Съюз, НАТО и други организации, при които има известни ограничавания. Но корупцията в Китай е огромен проблем и даже със своите ограничения мъчно се бори против нея и тя е в доста по-страшни размери и измерения, в сравнение с в България. Тук измежду народа има странното за мен усещане, че има доста корупция. Пак споделям – корупция има на всички места и не може да се изкорени. В другите страни по света, на които се възхищаваме, корупцията доста постоянно е по-страшна, в сравнение с в България.
– Казват, че пожеланието „ Да живееш в забавни времена “ е китайско проклинание. Интересно ли е в действителност през днешния ден времето в България?
– Мисля, че е забавно, защото България се намира в този стадий от развиването си, при който има още доста капацитет. Много младежи тук имат невероятната опция да основат грандиозни неща, които биха могли да съществуват дълго време откакто тях самите ги няма. Проблемът е, че апатията измежду народа, изключително измежду младите, е огромно затруднение, което би трябвало да се преодолее. И тук се обръщам още веднъж към ръководещите, че това е най-вече тяхна грижа и отговорност, тъй като те имат инструментите, които образуват публичната настройка и основават средата, в която живеем всички.
– Някои историци и политически наблюдаващи настояват, че XIX век е бил на Англия, XX – на Съединени американски щати, а XXI ще бъде на Китай. Споделяте ли тази оценка и прогноза. И къде в този нов свят, който се подрежда в този момент, виждате мястото на България?
– Напълно съм склонен с това изказване. Моето мнение е, че България е взела верните решения да се причисли към Европейски Съюз и НАТО. В Китай има доста античен израз „ дребните страни нямат дипломация “ и това постоянно ще важи. Но като част от една доста по-голяма и авторитетна общественост, до известна степен ползите на страната ще бъдат предпазени. България постоянно ще съставлява интерес за Китай, бидейки част от Европейски Съюз и формата „ 16+1 “. А дали този интерес ще бъде огромен или най-малък – това зависи от напъните и качествата на хората, които работят в полза на двустранните връзки.
Нашият посетител
Цън Цон е роден в Чънду в Китай през 1988 година На 4-годишна възраст идва със фамилията си в България. Завършил е гимназия “Св. св. Кирил и Методий ” – София, с профил “Стопански мениджмънт ” и висше в Нов български университет – компетентност “Политически науки ”. Стипендиант е на фонд “Чарлз Мозер ” (2013 г.), притежател на Тераленд Груп. Фирмите му влагат в земеделие, IT бранша и електронни медии. Председател е на Съвета за стопански и дипломатически връзки и е консултант в Дипломатическия институт към Министерство на външните работи по въпроси, свързани с Китай. Владее български, британски, китайски и арабски езици.
– Господин Цон, Вие живеете към този момент над 25 години в България, а повече от 10 години развивате тук бизнес, и то сполучлив. Много бизнесмени – и наши, и непознати се оплакват от средата за развиване, от бюрокрацията и отношението на страната към самодейностите и напъните им. Добри ли се съгласно Вас изискванията за бизнес в България или китайското усърдие и непримиримост могат да пробият и най-тежките спънки?
– Бюрокрация има в множеството страни в света. За България дръзвам да настоявам, че не е толкоз зле, колкото го изкарваме. Ако един човек, при първите трудности се отхвърля, никоя страна в света не е задоволително добра за него. Разбира се, има моменти, при които аз също доста се нервирам на бюрокрацията тук, само че това са моментни страсти, които отминават, когато човек види минусите и проблемите в другите страни.
– Дошли сте доста дребен в България и сте браншове тук. Защо избрахте със фамилията си страната ни, с цел да живеете и работите? Светът е огромен и китайците са добре пристигнали на всички места.
– Дойдох в България няколко месеца след идването на родителите ми. Те бяха тръгнали за Русия, само че наш родственик, който по това време беше в България, им показа, че тук също е хубаво. Родителите ми пристигнаха сякаш за няколко дни, пък останахме 25 години. И не съжаляваме ни минимум за избора си.
– Китай от дълго време се отваря към света и всички страни търсят китайски вложения. В Европа по някои оценки те са над 30 милиарда евро, само че в страните от Източна Европа са едвам 2 % от тази сума. А в България май са напълно незначителни. Само дребният пазар и незадоволителните ни запаси на фона на голямата китайска страна и икономическата й мощност ли са причина? Или има други фактори, които липсват, с цел да развиваме повече икономическото си съдействие?
– Китай през последното десетилетие обръща повече внимание на Централна и Източна Европа. Най-ясен знак за това е основаването на платформата за съдействие сред страните от Централна и Източна Европа с Китай, така наречен „ 16+1 “. Целта е да се засилят икономическите, културните и политическите взаимоотношения сред всичките страни, в това число и България. От тези 16 страни Полша, Чехия, Унгария и Сърбия работят доста интензивно с Китай. Една от основните аргументи е, че в тези страни има много по-голяма китайска общественост, която оказва помощ за популяризирането на страната в Китай. Традиционно също имат доста по-добри връзки с Китай в сравнение с ние. Убеден съм, че нашият район ще става все по-интересен и стратегически за Китай и най-хубавите времена занапред предстоят.
– На срещата „ 16+1 “ в София министър председателят Бойко Борисов и ръководителят на Държавния съвет на КНР Ли Къцян се договориха за основаване на Глобален център за партньорство на страните от Централна и Източна Европа, който до оказва помощ за навлизането на китайски компании в Европейски Съюз, присъединяване им в търгове и процедури. Докъде стигна самодейността и обрисуват ли се действителни резултати?
– На този въпрос най-добре биха Ви дали отговор от способния орган, който дава отговор по този въпрос. Мисля, че от българска страна най-вероятно ще се съставлява от Министерството на стопанската система или Българска академия на науките. Реални резултати е мъчно да се допусна по кое време ще има, защото тази конструкция ще е ангажирана повече с научноизследователска и консултантска активност. Тоест, даже да имат действителен резултат, допускам, няма да се забележи незабавно.
– На срещата „ 16+1 “ в София бяха разисквани и 7 вероятни покупко-продажби на България с Китай. Сред тях отпущането на 1,5 милиарда евро нисколихвени заеми от Китайската банка за развиване за дребни и междинни български компании, китайски вложения в бърза ж.п. връзка сред Дунав и Черно и Егейско морета, в градежа на пътища и автомагистрали, в построяването на АЕЦ „ Белене “ и експорт на 10 000 т български тютюн за Китай. Има ли развиване по някоя от тези начинания?
– От посочените планове най-узрял е отпущането на заем от Китайската банка за развиване, защото сред нея и Българската банка за развиване има дългогодишно съдействие и механизмите и моделите на работа са открити. Китайската банка отпуска на българската, а тя от своя страна отпуска на крайните консуматори. Всички други планове, контрактувани сред двете страни, са плод на още доста дълги договаряния и с неразбираем край.
– Много се приказва и за плана „ Един пояс – веднъж “, който цели свързването на Китай по суша с Европа по античния „ Път на коприната “. Той би трябвало да обхване 65 страни на три континента. Има ли място по този маршрут за България?
– Разбира се! България се намира на Пътя на коприната и може да извлече огромни изгоди от плановете, свързани с тази самодейност. Китайски компании са взели на концесия пристанищата в Солун и Пирея и стоката, която се разтоварва там, пътувайки за Западна Европа, може да мине през България. Пристанищата Варна и Бургас също могат да одобряват артикули и да се транспортират по-късно до Европа. Най-важното е, че България, бидейки част от Пътя на коприната, влиза в обсега на страните, с които Китай ще си сътрудничи по тази самодейност. По този метод Китай гледа стратегически на страната ни. Как, по кое време, къде и с кого са към този момент предмет на следващи сделки, които ръководещите на двете страни би трябвало да създадат. Ако България не беше по Пътя на коприната, нямаше въобще да има опция за тези диалози.
– Сигурно знаете българския израз „ Има работа за целия китайски народ “? У нас в последните години работодателите настойчиво настояват, че работа има доста, само че няма хора за нея. Дори оферират, а някои и започнаха, импорт на служащи от други страни. Какво е Вашето усещане – елементарно ли намирате работна ръка и по какъв начин оценявате трудовите качествата на българите?
– Работна ръка се намира елементарно, само че качествена, правилна и лоялна работна ръка е недостиг. Няма за какво да го крием този проблем, той е явен и би трябвало допустимо по-скоро да измислим разнообразни способи да се реши. Много се нервирам, когато някой политик излиза и споделя, че тук този проблем не съществува – всички хора са извънредно образовани, работливи и дисциплинирани. Минималната заплата би трябвало да бъде най-малко 2000 лева и той ще се бори против огромните неприятни корпорации, които експлоатират популацията. Типични популистки изказвания за да получи няколко гласа повече по време на избори, само че с тези изявления подвежда болшинството от хората, защото споделя това, което желаят да чуят. И тези хора няма да си създадат труда да се самоусъвършенстват, да учат, да се усъвършенстват и да мислят.
– Според неофициални, само че обществено оповестени данни, в България преди десетина години е имало към 6-7000 китайци. Сега са останали към 2-3000! Защо си потеглят вашите сънародници от страната ни?
– Както знаете, огромна част от китайците у нас се занимават с ресторантьорство или с търговия на артикули. При търговията онлайн магазините към този момент толкоз улесняват потребителите, че доста хора избират да пазарят в Интернет, а там има всичко. Поради огромния си оборот продуктите са на атрактивни цени и физическите търговци нямат конкурентоспособност. Ресторантьорският бизнес също не допуска огромни маржове и не мисля, че е прелъстителен отрасъл. С бързото развиване на Китай, доста от китайците се връщат в Китай да търсят развиване или отиват в други страни.
– Когато говорите за България и българите, казвате „ ние “. Повече българин или китаец се чувствате?
– Аз съм български жител, имам и български паспорт от 5 години. В Китай пътувам с виза.
– Имахте ли проблеми с приемането на български паспорт? В края на предходната година избухна скандал за търговия на държавни чиновници с българско гражданство…
– Нямах никакви спънки, аз пребивавам от дълго време тук, давам отговор на всички условия…
– Проблемът с корупцията от години е считан за една от най-сериозните спънки пред бизнеса и публичното развиване у нас? Каквото демонстрира Вашия опит – проблем ли е корупцията за бизнеса у нас и в каква степен?
– Както бюрокрацията, корупция също има на всички места. Дори и в най-демократичните страни има някаква форма на корупция. От моите наблюдения България е относително добре в тази тенденция. Според мен, съществуването на корупция не е толкоз ужасно – неприятно е, само че не е ужасно. Тъй като въпреки всичко става въпрос за сметки. Имам такива разноски и такива доходи, тегля чертата и преценям дали ме устройва крайният резултат. Един упорит и кадърен бизнесмен никога не би го спряла лека или междинна форма на корупция. По-сериозният проблем е в това, че на държавните чиновници е прекомерно ниска заплатата. Не може да изисквате от един младеж с магистърско обучение да работи за вас при 600-700 лева заплата. Крайният резултат е постоянно „ ние го лъжем, че му плащаме, а той ни лъже, че работи “. И когато бизнесът зависи от техните дейности, а те са демотивирани – това към този момент за мен е недопустимо.
– Но не всеки е заможен предприемач и може да калкулира в сметките си пари за подкупи. За елементарния жител даже дребна сума е непостижима. А и би трябвало ли изобщо да се дават пари, с цел да си свърши някой отговорностите?
– Не желая да бъда неверно свестен. Корупцията е недопустимо събитие и с нея би трябвало да се борим. Но не може да бъде опрощение за нерешителността или неуспехите ни. Всеки би трябвало да си даде сметка, когато се заеме с нещо, какво го чака и какви спънки би трябвало да преодолее.
– Китай от години води упорита и безкомпромисна битка с корупцията. Може ли ограничения, въведени и дали резултат там, да се употребяват и у нас?
– Китай е страна с доста дълги обичаи и закони. Трудно би било тук да се вкарат сходни ограничения, тъй като един закон би трябвало преди всичко да е общопризнат от народа. В Китай има смъртни присъди, до момента в който в България не може да има – тя е част от Европейски Съюз, НАТО и други организации, при които има известни ограничавания. Но корупцията в Китай е огромен проблем и даже със своите ограничения мъчно се бори против нея и тя е в доста по-страшни размери и измерения, в сравнение с в България. Тук измежду народа има странното за мен усещане, че има доста корупция. Пак споделям – корупция има на всички места и не може да се изкорени. В другите страни по света, на които се възхищаваме, корупцията доста постоянно е по-страшна, в сравнение с в България.
– Казват, че пожеланието „ Да живееш в забавни времена “ е китайско проклинание. Интересно ли е в действителност през днешния ден времето в България?
– Мисля, че е забавно, защото България се намира в този стадий от развиването си, при който има още доста капацитет. Много младежи тук имат невероятната опция да основат грандиозни неща, които биха могли да съществуват дълго време откакто тях самите ги няма. Проблемът е, че апатията измежду народа, изключително измежду младите, е огромно затруднение, което би трябвало да се преодолее. И тук се обръщам още веднъж към ръководещите, че това е най-вече тяхна грижа и отговорност, тъй като те имат инструментите, които образуват публичната настройка и основават средата, в която живеем всички.
– Някои историци и политически наблюдаващи настояват, че XIX век е бил на Англия, XX – на Съединени американски щати, а XXI ще бъде на Китай. Споделяте ли тази оценка и прогноза. И къде в този нов свят, който се подрежда в този момент, виждате мястото на България?
– Напълно съм склонен с това изказване. Моето мнение е, че България е взела верните решения да се причисли към Европейски Съюз и НАТО. В Китай има доста античен израз „ дребните страни нямат дипломация “ и това постоянно ще важи. Но като част от една доста по-голяма и авторитетна общественост, до известна степен ползите на страната ще бъдат предпазени. България постоянно ще съставлява интерес за Китай, бидейки част от Европейски Съюз и формата „ 16+1 “. А дали този интерес ще бъде огромен или най-малък – това зависи от напъните и качествата на хората, които работят в полза на двустранните връзки.
Нашият посетител
Цън Цон е роден в Чънду в Китай през 1988 година На 4-годишна възраст идва със фамилията си в България. Завършил е гимназия “Св. св. Кирил и Методий ” – София, с профил “Стопански мениджмънт ” и висше в Нов български университет – компетентност “Политически науки ”. Стипендиант е на фонд “Чарлз Мозер ” (2013 г.), притежател на Тераленд Груп. Фирмите му влагат в земеделие, IT бранша и електронни медии. Председател е на Съвета за стопански и дипломатически връзки и е консултант в Дипломатическия институт към Министерство на външните работи по въпроси, свързани с Китай. Владее български, британски, китайски и арабски езици.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ