Какви са целите на дългосрочната енергийна политика на България и

Какви са задачите на дълготрайната енергийна политика на България и кои са сериозните ограничения, които държавното управление би трябвало да набележи, с цел да обезпечи сполучлив енергиен преход на страната в границите на Европейския съюз? Това са част от въпросите, на които Центърът за проучване на демокрацията търси отговор в отчета си, „ Декарбонизация на ниски обороти: оценка на българския Национален проект за енергетика и климат “, който беше показан на 23 април по време на кръгла маса в постройката на Центъра с главните институции, формиращи енергийната политика на страната. Докладът бе показан през днешния ден по време на кръгла маса, в която участваха представители на експертната общественост, на държавни институции и публични организации.

Като част от своя ангажимент да обезпечава по-голяма бистрота на българската енергийна политика и да осведоми обществеността по отношение на последствията от управническите решения в тази област, Центърът прави обстоен обзор на главните въздействия на Интегрирания народен проект за енергетика и климат на България (НПЕК) в това число във връзка с задачите за 2030 година и съответните ограничения и тактики за осъществяване. Анализът дава вероятни хрумвания и решения за възстановяване на НПЕК и по-ефективно консолидиране на страната в политиките на Европейски Съюз, като прави оценка до каква степен стратегическият документ е съгласуван с постигането на дълготрайните цели на Европейски Съюз в региона на декарбонизацията.

В настоящия вид на НПЕК липсват упоритост, дълготрайна вероятност и ясна визия за посоката на българския енергиен преход. На първо място, Планът разчита, изненадващо, главно на присъединяване на въглищни, газови и атомни енергоносители в енергийния микс на България до 2030 година На второ място, неналичието на тактика за поетапно закриване на въглищните мощности, ниските цели във връзка с устойчивата сила (25% за каузи ВЕИ в крайното енергийно ползване, 27% за енергийната успеваемост и 15% за междусистемната свързаност) и незадоволителните регулаторни ограничения не способстват за основаването на удобна рамка за присъединяване на жители, енергийни общности и други по-малки енергийни субекти. Предложените ограничения не наподобяват съответни за реализиране даже на заложените по-неамбициозни цели. Предвижданията на Плана по отношение на развиването на българската енергийна система не подхождат на съществуващите модели за прогнозиране на бъдещия енергиен баланс на страната, които би следвало да залегнат като основа на дълготрайната енергийна тактика на България. В НПЕК липсват

в детайли развити сюжети, които да показват вероятни бъдещи отклонения от главните допускания, което се отразява отрицателно върху обосновката на задачите за ВЕИ и за възстановяване на енергийната успеваемост.

Проектът на проекта не планува дълготрайна енергийна тактика за поетапно извеждане на въглищните електроцентрали. Отлагането на този развой може да е пагубно за енергийния преход и може да докара до доста по-високи разноски в бъдеще. Правителството не би трябвало да разчита на дерогации от европейското законодателство, с цел да поддържа изкуствено тези централи. Вместо това, има незабавна нужда от създаването на тактика за опазване на работните места в съответните райони след затварянето на централите. Липсата на национална тактика за промяна на подвластните от въглища региони може да изостри както общественото напрежение, по този начин и финансовите опасности за държавния енергиен бранш.

Вместо да приоритизира поддръжката за вятърната, слънчевата и геотермалната сила, планът на НПЕК планува значително нарастване на каузи на биомасата в микса от ВЕИ. Прекомерната взаимозависимост от биомаса може да има редица странични резултати, като да вземем за пример обезлесяване на големи територии и утежняване на качеството на атмосферния въздух. За по-екологично потребление на дървесината е належащо да се следва дълготрайна тактика за използване на ограничения за повишение на качеството на биомасата, прекъсването на противозаконната сеч, модернизирането на методите за изгаряне и възобновяване на потенциала за запазване и култивиране. НПЕК дава на българското държавно управление неповторима опция за хващане на капацитета на ВЕИ, за понижаване на общите систематични загуби и за превъзмогване на минусите на енергийния пазар. Самото развиване на плана на Плана се характеризира с липса на бистрота по отношение на методиката, по която Енергийното министерство е подготвило стратегическия документ. Проведени бяха стеснен брой закрити разисквания с гражданското общество, синдикатите и съсловните организации. Правителството разпореди външна оценка на въздействието, която моделира разнообразни сюжети, само че нито разгласява разбора, нито съгласува резултатите му със съответните заинтригувани страни и министерства. Настоящият разбор открива, че в последна сметка Енергийното министерство не е взело поради констатациите от проучването, а е разчитало на палитра от допускания и прогнози, които в една или друга степен се вписват в сюжета за продължение в настоящето русло без поемането на съответни цели за декарбонизация на енергетиката. Липсва основна информация за това, на каква база са направени заключенията в НПЕК, защото не са посочени съответните употребявани методики.

В светлината на направения разбор на плана на българския НПЕК, следните рекомендации могат да бъдат обсъждани като метод за възстановяване на окончателната версия на този стратегически документ:

- Необходима е дълготрайна тактика за поетапно закриване на въглищните електроцентрали. НПЕК следва да показа визия за трансформирането на подвластните от въглища региони в центрове за произвеждане на електрическа енергия от ВЕИ и зелени нововъведения.

- Без сериозна проверка на задачите, заложени в настоящия план на НПЕК, България няма да реализира „ въглероден неутралитет “ до 2050 година

- Трябва да се извърши предварителна оценка на въздействието на задачите и на прогнозите за развиването на енергийната система, заложени в НПЕК, с цел да се подсигурява сходството им с общата политическа рамка на енергийния преход в Европейски Съюз.

- Правителството следва да прегледа съществуващите модели и да ги употребяват за определянето на по-амбициозни цели по главните стълбове на Регламента за ръководството на Енергийния съюз.

- Един по-интегриран метод, обхващащ секторите за отопление и изстудяване, електрическа енергия и превоз, в комбиниране с ограничения за енергийна успеваемост, е от първостепенна значимост за увеличение на въздействието върху потреблението и за асимилиране на големия капацитет за предпазване на сила.

- Необходимо е да се разработят специфични стратегии за стимулиране построяването и включването в мрежата на дребни ВЕИ електроцентрали с оглед увеличението на енергийната самостоятелност на семействата.  Доколкото подтиква използването на биомаса, НПЕК би трябвало да планува и специфичен финансов механизъм, който не се лимитира до подмяната на остарелите печки и котли на дърва, а подтиква построяването на общи междинни по големина мощности за централизирано отопление в селските региони и дребните градове.

Доклада на Центъра със заглавие " Декарбонизация на ниски обороти: оценка на българския народен проект за енергетика и климат ".