Житните закони: Кризата, която може да настъпи, когато човек си играе с храната
Какви са тези Житни закони?
Най-скандалните Житни закони са протекционистките ограничения, въведени от английското държавно управление през 1815 година, които лимитират количеството непознато зърно, което може да се внася в страната.
Безмитното зърно от чужбина е позволено единствено в случай че цената във Великобритания е достигнала 80 шилинга за 200 килограма пшеница – цена, която в никакъв случай не се реализира през 30-те години, в които се ползват законите – 50 шилинга за ръж и 40 шилинга за ечемик. По-късно са въведени и сурови вносни мита, които вършат покупките от чужбина напряко непостижими.
През 1815 година, когато Наполеоновите войни завършват, се чака цените на храните да паднат, защото търговията с Европа започва още веднъж и царевицата може да бъде внасяна още веднъж. Вносът на зърно от чужбина обаче не е в полза на английските земевладелци – доста от тях членове на Народното събрание – тъй че държавното управление на торите приема въпросните Житни закони.
Тогавашните икономисти имат вяра, че внасянето на по-евтина непозната царевица ще понижи заплатите на служащите. Някои също по този начин настояват, че въвеждането на такива ограничения слага Англия по-близо до това да е самодостатъчна, само че финансовите ползи на английските притежатели на земя са главният мотивиращ фактор за решението.
През 17 век е има закони за царевицата, които обезпечават устойчиво предложение на зърно, като в същото време поддържат цените на рационално равнище както за фермерите, по този начин и за потребителите. Когато цените се покачват, вносът се предизвиква посредством понижаване на митото, а когато пада, се постанова по-високо мито, с цел да се поддържат вътрешните цени постоянни. През 1815 година обаче наложените налози наподобява оказват помощ единствено на малцинство от хора и имат за цел да поддържат изкуствено висока цена, както е по време на Наполеоновите войни.
Законите са възприети като облагодетелстващи притежателите на земи и фермерите, като в същото време поддържат високи цени за всички останали. По-ниските съсловия означават повишаване на разноските си за живот и имат надалеч по-малко наличен приход. В годините след Наполеоновите войни Англия претърпява редица неприятни реколти и цената на хляба се покачва доста. Много служащи също забелязват понижаване на заплатите си, което затруднява още повече живота на работническата класа във Англия.
Широката общност е възмутена и избухват протести – най-много през 1816 година, когато заради неприятни реколти цените скачат още по-високо. Известна като Годината без лято, 1816 година е мощно наранена от вулканично изригване през миналата година в модерна Индонезия, което предизвиква разстройства в международната метеорологична система. В резултат на това студеното време довежда до неприятна годишна продукция, което от своя страна провокира апетит по целия свят.
Въоръжени пазачи имат задача да пазят депутатите, когато е признат законопроектът за Житните закони, защото публичното мнение към тях е ниско, а напрежението високо. Работническата класа гледа н този акт като на отличен образец по какъв начин политиците не мислят доста за тях, макар че някои фермери приветстват законите, защото пазят тях и техните фамилии от евентуална беднотия, породена от конкуренция от чужбина.
По време на индустриалната гражданска война английската стопанска система е една от най-динамичните в света и има няколко апела за унищожаване на митата. Привържениците на свободната търговия имат вяра, че това ще усили заетостта, ще помогне на интернационалните връзки и ще даде подтик на английската стопанска система.
Собствениците на заводи и работодателите също са угрижени – те се опасяват, че ще би трябвало да покачат заплатите на служащите, защото хората би трябвало да харчат повече за съществени потребности като самун. И защото огромна част от страната към момента няма право да гласоподава, анулацията на Житните закони става известна измежду групи, които търсят по-широко право на глас, като чартистите. Много членове на партията на вигите също се опълчват на законите, само че те не са анулирани даже след идването им на власт през 30-те години на 19 век.
През 1838 година в Манчестър е основана Анти-царевична правна лига (на главната картина горе) от производителя Ричард Кобдън и оратора Джон Брайт. Кобдън работи интензивно, с цел да повлияе на консервативния министър председател Робърт Пийл, който да анулира Житните закони, и самичък става народен представител през 1841 година Лигата е едно от най-големите придвижвания по това време и се възползва от доста финансиране и добре премислена акция.
Между 1845 и 1849 година Ирландия страда от унищожителен апетит, породен от рецесия в картофените култури. Държавата губи 1/8 от популацията си (тоест, умират повече от 1 милион души), а Шотландия също пострада тежко.
Картофите са съществена храна в Ирландия, изключително за бедните хора в селските региони. Много други артикули в са прекомерно скъпи за по-голямата част от популацията, което принуждава хората да разчитат на картофите. Фактът, че доста по-големи ферми изнасят зърно и други висококачествени храни за Англия, обтяга връзките сред ирландците и английското държавно управление.
Реакцията на английското държавно управление към рецесията е извънредно несъответстваща. Първоначално задачата да се помогне на ирландските фермери – които разчитат на картофите и за храна, и за приходи – е предоставена на хората, които са им дали нивите и постройките чартърен, само че постоянно неспособни да подкрепят финансово затруднените си наематели, доста от тях просто ги гонят. Британската помощ е основно под формата на заеми, финансиране на публични кухни и обезпечаване на работа за строителство на пътища и други публични действия. По време на глада милиони ирландци емигрират в други елементи на Англия, Съединени американски щати и Канада. През седемте години сред 1844 и 1851 година популацията на Ирландия спада от близо 8,4 милиона на 6,6 милиона.
Ирландският апетит слага Пийл в обстановка, която държавното управление му не може да пренебрегне. През декември 1845 година водачът на опозицията, лорд Джон Ръсел, афишира, че е склонен с анулация на законите. Пийл подава оставка от позицията си заради разделянето в кабинета му, само че защото Ръсел не съумява да образува свое държавно управление, Пийл се връща с поддръжката на кралица Виктория.
След това той се пробва да показва икономическите изгоди от анулацията на законите пред депутатите – до момента в който се бори против конкурент в личната си партия, Бенджамин Дизраели. Атаките против Пийл в Народното събрание от време на време стават персонални. В един миг лорд Джордж Бентинк го упреква, че е причина за гибелта на негов родственик, някогашния министър-председател Джордж Канинг, преди доста години. Пийл би трябвало да бъде укротен и съвсем провокира Бентинк на двубой.
Много консерватори виждат глада в Ирландия като неприятно опрощение за анулацията, а буйният и сърдит Пийл възкликва: „ Ще се поколебаете ли да предотвратите глада, тъй като може и да не стигне при вас? Боже… какъв брой диария и кървави потоци, и дизентерия би трябвало да понесат хората, преди да им се обезпечи храна? “
