Как ще се отразят на вторите пенсии промените в закона
Какви са измененията в Кодекса за обществено обезпечаване и по какъв начин ще се отразят те на обезпечените лица?
Повече от 20 години пенсионно-осигурителната система у нас действа на тристълбов модел – държавно публично обезпечаване, в допълнение наложително пенсионно обезпечаване и непринудено обезпечаване. Този модел, въпреки оценен като добре работещ от Организацията за икономическо съдействие и развиване, към момента има своите пропуски, поради което в Народното събрание чакат своя ред измененията в Кодекса за обществено обезпечаване, които да поправят несправедливостите.
„ Българската пенсионно-осигурителна система е в сложна обстановка. Тя от няколко години към този момент генерира големи дефицити. Тоест парите, които една осигурителна система, каквато е пенсионната, събира от вноски – този месец хората работят, внасят вноски и те би трябвало да стигнат за пенсиите на пенсионерите, а през идващия месец те стигат на половина. Тоест имаме проблем с финансовата непоклатимост и резистентност. “, разяснява Христина Христова, специалист и някогашен обществен министър пред Българска национална телевизия.
Мирослав Маринов, Българска асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване: „ Огромният минус, който има настоящата система сега, е, че се влагат средства по един и същи метод за всички обезпечени лица едновременно. Четири милиона обезпечени лица във фондовете следват еднакъв портфейл, което несъмнено не дава отговор на условията на 16-годишните лица, които влизат в системата, и на 65-годишните лица, които излизат от системата и стартират да получават пенсия. Така че опитваме се да създадем шапка, която да става на главата на всеки. “
След 250 хиляди сюжета с повече от 500 хиляди симулации и взаимстване на положителния опит на други страни, в този момент в Народното събрание чакат промени в КСО, които да вкарат мултифондов модел. Той ще даде опция обезпечените лица сами да решат какъв да бъде капиталовият им портфейл съгласно рисковия профил. Предвиждат се три подфонда – динамичен, уравновесен и закостенял. Крайната цел е реализиране на 20% заместващ коефициент от така наречен втора пенсия.
istock
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Ако би трябвало да приказваме с цифри – в случай че системата не се промени и в случай че пенсионните компании продължат да влагат уравновесено към консервативно, можем да кажем, че в края на интервала едно лице с цялостен застрахователен стаж би получило пенсия пожизнено в размер на 440 евро и 42 евроцента. Ако обаче разгадаем по-гъвкав метод, съгласуван с виталния цикъл на лицата – тъй като едно е лице, което стартира трудовата си кариера на 16 или 18 години, и друго е лице на към 55 години – тогава, при оптимално консервативни калкулации, лицето би получило пенсия от порядъка на 763 евро и 45 евроцента. Тоест съвсем двоен размер. “
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ За дългия интервал от време най-големият риск, пред който се изправят обезпечените лица, е инфлационният. Постигането на по-висока рентабилност ще даде опция да се запази покупателната дарба на парите в по-дълъг интервал от време или най-малко вероятността за това ще нарасне доста. “
За да се реализира надграждане на актуалната система, се оферират редица промени. На първо място подфондовете, от които обезпечените лица ще могат да избират, биха могли да обезпечат друга степен на рентабилност. Изчисленията на КФН при песимистични допускания демонстрират, че динамичният подфонд би могъл да донесе рентабилност от над 5%, уравновесеният – близо 3,5%, а консервативният – към 2%. Ако обезпеченото лице не съобщи желание за подфонда си, то ще бъде служебно разпределено съгласно възрастта.
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ Процентът на лицата, които действително знаят къде постъпват парите им във втория дирек, е доста дребен. Това е първото нещо – хората би трябвало да се заинтересуват какво става с тези пари. Второ – по какъв метод се влагат и какви портфейли се построяват, в случай че тази промяна бъде призната, и кой е най-подходящ за тях. “
istock
Като минус на системата се сочи обезпечената минимална рентабилност от ръководството на активите.
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Наблюдението в предходните години демонстрира, че всички се движат към минималната рентабилност. Малко са фирмите, които в последните години започнаха да демонстрират по-стабилни резултати, само че никога не надхвърляха оптималната. Поради тази причина взехме решение, че това не е добър механизъм, тъй като лимитира увеличението на доходността по партидите и спестяванията на хората. Затова предлагаме пазарен механизъм – така наречен бенчмарк, който ще съпоставя пенсионните компании на база постигнатите резултати и международни показатели. “
КФН с отговори за мултифондовете, които засягат всеки българин
Онези, които не реализиран доходността за петгодишен интервал, няма да могат да вземат участие в служебното систематизиране.
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Мислим, че това е нещо извънредно положително и модерно, което към този момент се постанова в страните с развити мултифондови модели и е най-справедливото по повод увеличението на средствата на хората. “
За да се реализира по-голяма рентабилност за обезпечените лица, се уголемява палитрата от капиталови активи. Това няма да докара до нараснал риск, а в противен случай – ще диверсифицира капиталовите портфейли.
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Възможността пенсионните компании да влагат в първични материали – не непосредствено, а посредством особено основани сдружения и на интернационалните пазари – е доста значима. В интервали на висока инфлация цените на суровините, като злато и сребро, нарастват с високи темпове и това би разрешило увеличение на средствата на хората. Това е един от най-съществените моменти в разширението на капиталовите благоприятни условия, дружно с вложения в различни фондове, пазари за напредък, дребни и междинни предприятия и инфраструктурни обекти, които биха повлияли позитивно и на финансовия пазар в България. “
istock
Допуска се и присъединяване на пенсионните фондове в реализирането на инфраструктурни планове в България.
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ Осигурените лица биха могли да завоюват от това. Големият риск обаче е стабилността на нормативната среда – да не се окаже, че средствата се употребяват за планове, а по-късно доходността се лимитира. В дълготраен проект сигурността е основният миг. “
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Тук няма опасения. Инвестициите не би трябвало да са единствено в пътища и автомагистрали. Инвестициите могат да бъдат в обществена, енергийна, културна, просветителна и общинска инфраструктура. В промените в КСО се предлага и въвеждане на двукомпонентна такса, която да докара до поетапно понижаване на разноските за обезпечените лица. "
Всички пенсионни фондове с позитивна рентабилност
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ Едната такса се начислява върху чистите активи на фонда, без значение от резултата, а втората – върху всяка осигурителна вноска. Идеята е капиталовата такса да стане двукомпонентна, като закрепената част да е по-ниска, а втората да се начислява единствено при позитивно капиталово показване. “
Очакванията на специалистите са за позитивна смяна за обезпечените лица – по-висока рентабилност и по-голяма правдивост. Те молят Народното събрание да одобри промените и поучават хората да се осведомят какво се случва с техните пари.
Мирослав Маринов, Българска асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване: „ Когато пристигна време за пенсия, човек би трябвало да ревизира в Национален осигурителен институт каква е предстоящата му пенсия от ДОО и в пенсионния фонд каква пенсия може да чака от него. Така може да направи осведомен избор. “
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ Добрият коефициент на заменяне може да се реализира единствено при развиване на втория и третия дирек и стимулиране на хората да икономисват в допълнение. “
Христина Христова, специалист и някогашен обществен министър: „ Този значим законопроект, касаещ живота на милиони хора, би трябвало да бъде признат, тъй като е в дневния ред на обществото. “
istock
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Независимо от късия живот на Народното събрание, би трябвало да се престрашат и да одобряват надграждането, тъй че да се приключи първичната концепция на финансовото обезпечаване – заместващият приход от втория дирек да надвишава 20%, както беше заложено при започване на промяната. “
Ако измененията в Кодекса за обществено обезпечаване бъдат гласувани в Народното събрание, те биха влезнали в действие най-рано през идната година. Отлагането би забавило дълго чаканото надграждане и изгодите за обезпечените лица – всеки един работещ българин.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News S
Повече от 20 години пенсионно-осигурителната система у нас действа на тристълбов модел – държавно публично обезпечаване, в допълнение наложително пенсионно обезпечаване и непринудено обезпечаване. Този модел, въпреки оценен като добре работещ от Организацията за икономическо съдействие и развиване, към момента има своите пропуски, поради което в Народното събрание чакат своя ред измененията в Кодекса за обществено обезпечаване, които да поправят несправедливостите.
„ Българската пенсионно-осигурителна система е в сложна обстановка. Тя от няколко години към този момент генерира големи дефицити. Тоест парите, които една осигурителна система, каквато е пенсионната, събира от вноски – този месец хората работят, внасят вноски и те би трябвало да стигнат за пенсиите на пенсионерите, а през идващия месец те стигат на половина. Тоест имаме проблем с финансовата непоклатимост и резистентност. “, разяснява Христина Христова, специалист и някогашен обществен министър пред Българска национална телевизия.
Мирослав Маринов, Българска асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване: „ Огромният минус, който има настоящата система сега, е, че се влагат средства по един и същи метод за всички обезпечени лица едновременно. Четири милиона обезпечени лица във фондовете следват еднакъв портфейл, което несъмнено не дава отговор на условията на 16-годишните лица, които влизат в системата, и на 65-годишните лица, които излизат от системата и стартират да получават пенсия. Така че опитваме се да създадем шапка, която да става на главата на всеки. “
След 250 хиляди сюжета с повече от 500 хиляди симулации и взаимстване на положителния опит на други страни, в този момент в Народното събрание чакат промени в КСО, които да вкарат мултифондов модел. Той ще даде опция обезпечените лица сами да решат какъв да бъде капиталовият им портфейл съгласно рисковия профил. Предвиждат се три подфонда – динамичен, уравновесен и закостенял. Крайната цел е реализиране на 20% заместващ коефициент от така наречен втора пенсия.
istock Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Ако би трябвало да приказваме с цифри – в случай че системата не се промени и в случай че пенсионните компании продължат да влагат уравновесено към консервативно, можем да кажем, че в края на интервала едно лице с цялостен застрахователен стаж би получило пенсия пожизнено в размер на 440 евро и 42 евроцента. Ако обаче разгадаем по-гъвкав метод, съгласуван с виталния цикъл на лицата – тъй като едно е лице, което стартира трудовата си кариера на 16 или 18 години, и друго е лице на към 55 години – тогава, при оптимално консервативни калкулации, лицето би получило пенсия от порядъка на 763 евро и 45 евроцента. Тоест съвсем двоен размер. “
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ За дългия интервал от време най-големият риск, пред който се изправят обезпечените лица, е инфлационният. Постигането на по-висока рентабилност ще даде опция да се запази покупателната дарба на парите в по-дълъг интервал от време или най-малко вероятността за това ще нарасне доста. “
За да се реализира надграждане на актуалната система, се оферират редица промени. На първо място подфондовете, от които обезпечените лица ще могат да избират, биха могли да обезпечат друга степен на рентабилност. Изчисленията на КФН при песимистични допускания демонстрират, че динамичният подфонд би могъл да донесе рентабилност от над 5%, уравновесеният – близо 3,5%, а консервативният – към 2%. Ако обезпеченото лице не съобщи желание за подфонда си, то ще бъде служебно разпределено съгласно възрастта.
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ Процентът на лицата, които действително знаят къде постъпват парите им във втория дирек, е доста дребен. Това е първото нещо – хората би трябвало да се заинтересуват какво става с тези пари. Второ – по какъв метод се влагат и какви портфейли се построяват, в случай че тази промяна бъде призната, и кой е най-подходящ за тях. “
istock Като минус на системата се сочи обезпечената минимална рентабилност от ръководството на активите.
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Наблюдението в предходните години демонстрира, че всички се движат към минималната рентабилност. Малко са фирмите, които в последните години започнаха да демонстрират по-стабилни резултати, само че никога не надхвърляха оптималната. Поради тази причина взехме решение, че това не е добър механизъм, тъй като лимитира увеличението на доходността по партидите и спестяванията на хората. Затова предлагаме пазарен механизъм – така наречен бенчмарк, който ще съпоставя пенсионните компании на база постигнатите резултати и международни показатели. “
КФН с отговори за мултифондовете, които засягат всеки българин
Онези, които не реализиран доходността за петгодишен интервал, няма да могат да вземат участие в служебното систематизиране.
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Мислим, че това е нещо извънредно положително и модерно, което към този момент се постанова в страните с развити мултифондови модели и е най-справедливото по повод увеличението на средствата на хората. “
За да се реализира по-голяма рентабилност за обезпечените лица, се уголемява палитрата от капиталови активи. Това няма да докара до нараснал риск, а в противен случай – ще диверсифицира капиталовите портфейли.
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Възможността пенсионните компании да влагат в първични материали – не непосредствено, а посредством особено основани сдружения и на интернационалните пазари – е доста значима. В интервали на висока инфлация цените на суровините, като злато и сребро, нарастват с високи темпове и това би разрешило увеличение на средствата на хората. Това е един от най-съществените моменти в разширението на капиталовите благоприятни условия, дружно с вложения в различни фондове, пазари за напредък, дребни и междинни предприятия и инфраструктурни обекти, които биха повлияли позитивно и на финансовия пазар в България. “
istock Допуска се и присъединяване на пенсионните фондове в реализирането на инфраструктурни планове в България.
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ Осигурените лица биха могли да завоюват от това. Големият риск обаче е стабилността на нормативната среда – да не се окаже, че средствата се употребяват за планове, а по-късно доходността се лимитира. В дълготраен проект сигурността е основният миг. “
Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Тук няма опасения. Инвестициите не би трябвало да са единствено в пътища и автомагистрали. Инвестициите могат да бъдат в обществена, енергийна, културна, просветителна и общинска инфраструктура. В промените в КСО се предлага и въвеждане на двукомпонентна такса, която да докара до поетапно понижаване на разноските за обезпечените лица. "
Всички пенсионни фондове с позитивна рентабилност
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ Едната такса се начислява върху чистите активи на фонда, без значение от резултата, а втората – върху всяка осигурителна вноска. Идеята е капиталовата такса да стане двукомпонентна, като закрепената част да е по-ниска, а втората да се начислява единствено при позитивно капиталово показване. “
Очакванията на специалистите са за позитивна смяна за обезпечените лица – по-висока рентабилност и по-голяма правдивост. Те молят Народното събрание да одобри промените и поучават хората да се осведомят какво се случва с техните пари.
Мирослав Маринов, Българска асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване: „ Когато пристигна време за пенсия, човек би трябвало да ревизира в Национален осигурителен институт каква е предстоящата му пенсия от ДОО и в пенсионния фонд каква пенсия може да чака от него. Така може да направи осведомен избор. “
Доц. Жеко Милев, Университет за национално и международно стопанство: „ Добрият коефициент на заменяне може да се реализира единствено при развиване на втория и третия дирек и стимулиране на хората да икономисват в допълнение. “
Христина Христова, специалист и някогашен обществен министър: „ Този значим законопроект, касаещ живота на милиони хора, би трябвало да бъде признат, тъй като е в дневния ред на обществото. “
istock Диана Йорданова, зам.-председател, управляващ ръководство „ Осигурителен контрол “, Комисия за финансов контрол: „ Независимо от късия живот на Народното събрание, би трябвало да се престрашат и да одобряват надграждането, тъй че да се приключи първичната концепция на финансовото обезпечаване – заместващият приход от втория дирек да надвишава 20%, както беше заложено при започване на промяната. “
Ако измененията в Кодекса за обществено обезпечаване бъдат гласувани в Народното събрание, те биха влезнали в действие най-рано през идната година. Отлагането би забавило дълго чаканото надграждане и изгодите за обезпечените лица – всеки един работещ българин.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News S
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ