Хендрик Зитих: Прекалено дълго подценявахме дезинформацията и не предприемахме никакви мерки
Какви са приликите и разликите сред десетте изследвани страни в района?
Когато приказваме за приликите и разликите, има една безапелационна граница, която мога да очертая, и тя е сред славянските и неславянските страни в района. Когато приказваме за непознато въздействие през медиите, приказваме главно за съветско въздействие. Така че е разумно, че в славянските страни това въздействие, и надлежно умишлената дезинформация, е огромно.
Сърбия е най-яркият образец за това. Но същото се отнася и за България, и за Молдова, и за босненската Република Сръбска, и за Северно Косово.
В страни като Румъния, Албания и Северна Македония също има проруски сили, проводници на дезинформация, само че те са доста по-слаби, даже бих споделил маргинализирани.
Един необикновен аспект на дезинформацията в Югоизточна Европа е подклаждането на етнически и културни спорове. Пример за това е спорът сред Сърбия и Косово, както и спорът към Република Сръбска в Босна и Херцеговина.
Но също и историческите разногласия сред България и Република Северна Македония. Този жанр спорове са идеалната почва за дезинформацията, за разпространението на подправени вести и
внушения, които гъделичкат националните усеща.
Когато казвате, че в десетте страни от Югоизточна Европа, които сте анализирали, работят проруски сили, дано уточним, какво имате поради - за ръководени от Кремъл акции ли става дума, или за политически играчи на локално равнище?
Анализът на обстановката в целия район демонстрира, че става дума за комбинация от разнообразни играчи и канали. Общото е произходът на дезинформацията и това е Кремъл. Но дано да е ясно - пропагандни канали поддържат и други, да вземем за пример Китай и някои арабски страни.
Но главната разлика е, че съветската пропагандна машина е деструктивна. Целта е унищожаването на нашите демократични общества. Целта е да разделя хората.
Прекалено дълго време подценявахме, какво може да ни аргументи дезинформацията, и не предприемахме никакви ограничения. Говоря надалеч освен за политиците в Югоизточна Европа, а в цяла Европа.
Кои са каналите за разпространяване на дезинформация, на манипулативна информация?
Пропаганда и дезинформация постоянно е имало и ще има. Но не по този начин всеобхватно, както в цифровата епоха, в която живеем. Интернет и
обществените мрежи разрешават дезинформацията да се популяризира със скоростта на светлината. Представете си какво ще настане, когато изкуственият разсъдък навлезе в всекидневието ни!
Дезинформацията живее с помощта на мултипликаторите, на тези, които я популяризират. Първо е създателят, а по-късно идва ред на " потребните идиоти ", които без да се замислят популяризират подправените вести главно в обществените мрежи. Извинете ме за израза " потребни идиоти ", само че се оказа, че той към този момент е част от терминологията по тази тематика. Мултипликатори са най-различни хора - учени, политици, публицисти, само че и най-обикновени консуматори на обществените мрежи.
Много постоянно те популяризират подправените вести без да го осъзнават.
Дезинфорамацията се популяризира изключително добре в неконтролирана, нерегулирана среда, каквато е интернет.
Какво ще кажете на тези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?
Балансът е сложен. Регулация би трябвало да има, само че никога държавна. Медиите би трябвало да могат сами да се контролират. Ще Ви дам образец с Германия: у нас работи медиен съвет, в който са показани всички медии. Това
е доброволна организация на издатели и публицисти. В този съвет политическите партии и институции не са показани по никакъв метод.
Почти всички дезинформационни акции вървят през обществените медии. Това значи, че реакцията против подправените вести също би трябвало да е там. Регулация в тази сфера е извънредно мъчно постижима, само че нужна.
От предходната година в Европейски Съюз имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който следва да бъде въведен във всички страни-членки. За страдание, за България виждам проблем, тъй като нямам възприятието, че се работи за контролиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-много Съветът за електронни медии би трябвало да извърнат внимание на този въпрос.
Как човек да разпознае качествените медии, достоверната информация?
Сериозните медии и публицисти не се отъждествяват с политици и партии. Нито от ръководещите, нито от опозицията. Въпросът има връзка с журналистическото обучение, с осъзнаване на ролята на публицистите. Това не е лесна задача. Аз също съм публицист, следвах в Лайпциг, ковачницата на журналистически фрагменти в някогашната Германска демократична република.
Тогава ролята на публицистите се разбираше като на проводник
на въжделенията на ръководещата компартия. В едно демократично общество публицистите са наблюдаващи на публичните и политически процеси, а не участници.
Друг проблем, който следим в цяла Югоизточна Европа, е незадоволителното финансиране на медиите.
Това се отнася както до заплащането на публицистите, по този начин и до опцията на медиите да се устоят от активността си като медии. Разбира се, във всичките 10 страни, предмет на нашето проучване, има чудесни изключения, образци на съществени медии и положителни публицисти. Но за жалост това са изключения.
Г-н Зитих, какво значение има разбирането за демократично общество, за неговото устройство?
За мен по-същественият проблем е едва развитата качествена публицистика. Когато в едно демократично общество има здрава медийна среда, когато публицистите осъзнават ролята си в демократичното общество, тогава те имат доверието на феновете, слушателите и читателите. В такава среда дезинформацията не вирее или не вирее елементарно. За страдание, не това е казусът в десетте страни в Югоизточна Европа, които изследвахме.
Като цяло, в страните от района хората нямат изключително огромно доверие в елитите, без значение дали приказваме за политици,
общественици или институции. И това се трансферира и върху медиите. Една от аргументите е, че тези общества не са напълно демократични.
Кой е предразположен на дезинформация?
Има доста интелигентни хора, с положително обучение и научни трофеи, които също са податливи на дезинформация. Сякаш позабравихме пандемията - помните ли антиваксърските придвижвания, митингите на последователите на тайни теории? Те също бяха жертва на дезинформация, която си играе със страховете на хората. За страдание България е сладкодумен образец за това.
Как тогава да се противодейства на дезинформацията?
Най-важното средство е медийната подготвеност. Ако погледнем миналите 20-25 години, мисля, че сме изгубили цяло едно потомство, израснало с шеметно бързо развилите се цифрови медии.
Нашите пораснали деца не познават друга информационна среда, само че никой от нас, техните родители и учители, не съумя да им каже, по какъв начин да живеят в тази среда. Да не приказваме, че никой не им изяснява ролята на медиите и на публицистите в демократичното общество.
Говоря освен за България. Къде ли не из Европа са ме питали, дали изявленията във фейсбук са публицистика. Не, това изрично не е публицистика.
В днешно време всеки може да разгласява нещо в обществените мрежи, без значение дали е правилно или не и с какви подбуди го разгласява. Затова считам, че изискуем на децата още в учебно заведение образование по медийна просветеност, с цел да разграничават сериозната вест от манипулиращата информация.
Много се веселя, че в Косово стартира пилотен план за медийна просветеност като предмет в учебно заведение.
Това са ограничения, които биха дали резултат в бъдеще. Какво може да се направи в този момент, в кратковременен проект?
Средство против дезинформацията са самостоятелните организации и отдели в медиите за инспекция на обстоятелства. Те са значими, само че изцяло незадоволителни, тъй като в действителност реагират на към този момент публикуваните подправени вести.
Освен това инспекцията на обстоятелства доближава лимитирана група хора според от това каква платформа употребява. А дезинформацията се популяризира бързо и минава от един канал на различен.
Дезинформацията постоянно е ориентирана към страстите на хората, разсънва страхове, поражда подозрение и комплициране. А интернетпорталите за инспекция на обстоятелства нормално съдържат суха научна информация, която никой не желае да чете.
Средство против дезинформацията, несъмнено, са сериозните медии. А това значи, че те би трябвало да бъдат добре финансирани, с цел да си правят работата. Нека още веднъж дам за образец Германия, където с най-голямо доверие се употребяват публичните медии. Над 70 % от германците имат вяра на информацията, която получават от публичните радио и малките екрани. В тези медии подправените вести няма по какъв начин да си пробият път. А техните фенове и слушатели, привикнали с достоверна информация, няма по какъв начин да се поддадат на операция.
Укрепване на гражданското общество. Възпитание на възприятието за отговорност у хората, тъй като демокрацията не се изчерпва с политиците и партиите. Напротив, жителите са в основата на демократичното общество. Но жителите би трябвало да осъзнаят ролята си, да повярват в силата на демокрацията, с цел да я пазят, в това число против дезинформация.
Когато приказваме за приликите и разликите, има една безапелационна граница, която мога да очертая, и тя е сред славянските и неславянските страни в района. Когато приказваме за непознато въздействие през медиите, приказваме главно за съветско въздействие. Така че е разумно, че в славянските страни това въздействие, и надлежно умишлената дезинформация, е огромно.
Сърбия е най-яркият образец за това. Но същото се отнася и за България, и за Молдова, и за босненската Република Сръбска, и за Северно Косово.
В страни като Румъния, Албания и Северна Македония също има проруски сили, проводници на дезинформация, само че те са доста по-слаби, даже бих споделил маргинализирани.
Един необикновен аспект на дезинформацията в Югоизточна Европа е подклаждането на етнически и културни спорове. Пример за това е спорът сред Сърбия и Косово, както и спорът към Република Сръбска в Босна и Херцеговина.
Но също и историческите разногласия сред България и Република Северна Македония. Този жанр спорове са идеалната почва за дезинформацията, за разпространението на подправени вести и
внушения, които гъделичкат националните усеща.
Когато казвате, че в десетте страни от Югоизточна Европа, които сте анализирали, работят проруски сили, дано уточним, какво имате поради - за ръководени от Кремъл акции ли става дума, или за политически играчи на локално равнище?
Анализът на обстановката в целия район демонстрира, че става дума за комбинация от разнообразни играчи и канали. Общото е произходът на дезинформацията и това е Кремъл. Но дано да е ясно - пропагандни канали поддържат и други, да вземем за пример Китай и някои арабски страни.
Но главната разлика е, че съветската пропагандна машина е деструктивна. Целта е унищожаването на нашите демократични общества. Целта е да разделя хората.
Прекалено дълго време подценявахме, какво може да ни аргументи дезинформацията, и не предприемахме никакви ограничения. Говоря надалеч освен за политиците в Югоизточна Европа, а в цяла Европа.
Кои са каналите за разпространяване на дезинформация, на манипулативна информация?
Пропаганда и дезинформация постоянно е имало и ще има. Но не по този начин всеобхватно, както в цифровата епоха, в която живеем. Интернет и
обществените мрежи разрешават дезинформацията да се популяризира със скоростта на светлината. Представете си какво ще настане, когато изкуственият разсъдък навлезе в всекидневието ни!
Дезинформацията живее с помощта на мултипликаторите, на тези, които я популяризират. Първо е създателят, а по-късно идва ред на " потребните идиоти ", които без да се замислят популяризират подправените вести главно в обществените мрежи. Извинете ме за израза " потребни идиоти ", само че се оказа, че той към този момент е част от терминологията по тази тематика. Мултипликатори са най-различни хора - учени, политици, публицисти, само че и най-обикновени консуматори на обществените мрежи.
Много постоянно те популяризират подправените вести без да го осъзнават.
Дезинфорамацията се популяризира изключително добре в неконтролирана, нерегулирана среда, каквато е интернет.
Какво ще кажете на тези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?
Балансът е сложен. Регулация би трябвало да има, само че никога държавна. Медиите би трябвало да могат сами да се контролират. Ще Ви дам образец с Германия: у нас работи медиен съвет, в който са показани всички медии. Това
е доброволна организация на издатели и публицисти. В този съвет политическите партии и институции не са показани по никакъв метод.
Почти всички дезинформационни акции вървят през обществените медии. Това значи, че реакцията против подправените вести също би трябвало да е там. Регулация в тази сфера е извънредно мъчно постижима, само че нужна.
От предходната година в Европейски Съюз имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който следва да бъде въведен във всички страни-членки. За страдание, за България виждам проблем, тъй като нямам възприятието, че се работи за контролиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-много Съветът за електронни медии би трябвало да извърнат внимание на този въпрос.
Как човек да разпознае качествените медии, достоверната информация?
Сериозните медии и публицисти не се отъждествяват с политици и партии. Нито от ръководещите, нито от опозицията. Въпросът има връзка с журналистическото обучение, с осъзнаване на ролята на публицистите. Това не е лесна задача. Аз също съм публицист, следвах в Лайпциг, ковачницата на журналистически фрагменти в някогашната Германска демократична република.
Тогава ролята на публицистите се разбираше като на проводник
на въжделенията на ръководещата компартия. В едно демократично общество публицистите са наблюдаващи на публичните и политически процеси, а не участници.
Друг проблем, който следим в цяла Югоизточна Европа, е незадоволителното финансиране на медиите.
Това се отнася както до заплащането на публицистите, по този начин и до опцията на медиите да се устоят от активността си като медии. Разбира се, във всичките 10 страни, предмет на нашето проучване, има чудесни изключения, образци на съществени медии и положителни публицисти. Но за жалост това са изключения.
Г-н Зитих, какво значение има разбирането за демократично общество, за неговото устройство?
За мен по-същественият проблем е едва развитата качествена публицистика. Когато в едно демократично общество има здрава медийна среда, когато публицистите осъзнават ролята си в демократичното общество, тогава те имат доверието на феновете, слушателите и читателите. В такава среда дезинформацията не вирее или не вирее елементарно. За страдание, не това е казусът в десетте страни в Югоизточна Европа, които изследвахме.
Като цяло, в страните от района хората нямат изключително огромно доверие в елитите, без значение дали приказваме за политици,
общественици или институции. И това се трансферира и върху медиите. Една от аргументите е, че тези общества не са напълно демократични.
Кой е предразположен на дезинформация?
Има доста интелигентни хора, с положително обучение и научни трофеи, които също са податливи на дезинформация. Сякаш позабравихме пандемията - помните ли антиваксърските придвижвания, митингите на последователите на тайни теории? Те също бяха жертва на дезинформация, която си играе със страховете на хората. За страдание България е сладкодумен образец за това.
Как тогава да се противодейства на дезинформацията?
Най-важното средство е медийната подготвеност. Ако погледнем миналите 20-25 години, мисля, че сме изгубили цяло едно потомство, израснало с шеметно бързо развилите се цифрови медии.
Нашите пораснали деца не познават друга информационна среда, само че никой от нас, техните родители и учители, не съумя да им каже, по какъв начин да живеят в тази среда. Да не приказваме, че никой не им изяснява ролята на медиите и на публицистите в демократичното общество.
Говоря освен за България. Къде ли не из Европа са ме питали, дали изявленията във фейсбук са публицистика. Не, това изрично не е публицистика.
В днешно време всеки може да разгласява нещо в обществените мрежи, без значение дали е правилно или не и с какви подбуди го разгласява. Затова считам, че изискуем на децата още в учебно заведение образование по медийна просветеност, с цел да разграничават сериозната вест от манипулиращата информация.
Много се веселя, че в Косово стартира пилотен план за медийна просветеност като предмет в учебно заведение.
Това са ограничения, които биха дали резултат в бъдеще. Какво може да се направи в този момент, в кратковременен проект?
Средство против дезинформацията са самостоятелните организации и отдели в медиите за инспекция на обстоятелства. Те са значими, само че изцяло незадоволителни, тъй като в действителност реагират на към този момент публикуваните подправени вести.
Освен това инспекцията на обстоятелства доближава лимитирана група хора според от това каква платформа употребява. А дезинформацията се популяризира бързо и минава от един канал на различен.
Дезинформацията постоянно е ориентирана към страстите на хората, разсънва страхове, поражда подозрение и комплициране. А интернетпорталите за инспекция на обстоятелства нормално съдържат суха научна информация, която никой не желае да чете.
Средство против дезинформацията, несъмнено, са сериозните медии. А това значи, че те би трябвало да бъдат добре финансирани, с цел да си правят работата. Нека още веднъж дам за образец Германия, където с най-голямо доверие се употребяват публичните медии. Над 70 % от германците имат вяра на информацията, която получават от публичните радио и малките екрани. В тези медии подправените вести няма по какъв начин да си пробият път. А техните фенове и слушатели, привикнали с достоверна информация, няма по какъв начин да се поддадат на операция.
Укрепване на гражданското общество. Възпитание на възприятието за отговорност у хората, тъй като демокрацията не се изчерпва с политиците и партиите. Напротив, жителите са в основата на демократичното общество. Но жителите би трябвало да осъзнаят ролята си, да повярват в силата на демокрацията, с цел да я пазят, в това число против дезинформация.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ
