Големите предизвикателства пред България през новата година
Какви са трудностите пред новите ръководещи?
Светът е изтръпнал от дрънкането на оръжия сред Украйна и Русия, инфлацията и енергийните цени са във напредък – също и процесите на декарбонизация и цифрова промяна, лихвените проценти са рекордно ниски, а коронавирусът мутира в нови разновидности. Къде в тази върхушка през 2022-ра е България, предвождана от съдружен съюз от четири политически сили. Във вътрешен и външнополитически план предизвикателствата са огромни и в случай че следващата година по същото време държавното управление е към момента на мястото си, това би бил добър знак за жизненост, отбелязва Емилия Милчева в коментар за .
Какви са трудностите пред новите ръководещи?
Пандемия и имунизация
В навечерието на петата вълна, този път от разновидността “Омикрон ”, България все по този начин гибелно изостава в преодоляването на пандемията. Броят на умрелите мина 30 хиляди, над 2/3 от които изгубиха живота си в годината, когато имунизациите бяха обезпечени и налични. Заразените се усилват, а укрепването на здравната система е wishful thinking.
В европейските страни с и над 70% имунизирано население реваксинацията стартира през септември. България среща новия пик с към 22% имунизирани и заричане за незабавно ускорение на имунизациите посредством мощна осведомителна акция и бонус от 75 лв. за пенсионери. Паралелно с това обаче разхлаби ограниченията, контролът е слаб, а валидността на документите за преболедуване на COVID-19 беше удвоена – от 6 на 12 месеца, като те ще могат да се употребяват единствено в България.
Правителството на Кирил Петков мъчно ще се оправи след наследството на двете години, през които липсваше противопоставяне на хибридната агитация за ковид и ваксинацията бе подценена. Дори и да успее, резултатите ще се усетят наесен, когато, в най-хубавия случай, имунизираните може да стигнат 50-55%. Самият кабинет не е дефинирал към каква съответна цел се стреми.
Енергетика и инфлация
Последното съвещание на Министерски съвет за годината завърши с пари за бизнеса и пари за пенсии. Само тези ограничения ще костват на данъкоплатците нови близо 2 милиарда – нови 860 милиона лв. обезщетения поради скъпия ток, 120 милиона за удължение на помощта 60:40, 750 милиона лв. – за добавките от по 60 лв. за пенсионерите, освен това единствено за 6 месеца, 100 милиона, още веднъж до юни – за бонусите от 75 лв. за пожелалите ваксинация. Бюджетът за следващата година още не е признат, а управляващите към този момент се договориха за актуализацията му в средата на годината.
Тогава ще стане ясно какъв брой ще е плануваният недостиг, контрактуван за 3.5-4.5%. Причините – поради компенсиране на ценовия напън, както и поради хрумвания на Българска социалистическа партия като да вземем за пример еднократна помощ от 6500 лв. за второ и трето дете, в случай че единият родител се е осигурявал в последните 24 месеца, и старт на някои промени. Въпреки мораториума, който ще задържи цените на тока, парното и водата за бита на равнищата от декември до края на март, потребителските цени ще порастват и през зимата. Повечето специалисти към този момент предвидиха двуцифрена инфлация догодина, откакто през ноември т.г. стигна 7.3% на годишна база. Дали повишаването ще стихне през пролетта или тогава ще е пикът му, зависи от решенията, които ще намерят управляващите през трите месеца на мораториума. В техния обсег влизат и промени в управленията на държавните енергийни сдружения и Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), както и нова енергийна тактика, съобразена с климатичните цели на Европейски Съюз (договорена в съдружното споразумение). Тя безспорно ще би трябвало да регистрира и предстоящото решение на Европейска комисия ще признае ли за “зелени ” нуклеарната сила и природния газ (не като преходно гориво). Положително мнение би решило въпроса с част от финансирането за бъдещи нуклеарни мощности в България, каквито настоящите управляващи се схванаха, че ще има.
Въпросът е до каква степен ще стигне властта в популизма при обезщетенията на бизнеса и приходите на българите. Проява на здрав разсъдък бе решението да се приключи издръжката на ФК “Берое ” от държавната Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2 ”. През февруари България ще би трябвало и да внесе още веднъж в Европейската комисия поправения си План за възобновяване и резистентност, откакто си издейства два месеца период за проверката му. (Ако желае да получи доникъде на годината 13-те % от средствата или над 780 млн. евро.) Това значи обаче, че до февруари ръководещата коалиция би трябвало да е наясно с механизмите за надзор и отчетност на основния прокурор, по кое време ще бъде затворена въглищната промишленост и с отговорите на останалите забележки на Брюксел.
Партньори и съперници
Правителството още не се е трансформирало в тим, а ще би трябвало да работи като подобен поради тежестта на проблемите, които има да позволява. Признаци за асинхронно плуване към този момент се появиха. Отстранените след един единствен работен ден съветници на външния министър Теодора Генчовска – поради принадлежност към Държавна сигурност, изказването във Facebook на военния министър Стефан Янев, възпротивил се против спомагателни войски на НАТО в България, “коригирано ” обществено от премиера Кирил Петков… С решенията, които следва да се вземат, ще последват и други.
Управляващите ще би трябвало по едно и също време да се напасват, изработвайки (или налучквайки) механизми за взаимоотношение между тях, и да противодействат на главния си политически съперник – ГЕРБ. Засега никой не се ангажира с отговор по кое време ще проработят контрактуваните в съдружното съглашение “18 експертни съвета с съвещателен темперамент, в които всяка от четирите политически сили би трябвало да излъчи до трима представители ”. Едва ли на тях ще се разчита да формулират решения за съдружните политики, а и специалисти няма да се намерят елементарно поради неналичието на фрагменти за управителни позиции в изпълнителната власт.
Несъмнено участниците в съдружния съюз ще създадат всичко по силите си, с цел да не се разпадне ръководството. Тази детерминираност е изначално ясна. Но алените линии за едни не значат същото и за другите. “Демократична България ” не биха създали компромис със правосъдната промяна, “Има подобен народ ” показаха електронното гласоподаване, Българска социалистическа партия – обществените придобивки, за водача в ръководството “Продължаваме смяната ”, не е известно при какви условия би излязъл от властта. Значи ли това, че всички тези условия ще се изпълнят в името на стабилността на властта? Едва ли.
Тази смяна, която се чака, няма по какъв начин да се случи без Движение за права и свободи, съобщи преди гласуването на кабинета от Народното събрание народен представител от Движение за права и свободи Рамадан Аталай в десети подред парламент. В коя/чия смяна ще взе участие Движение за права и свободи е въпросът.
Русия и Северна Македония
Догодина за България предстоят проби – за нейната евроатлантическа принадлежност и дали в реалност има политическа воля за енергийна диверсификация. Както и през миналите десетилетия, енергийната взаимозависимост от Москва е експериментален камък за българската преданост. А тя си остава все по този начин съвсем стопроцентова, без значение кой е на власт – и съзаклятието да не се допусне по-евтиния азерски газ в контрактувания цялостен размер от 1 милиарда куб. м годишно я удостоверява.
Може би през 2022-ра министър председателите на България и Гърция Кирил Петков и Кириакос Мицотакис ще прережат лентата на готовия интерконектор – след повече от 12 години разтакаване и бавене на плана. Може би българските управляващи най-сетне ще реализиран казус с новия контракт за доставки на съветски природен газ, тъй че този път българските ползи да не бъдат ощетени. Да се надяваме, че смяната продължава…
Ветото за Северна Македония не може да трае постоянно. Скопие 17-та година чака развръзката за Европейски Съюз и е въпрос на дипломация и договаряния да се договорят компромиси, с цел да се вдигне бариерата. Този развой може да разклати обединението. Някой от участниците може да не е склонен с историческия компромис – и да реши да извива ръце.
Още в първите си 100 дни ръководство обаче съдружното държавно управление ще бъде подложено и на първи стрес тест поради опасността от съветска инвазия в Украйна, напрегнала връзките сред Москва и НАТО. И даже директният спор да се размине след срещите Русия-САЩ и НАТО-Русия през януари, обтегнатите връзки ще се запазят. “Нашата позиция във връзка с Украйна е да се придържаме към съюза си с НАТО и Европейски Съюз. Готови сме да представим всевъзможен тип помощ ”, беше декларирал Кирил Петков в щаб-квартирата на Алианса в Брюксел. Наистина ли сме подготвени?
Светът е изтръпнал от дрънкането на оръжия сред Украйна и Русия, инфлацията и енергийните цени са във напредък – също и процесите на декарбонизация и цифрова промяна, лихвените проценти са рекордно ниски, а коронавирусът мутира в нови разновидности. Къде в тази върхушка през 2022-ра е България, предвождана от съдружен съюз от четири политически сили. Във вътрешен и външнополитически план предизвикателствата са огромни и в случай че следващата година по същото време държавното управление е към момента на мястото си, това би бил добър знак за жизненост, отбелязва Емилия Милчева в коментар за .
Какви са трудностите пред новите ръководещи?
Пандемия и имунизация
В навечерието на петата вълна, този път от разновидността “Омикрон ”, България все по този начин гибелно изостава в преодоляването на пандемията. Броят на умрелите мина 30 хиляди, над 2/3 от които изгубиха живота си в годината, когато имунизациите бяха обезпечени и налични. Заразените се усилват, а укрепването на здравната система е wishful thinking.
В европейските страни с и над 70% имунизирано население реваксинацията стартира през септември. България среща новия пик с към 22% имунизирани и заричане за незабавно ускорение на имунизациите посредством мощна осведомителна акция и бонус от 75 лв. за пенсионери. Паралелно с това обаче разхлаби ограниченията, контролът е слаб, а валидността на документите за преболедуване на COVID-19 беше удвоена – от 6 на 12 месеца, като те ще могат да се употребяват единствено в България.
Правителството на Кирил Петков мъчно ще се оправи след наследството на двете години, през които липсваше противопоставяне на хибридната агитация за ковид и ваксинацията бе подценена. Дори и да успее, резултатите ще се усетят наесен, когато, в най-хубавия случай, имунизираните може да стигнат 50-55%. Самият кабинет не е дефинирал към каква съответна цел се стреми.
Енергетика и инфлация
Последното съвещание на Министерски съвет за годината завърши с пари за бизнеса и пари за пенсии. Само тези ограничения ще костват на данъкоплатците нови близо 2 милиарда – нови 860 милиона лв. обезщетения поради скъпия ток, 120 милиона за удължение на помощта 60:40, 750 милиона лв. – за добавките от по 60 лв. за пенсионерите, освен това единствено за 6 месеца, 100 милиона, още веднъж до юни – за бонусите от 75 лв. за пожелалите ваксинация. Бюджетът за следващата година още не е признат, а управляващите към този момент се договориха за актуализацията му в средата на годината.
Тогава ще стане ясно какъв брой ще е плануваният недостиг, контрактуван за 3.5-4.5%. Причините – поради компенсиране на ценовия напън, както и поради хрумвания на Българска социалистическа партия като да вземем за пример еднократна помощ от 6500 лв. за второ и трето дете, в случай че единият родител се е осигурявал в последните 24 месеца, и старт на някои промени. Въпреки мораториума, който ще задържи цените на тока, парното и водата за бита на равнищата от декември до края на март, потребителските цени ще порастват и през зимата. Повечето специалисти към този момент предвидиха двуцифрена инфлация догодина, откакто през ноември т.г. стигна 7.3% на годишна база. Дали повишаването ще стихне през пролетта или тогава ще е пикът му, зависи от решенията, които ще намерят управляващите през трите месеца на мораториума. В техния обсег влизат и промени в управленията на държавните енергийни сдружения и Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), както и нова енергийна тактика, съобразена с климатичните цели на Европейски Съюз (договорена в съдружното споразумение). Тя безспорно ще би трябвало да регистрира и предстоящото решение на Европейска комисия ще признае ли за “зелени ” нуклеарната сила и природния газ (не като преходно гориво). Положително мнение би решило въпроса с част от финансирането за бъдещи нуклеарни мощности в България, каквито настоящите управляващи се схванаха, че ще има.
Въпросът е до каква степен ще стигне властта в популизма при обезщетенията на бизнеса и приходите на българите. Проява на здрав разсъдък бе решението да се приключи издръжката на ФК “Берое ” от държавната Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2 ”. През февруари България ще би трябвало и да внесе още веднъж в Европейската комисия поправения си План за възобновяване и резистентност, откакто си издейства два месеца период за проверката му. (Ако желае да получи доникъде на годината 13-те % от средствата или над 780 млн. евро.) Това значи обаче, че до февруари ръководещата коалиция би трябвало да е наясно с механизмите за надзор и отчетност на основния прокурор, по кое време ще бъде затворена въглищната промишленост и с отговорите на останалите забележки на Брюксел.
Партньори и съперници
Правителството още не се е трансформирало в тим, а ще би трябвало да работи като подобен поради тежестта на проблемите, които има да позволява. Признаци за асинхронно плуване към този момент се появиха. Отстранените след един единствен работен ден съветници на външния министър Теодора Генчовска – поради принадлежност към Държавна сигурност, изказването във Facebook на военния министър Стефан Янев, възпротивил се против спомагателни войски на НАТО в България, “коригирано ” обществено от премиера Кирил Петков… С решенията, които следва да се вземат, ще последват и други.
Управляващите ще би трябвало по едно и също време да се напасват, изработвайки (или налучквайки) механизми за взаимоотношение между тях, и да противодействат на главния си политически съперник – ГЕРБ. Засега никой не се ангажира с отговор по кое време ще проработят контрактуваните в съдружното съглашение “18 експертни съвета с съвещателен темперамент, в които всяка от четирите политически сили би трябвало да излъчи до трима представители ”. Едва ли на тях ще се разчита да формулират решения за съдружните политики, а и специалисти няма да се намерят елементарно поради неналичието на фрагменти за управителни позиции в изпълнителната власт.
Несъмнено участниците в съдружния съюз ще създадат всичко по силите си, с цел да не се разпадне ръководството. Тази детерминираност е изначално ясна. Но алените линии за едни не значат същото и за другите. “Демократична България ” не биха създали компромис със правосъдната промяна, “Има подобен народ ” показаха електронното гласоподаване, Българска социалистическа партия – обществените придобивки, за водача в ръководството “Продължаваме смяната ”, не е известно при какви условия би излязъл от властта. Значи ли това, че всички тези условия ще се изпълнят в името на стабилността на властта? Едва ли.
Тази смяна, която се чака, няма по какъв начин да се случи без Движение за права и свободи, съобщи преди гласуването на кабинета от Народното събрание народен представител от Движение за права и свободи Рамадан Аталай в десети подред парламент. В коя/чия смяна ще взе участие Движение за права и свободи е въпросът.
Русия и Северна Македония
Догодина за България предстоят проби – за нейната евроатлантическа принадлежност и дали в реалност има политическа воля за енергийна диверсификация. Както и през миналите десетилетия, енергийната взаимозависимост от Москва е експериментален камък за българската преданост. А тя си остава все по този начин съвсем стопроцентова, без значение кой е на власт – и съзаклятието да не се допусне по-евтиния азерски газ в контрактувания цялостен размер от 1 милиарда куб. м годишно я удостоверява.
Може би през 2022-ра министър председателите на България и Гърция Кирил Петков и Кириакос Мицотакис ще прережат лентата на готовия интерконектор – след повече от 12 години разтакаване и бавене на плана. Може би българските управляващи най-сетне ще реализиран казус с новия контракт за доставки на съветски природен газ, тъй че този път българските ползи да не бъдат ощетени. Да се надяваме, че смяната продължава…
Ветото за Северна Македония не може да трае постоянно. Скопие 17-та година чака развръзката за Европейски Съюз и е въпрос на дипломация и договаряния да се договорят компромиси, с цел да се вдигне бариерата. Този развой може да разклати обединението. Някой от участниците може да не е склонен с историческия компромис – и да реши да извива ръце.
Още в първите си 100 дни ръководство обаче съдружното държавно управление ще бъде подложено и на първи стрес тест поради опасността от съветска инвазия в Украйна, напрегнала връзките сред Москва и НАТО. И даже директният спор да се размине след срещите Русия-САЩ и НАТО-Русия през януари, обтегнатите връзки ще се запазят. “Нашата позиция във връзка с Украйна е да се придържаме към съюза си с НАТО и Европейски Съюз. Готови сме да представим всевъзможен тип помощ ”, беше декларирал Кирил Петков в щаб-квартирата на Алианса в Брюксел. Наистина ли сме подготвени?
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ