Медиана: Седем партии в НС! ГЕРБ води с 2% пред ПП+ДБ - Янев-4.5%, Левицата - 4.3%
Какви са политическите настройки през март 2023 година, 10 дни преди изборите, съгласно организация " Медиана "?
Основни заключения
(Изследването не взима поради гласуването в чужбина, което може да има доста влияние)
Тези данни не са предизборни прогнози. Те демонстрират предизборните настройки все още - към 23 март 2023 година (своеобразна моментна „ фотография “ на обществено-политическите настроения). Тези настройки могат да подлежат на смяна в оставащите 9 дни до изборите. Още повече, че все още 10 % от гласоподавателите, които декларират, че може да отидат до урните не са решили твърдо дали ще го създадат и за кого ще гласоподават – това съставляват към 250 хиляди колебаещи се евентуални гласоподаватели, които могат фрапантно да трансформират актуалната картина.
Към момента може да се чакат следващите „ избори с най-ниска изборна интензивност “. Данните демонстрират, че пред урните могат да се чакат към 2,5 млн. гласоподаватели.
Към момента ГЕРБ води пред обединението „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ с към 2%. Коалицията „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ към този момент не съумява да консолидира изцяло някогашните гласоподаватели на двете съществени обединения участващи в нея.
„ Възраждане “, все още, е трета политическа мощ, като данните демонстрират повишаване на капацитета им. Движение за права и свободи са четвърти, като тук обичайно въздействие ще окаже гласуването в чужбина. Българска социалистическа партия наподобява, че към този момент е спряла бурния отлив на симпатизанти, само че тук доста се е нараснал размера на колебаещи се гласоподаватели – нещо нехарактерно за тази партия.
Данните към 23 март 2023 година демонстрират, че идващият парламент евентуално ще бъде образуван от седем партии/коалиции. „ Левицата “ (4,3%) и „ Български напредък “ (4,5%) към този момент са над бариерата за влизане в Народното събрание. Има Такъв Народ също резервира шансове (3.4%).
Данните, все още, не дават особени очаквания за бърз излаз от политическата рецесия. Независимо от това коя политическа групировка ще бъде първа и коя втора (респ. трета, четвърта) те ще би трябвало да решат една доста комплицирана гатанка. Огромната маса от гласоподавателите (около 60%) не биха желали нито държавно управление лидирано от ГЕРБ, нито държавно управление лидирано от ПП-ДБ, …нито съдружно държавно управление сред двете. (Потенциално първите две политически формации). Същевременно голямата маса от гласоподавателите са омерзени от непрестанната политическа баталия и политическа неустойчивост и желаят сформирането на постоянно държавно управление.
Оформя се парадоксална картина – Не желаеме тия, не желаеме и ония, не ги желаеме и дружно, само че … би трябвало да се сформира постоянно държавно управление! Вероятно единствения излаз от това състояние е съставянето, под някаква форма, на „ служебно “ (временно, експертно и т.н.) непартийно държавно управление … или нови избори.
Основни заключения
(Изследването не взима поради гласуването в чужбина, което може да има доста влияние)
Тези данни не са предизборни прогнози. Те демонстрират предизборните настройки все още - към 23 март 2023 година (своеобразна моментна „ фотография “ на обществено-политическите настроения). Тези настройки могат да подлежат на смяна в оставащите 9 дни до изборите. Още повече, че все още 10 % от гласоподавателите, които декларират, че може да отидат до урните не са решили твърдо дали ще го създадат и за кого ще гласоподават – това съставляват към 250 хиляди колебаещи се евентуални гласоподаватели, които могат фрапантно да трансформират актуалната картина.
Към момента може да се чакат следващите „ избори с най-ниска изборна интензивност “. Данните демонстрират, че пред урните могат да се чакат към 2,5 млн. гласоподаватели.
Към момента ГЕРБ води пред обединението „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ с към 2%. Коалицията „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ към този момент не съумява да консолидира изцяло някогашните гласоподаватели на двете съществени обединения участващи в нея.
„ Възраждане “, все още, е трета политическа мощ, като данните демонстрират повишаване на капацитета им. Движение за права и свободи са четвърти, като тук обичайно въздействие ще окаже гласуването в чужбина. Българска социалистическа партия наподобява, че към този момент е спряла бурния отлив на симпатизанти, само че тук доста се е нараснал размера на колебаещи се гласоподаватели – нещо нехарактерно за тази партия.
Данните към 23 март 2023 година демонстрират, че идващият парламент евентуално ще бъде образуван от седем партии/коалиции. „ Левицата “ (4,3%) и „ Български напредък “ (4,5%) към този момент са над бариерата за влизане в Народното събрание. Има Такъв Народ също резервира шансове (3.4%).
Данните, все още, не дават особени очаквания за бърз излаз от политическата рецесия. Независимо от това коя политическа групировка ще бъде първа и коя втора (респ. трета, четвърта) те ще би трябвало да решат една доста комплицирана гатанка. Огромната маса от гласоподавателите (около 60%) не биха желали нито държавно управление лидирано от ГЕРБ, нито държавно управление лидирано от ПП-ДБ, …нито съдружно държавно управление сред двете. (Потенциално първите две политически формации). Същевременно голямата маса от гласоподавателите са омерзени от непрестанната политическа баталия и политическа неустойчивост и желаят сформирането на постоянно държавно управление.
Оформя се парадоксална картина – Не желаеме тия, не желаеме и ония, не ги желаеме и дружно, само че … би трябвало да се сформира постоянно държавно управление! Вероятно единствения излаз от това състояние е съставянето, под някаква форма, на „ служебно “ (временно, експертно и т.н.) непартийно държавно управление … или нови избори.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ