Субсидии за милиони: Какви са реалните приходи на зърнопроизводителите?
Какви са облагите на зърнопроизводителите до момента и какъв брой се чака да изгубят след отпадане на възбраната за импорт на украинско зърно у нас? От Национална агенция за приходите регистрират свръхпечалба в бранш Земеделие за предходната година - Само на зърнопроизводстводителите тя е била с 25% повече, в сравнение с през 2021 година
Принос за тази свръхпечалба съгласно анализатори имат и дотациите в бранша: по данни на системата за електронни бюджетни разплащания за 2022 година, шест компании на зърнопроизводители у нас, три от които са свързани, са получили дотации за над 38 милиона лв.. Твърдят също, че зърнопроизводителите няма да имат загуби поради отпадналата възбрана,тъй като огромна част от украинското зърно до момента е излизало през Костанца и у нас действителният импорт е едвам 0.03% от потребяваното зърно.
През последните години повече от половината от евросубсидиите за България отиват при земеделците. От 4,2 милиарда лв. годишно близо 3 милиарда са за селското стопанство.
" По данни на Българска академия на науките 75% от тези дотации отиват в стотина огромни семейства на зърнопроизводители. Има една свръхконцентрация на земя в България в ръцете на тези 100 фамилии ", сподели Тихомир Безлов, Център за проучване на демокрацията.
По данни на министерството на финансите за предходната година зърнопроизводителите са оповестили 2,5 милиарда лева облага, взели са 2 милиарда лева дотация, а продадената от тях продукция е за близо 10 милиарда лв..
Българска национална телевизия: Какви загуби могат да чакат зърнопроизводителите от анулацията на възбраната за импорт на украинска пшеница?
Тихомир Безлов, Център за проучване на демокрацията: Те няма да имат загуби, тъй като украинското зърно няма какво да прави в България. То просто си излиза през румънското пристанище Констанца. Освен това ние използваме над 1 милион тона зърно. А за идната година ще изнесем сред 6 и 7 милиона тона.
И съгласно икономиста Георги Ангелов през последните близо 6 месеца в България съвсем не е влезнало украинско зърно, а вносът бил едвам към 0.03% от общото потребявано количество у нас.
По-различна е обстановката с потребността от импорт на слънчоглед. От Института по пазарна стопанска система настояват, че страната ни има потребност от подобен импорт от Украйна, защото стопанската система ни печели от това. Ние сме трети в света по мощности за произвеждане на олио и заводите ни се нуждаят от вносен слънчоглед.
" Няма причина да забраняваме вноса на суровина въпреки това производител на слънчоглед, защото това ни разрешава да преработваме повече и да изнасяме повече краен артикул. Всеки е свободен да стачкува, само че това че някой има дадени претенции, не значи, че те са най-изгодни за страната. В момента стопанската система ни печели от вноса на слънчоглед и това че някой желае да стачкува против този импорт,това е негово право. Но това не значи че всеки би трябвало да се съобрази с него ", разяснява Петър Ганев от Института пазарна стопанска система.
" Аз не виждам логиката на митинга. Според мен зърнарите се пробват да се договорят с държавното управление, с цел да получат по-големи обезщетения, спомагателни помощи - това е скритият подтекст на митинга ", счита Тихомир Безлов.
Според него е реалност обаче,че с помощта на зърнопроизводителите земеделската земя у нас в този момент се обработва съвсем на 100%, при 40% пустеещи земи през 2001 година.
Принос за тази свръхпечалба съгласно анализатори имат и дотациите в бранша: по данни на системата за електронни бюджетни разплащания за 2022 година, шест компании на зърнопроизводители у нас, три от които са свързани, са получили дотации за над 38 милиона лв.. Твърдят също, че зърнопроизводителите няма да имат загуби поради отпадналата възбрана,тъй като огромна част от украинското зърно до момента е излизало през Костанца и у нас действителният импорт е едвам 0.03% от потребяваното зърно.
През последните години повече от половината от евросубсидиите за България отиват при земеделците. От 4,2 милиарда лв. годишно близо 3 милиарда са за селското стопанство.
" По данни на Българска академия на науките 75% от тези дотации отиват в стотина огромни семейства на зърнопроизводители. Има една свръхконцентрация на земя в България в ръцете на тези 100 фамилии ", сподели Тихомир Безлов, Център за проучване на демокрацията.
По данни на министерството на финансите за предходната година зърнопроизводителите са оповестили 2,5 милиарда лева облага, взели са 2 милиарда лева дотация, а продадената от тях продукция е за близо 10 милиарда лв..
Българска национална телевизия: Какви загуби могат да чакат зърнопроизводителите от анулацията на възбраната за импорт на украинска пшеница?
Тихомир Безлов, Център за проучване на демокрацията: Те няма да имат загуби, тъй като украинското зърно няма какво да прави в България. То просто си излиза през румънското пристанище Констанца. Освен това ние използваме над 1 милион тона зърно. А за идната година ще изнесем сред 6 и 7 милиона тона.
И съгласно икономиста Георги Ангелов през последните близо 6 месеца в България съвсем не е влезнало украинско зърно, а вносът бил едвам към 0.03% от общото потребявано количество у нас.
По-различна е обстановката с потребността от импорт на слънчоглед. От Института по пазарна стопанска система настояват, че страната ни има потребност от подобен импорт от Украйна, защото стопанската система ни печели от това. Ние сме трети в света по мощности за произвеждане на олио и заводите ни се нуждаят от вносен слънчоглед.
" Няма причина да забраняваме вноса на суровина въпреки това производител на слънчоглед, защото това ни разрешава да преработваме повече и да изнасяме повече краен артикул. Всеки е свободен да стачкува, само че това че някой има дадени претенции, не значи, че те са най-изгодни за страната. В момента стопанската система ни печели от вноса на слънчоглед и това че някой желае да стачкува против този импорт,това е негово право. Но това не значи че всеки би трябвало да се съобрази с него ", разяснява Петър Ганев от Института пазарна стопанска система.
" Аз не виждам логиката на митинга. Според мен зърнарите се пробват да се договорят с държавното управление, с цел да получат по-големи обезщетения, спомагателни помощи - това е скритият подтекст на митинга ", счита Тихомир Безлов.
Според него е реалност обаче,че с помощта на зърнопроизводителите земеделската земя у нас в този момент се обработва съвсем на 100%, при 40% пустеещи земи през 2001 година.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ