Какви са отношенията между България и Русия днес, през какви

Какви са връзките сред България и Русия през днешния ден, през какви стадии са минали и какви са вероятностите за развиването им? Възможна ли е борба сред Българската и Руската православни църкви? С какви компликации се сблъскват живеещите и пребиваващи в България руснаци, какъв е ползата на българите към Русия. Какво ще бъде във фокуса на вниманието на съветските дипломати в България през идващите години? По тези и други тематики приказва посланичката на Москва в София Н. Пр. Елеонора Митрофанова в изявление за ТАСС, взето в навечерието на 145-годишнината от определяне на дипломатически връзки сред България и Русия.

- През юли Русия и България ще отбележат 145 години от установяването на дипломатически отношения; какво значи тази дата за нашата страна?

- Всяка юбилейна дата е на първо място мотив за разбор на изминатия път и набелязване на задания за бъдещето. Русия и България имат дълга и богата взаимна история, която датира доста по-далеч от установяването на дипломатически връзки. Общата религия, книжовност и славянски корени ни сплотяват от антични времена. Това изяснява нашата особена непосредственост, която се резервира и в тези сложни времена. В нашето общо минало имаше доста най-различни интервали - както на развиване на съдействието, по този начин и на спиране на дипломатическите връзки, тъй че сегашният стадий в този смисъл не може да се назова неповторим. Въпреки това е доста тъпо, че наближаваме съвсем 150-годишнината на дипломатическите връзки в положение на фактическо противостояние.

- Може ли да се означи по кое време през миналите години съдействието сред страните ни е било най-продуктивно?

- Имаше няколко такива интервала. Първият интервал е директно след края на Руско-турската война от 1877-1878 година, когато работи краткотрайното Руско гражданско ръководство под управлението на княз Дондуков-Корсаков. Тогава българската държавност се основава на практика от нулата - и държавни органи, и пощи, и въоръжени сили. Характерното е, че още при започване на работата на първото Народно заседание през 1879 година държавната администрация на България се състои в по-голямата си част от българи. Всъщност управническият личен състав също е подготвен за толкоз къс интервал от време. Тоест в действителност ставаше дума за възхода на страната, а не за някаква скрита съветска колонизация, както в този момент обичат да го нареждат.

Следващият стадий на много тясно съдействие е, несъмнено, руският интервал, който тук в този момент се назовава „ незаконен комунистически режим “. Ако погледнем в числа, тъкмо през този интервал България има най-големите си достижения. Брутният вътрешен продукт на страната от 1946 година до 1986 година нараства 14 пъти, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията - съвсем 30 пъти. България в този миг е на 28-мо място в света по витален стандарт - това приказва доста. Този разцвет значително се основаваше на това, че купувахме български артикули на международни цени и ги продавахме на субсидирани цени.

По отношение на развиването на промишлеността, селското стопанство и възхода на образованието този интервал е доста работлив. В най-новата история руско-българските връзки също са имали интервали на напредък - по-специално през 2007-2008 година, когато са реализирани съглашения за реализацията на три огромни инфраструктурни плана - АЕЦ „ Белене “, газопроводът „ Южен поток “ и петролопроводът „ Бургас-Александруполис “. Реализацията на тези планове щеше да трансформира България в чист експортьор на електрическа енергия, само че това, както знаете, не се случи.

През 2017-2019 година също се следи стопляне - тогава Патриархът на Москва и на цяла Русия Кирил и министър-председателят Дмитрий Медведев посетиха София, президентът Румен Радев и външният министър Екатерина Захариева посетиха Москва. След 2022 година обаче целият този насъбран багаж на съдействие беше рискуван от българското управление в интерес на блоковата дисциплинираност - в ущърб на прагматизма и личната полза.

- Защо, постигайки съществени триумфи с помощта на съдействието с Русия, със Съюз на съветските социалистически републики и отново с Русия, България непроменяемо минаваше на страната на нашите противници?

- Това е доста комплициран метафизичен въпрос, има доста съставни елементи в него. На първо място, това може би се изяснява с обстоятелството, че след Руско-турската война на ръководещите позиции в страната са сложени германците - княз Александър Батенберг, цар Фердинанд, и това немско въздействие тук е доста мощно. Германците и през Първата, и през Втората международна война „ изкушават “ българското управление с връщането на изгубените земи и възобновяване на „ Велика България “. Това е напълно мое персонално мнение - несъмнено, няма явен отговор на този въпрос. Ако си спомняте, Достоевски преди време, преди началото на Руско-турската война, написа в записките си, че щом освободим, както той ги назовава, „ тези славянски племена “, те незабавно ще се отвърнат от нас и ще се причислят към европейските страни. „ И не ме питайте, - споделя той, - за какво. Знам, че това ще се случи “. Този въпрос - „ за какво? “, мисля, си задават доста мислители. Има доста аргументи, само че това е, което имаме.

- Как можете да характеризирате настоящия стадий на връзките сред двете страни? Направи ли България всичко допустимо съдействието да бъде сведено до нула? Има ли към момента допирни точки или, в противен случай, появиха се още повече подводни камъни?

- За страдание би трябвало да признаем, че в този момент връзките ни са на нулева точка. Официални контакти не се поддържат, решаването даже на наболели, неполитически въпроси, в частност за действието на дипломатическата задача, се саботира от българска страна. На интернационалната сцена София изрично се придържа към евроатлантическите насоки, като се причислява към всички противозаконни ограничаващи ограничения, наложени против страната ни от Брюксел и Вашингтон, и даже поема самодейността.

Руският фактор се употребява в локалния вътрешнополитически дискурс като самобитно „ чучело “: при всяко отрицателно събитие в страната се търси „ съветска диря “. Всъщност България непринудено стана първо пленник, а по-късно и индиректен участник в украинския спор, който в началото нямаше нищо общо с нея. С дейностите си обаче София се подреди в редиците на вражески настроените към нас страни и драговолно влага в ескалация на борбата в Европа. Трудно е да се каже до каква степен локалните елити осъзнават заплахата от ескалация на напрежението, само че към този момент не виждаме смяна в курса към Русия.

- Явно се е появила нова линия на напрежение сред нашите страни. Възможна ли е, от Ваша позиция, борба сред сестрински православни църкви - БПЦ и РПЦ?

- Да, това също е доста сериозен въпрос. Според мен американците подхващат всички вероятни стъпки БПЦ да признае Православната черква на Украйна, да признае разколниците. Тук нападателно работи и „ Фанар “ отпред с патриарх Вартоломей. Сега той организира странна политика - води разколници от ПЦУ със себе си на църковни събития, макар че не са поканени. Много ми е мъчно да преценява какво се случва в българската черква, това е въпрос отвън компетенциите на Посолството. Но знаем, че Българската и Руската православни църкви са сестрински и постоянно са имали най-близки връзки. Припомням, че разколът, който беше натрапен в БПЦ от гърците, в действителност беше отстранен от Руската черква, която възвърне и патриаршията тук.

Руската православна черква изигра доста позитивна роля за възобновяване на единството на Българската православна черква. Надявам се, че българските митрополити ще имат задоволително мъдрост, с цел да не позволен нов ерес.

- В България се организираха следващите парламентарни избори. Какво могат да трансформират те?

- Нищо не се е трансформирало, не може да се каже, че политическият пейзаж се е трансформирал коренно. Жалко, несъмнено, тъй като в сегашната тежка интернационална конюнктура е нужно, в противен случай, да бъдат единни, да бъдат със своя народ. Но за тези три години, откогато съм тук, това са към този момент шести избори. Това е тъжно, само че в тази ситуация ние сме външни наблюдаващи. Ще работим с държавното управление, което ще бъде определено от Народното събрание.

- Как оценявате възможностите за нормализиране на връзките, намират ли се през днешния ден общи ползи в общуването с водачите на водещи политически партии?

- Винаги има шансове - при взаимно предпочитание. Да се надяваме, че ще го усетят.

- С какви компликации се сблъскват нашите сънародници - непрекъснато живеещите тук и притежаващите недвижими парцели в курортите на страната?

- Не може да се каже, че нашите сънародници тук са изправени пред някакви особени проблеми, не сме получавали такива недоволства. Що се отнася до притежателите на парцели, които са доста, в този момент има, първо, компликации с приемането на български визи - както ми обясниха, това се дължи на обстоятелството, че България минава към Шенгенската система и проблемите са „ от чисто техническо естество “. Да приемем, че това е по този начин. Второ, мъчно е от логистична позиция - пътуването дотук стана в пъти по-скъпо. Затова доста хора продават парцелите си, а това преди всичко се отразява отрицателно на действието на самите български курорти - ясно е, че доста пространства са празни, а хората са доста малко.

- Какво ще се случи с консулската ни работа в страната, ще бъде ли възобновена работата на генералните консулства във Варна и Русе?

- Знаете, при нас споделят: няма нищо по-постоянно от краткотрайното. „ Временно затвореното “ от българската страна Генерално консулство в Русе, съгласно мен, още дълго няма да работи. Що се отнася до Варна, то, както ви е известно, по искане на българската страна ние също сме се изнесли оттова, тъй като постройката, в която се помещавахме, е била планувана за „ ремонт “, въпреки не виждаме действителните дейности на строителите там. Затова търсим уместно помещение, което е доста мъчно и постепенно. Междувременно организираме приеми на място за руснаци, които се нуждаят от консулски услуги.

- Какъв е ползата на българите към Русия, какъв брой туристически визи им издаваме?

- Влошаването на двустранните връзки и неналичието на директни полети сведоха до най-малко взаимния туристически продан. От 5,3 милиона задгранични туристи, посетили България през 2023 година, единствено към 96 000 са съветски жители. Ние от своя страна сме издали към хиляда туристически визи на българи през миналата година в консулския отдел на Посолството. Трябва да се има поради, че за жителите на България има опция за приемане на електронна виза за Русия - тя се издава напълно онлайн, без посещаване на консулска работа, което доста улеснява пътуването до страната ни. Нямаме точна статистика за тези визи, само че като цяло търсенето им е много огромно.

- Какво ще бъде във фокуса на вниманието на съветските дипломати в България през идващите 5 години, с какво ще стигнем до 150-годишнината?

- По принцип съм оптимист в живота, само че тук, коства ми се, България, като правилен член на Европейски Съюз и НАТО, прецизно ще следва трендовете, които те дефинират.

- Какво бихте поискали на българския народ по случай празника?

- Искам да пожелая на българския народ триумф. Животът е на райета, тъй че след сегашната черна линия в връзките ни сигурно ще пристигна бяла линия. Трябва да познавате добре историята си, и тя ще покаже какво е същинското положение на нещата.

Нашият посетител
Н. Пр. Елеонора Митрофанова е приключила Московския държавен институт за интернационалните връзки. Работи в областта на дипломацията от 2003 година Има огромен опит в региона на държавното ръководство и интернационалните организации, в това число на висши управителни позиции. Има сан на ексклузивен и пълномощен дипломат. С декрет на президента Владимир Путин от 15 януари 2021 година е назначена за дипломат на Руската федерация в България.

Източник Труд