Геополитикът проф. Нина Дюлгерова: Всяка намеса на Запада за провал на световното по футбол може да доведе до революция
Какви са заплахите от разиграването на драмата сред Сърбия и Косово. Възможно ли е искрите на напрежение там да доведат до нов спор. Какво става с нервността по случая с отровения някогашен съветски разузнавач Скрипал и до каква степен ще стигнат дейностите на Запада и на Русия. Имат ли връзка близкоизточните спорове с този скандал. Какво да чакаме от почналата среща на Путин и Ердоган в Анкара. На тези въпроси дава отговор проф. Нина Дюлгерова, професор по интернационалните връзки и лекар на икономическите науки, в изявление за „ Труд “.
Какви са заплахите от разиграването на драмата сред Сърбия и Косово. Възможно ли е искрите на напрежение там да доведат до нов спор. Какво става с нервността по случая с отровения някогашен съветски разузнавач Скрипал и до каква степен ще стигнат дейностите на Запада и на Русия. Имат ли връзка близкоизточните спорове с този скандал. Какво да чакаме от почналата среща на Путин и Ердоган в Анкара. На тези въпроси дава отговор проф. Нина Дюлгерова, професор по интернационалните връзки и лекар на икономическите науки, в изявление за „ Труд “.
– Докато целия свят следи нервността по случая „ Скрипал “, напълно покрай нас се разиграва друга драма – сред Сърбия и Косово. Русия показва цялостна поддръжка на Сърбия. С оглед на прочувствената уязвимост на Сърбия към Косово, допустимо ли е нервите на някои сръбски политици да не устоят и да подхващат по-рисковани дейности, проф. Дюлгерова?
– Светът се развива в такава посока, че степента от прочувствена реакция с всеки ден се усилва. Смятам, че през идващите месеци няма да се излезе отвън рамките на политическото говорене, заявления, контакти и обещания. Казусът Косово-Сърбия е образец за това по какъв начин европейският приоритет на България по време на европредседателството й е положително благопожелание, само че надалеч от опциите за реализация. Твърде близо е времето, когато се разиграваха кървавите събития там, и надали 20 години по-късно ще се откри някой, който с вълшебна пръчка да трансформира процеса и да го направи положителен с наклонност за помилван и общо европейско бъдеще. Отношенията сред Русия и Сърбия имат над 100-годишна история. Телефонният диалог сред президентите Путин и Вучич ще си остане по-скоро заричане, в сравнение с деяние. Русия надали би желала да си открие дълготраен фронт в такава взривоопасна зона с богато минало и възобновени конфликтни зони, какъвто е Балканският полуостров.
– Защо процесът на помиряване сред сърби и албанци под управлението на Европейски Съюз се провали?
– Никога не съм била оптимист, че някой като Европейски Съюз, зад който стои Съединени американски щати, ще може да позволи въпроси с дълбока история чрез срещи и обещания. Това, което следим в двустранните процеси Сърбия-Косово, Сърбия-Албания, както и Македония-Гърция, се вижда единствено обрисуване и възобновяване на остарели проблеми, само че не и градивна визия за решаването им в близко или по-далечно бъдеще. Няма и сериозна мотивация за положителни процеси в така наречен Западни Балкани.
– Албанците ли са троянският кон на Съединени американски щати в Западните Балкани – района, в който желаеме да играем значима роля?
– Не, Албания си има своята политика. От 2017 година стартира да се развива един американски сюжет за преструктуриране на балканската карта в подтекста на Западните Балкани. Ако проследим процесите и търсим конкретика с резултати, което е в изгода и за България, е, че бе прието българското малцинство като част от албанската страна. Да не забравяме и подписания така наречен исторически контракт сред България и Македония. Но тези процеси, които имат съответни политически решения, не бих обвързала с откровеното предпочитание, на който и да е от политическите водачи на Балканите, в тази ситуация от трите страни, като техен непринуден акт. Политическата воля идва извън и е обвързвана с една доста висока степен на прагматизъм – Коридор №8.
– Да се върнем на случая „ Скрипал “ – не избърза ли Западът с тези внезапни придвижвания с преследване на съветски дипломати, не отидоха ли прекомерно надалеч в обвиняванията си Тереза Мей и Борис Джонсън?
– Истеричното държание и изказ на британските политици, в които отсъстват достоверни доказателства, непрекъснатата смяна на обстоятелства, условия и участници, демонстрира, че това е фиктивен проблем, нужен за отклонение на вниманието от нещо доста значимо за Англия. Въпросът е обвързван със съществуването на тази страна вътре или вън от Европейски Съюз и нейното бъдеще.
– Западът обаче показва забележителна солидарност…
– Т. нар. европейска взаимност се трансформира в представителна визия на политическите ръководители на страните членки на Европейски Съюз. За страдание, те демонстрират угодливост, взаимозависимост и неявяване на здрав разсъдък, обвързван с бъдещето на Европейски Съюз, и на нации. Оказа се, че дребните страни, сред които и България, имат доста по-силен инстинкт за самозапазване, в сравнение с тези, които излязоха и дружно с Тереза Мей обявиха, че има „ огромна възможност Русия да е в основата на абсурда „ Скрипал” и по тази причина ние ще предприемем съответни мерки”. Самата фраза, която се трансформира в основна, дава съображение да се разяснява всичко друго, с изключение на адекватност в държанието, изрече и решението.
– Твърде бързо Юлия Скрипал излезе от кома – експерти твърдяха, че в случай че тя и татко й са имали допир с препарата „ Новичок “, то нервната им система би трябвало да е тотално унищожена. Този факт до какви хипотези може да докара?
– Специалистите, които даваха информация за газа, заявяваха, че всеки, имал допир с този нервно-паралитичен газ, след 10 секунди би трябвало да е мъртъв. А въздействието му е с доста необятен периметър. Това значи, че още веднъж ни се сервира огромна доза дезинформация.
– Най-важният въпрос обаче си остава кой има полза от това?
– Изгодата е за тези, които сега са в рецесия. В политическа, икономическа и обществена рецесия са страни като Съединени американски щати, Англия, не е учудващо, че в този формат се включва и френският президент. Предвидима и естествена е предпазливостта на Ангела Меркел. Но това е обвързвано с събитието, че тя е наясно, че светът е изправен пред доста по-сериозни проблеми, от които умишлено се отклонява вниманието с измислени проблеми като абсурда „ Скрипал”.
– Какво тъкмо имате поради?
– От известно време настойчиво се приказва, че Китай купува нефт с юани, петроюани. Съединени американски щати загуби монополното си право доларът да бъде съществена единица за всяко нещо, което се купува и продава. Това значи, че влизаме в свят, където геополитическите граници, които не престават да са настоящи в Европа от края Втората международна война насам, няма да бъдат главен индикатор дали живеем още в остарелия свят или към този момент сме новия. Той ще пристигна с разчупване на монопола на американския $, нещо, което към този момент следим.
– Защо толкоз рисково се развиха нещата – една от версиите за аргументите за скандал е опит за неуспех на международното по футбол в Русия? А че спортът е значима част от политика, към този момент го виждат и дребните деца.
– Промените започнаха да се развиват с галактическа скорост незабавно след речта на Путин пред Федералното заседание в Русия на 1 март т.г., в която той сподели благоприятни условия за отбрана и защита. Това провокира нервната и съвсем несъответстваща реакция на Запада. Отричането беше съпроводено с тези процеси – проблема „ Скрипал “, Сърбия – Косово, невъзможността за решение казуса с името на Македония сред Атина и Скопие. Беше ясно, че с наближаването на международната купа по футбол в Русия ще има провокации. Така, както се случи с украинската рецесия през 2014-а, когато беше олимпиадата в Сочи. Футболът е най-масовата и най-емоционалната, само че и носеща най-вече пари игра. Но Западът би трябвало да знае, че всяка интервенция и неспособност на тим или ентусиаст да отиде в Русия на международното по футбол, може да докара до революции. Това даже може да промени политиката.
– В историята на този скандал има толкоз доста несъгласия, а в това време за публиката това наподобява по-скоро на филм за Джеймс Бонд, някои пък го съпоставят с компютърна игра. Такива ли са новите геополитически игри?
– От 2017 година познатата политическа система с идването на власт на Тръмп и на Макрон демонстрира, че политиката с правила към този момент завърши. Всяко нещо, което ни се сервира, най-малко ни успокоява, че невъзможни неща няма в политическия свят. Хората от следвоенното потомство обичат престъпните романи, а младото потомство – компютърни игри. В момента международният хайлайф в лицето на британските политици, европейските водачи и американският президент ни демонстрираха, че всеки един от тях играе на драго сърце играта на Агент 007. Оприличават се или с него или пък търсят различен, който да набедят, че е подобен.
– А Сирия и Близкоизточните спорове може ли да са в корените на настоящия скандал?
– Близкият Изток е част от един ъгъл, в който всеки от сегментите има свое стабилно позициониране. Единият е Сирийският проблем, ИДИЛ. Те са главният съставен елемент за повишение на напрежението, посредством който се дават сигнали към другите участници в районното и световното пространство. Вторият резистентен сегмент на световното преструктуриране е Русия – още веднъж оповестена за зложелател, който би трябвало да стимулира и оправдава дейностите на останалите участници в този огромен пъзел. А третият сегмент е Европейски Съюз, като в тази ситуация посредством Брекзит и основния състезател сега – Англия, се пробва да направлява процесите в посока, преференциална за Съединени американски щати, която пък се пробва да избави и опази себе си. Не одобрявам еднопосочно, че всичко, което е в Близкия Изток, резонира в Европа. Имаме три зони на неустановеност.
– Кои са те?
– Двете – в Близкия Изток и Украйна, са проблематична зона на сигурност и висок интензитет на експанзия. Докато третата зона – континента Европа и Европейски Съюз не престават да бъдат пробната зона на политическа, а не на военна неустановеност. Това значи, че Европа е обвързвана с този огромен триъгълник, там е и Русия, тъй като Турция и Русия са свързани с Украйна плюс Близкия Изток. Но факт е, че Русия и Турция са дейните участници в Близкия Изток. Русия по разбираеми аргументи е обвързвана с процесите в Украйна, най-много в Източната й част. Но Европейски Съюз в цялата тази динамичност от процеси, на процедура е подложен в обстановката на наблюдаващ и на представител, само че не е и на състезател, участващ в решаването, на който и да е районен или световен спор.
– Западът стартира доста рискова игра с Русия. За публиката се виждат единствено нещата от повърхността, само че светът в действителност ли е пред прага на война?
– Първо, война няма да има. Има я в Близкия Изток, който продължава да бъде главният обект с оглед стандартните първични материали петрол и газ. Второ, Европа въобще не е континент, който е избран в световния сюжет да води война. Нея я разграждат с миграциите и бежанците и разпадащите се институционални процеси. Войните са районни, само че те към този момент са почнали и няма да спрат. Светът освен не е подготвен, той не може да води международна война. Защото в случай че това се случи, тогава ще изчезне целият свят. Русия и Путин обаче към този момент са непреодолима цел за Запада.
– Изводът от рецесията в дипломатическите връзки през последните дни сред Русия и Запада е, че тя няма да стихва, а в бъдеще е изцяло допустимо да се чакат нови провокации. Докъде може да стигнат те?
– Явната обязаност на политиката на Франция и Германия и тяхната взаимозависимост от Съединени американски щати е ясна за всички. Но когато става въпрос за ползи, свързани с обществата, които Макрон и Меркел управляват, прагматизмът е главен. Защото живеем в енергийния 21 век. И се знае, че в случай че няма сила, всички водачи, които не могат да решат казуса, ще изоставен сцената. Когато въпросът опира до енергетика и дълготрайни цели, изчезват всички ориентири с анти или проруска устременост. Икономиката съвсем постоянно почиства конюнктурните политически пристрастия.
– България отхвърли да гони съветски дипломати, някои към този момент приказват и за ходатайство на София при бъдеща среща на Европейски Съюз с Русия, сходно на тази във Варна сред Европейски Съюз и Турция. Възможно ли е това да се случи?
– Австрия ни изпревари. Защото ние, популярност Богу, взехме вярно решение да не експулсираме съветски дипломати, само че пък Австрия също съобщи, че няма да гони, с цел да може да продължи разговорът с Русия. Там е и седалището на ОССЕ, което обрисува един предстоящ разговор сред Русия и Европейски Съюз да се случи във Виена, а не в София.
– Какво да чакаме от срещата на двама „ императори “ – Путин и Ердоган, в Анкара?
– Президентите Путин и Ердоган се срещат във време, когато другите би трябвало да се преценяват с тях, а не противоположното. Предсказуема е срещата. Най-важното е по какъв начин ще се работи във връзка с Иран, имам поради Съединени американски щати. И Москва и Анкара поддържат шиитската дъга, на инат на американците. Русия и Турция ще имат доста по- устойчиви позиции в двустранното си съдействие. Защото и двете излизат като цяло спечелили от разговора с Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като те слагат изискванията, а Европейски Съюз освен не може да даде явен отговор, само че няма съответна реакция на нито една от претенциите или държанието на Русия или Турция.
Какви са заплахите от разиграването на драмата сред Сърбия и Косово. Възможно ли е искрите на напрежение там да доведат до нов спор. Какво става с нервността по случая с отровения някогашен съветски разузнавач Скрипал и до каква степен ще стигнат дейностите на Запада и на Русия. Имат ли връзка близкоизточните спорове с този скандал. Какво да чакаме от почналата среща на Путин и Ердоган в Анкара. На тези въпроси дава отговор проф. Нина Дюлгерова, професор по интернационалните връзки и лекар на икономическите науки, в изявление за „ Труд “.
– Докато целия свят следи нервността по случая „ Скрипал “, напълно покрай нас се разиграва друга драма – сред Сърбия и Косово. Русия показва цялостна поддръжка на Сърбия. С оглед на прочувствената уязвимост на Сърбия към Косово, допустимо ли е нервите на някои сръбски политици да не устоят и да подхващат по-рисковани дейности, проф. Дюлгерова?
– Светът се развива в такава посока, че степента от прочувствена реакция с всеки ден се усилва. Смятам, че през идващите месеци няма да се излезе отвън рамките на политическото говорене, заявления, контакти и обещания. Казусът Косово-Сърбия е образец за това по какъв начин европейският приоритет на България по време на европредседателството й е положително благопожелание, само че надалеч от опциите за реализация. Твърде близо е времето, когато се разиграваха кървавите събития там, и надали 20 години по-късно ще се откри някой, който с вълшебна пръчка да трансформира процеса и да го направи положителен с наклонност за помилван и общо европейско бъдеще. Отношенията сред Русия и Сърбия имат над 100-годишна история. Телефонният диалог сред президентите Путин и Вучич ще си остане по-скоро заричане, в сравнение с деяние. Русия надали би желала да си открие дълготраен фронт в такава взривоопасна зона с богато минало и възобновени конфликтни зони, какъвто е Балканският полуостров.
– Защо процесът на помиряване сред сърби и албанци под управлението на Европейски Съюз се провали?
– Никога не съм била оптимист, че някой като Европейски Съюз, зад който стои Съединени американски щати, ще може да позволи въпроси с дълбока история чрез срещи и обещания. Това, което следим в двустранните процеси Сърбия-Косово, Сърбия-Албания, както и Македония-Гърция, се вижда единствено обрисуване и възобновяване на остарели проблеми, само че не и градивна визия за решаването им в близко или по-далечно бъдеще. Няма и сериозна мотивация за положителни процеси в така наречен Западни Балкани.
– Албанците ли са троянският кон на Съединени американски щати в Западните Балкани – района, в който желаеме да играем значима роля?
– Не, Албания си има своята политика. От 2017 година стартира да се развива един американски сюжет за преструктуриране на балканската карта в подтекста на Западните Балкани. Ако проследим процесите и търсим конкретика с резултати, което е в изгода и за България, е, че бе прието българското малцинство като част от албанската страна. Да не забравяме и подписания така наречен исторически контракт сред България и Македония. Но тези процеси, които имат съответни политически решения, не бих обвързала с откровеното предпочитание, на който и да е от политическите водачи на Балканите, в тази ситуация от трите страни, като техен непринуден акт. Политическата воля идва извън и е обвързвана с една доста висока степен на прагматизъм – Коридор №8.
– Да се върнем на случая „ Скрипал “ – не избърза ли Западът с тези внезапни придвижвания с преследване на съветски дипломати, не отидоха ли прекомерно надалеч в обвиняванията си Тереза Мей и Борис Джонсън?
– Истеричното държание и изказ на британските политици, в които отсъстват достоверни доказателства, непрекъснатата смяна на обстоятелства, условия и участници, демонстрира, че това е фиктивен проблем, нужен за отклонение на вниманието от нещо доста значимо за Англия. Въпросът е обвързван със съществуването на тази страна вътре или вън от Европейски Съюз и нейното бъдеще.
– Западът обаче показва забележителна солидарност…
– Т. нар. европейска взаимност се трансформира в представителна визия на политическите ръководители на страните членки на Европейски Съюз. За страдание, те демонстрират угодливост, взаимозависимост и неявяване на здрав разсъдък, обвързван с бъдещето на Европейски Съюз, и на нации. Оказа се, че дребните страни, сред които и България, имат доста по-силен инстинкт за самозапазване, в сравнение с тези, които излязоха и дружно с Тереза Мей обявиха, че има „ огромна възможност Русия да е в основата на абсурда „ Скрипал” и по тази причина ние ще предприемем съответни мерки”. Самата фраза, която се трансформира в основна, дава съображение да се разяснява всичко друго, с изключение на адекватност в държанието, изрече и решението.
– Твърде бързо Юлия Скрипал излезе от кома – експерти твърдяха, че в случай че тя и татко й са имали допир с препарата „ Новичок “, то нервната им система би трябвало да е тотално унищожена. Този факт до какви хипотези може да докара?
– Специалистите, които даваха информация за газа, заявяваха, че всеки, имал допир с този нервно-паралитичен газ, след 10 секунди би трябвало да е мъртъв. А въздействието му е с доста необятен периметър. Това значи, че още веднъж ни се сервира огромна доза дезинформация.
– Най-важният въпрос обаче си остава кой има полза от това?
– Изгодата е за тези, които сега са в рецесия. В политическа, икономическа и обществена рецесия са страни като Съединени американски щати, Англия, не е учудващо, че в този формат се включва и френският президент. Предвидима и естествена е предпазливостта на Ангела Меркел. Но това е обвързвано с събитието, че тя е наясно, че светът е изправен пред доста по-сериозни проблеми, от които умишлено се отклонява вниманието с измислени проблеми като абсурда „ Скрипал”.
– Какво тъкмо имате поради?
– От известно време настойчиво се приказва, че Китай купува нефт с юани, петроюани. Съединени американски щати загуби монополното си право доларът да бъде съществена единица за всяко нещо, което се купува и продава. Това значи, че влизаме в свят, където геополитическите граници, които не престават да са настоящи в Европа от края Втората международна война насам, няма да бъдат главен индикатор дали живеем още в остарелия свят или към този момент сме новия. Той ще пристигна с разчупване на монопола на американския $, нещо, което към този момент следим.
– Защо толкоз рисково се развиха нещата – една от версиите за аргументите за скандал е опит за неуспех на международното по футбол в Русия? А че спортът е значима част от политика, към този момент го виждат и дребните деца.
– Промените започнаха да се развиват с галактическа скорост незабавно след речта на Путин пред Федералното заседание в Русия на 1 март т.г., в която той сподели благоприятни условия за отбрана и защита. Това провокира нервната и съвсем несъответстваща реакция на Запада. Отричането беше съпроводено с тези процеси – проблема „ Скрипал “, Сърбия – Косово, невъзможността за решение казуса с името на Македония сред Атина и Скопие. Беше ясно, че с наближаването на международната купа по футбол в Русия ще има провокации. Така, както се случи с украинската рецесия през 2014-а, когато беше олимпиадата в Сочи. Футболът е най-масовата и най-емоционалната, само че и носеща най-вече пари игра. Но Западът би трябвало да знае, че всяка интервенция и неспособност на тим или ентусиаст да отиде в Русия на международното по футбол, може да докара до революции. Това даже може да промени политиката.
– В историята на този скандал има толкоз доста несъгласия, а в това време за публиката това наподобява по-скоро на филм за Джеймс Бонд, някои пък го съпоставят с компютърна игра. Такива ли са новите геополитически игри?
– От 2017 година познатата политическа система с идването на власт на Тръмп и на Макрон демонстрира, че политиката с правила към този момент завърши. Всяко нещо, което ни се сервира, най-малко ни успокоява, че невъзможни неща няма в политическия свят. Хората от следвоенното потомство обичат престъпните романи, а младото потомство – компютърни игри. В момента международният хайлайф в лицето на британските политици, европейските водачи и американският президент ни демонстрираха, че всеки един от тях играе на драго сърце играта на Агент 007. Оприличават се или с него или пък търсят различен, който да набедят, че е подобен.
– А Сирия и Близкоизточните спорове може ли да са в корените на настоящия скандал?
– Близкият Изток е част от един ъгъл, в който всеки от сегментите има свое стабилно позициониране. Единият е Сирийският проблем, ИДИЛ. Те са главният съставен елемент за повишение на напрежението, посредством който се дават сигнали към другите участници в районното и световното пространство. Вторият резистентен сегмент на световното преструктуриране е Русия – още веднъж оповестена за зложелател, който би трябвало да стимулира и оправдава дейностите на останалите участници в този огромен пъзел. А третият сегмент е Европейски Съюз, като в тази ситуация посредством Брекзит и основния състезател сега – Англия, се пробва да направлява процесите в посока, преференциална за Съединени американски щати, която пък се пробва да избави и опази себе си. Не одобрявам еднопосочно, че всичко, което е в Близкия Изток, резонира в Европа. Имаме три зони на неустановеност.
– Кои са те?
– Двете – в Близкия Изток и Украйна, са проблематична зона на сигурност и висок интензитет на експанзия. Докато третата зона – континента Европа и Европейски Съюз не престават да бъдат пробната зона на политическа, а не на военна неустановеност. Това значи, че Европа е обвързвана с този огромен триъгълник, там е и Русия, тъй като Турция и Русия са свързани с Украйна плюс Близкия Изток. Но факт е, че Русия и Турция са дейните участници в Близкия Изток. Русия по разбираеми аргументи е обвързвана с процесите в Украйна, най-много в Източната й част. Но Европейски Съюз в цялата тази динамичност от процеси, на процедура е подложен в обстановката на наблюдаващ и на представител, само че не е и на състезател, участващ в решаването, на който и да е районен или световен спор.
– Западът стартира доста рискова игра с Русия. За публиката се виждат единствено нещата от повърхността, само че светът в действителност ли е пред прага на война?
– Първо, война няма да има. Има я в Близкия Изток, който продължава да бъде главният обект с оглед стандартните първични материали петрол и газ. Второ, Европа въобще не е континент, който е избран в световния сюжет да води война. Нея я разграждат с миграциите и бежанците и разпадащите се институционални процеси. Войните са районни, само че те към този момент са почнали и няма да спрат. Светът освен не е подготвен, той не може да води международна война. Защото в случай че това се случи, тогава ще изчезне целият свят. Русия и Путин обаче към този момент са непреодолима цел за Запада.
– Изводът от рецесията в дипломатическите връзки през последните дни сред Русия и Запада е, че тя няма да стихва, а в бъдеще е изцяло допустимо да се чакат нови провокации. Докъде може да стигнат те?
– Явната обязаност на политиката на Франция и Германия и тяхната взаимозависимост от Съединени американски щати е ясна за всички. Но когато става въпрос за ползи, свързани с обществата, които Макрон и Меркел управляват, прагматизмът е главен. Защото живеем в енергийния 21 век. И се знае, че в случай че няма сила, всички водачи, които не могат да решат казуса, ще изоставен сцената. Когато въпросът опира до енергетика и дълготрайни цели, изчезват всички ориентири с анти или проруска устременост. Икономиката съвсем постоянно почиства конюнктурните политически пристрастия.
– България отхвърли да гони съветски дипломати, някои към този момент приказват и за ходатайство на София при бъдеща среща на Европейски Съюз с Русия, сходно на тази във Варна сред Европейски Съюз и Турция. Възможно ли е това да се случи?
– Австрия ни изпревари. Защото ние, популярност Богу, взехме вярно решение да не експулсираме съветски дипломати, само че пък Австрия също съобщи, че няма да гони, с цел да може да продължи разговорът с Русия. Там е и седалището на ОССЕ, което обрисува един предстоящ разговор сред Русия и Европейски Съюз да се случи във Виена, а не в София.
– Какво да чакаме от срещата на двама „ императори “ – Путин и Ердоган, в Анкара?
– Президентите Путин и Ердоган се срещат във време, когато другите би трябвало да се преценяват с тях, а не противоположното. Предсказуема е срещата. Най-важното е по какъв начин ще се работи във връзка с Иран, имам поради Съединени американски щати. И Москва и Анкара поддържат шиитската дъга, на инат на американците. Русия и Турция ще имат доста по- устойчиви позиции в двустранното си съдействие. Защото и двете излизат като цяло спечелили от разговора с Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като те слагат изискванията, а Европейски Съюз освен не може да даде явен отговор, само че няма съответна реакция на нито една от претенциите или държанието на Русия или Турция.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ