Какво очаква Брюксел от България и пред какви теми се изправя София като европредседател
- Какви са упованията от България по време на председателството на Съвета на Европейски Съюз?
- Очакванията са, че България, както и досегашните страни, които са председателствали, ще извърши своята роля на един, както е признато да се споделя, „ почтен медиатор ". Да може да приведе ползите на другите страни-членки в много бурните времена. Да откри точката, в която да могат да се съберат другите отзиви, както и да извърши всички останали въпроси в законодателната стратегия.
- Кои от настоящите тематики за Европа биха били сложни за България като медиатор?
- Виждате единствено за една година през какви турбулентни процеси преминахме и какво се случва на границите на Европейски Съюз. Това е последната цяла година в работата на тази Европейска комисия. Това, по което ще се работи интензивно и по време на българското председателство, и по време на идващото председателство на Австрия, са 60 законодателни начинания, които са в друг стадий от тяхното довеждане докрай. Няколко образеца: Имаме много работа, обвързвана с постигането на обединен дигитален пазар. Всички бяхме радостни, когато отпаднаха роуминг таксите, само че това е единствено един от детайлите на постигането на обединен дигитален пазар. Все още има работа по законодателни промени, които ще вкарат 5G, свободния трансфер на данни, като се отбрани персоналното пространство. Темата за киберсигурността и офанзивите, които се случиха в последно време.
Имаме много работа, която би трябвало да свършим по регламента Дъблин, обвързван с правото на леговище. Изобщо цялата промяна на миграционната политика на Европейски Съюз стои за преосмисляне.
Един доста значим въпрос, който ще стартира по време на българското председателство е финансовата рамка на Европейски Съюз след 2020 година, когато Англия към този момент няма да е член на Европейски Съюз. Ние би трябвало да намерим подобен метод да действаме, който ще компенсира дупката в бюджета. Тя ще е към 10 – 12 милиарда евро на годишна база. Ще бъдат във фокус, несъмнено, и самите договаряния за овакантяване на Англия от Европейски Съюз.
Много разчитаме на развиване на тематиката за отбранителния потенциал на Европейски Съюз – все значими тематики, по които българските дипломати ще имат опция да се изявят измежду останалите страни като един модератор и координатор на другите позиции.
- Естонците не съумяха да се оправят с миграционната тематика. Защо да чакаме, че ние ще се оправим?
- Може би, тъй като нашите дипломати са по-добри и миналото време даде опция за свършването на много работа, която е зад сцената и която не се вижда. Ежедневната работа на специалистите не е забележима за необятната общност и медиите и по тази причина може би е пристигнал моментът за такова решение. От това, което виждам, считам, че от средите на българската дипломация и българското държавно управление има потенциал, който да помогне за реализиране на общо мнение.
- Когато става въпрос за идната бюджетна рамка, приказваме за излизането на Англия, само че в това време и за разширение и вероятно включването на Западните Балкани. Как това ще се отрази на обособените страни-членки и на съответно на България, която не внася прекалено много в бюджета, само че употребява по-голяма част от средствата?
- В рамките на мандата на тази Европейска комисия уголемение няма по какъв начин да се случи. Това беше декларирано още при встъпването в служба на ръководителя Жан-Клод Юнкер. Права сте, че това е най-важната задача по какъв начин да се откри салдото сред страните, които са чисти донори, и страните, които са чисти получатели, каквато е България. Бъдещият бюджет би трябвало да бъде подобен, който да дава отговор в оптималната степен на ползите на всички европейски жители. Както сподели Юнкер, нужни са революционни стъпки, в сравнение с еволюционни. Трябва да сме на ясно, че методът, по който до момента сме работили, не може да продължава.
- Какво значи революционни стъпки?
- Този предел от 1% от Брутният вътрешен продукт е непълен и може би ще би трябвало леко да се усили. Но това е предложение и следва да се дискутира. В много от страните-членки предстоят локални избори в разнообразни формати и за един политик не е доста елементарно да обясниш, в случай че си от страна „ чист донор ": „ Вижте, ние в този момент би трябвало да увеличим нашата вноска поради Англия ". Или пък в страната като България, която е чист адресат, още веднъж да излезеш на напред във времето и да кажеш на гласоподавателите: „ Вижте ние в този момент би трябвало да се откажем от тези пари и да понижим средствата, които получаваме ". Ето този баланс ще се търси през времето на българското председателство, пък и по-късно.
- Периодът на българското председателство съответствува с тримесечния период, който Брюксел сложи на Полша. Какво да чакаме? Може ли България да бъде медиатор в този проблем?
- Ние сега сме в една процедура. Нека изчакаме тя да завърши и да забележим по какъв начин ще се развиване и тогава да търсим вероятно присъединяване на България като председателстваща Съвета на Европейски Съюз. Така или другояче това, което се случва с Полша, е една процедура, която е призната и утвърдена от всички страни-членки. Всички доста съжаляваме, че се стигна дотук. Личното ми мнение е, че съм оптимист и ще бъде открито общо решение.
- Голямата среща за Западните Балкани ще повтори Солунската среща, или? Да чакаме ли освен това?
- Солунската намира се организира преди 15 години в много по-различен световен подтекст. Очакванията към тази среща са огромни. Смятам, че най-важното от тази среща е да засилим увереността на нашите съседи и другари, че техният европейски път е тук и им следва. Но с цел да приключи сполучливо, те би трябвало да си свършат домашното.
- Председателството насочва вниманието към България, само че какви са и вероятните капани?
- Аз преглеждам председателството като една голяма опция за страната ни да се нарежда още по-добре в европейски и световен проект, тъй като за България, за положително и неприятно, не се знае доста. Страната ни не е доста известна на открито. Това е добра опция да парираме отзиви, които се насаждат – видяхте изявленията от началото на годината. В същото време да изтъкнем, че сме една от най-древните страни в Европа, с забавни хора, с капацитет, с благоприятни условия за бизнес и за развиване. Това да извадим на напред във времето и да се възползваме. Клопки и клопки – не знам по какъв начин може да се случи. Знаете, че самият развой на председателство е развой на една непрекъсната съгласуваност и взаимна работа сред страната, която ръководи, и Брюксел.
- Може ли едно председателство да е несполучливо?
- А, несъмнено може.
- Има ли такива образци?
- В рамките на шегата – една страна, без да я загатвам, организира отлично председателство. Цялата законодателна стратегия бе изпълнена. Но като попиташ сътрудниците: „ Какво запомнихте от това председателство? ", те споделят: „ Всичко беше отлично. Много добре се бяха справили хората, само че от самото начало сервираха някакво извънредно кафе. " Аз се надявам, че ние няма да оставим такива неприятни усещания. (смее се)
Председателството от една страна е доста огромна отговорност, само че и чест за страната ни, че се падна да ръководи тъкмо в този комплициран геополитически миг.
- Очакванията са, че България, както и досегашните страни, които са председателствали, ще извърши своята роля на един, както е признато да се споделя, „ почтен медиатор ". Да може да приведе ползите на другите страни-членки в много бурните времена. Да откри точката, в която да могат да се съберат другите отзиви, както и да извърши всички останали въпроси в законодателната стратегия.
- Кои от настоящите тематики за Европа биха били сложни за България като медиатор?
- Виждате единствено за една година през какви турбулентни процеси преминахме и какво се случва на границите на Европейски Съюз. Това е последната цяла година в работата на тази Европейска комисия. Това, по което ще се работи интензивно и по време на българското председателство, и по време на идващото председателство на Австрия, са 60 законодателни начинания, които са в друг стадий от тяхното довеждане докрай. Няколко образеца: Имаме много работа, обвързвана с постигането на обединен дигитален пазар. Всички бяхме радостни, когато отпаднаха роуминг таксите, само че това е единствено един от детайлите на постигането на обединен дигитален пазар. Все още има работа по законодателни промени, които ще вкарат 5G, свободния трансфер на данни, като се отбрани персоналното пространство. Темата за киберсигурността и офанзивите, които се случиха в последно време.
Имаме много работа, която би трябвало да свършим по регламента Дъблин, обвързван с правото на леговище. Изобщо цялата промяна на миграционната политика на Европейски Съюз стои за преосмисляне.
Един доста значим въпрос, който ще стартира по време на българското председателство е финансовата рамка на Европейски Съюз след 2020 година, когато Англия към този момент няма да е член на Европейски Съюз. Ние би трябвало да намерим подобен метод да действаме, който ще компенсира дупката в бюджета. Тя ще е към 10 – 12 милиарда евро на годишна база. Ще бъдат във фокус, несъмнено, и самите договаряния за овакантяване на Англия от Европейски Съюз.
Много разчитаме на развиване на тематиката за отбранителния потенциал на Европейски Съюз – все значими тематики, по които българските дипломати ще имат опция да се изявят измежду останалите страни като един модератор и координатор на другите позиции.
- Естонците не съумяха да се оправят с миграционната тематика. Защо да чакаме, че ние ще се оправим?
- Може би, тъй като нашите дипломати са по-добри и миналото време даде опция за свършването на много работа, която е зад сцената и която не се вижда. Ежедневната работа на специалистите не е забележима за необятната общност и медиите и по тази причина може би е пристигнал моментът за такова решение. От това, което виждам, считам, че от средите на българската дипломация и българското държавно управление има потенциал, който да помогне за реализиране на общо мнение.
- Когато става въпрос за идната бюджетна рамка, приказваме за излизането на Англия, само че в това време и за разширение и вероятно включването на Западните Балкани. Как това ще се отрази на обособените страни-членки и на съответно на България, която не внася прекалено много в бюджета, само че употребява по-голяма част от средствата?
- В рамките на мандата на тази Европейска комисия уголемение няма по какъв начин да се случи. Това беше декларирано още при встъпването в служба на ръководителя Жан-Клод Юнкер. Права сте, че това е най-важната задача по какъв начин да се откри салдото сред страните, които са чисти донори, и страните, които са чисти получатели, каквато е България. Бъдещият бюджет би трябвало да бъде подобен, който да дава отговор в оптималната степен на ползите на всички европейски жители. Както сподели Юнкер, нужни са революционни стъпки, в сравнение с еволюционни. Трябва да сме на ясно, че методът, по който до момента сме работили, не може да продължава.
- Какво значи революционни стъпки?
- Този предел от 1% от Брутният вътрешен продукт е непълен и може би ще би трябвало леко да се усили. Но това е предложение и следва да се дискутира. В много от страните-членки предстоят локални избори в разнообразни формати и за един политик не е доста елементарно да обясниш, в случай че си от страна „ чист донор ": „ Вижте, ние в този момент би трябвало да увеличим нашата вноска поради Англия ". Или пък в страната като България, която е чист адресат, още веднъж да излезеш на напред във времето и да кажеш на гласоподавателите: „ Вижте ние в този момент би трябвало да се откажем от тези пари и да понижим средствата, които получаваме ". Ето този баланс ще се търси през времето на българското председателство, пък и по-късно.
- Периодът на българското председателство съответствува с тримесечния период, който Брюксел сложи на Полша. Какво да чакаме? Може ли България да бъде медиатор в този проблем?
- Ние сега сме в една процедура. Нека изчакаме тя да завърши и да забележим по какъв начин ще се развиване и тогава да търсим вероятно присъединяване на България като председателстваща Съвета на Европейски Съюз. Така или другояче това, което се случва с Полша, е една процедура, която е призната и утвърдена от всички страни-членки. Всички доста съжаляваме, че се стигна дотук. Личното ми мнение е, че съм оптимист и ще бъде открито общо решение.
- Голямата среща за Западните Балкани ще повтори Солунската среща, или? Да чакаме ли освен това?
- Солунската намира се организира преди 15 години в много по-различен световен подтекст. Очакванията към тази среща са огромни. Смятам, че най-важното от тази среща е да засилим увереността на нашите съседи и другари, че техният европейски път е тук и им следва. Но с цел да приключи сполучливо, те би трябвало да си свършат домашното.
- Председателството насочва вниманието към България, само че какви са и вероятните капани?
- Аз преглеждам председателството като една голяма опция за страната ни да се нарежда още по-добре в европейски и световен проект, тъй като за България, за положително и неприятно, не се знае доста. Страната ни не е доста известна на открито. Това е добра опция да парираме отзиви, които се насаждат – видяхте изявленията от началото на годината. В същото време да изтъкнем, че сме една от най-древните страни в Европа, с забавни хора, с капацитет, с благоприятни условия за бизнес и за развиване. Това да извадим на напред във времето и да се възползваме. Клопки и клопки – не знам по какъв начин може да се случи. Знаете, че самият развой на председателство е развой на една непрекъсната съгласуваност и взаимна работа сред страната, която ръководи, и Брюксел.
- Може ли едно председателство да е несполучливо?
- А, несъмнено може.
- Има ли такива образци?
- В рамките на шегата – една страна, без да я загатвам, организира отлично председателство. Цялата законодателна стратегия бе изпълнена. Но като попиташ сътрудниците: „ Какво запомнихте от това председателство? ", те споделят: „ Всичко беше отлично. Много добре се бяха справили хората, само че от самото начало сервираха някакво извънредно кафе. " Аз се надявам, че ние няма да оставим такива неприятни усещания. (смее се)
Председателството от една страна е доста огромна отговорност, само че и чест за страната ни, че се падна да ръководи тъкмо в този комплициран геополитически миг.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ