Може ли Западът да спре войната в Украйна?
Какви са крайните цели, които Путин си е сложил в Украйна? Как въздейства войната на руското общество? Кои са водещите претекстове в държанието на Запада в спора? Предстоят ли скоро договаряния сред Киев и Москва? Експерти разясниха тези въпроси в Берлин на международната конференция “Страната и светът: съветските действителности през 2023 ”.
Изследователката от берлинската фондация “Наука и политика ” Сабине Фишер е на мнението, че до започването на войната от Русия против Украйна са довели четири вътрешнополитически аргументи. Първата е извънредно персонифицираната система за взимане на политически решения в Русия и това, че “през последните 20 години силовите структури станаха най-мощната елитна група и съществена опора на режима ”. Вторият аспект са репресиите и унищожаването на всички опозиционни структури и на структурите на гражданското общество, което прави невероятно възникването на политически други възможности. На трето място Фишер слага идеологическата радикализация, проявяваща се посредством догмите на обичайните полезности, антифеминизма, опълчването на ЛГБТ, национализма и империализма. Експертката обръща внимание, че “въплъщение на тази идеологическа радикализация стана самият Путин, почнал като релативно неидеологизиран прагматик ”.
Четвъртият фактор, съгласно Сабине Фишер, е извънредно предразположената към насилие система. “Автокрацията, патриархалността, мъжествеността и империализмът генерират принуждение на всички равнища – от персоналния живот до публичния, от вътрешната политика до външната. Освен това през последните няколко десетилетия Русия по този начин или другояче бе въвлечена във въоръжени спорове, което създаде огромна група хора, привикнали на принуждение и подготвени да работят с насилие. ”
Фишер напомня, че през 2014-а година целите на Русия са били анексирането на Крим и стремежът посредством дестабилизирането на Донбас да се управляват политическите процеси в Украйна. Сега задачата е друга: това е заличаването на Украйна като самостоятелна и суверенна страна и установяването на цялостен надзор върху нея – както в политически, по този начин и във боен проект. А в самата Русия, в резултат от тази война, тоталитарните упоритости се усилват още повече, равнището на принуждение се покачва. “Войната доста съществено укрепва отрицателните трендове от последните 20 години и последствията от нея ще бъдат усещани дълго време след края на този режим ”, предвижда Сабине Фишер.
Анализаторката на фондация “Наука и политика ” е на мнението, че Западът е трябвало да реагира доста по-сурово на съветската експанзия още през 2014-2015 година. “Политиката на някои западни страни след 2014-а беше прекомерно мека и безкритична. ”
Директорът на Центъра за демократична модерност (LibMod) Ралф Фюкс счита и сегашната реакция на Запада за незадоволително решителна. Той условно дели западните страни на три лагера. В първия са тези, които залагат на военна победа за Украйна и са уверени, че “ако Путин не бъде спрян в Украйна, той няма да се спре до Украйна ”. В тази група влизат множеството страни от Централна и Източна Европа, балтийските страни, скандинавските страни и Великобритания.
На противоположния полюс е “петата колона ” на Кремъл, както ги назовава Фюкс – Унгария на Орбан, както и редица европейски десни и леви популистки партии. В САЩ това е фракцията на Тръмп, в Нидерландия – току-що спечелилият изборите Герт Вилдерс, в Германия е “Алтернатива за Германия ” и отчасти Левицата. Тези сили, счита специалистът, се застъпват за мир при изискванията на Русия и за преустановяване на военните доставки.
Вашингтон, Берлин и Париж пък подкрепят Украйна с оръжия не в името на победа във войната, а с цел да слагат Киев във допустимо най-изгодната позиция за договаряния с Москва, с цел да се предотврати крахът на Украйна. По този мотив Фюкс напомня думите на германския канцлер Олаф Шолц: “Не би трябвало да се допусне проваляне на Украйна, не би трябвало да се допусне победа на Русия ”. Анализаторът счита, че резултатът от този метод би трябвало да е “замразяване ” на войната по фронтовата линия, при което страните няма да могат да реализират съдбоносен триумф на бойното поле и ще са принудени да стартират договаряния.
Фюкс съзира аргументите за този метод преди всичко в страха от ескалация на войната и от възможна приложимост на нуклеарно оръжие от страна на Русия. И на второ място – в боязън от колапс на режима на Путин, който би заплашил с политически вакуум и безпорядък в една страна, притежаваща хиляди нуклеарни бойни глави. Третата причина, съгласно специалиста, е подозрението в способността да се убеди личното население в потребността от още по-масирана военна поддръжка за Киев.
Според сътрудника на Центъра за съветски и евразийски проучвания “Карнеги ” в Берлин Александър Баунов, Путин в това време е съумял да осъществя отчасти “глобалните си упоритости за създаване на международен ред, различен на Западния, само че буржоазен и значително пазарноориентиран ”.
При това, в случай че първоначално се е считало, че такава цел е постижима вследствие на триумфален блицкриг, в този момент се оказва, че тя може да бъде достигната и чрез продължителна война. “За година и половина война Русия съумя да сътвори световен ерес там, където би трябвало да има световно единогласие ”, разяснява Баунов.
Той вижда самото битие на доста страни наред с Русия, за които общуването и икономическото взаимоотношение с нея са безусловно допустими, като тъкмо този изменен международен ред, към който Путин се е стремил.
Александър Баунов съпоставя настоящия стадий на войната с матрьошка, в която се крият доста други: “В Москва чакат Украйна да се изтощи по-бързо от Русия, защото Русия е по-голяма. Западът чака Русия да се изтощи, тъй като е по-малка от съвкупния Запад, а в Русия чакат Западът, подкрепящ Украйна, да се изтощи по-бързо от целия останал свят, защото Западът е по-малък от световното болшинство, с което съветската стопанска система в този момент се пробва да се свърже. ”
Източник: Дойче веле
Изследователката от берлинската фондация “Наука и политика ” Сабине Фишер е на мнението, че до започването на войната от Русия против Украйна са довели четири вътрешнополитически аргументи. Първата е извънредно персонифицираната система за взимане на политически решения в Русия и това, че “през последните 20 години силовите структури станаха най-мощната елитна група и съществена опора на режима ”. Вторият аспект са репресиите и унищожаването на всички опозиционни структури и на структурите на гражданското общество, което прави невероятно възникването на политически други възможности. На трето място Фишер слага идеологическата радикализация, проявяваща се посредством догмите на обичайните полезности, антифеминизма, опълчването на ЛГБТ, национализма и империализма. Експертката обръща внимание, че “въплъщение на тази идеологическа радикализация стана самият Путин, почнал като релативно неидеологизиран прагматик ”.
Четвъртият фактор, съгласно Сабине Фишер, е извънредно предразположената към насилие система. “Автокрацията, патриархалността, мъжествеността и империализмът генерират принуждение на всички равнища – от персоналния живот до публичния, от вътрешната политика до външната. Освен това през последните няколко десетилетия Русия по този начин или другояче бе въвлечена във въоръжени спорове, което създаде огромна група хора, привикнали на принуждение и подготвени да работят с насилие. ”
Фишер напомня, че през 2014-а година целите на Русия са били анексирането на Крим и стремежът посредством дестабилизирането на Донбас да се управляват политическите процеси в Украйна. Сега задачата е друга: това е заличаването на Украйна като самостоятелна и суверенна страна и установяването на цялостен надзор върху нея – както в политически, по този начин и във боен проект. А в самата Русия, в резултат от тази война, тоталитарните упоритости се усилват още повече, равнището на принуждение се покачва. “Войната доста съществено укрепва отрицателните трендове от последните 20 години и последствията от нея ще бъдат усещани дълго време след края на този режим ”, предвижда Сабине Фишер.
Анализаторката на фондация “Наука и политика ” е на мнението, че Западът е трябвало да реагира доста по-сурово на съветската експанзия още през 2014-2015 година. “Политиката на някои западни страни след 2014-а беше прекомерно мека и безкритична. ”
Директорът на Центъра за демократична модерност (LibMod) Ралф Фюкс счита и сегашната реакция на Запада за незадоволително решителна. Той условно дели западните страни на три лагера. В първия са тези, които залагат на военна победа за Украйна и са уверени, че “ако Путин не бъде спрян в Украйна, той няма да се спре до Украйна ”. В тази група влизат множеството страни от Централна и Източна Европа, балтийските страни, скандинавските страни и Великобритания.
На противоположния полюс е “петата колона ” на Кремъл, както ги назовава Фюкс – Унгария на Орбан, както и редица европейски десни и леви популистки партии. В САЩ това е фракцията на Тръмп, в Нидерландия – току-що спечелилият изборите Герт Вилдерс, в Германия е “Алтернатива за Германия ” и отчасти Левицата. Тези сили, счита специалистът, се застъпват за мир при изискванията на Русия и за преустановяване на военните доставки.
Вашингтон, Берлин и Париж пък подкрепят Украйна с оръжия не в името на победа във войната, а с цел да слагат Киев във допустимо най-изгодната позиция за договаряния с Москва, с цел да се предотврати крахът на Украйна. По този мотив Фюкс напомня думите на германския канцлер Олаф Шолц: “Не би трябвало да се допусне проваляне на Украйна, не би трябвало да се допусне победа на Русия ”. Анализаторът счита, че резултатът от този метод би трябвало да е “замразяване ” на войната по фронтовата линия, при което страните няма да могат да реализират съдбоносен триумф на бойното поле и ще са принудени да стартират договаряния.
Фюкс съзира аргументите за този метод преди всичко в страха от ескалация на войната и от възможна приложимост на нуклеарно оръжие от страна на Русия. И на второ място – в боязън от колапс на режима на Путин, който би заплашил с политически вакуум и безпорядък в една страна, притежаваща хиляди нуклеарни бойни глави. Третата причина, съгласно специалиста, е подозрението в способността да се убеди личното население в потребността от още по-масирана военна поддръжка за Киев.
Според сътрудника на Центъра за съветски и евразийски проучвания “Карнеги ” в Берлин Александър Баунов, Путин в това време е съумял да осъществя отчасти “глобалните си упоритости за създаване на международен ред, различен на Западния, само че буржоазен и значително пазарноориентиран ”.
При това, в случай че първоначално се е считало, че такава цел е постижима вследствие на триумфален блицкриг, в този момент се оказва, че тя може да бъде достигната и чрез продължителна война. “За година и половина война Русия съумя да сътвори световен ерес там, където би трябвало да има световно единогласие ”, разяснява Баунов.
Той вижда самото битие на доста страни наред с Русия, за които общуването и икономическото взаимоотношение с нея са безусловно допустими, като тъкмо този изменен международен ред, към който Путин се е стремил.
Александър Баунов съпоставя настоящия стадий на войната с матрьошка, в която се крият доста други: “В Москва чакат Украйна да се изтощи по-бързо от Русия, защото Русия е по-голяма. Западът чака Русия да се изтощи, тъй като е по-малка от съвкупния Запад, а в Русия чакат Западът, подкрепящ Украйна, да се изтощи по-бързо от целия останал свят, защото Западът е по-малък от световното болшинство, с което съветската стопанска система в този момент се пробва да се свърже. ”
Източник: Дойче веле
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ