Как промените в климата способстват за разпространението на инфекциозните и паразитните заболявания?
Какви ограничения може да одобри здравният бранш при контрола на инфекциозните и паразитни болести?
Зорница Спасова е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с въздействието на изменение на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Затоплянето на климата способства за разпространяването на доста инфекциозни и паразитни болести. Очаква се заболявания, присъщи за тропичните региони, да се пренесат в междинните ширини – като малария, жълта тресчица, Западнонилска тресчица, денга и други В България през 2015 година беше потвърден първият случай на Западнонилски енцефалит, а през септември същата година беше регистриран и първият смъртен случай. Заболяването до неотдавна бе публикувано единствено в тропичните региони на Африка и Азия, само че заради измененията в климата и антропогенни фактори към този момент се среща и в Южна Европа и Америка. Маларията у нас е изкоренена преди повече от 50 година с помощта на огромна стратегия, само че експертите през днешния ден наблюдават деликатно нейното разпространяване, защото към този момент се следи завръщане на болестта в прилежаща Гърция. Проучванията сочат, че измененията в климата стоят и зад пандемията на новия ковид SARS-CoV-2, който към този момент повече от година блокира живота в целия свят.
Климатът е измежду най-важните фактори, влияещи върху разпространяването на инфекциозните и паразитни болести. Бактериите, вирусите и обвързваните с тях векторни организми, като комари и кърлежи, са доста дребни и лишени от термостатични механизми. Затова тяхната температура се дефинира от локалния климат. Инкубационният интервал на инфекциозните сътрудници в организма на преносителя на болестта също се въздейства мощно от измененията на температурата, като нормално връзката е експоненциална. Освен към температурата на въздуха, сътрудникът, векторът и приемникът са чувствителни и към количеството на преваляванията, влажността на въздуха, вятъра, надморската височина на обещано място и продължителността на слънчевото греене.
Нарастването на броя на рисковите метеорологични феномени, като интензивни превалявания, наводнения, изразената демонстрация на явленията Ел Ниньо и Ла Ниня и така нататък, също способства за възникването и разпространяването на епидемии от инфекциозни заболявания.
Броят на рисковите феномени, свързани с времето, през последните 30 година е повишен с 300-400% [1].
Друг проблем, обвързван с климатичните промени, е повишаването на броя на климатичните бежанци, което с изключение на обществено и политическо напрежение, основава и риск от преместване на инфекциозни и трансмисивни болести на нови територии (трансмисивните болести, като малария, лаймска болест, туларемия, ку-треска, марсилска тресчица и други, съставляват 17% от всички инфекциозни болести и предизвикват гибелта на 700 000 души годишно [2]). Прогнозите за броя на климатичните бежанци варира в доста необятни граници – сред 25 млн. и 1 милиарда души се чака да изоставен домовете си до 2050 година
Инфекциозните и паразитните болести, които ще бъдат най-силно наранени от изменението на климата, включват тези, които се популяризират посредством преносители на инсекти и посредством нечиста вода [3], като по-долу ще бъдат прегледани най-значимите от тях.
Малария
Маларията е паразитно заболяване, популяризирано посредством ухапвания на инфектирани комари от рода Anopheles. Годишно от малария се разболяват сред 200 и 500 млн. души, а умират към 1 млн. души. Четиридесет % от международното население живее в региони с малария. Болестта е публикувана главно в тропичните и субтропични страни, най-много в Африка. В международен мащаб през последното столетие териториите на разпространяване на маларията са намалели доста, само че в същото време, поради рисково увеличеното население, броят на хората, изложени на риск от болест, е повишен.
Променливите на климата са от главно значение за разпространяването на комарите и за динамичността на маларийния паразит. Валежите обезпечават места за размножаване на комарите, влажността подкрепя тяхното оцеляване, а температурата въздейства върху развиването на ларвите, оцеляването на векторите, развиването на яйцата на комарите и на скоростта на развиване на паразитите.
Изменението на климата през сегашния век ще докара до нарастване на броя на популацията, изложено на риск да се болести от малария. По-високите температури ще разширят географския обсег на маларията към по-големите географски ширини и надморски височини. Въпреки че несъразмерната топлота убива комарите, по-високите междинни температури усилват тяхната репродукция и скоростта, с която паразитите съзряват в тях. Топлите нощи и зими изключително благоприятстват съзряването и оцеляването на насекомите. Вече се следи завръщане на маларията в страни и територии, в които заболяването не е била записана от десетилетия.
Скорошно изследване у нас открива статистически значимо понижаване на времето, належащо за спорогония (периода на безполово съзряване отвън домакина – спорогонията води до развиването на заразителната форма на паразита [4]) и при трите типа маларийни плазмодии (P. vivax, P. falciparum и P. malariae) за областите Благоевград, Велико Търново, Габрово, Добрич, Кюстендил, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, София-град, Шумен и Ямбол и ускорение на вероятния брой обороти на инфекцията, породена от тях. Това би довело до по-интензивно предаване на маларията и засягане на по-голям брой население при възможен епидемиологичен гърмеж [5].
Фигура 1: Контролът на популацията на комарите е значима тактика за акомодация към измененията в климата. Credit: CC0 Public Domain.Денга
Треската денга е зараза, породена от вируса денга, който се предава от комари, най-вече от рода Aedes. Тя е присъща за градовете в тропичните и субтропичните региони, където са налични голям брой места за размножаване на комарите и огромна централизация на популацията. Денга сега е публикувана в тропичните региони на Азия и Африка, южните острови на Тихия океан, Северна Австралия, Карибите и Централна и Южна Америка. С световното стопляне се чака географският ѝ обсег да се разшири. Подобно на маларията, вирусите на денга са ускорили трансмисията си през последните години, а техният инкубационен интервал е съкратен. Установено е, че съкращаването му с 5 дни води до трикратно по-високи равнища на преместване.
Обилните превалявания водят до образуването на водоеми със застояла вода, което основава удобни условия за размножаването на комарите. Сушите работят в същата посока, защото карат хората да се запасяват с вода покрай домовете си. Високите температури усилват равнището на развиване както на комарите, по този начин и на вирусите, което форсира трансмисията.
Фигура 2: Обилните превалявания водят до образуването на водоеми със застояла вода, които дават идеални условия за размножаване на комарите (Източник: https://researchoutreach.org/articles/climate-change-driving-expansion-zoonotic-diseases).Чикунгуня
Чикунгуня е зараза, породена от вируси и сходно на денгата, се придвижва най-вече от комари от рода Aedes. Среща се в Африка, Южна Азия, в това число Индия и Филипините, както и в други страни към Екватора и субтропичните райони.
Климатичните промени улесняват разпространяването на векторите на заболяването и появяването ѝ на нови, неестествени за нея места. С нарастването на температурата доста нови територии ще имат подобаващи условия за размножаването на комарите. В резултат, това векторно-преносимо заболяване ще завладее нови, незасегнати до момента географски области. Това към този момент се следи в някои Европейски страни и Съединени американски щати. Някои учени считат, че чикунгуня и денга могат да станат ендемични в огромна част от Европа и Северна Америка. През 2007 година за пръв път са регистрирани огнища на болестта в Европа в провинция,. В България към този момент не са установени случаи на това заболяване.
Фигура 3: Географско разпространяване на чикунгуня към октомври 2020 година (Източник: Centers for Disease Control and Prevention)Диария
Около 2 млн. души в света умират годишно от диария, като 80% от жертвите са деца на възраст до 5 година Холерата е едно от най-тежките болести, свързани с диарията. В развитите страни случаите на холера са по-скоро инцидентни, до момента в който в страните от Третия свят това е главен проблем за публичното здраве, който се свързва с бедността, неприятната хигиена и нечистата вода. Все по-честите екстремални естествени феномени, като урагани, тайфуни или трусове предизвикват проблеми с водоизточниците, което води до разбъркване на питейни и отпадъчни води и усилва риска от заразяване с холера. По-честите и значителни превалявания и зачестилите случаите на наводнения в допълнение замърсяват водоизточниците. Понастоящем случаите на холера не престават да нарастват в бедните райони на Африка и Азия, където достъпът до чиста вода и канализация е стеснен, а напредъкът в възстановяване на тези условия е муден или стагниращ.
Проблем основава и повишението на морското равнище и обвързваните с това наводнения на огромни територии. Според учените, повишението на морското ниво с половин метър до 2100 година, в международен мащаб би удвоило броя на хората, наранени от наводнения.
Менингит
Менингитът е тежко инфекциозно заболяване на обвивките, които покриват и защищават гръбначния и основния мозък. Причинява се от няколко типа микроорганизми. Въпреки че менингитът е всеобщ проблем, най-вече случаи са маркирани в Африка, на юг от пустинята Сахара в така наречен „ менингитен пояс “. Местното население постоянно страда от епидемии, които се случват единствено по време на сухия сезон. През последните 10 година са регистрирани повече от четвърт милион случая на болестта и към 25 000 смъртни случая. Овладяването на епидемиите е извънредно скъпо, а 10% от оживелите страдат до края на живота си от глухота и слепота. Съществува ясно изразена сезонност при случаите на менингит, като пикът подхожда на интервала от годината, в който се следи увеличение на концентрациите на прахуляк и ниска мокрота. Една от хипотезите е, че сухият, парещ и прашен въздух нервира дихателната лигавица, като по този метод улеснява нашествието на бактериите.
Енцефалит и Лаймска болест
Глобалното стопляне ще форсира миграцията на кърлежовия енцефалит и Лаймската болест в посока към двата полюса и към все по-голяма надморска височина. По-високите температури са свързани с ускоряване на цикъла на развиване на кърлежите и удължение на интервала им на развиване, по-голямо произвеждане на яйца, повишаване гъстотата на популацията и уголемение на на разпространяване. Освен това, когато времето е топло, повече хора излизат измежду природата, което ги излага на по-висок риск от заразяване.
В Европа кърлежи към този момент могат да бъдат открити в обилие на надморска височина от 1200 м. в Чехия, до 1300 м. н.в. в Италианските Алпи и по крайбрежието на Балтийско море, в Швеция до 65º северна географска широчина. Нараснал е и броят на записаните случаи с Лаймска болест от началото на 90-те години на предишния век до момента. Според Европейския център за надзор и предварителна защита на болесттите, в Европа Лаймската борелиоза е най-често срещаното кърлежовопреносимо заболяване, с минимум 85 000 случая годишно и има възходяща периодичност в няколко европейски страни като Финландия, Германия, Русия, Шотландия, Словения и Швеция.
Размножаването на организмите, причиняващи енцефалит, излъчен посредством комари, е обвързвано с повишаването на междинната температура на въздуха над 17ºC. Проливните дъждове, които улесняват размножаването на комарите, също се чака да усилят честотата си с изменението на климата.
Фигура 4: Докладвани случаи на лаймска болест на част от територията на Съединени американски щати през 1996 и 2018 година (Източник: Centers for Disease Control and Prevention).Как климатичните промени ще се отразят на динамичността на инфекциозните и паразитните болести?
По прогнози на Световната здравна организация, климатичните промени ще са причина за повишаване с 10% на случаите на диария в международен мащаб до 2030 година, като главно ще бъдат наранени дребните деца. Ако нарастването на междинната световна температура бъде в рамките сред 2 и 3 °C, популацията, застрашено от малария, ще се усили с сред 3 и 5%, което в цифрово изражение се равнява на няколко милиона души. Други създатели пресмятат, че през 2085 година към половината от международното население ще живее в райони, които ще бъдат подобаващи за предаване на денга [3].
Новопоявяващи и възвръщащи се измежду хората инфекциозни заболявания
Климатичните промени са причина освен познати инфекциозни и паразитни болести да се завръщат и уголемяват ареала си, само че и способстват за възникването на нови заболявания. По данни на Световната здравна организация, от средата на 70-те години на 20-ти век насам са се появили над 30 нови болести.
Фигура 5: Примери за нововъзникнали и завърнали се инфекциозни заболявания по света, към септември 2017 година Източник: National Institute of Allergy and Infectious Diseases (U.S.)
Според изследване на учени от Англия, Германия и Съединени американски щати, оповестено в сп. „ Science of the Total Environment “ при започване на тази година, климатичните промени са изиграли “ключова роля ” и за предаването на новия ковид SARS-CoV-2, като са предиздвикали няколко типа прилепи, пренасящи патогени, да се приближат до хората. Повишението на температурите, нарастването на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са трансформирали състава на растителността и естественото местообитание на животните в доста райони по света. Мащабно екологично изследване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива обилни промени във типа на растителността през последния век, което в действителност е основало удобна среда за живот на прилепите там. Взаимовръзката сред SARS-CoV-2 и климатичните промени ще бъде прегледана в обособена обява.
Учените приканват държавните управления да подхващат ограничения, в това число ограничение на експанзията на градовете и на териториите, предопределени за земеделие, което съгласно тях ще помогне за ръководство на риска от друга пандемия от болест, ендемична при дивите животни.
Какви други ограничения може да одобри здравният бранш по повод акомодацията към климатичните промени при контрола на инфекциозните и паразитни болести?
Експертите оферират следните ограничения:
надзор на векторите;разработване на ваксини и използване на ваксинация;разработване на нови лекарства;установяване на стратегии за наблюдаване и надзор и прогнозиране на епидемиите и създаване на превантивни ограничения.
Изброените адаптационни ограничения са скъпи, което значи, че бедните страни са доста по-уязвими към инфекциозните и паразитни болести, свързани с изменението на климата, заради неналичието на запаси и качествата на техните здравни системи да реагират дейно на провокациите. В това отношение е значима ролята на интернационалните организации в региона на опазването на здравето, които с разнообразни стратегии и планове биха подкрепили работата на локалните здравни системи.
Зорница Спасова е основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „ Св. Климент Охридски “ и от 2008 година се занимава с въздействието на изменение на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското сдружение по здравна география и уредник на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Затоплянето на климата способства за разпространяването на доста инфекциозни и паразитни болести. Очаква се заболявания, присъщи за тропичните региони, да се пренесат в междинните ширини – като малария, жълта тресчица, Западнонилска тресчица, денга и други В България през 2015 година беше потвърден първият случай на Западнонилски енцефалит, а през септември същата година беше регистриран и първият смъртен случай. Заболяването до неотдавна бе публикувано единствено в тропичните региони на Африка и Азия, само че заради измененията в климата и антропогенни фактори към този момент се среща и в Южна Европа и Америка. Маларията у нас е изкоренена преди повече от 50 година с помощта на огромна стратегия, само че експертите през днешния ден наблюдават деликатно нейното разпространяване, защото към този момент се следи завръщане на болестта в прилежаща Гърция. Проучванията сочат, че измененията в климата стоят и зад пандемията на новия ковид SARS-CoV-2, който към този момент повече от година блокира живота в целия свят.
Климатът е измежду най-важните фактори, влияещи върху разпространяването на инфекциозните и паразитни болести. Бактериите, вирусите и обвързваните с тях векторни организми, като комари и кърлежи, са доста дребни и лишени от термостатични механизми. Затова тяхната температура се дефинира от локалния климат. Инкубационният интервал на инфекциозните сътрудници в организма на преносителя на болестта също се въздейства мощно от измененията на температурата, като нормално връзката е експоненциална. Освен към температурата на въздуха, сътрудникът, векторът и приемникът са чувствителни и към количеството на преваляванията, влажността на въздуха, вятъра, надморската височина на обещано място и продължителността на слънчевото греене.
Нарастването на броя на рисковите метеорологични феномени, като интензивни превалявания, наводнения, изразената демонстрация на явленията Ел Ниньо и Ла Ниня и така нататък, също способства за възникването и разпространяването на епидемии от инфекциозни заболявания.
Броят на рисковите феномени, свързани с времето, през последните 30 година е повишен с 300-400% [1].
Друг проблем, обвързван с климатичните промени, е повишаването на броя на климатичните бежанци, което с изключение на обществено и политическо напрежение, основава и риск от преместване на инфекциозни и трансмисивни болести на нови територии (трансмисивните болести, като малария, лаймска болест, туларемия, ку-треска, марсилска тресчица и други, съставляват 17% от всички инфекциозни болести и предизвикват гибелта на 700 000 души годишно [2]). Прогнозите за броя на климатичните бежанци варира в доста необятни граници – сред 25 млн. и 1 милиарда души се чака да изоставен домовете си до 2050 година
Инфекциозните и паразитните болести, които ще бъдат най-силно наранени от изменението на климата, включват тези, които се популяризират посредством преносители на инсекти и посредством нечиста вода [3], като по-долу ще бъдат прегледани най-значимите от тях.
Малария
Маларията е паразитно заболяване, популяризирано посредством ухапвания на инфектирани комари от рода Anopheles. Годишно от малария се разболяват сред 200 и 500 млн. души, а умират към 1 млн. души. Четиридесет % от международното население живее в региони с малария. Болестта е публикувана главно в тропичните и субтропични страни, най-много в Африка. В международен мащаб през последното столетие териториите на разпространяване на маларията са намалели доста, само че в същото време, поради рисково увеличеното население, броят на хората, изложени на риск от болест, е повишен.
Променливите на климата са от главно значение за разпространяването на комарите и за динамичността на маларийния паразит. Валежите обезпечават места за размножаване на комарите, влажността подкрепя тяхното оцеляване, а температурата въздейства върху развиването на ларвите, оцеляването на векторите, развиването на яйцата на комарите и на скоростта на развиване на паразитите.
Изменението на климата през сегашния век ще докара до нарастване на броя на популацията, изложено на риск да се болести от малария. По-високите температури ще разширят географския обсег на маларията към по-големите географски ширини и надморски височини. Въпреки че несъразмерната топлота убива комарите, по-високите междинни температури усилват тяхната репродукция и скоростта, с която паразитите съзряват в тях. Топлите нощи и зими изключително благоприятстват съзряването и оцеляването на насекомите. Вече се следи завръщане на маларията в страни и територии, в които заболяването не е била записана от десетилетия.
Скорошно изследване у нас открива статистически значимо понижаване на времето, належащо за спорогония (периода на безполово съзряване отвън домакина – спорогонията води до развиването на заразителната форма на паразита [4]) и при трите типа маларийни плазмодии (P. vivax, P. falciparum и P. malariae) за областите Благоевград, Велико Търново, Габрово, Добрич, Кюстендил, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, София-град, Шумен и Ямбол и ускорение на вероятния брой обороти на инфекцията, породена от тях. Това би довело до по-интензивно предаване на маларията и засягане на по-голям брой население при възможен епидемиологичен гърмеж [5].
Фигура 1: Контролът на популацията на комарите е значима тактика за акомодация към измененията в климата. Credit: CC0 Public Domain.Денга Треската денга е зараза, породена от вируса денга, който се предава от комари, най-вече от рода Aedes. Тя е присъща за градовете в тропичните и субтропичните региони, където са налични голям брой места за размножаване на комарите и огромна централизация на популацията. Денга сега е публикувана в тропичните региони на Азия и Африка, южните острови на Тихия океан, Северна Австралия, Карибите и Централна и Южна Америка. С световното стопляне се чака географският ѝ обсег да се разшири. Подобно на маларията, вирусите на денга са ускорили трансмисията си през последните години, а техният инкубационен интервал е съкратен. Установено е, че съкращаването му с 5 дни води до трикратно по-високи равнища на преместване.
Обилните превалявания водят до образуването на водоеми със застояла вода, което основава удобни условия за размножаването на комарите. Сушите работят в същата посока, защото карат хората да се запасяват с вода покрай домовете си. Високите температури усилват равнището на развиване както на комарите, по този начин и на вирусите, което форсира трансмисията.
Фигура 2: Обилните превалявания водят до образуването на водоеми със застояла вода, които дават идеални условия за размножаване на комарите (Източник: https://researchoutreach.org/articles/climate-change-driving-expansion-zoonotic-diseases).Чикунгуня Чикунгуня е зараза, породена от вируси и сходно на денгата, се придвижва най-вече от комари от рода Aedes. Среща се в Африка, Южна Азия, в това число Индия и Филипините, както и в други страни към Екватора и субтропичните райони.
Климатичните промени улесняват разпространяването на векторите на заболяването и появяването ѝ на нови, неестествени за нея места. С нарастването на температурата доста нови територии ще имат подобаващи условия за размножаването на комарите. В резултат, това векторно-преносимо заболяване ще завладее нови, незасегнати до момента географски области. Това към този момент се следи в някои Европейски страни и Съединени американски щати. Някои учени считат, че чикунгуня и денга могат да станат ендемични в огромна част от Европа и Северна Америка. През 2007 година за пръв път са регистрирани огнища на болестта в Европа в провинция,. В България към този момент не са установени случаи на това заболяване.
Фигура 3: Географско разпространяване на чикунгуня към октомври 2020 година (Източник: Centers for Disease Control and Prevention)Диария Около 2 млн. души в света умират годишно от диария, като 80% от жертвите са деца на възраст до 5 година Холерата е едно от най-тежките болести, свързани с диарията. В развитите страни случаите на холера са по-скоро инцидентни, до момента в който в страните от Третия свят това е главен проблем за публичното здраве, който се свързва с бедността, неприятната хигиена и нечистата вода. Все по-честите екстремални естествени феномени, като урагани, тайфуни или трусове предизвикват проблеми с водоизточниците, което води до разбъркване на питейни и отпадъчни води и усилва риска от заразяване с холера. По-честите и значителни превалявания и зачестилите случаите на наводнения в допълнение замърсяват водоизточниците. Понастоящем случаите на холера не престават да нарастват в бедните райони на Африка и Азия, където достъпът до чиста вода и канализация е стеснен, а напредъкът в възстановяване на тези условия е муден или стагниращ.
Проблем основава и повишението на морското равнище и обвързваните с това наводнения на огромни територии. Според учените, повишението на морското ниво с половин метър до 2100 година, в международен мащаб би удвоило броя на хората, наранени от наводнения.
Менингит
Менингитът е тежко инфекциозно заболяване на обвивките, които покриват и защищават гръбначния и основния мозък. Причинява се от няколко типа микроорганизми. Въпреки че менингитът е всеобщ проблем, най-вече случаи са маркирани в Африка, на юг от пустинята Сахара в така наречен „ менингитен пояс “. Местното население постоянно страда от епидемии, които се случват единствено по време на сухия сезон. През последните 10 година са регистрирани повече от четвърт милион случая на болестта и към 25 000 смъртни случая. Овладяването на епидемиите е извънредно скъпо, а 10% от оживелите страдат до края на живота си от глухота и слепота. Съществува ясно изразена сезонност при случаите на менингит, като пикът подхожда на интервала от годината, в който се следи увеличение на концентрациите на прахуляк и ниска мокрота. Една от хипотезите е, че сухият, парещ и прашен въздух нервира дихателната лигавица, като по този метод улеснява нашествието на бактериите.
Енцефалит и Лаймска болест
Глобалното стопляне ще форсира миграцията на кърлежовия енцефалит и Лаймската болест в посока към двата полюса и към все по-голяма надморска височина. По-високите температури са свързани с ускоряване на цикъла на развиване на кърлежите и удължение на интервала им на развиване, по-голямо произвеждане на яйца, повишаване гъстотата на популацията и уголемение на на разпространяване. Освен това, когато времето е топло, повече хора излизат измежду природата, което ги излага на по-висок риск от заразяване.
В Европа кърлежи към този момент могат да бъдат открити в обилие на надморска височина от 1200 м. в Чехия, до 1300 м. н.в. в Италианските Алпи и по крайбрежието на Балтийско море, в Швеция до 65º северна географска широчина. Нараснал е и броят на записаните случаи с Лаймска болест от началото на 90-те години на предишния век до момента. Според Европейския център за надзор и предварителна защита на болесттите, в Европа Лаймската борелиоза е най-често срещаното кърлежовопреносимо заболяване, с минимум 85 000 случая годишно и има възходяща периодичност в няколко европейски страни като Финландия, Германия, Русия, Шотландия, Словения и Швеция.
Размножаването на организмите, причиняващи енцефалит, излъчен посредством комари, е обвързвано с повишаването на междинната температура на въздуха над 17ºC. Проливните дъждове, които улесняват размножаването на комарите, също се чака да усилят честотата си с изменението на климата.
Фигура 4: Докладвани случаи на лаймска болест на част от територията на Съединени американски щати през 1996 и 2018 година (Източник: Centers for Disease Control and Prevention).Как климатичните промени ще се отразят на динамичността на инфекциозните и паразитните болести? По прогнози на Световната здравна организация, климатичните промени ще са причина за повишаване с 10% на случаите на диария в международен мащаб до 2030 година, като главно ще бъдат наранени дребните деца. Ако нарастването на междинната световна температура бъде в рамките сред 2 и 3 °C, популацията, застрашено от малария, ще се усили с сред 3 и 5%, което в цифрово изражение се равнява на няколко милиона души. Други създатели пресмятат, че през 2085 година към половината от международното население ще живее в райони, които ще бъдат подобаващи за предаване на денга [3].
Новопоявяващи и възвръщащи се измежду хората инфекциозни заболявания
Климатичните промени са причина освен познати инфекциозни и паразитни болести да се завръщат и уголемяват ареала си, само че и способстват за възникването на нови заболявания. По данни на Световната здравна организация, от средата на 70-те години на 20-ти век насам са се появили над 30 нови болести.
Фигура 5: Примери за нововъзникнали и завърнали се инфекциозни заболявания по света, към септември 2017 година Източник: National Institute of Allergy and Infectious Diseases (U.S.) Според изследване на учени от Англия, Германия и Съединени американски щати, оповестено в сп. „ Science of the Total Environment “ при започване на тази година, климатичните промени са изиграли “ключова роля ” и за предаването на новия ковид SARS-CoV-2, като са предиздвикали няколко типа прилепи, пренасящи патогени, да се приближат до хората. Повишението на температурите, нарастването на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са трансформирали състава на растителността и естественото местообитание на животните в доста райони по света. Мащабно екологично изследване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива обилни промени във типа на растителността през последния век, което в действителност е основало удобна среда за живот на прилепите там. Взаимовръзката сред SARS-CoV-2 и климатичните промени ще бъде прегледана в обособена обява.
Учените приканват държавните управления да подхващат ограничения, в това число ограничение на експанзията на градовете и на териториите, предопределени за земеделие, което съгласно тях ще помогне за ръководство на риска от друга пандемия от болест, ендемична при дивите животни.
Какви други ограничения може да одобри здравният бранш по повод акомодацията към климатичните промени при контрола на инфекциозните и паразитни болести?
Експертите оферират следните ограничения:
надзор на векторите;разработване на ваксини и използване на ваксинация;разработване на нови лекарства;установяване на стратегии за наблюдаване и надзор и прогнозиране на епидемиите и създаване на превантивни ограничения.
Изброените адаптационни ограничения са скъпи, което значи, че бедните страни са доста по-уязвими към инфекциозните и паразитни болести, свързани с изменението на климата, заради неналичието на запаси и качествата на техните здравни системи да реагират дейно на провокациите. В това отношение е значима ролята на интернационалните организации в региона на опазването на здравето, които с разнообразни стратегии и планове биха подкрепили работата на локалните здравни системи.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ