Люба Кулезич: Заради „Дебиалиада“-та сме по-близо до момента, в който няма да сме държава, а територия
Каква стана тя? Вчера се причислих към искащите оставката на левия народен представител проф. Иво Христов. Но заради непоносимостта ми към пеенето в хор, акцентирах аргументите, които считам за значими.
Не езиковите волности на професора, не етикетът „ дебили “, лепнат върху 80% от популацията, а аплодисментите му към следващата антибългарска провокация на одиозната говорителка на съветското външно Мария Захарова. Първо, тя жестоко се скара на българските управляващи, че се вършат на ударени за похищенията против монументи на руската армия-освободителка от фашизма.
Второ, с лекотата, с която един път танцува казачок пред аудитория по формален мотив, Захарова по най-интригантски метод оспори ролята на нацията ни в спасението на 50 000 български евреи.
Да, те търпяха унижения в духа на мракобесните фашизоидни времена, подклаждан от кървавия конфликт сред двете тоталитарни империи Хитлерова Германия и Сталиновия Съветски Съюз. Но не беше позволено да бъдат изпратени и изтребени в нацистките концлагери. Само че, със заяждането си, Захарова провокира нова серия междуособни кавги на терена на българската политика. А депутатът Иво Христов, с цел да потвърди правотата на барышня, оскърби сънародниците си като недоразвити човеци. От през вчерашния ден обаче апелите за оставката му започнаха да отстъпват пред вълна от литературни импровизации, доказващи неговата народо-психологическа проницателност.
Според сътрудника му от Българска социалистическа партия Александър Симов Иво Христов бил ни повече, ни по-малко „ съвременен будител “, тъй като поемал риска да слага страшни диагнози, с цел да сме разберели до къде сме се сринали като общество.
Покрай Иво Христовото „ дебили “ се роди даже нещо като антология с мнения из мрежата. Някой я назова „ Дебилиада “. Римата с един от най-известните и мистични романи на Михаил Блугаков „ Дяволиада “ е явна. В него парадоксите на руската бюрократична машина са съпоставени с попълзновенията на Дявола, един от основните герои в творбите на Булгаков.
Излиза значи, че Иво Христов освен че не би трябвало да подава оставка, ами е на път да получи медал „ Кирил и Методий “ Първа степен за заслуги към културата и просветата.
И нищо чудно това да стане, откакто неговото яростно изхвърляне във връзка на „ дебилите “ въодушеви някогашния наследник вътрешен министър Богомил Бонев за бял стих, отдаден точно на тази малоумна порода българи. Той пусна във фейсбук страницата си своето произведение. Сайтовете го сграбчиха като най-съвременно поетично признание.
„ Търкате ли талончета, дебили? Слушате ли чалга, дебили? Слави ли ви е кумир, дебили? Умирате ли от менте ракия, дебили? Пребивате ли дамите си, дебили? Хвърляте ли боклука от прозорците си, дебили? Гласувате ли за мутрите, дебили? Вярвате ли на Пеевските медии, дебили? Убивате ли бездомни животни, дебили? Ксенофоби и антисемити ли сте, дебили? Псевдопатриоти ли сте, дебили? Възмутени ли сте, че са ви нарекли “дебили”, дебили? “.
Яко, а? И от горната страна на всичко звучи правдоподобно. Само дето не е цялата истина, за каквато претендира. Тази поддръжка обаче заслужава също литературна премия. Дори от името на Съюза на писателите, в случай че дебилният ни преход не беше ликвидирал този оазис на партийните прелюбодейства със словото.
Подробност е, че господин Бонев е брачен партньор на Нона Йотова, която сега се изявява като сътрудник на проф. Иво Христов в Народното събрание от гражданската квота на алените. Разбираема е неговата взаимност към неизкушените в парламентарното лицедейство и в политическия протокол. Но цялата тази „ дебилиада “ е доказателство, че артистизмът на модерните будители в Народното събрание е на път да победи обективността на историческите обстоятелства. При това състояние, нищо чудно една заран в действителност да се събудим не в страна, а на територия.
Люба Кулезич - BiT
Не езиковите волности на професора, не етикетът „ дебили “, лепнат върху 80% от популацията, а аплодисментите му към следващата антибългарска провокация на одиозната говорителка на съветското външно Мария Захарова. Първо, тя жестоко се скара на българските управляващи, че се вършат на ударени за похищенията против монументи на руската армия-освободителка от фашизма.
Второ, с лекотата, с която един път танцува казачок пред аудитория по формален мотив, Захарова по най-интригантски метод оспори ролята на нацията ни в спасението на 50 000 български евреи.
Да, те търпяха унижения в духа на мракобесните фашизоидни времена, подклаждан от кървавия конфликт сред двете тоталитарни империи Хитлерова Германия и Сталиновия Съветски Съюз. Но не беше позволено да бъдат изпратени и изтребени в нацистките концлагери. Само че, със заяждането си, Захарова провокира нова серия междуособни кавги на терена на българската политика. А депутатът Иво Христов, с цел да потвърди правотата на барышня, оскърби сънародниците си като недоразвити човеци. От през вчерашния ден обаче апелите за оставката му започнаха да отстъпват пред вълна от литературни импровизации, доказващи неговата народо-психологическа проницателност.
Според сътрудника му от Българска социалистическа партия Александър Симов Иво Христов бил ни повече, ни по-малко „ съвременен будител “, тъй като поемал риска да слага страшни диагнози, с цел да сме разберели до къде сме се сринали като общество.
Покрай Иво Христовото „ дебили “ се роди даже нещо като антология с мнения из мрежата. Някой я назова „ Дебилиада “. Римата с един от най-известните и мистични романи на Михаил Блугаков „ Дяволиада “ е явна. В него парадоксите на руската бюрократична машина са съпоставени с попълзновенията на Дявола, един от основните герои в творбите на Булгаков.
Излиза значи, че Иво Христов освен че не би трябвало да подава оставка, ами е на път да получи медал „ Кирил и Методий “ Първа степен за заслуги към културата и просветата.
И нищо чудно това да стане, откакто неговото яростно изхвърляне във връзка на „ дебилите “ въодушеви някогашния наследник вътрешен министър Богомил Бонев за бял стих, отдаден точно на тази малоумна порода българи. Той пусна във фейсбук страницата си своето произведение. Сайтовете го сграбчиха като най-съвременно поетично признание.
„ Търкате ли талончета, дебили? Слушате ли чалга, дебили? Слави ли ви е кумир, дебили? Умирате ли от менте ракия, дебили? Пребивате ли дамите си, дебили? Хвърляте ли боклука от прозорците си, дебили? Гласувате ли за мутрите, дебили? Вярвате ли на Пеевските медии, дебили? Убивате ли бездомни животни, дебили? Ксенофоби и антисемити ли сте, дебили? Псевдопатриоти ли сте, дебили? Възмутени ли сте, че са ви нарекли “дебили”, дебили? “.
Яко, а? И от горната страна на всичко звучи правдоподобно. Само дето не е цялата истина, за каквато претендира. Тази поддръжка обаче заслужава също литературна премия. Дори от името на Съюза на писателите, в случай че дебилният ни преход не беше ликвидирал този оазис на партийните прелюбодейства със словото.
Подробност е, че господин Бонев е брачен партньор на Нона Йотова, която сега се изявява като сътрудник на проф. Иво Христов в Народното събрание от гражданската квота на алените. Разбираема е неговата взаимност към неизкушените в парламентарното лицедейство и в политическия протокол. Но цялата тази „ дебилиада “ е доказателство, че артистизмът на модерните будители в Народното събрание е на път да победи обективността на историческите обстоятелства. При това състояние, нищо чудно една заран в действителност да се събудим не в страна, а на територия.
Люба Кулезич - BiT
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ