Каква следа остави новият коронавирус SARS-CoV-2 в България? За да

Каква диря остави новият ковид SARS-CoV-2 в България? За да знаем сигурно, би трябвало да има по-широк взор на епидемиологичната картина, а това се реализира с повече проби. Точно това се пробват да създадат няколко частни лаборатории от над два месеца насам. Те се сплотиха и сътвориха профилирана платформа, където качват резултатите от всички разнообразни типове проби за COVID-19, които вършат.
В началото на април журналистката Валя Ахчиева приказва с един от създателите на концепцията за такава платформа – имунологът доцент Емилияна Конова. Тогава към момента имаше много малко изследвани – под 200 души, най-вече в Плевенско (доц. Конова работи в катедра “Клинична лаборатория, алергология и имунология ” при Факултет „ Здравни грижи ” на Медицинския университет в Плевен). Но от тези малко изследвани (с бързи тестове) излизаше, че 9% имат антитела (имуноглобалин G, IgG, т.е. присъщ белег за прекарана зараза и построен имунен отговор на организма) против COVID-19.
Какво обаче е ситуацията в този момент (към 03.06.2020 година сутринта)? При 5067 изследвани, 99 имат имуноглобалин G т.е. единствено 2%. А 58 или 1,1%са с имуноглобалин M, т.е. прясна зараза – отговор на имунната система до 72 часа след началото на признаците т.е. към 10 дни след първичната болест. 0,9% т.е. 45 души са с анитела IgM и IgG.
Отделно, по метода Elisa за разкриване на антитела, са изследвани 287 души. От тях единствено 4 т.е. 1,4% са с антитела IgG.
Заключението дотук е ясно – коронавирусът и българите са като цяло непознати. Въпросът " за какво " към този момент има няколко отговора.
Първо , поради взетите ограничения. Това е версията на Националния действен щаб (НОЩ). Доколко тя е най-меродавна, е въпрос на сериозен спор, най-много тъй като остава неразбираемо какъв брой тъкмо се съблюдаваха ограниченията. Достатъчно е да напомним многократните изключителни брифинги на НОЩ и държавното управление през април, изключително рецензиите какъв брой доста хора си тръгнали от София за Великден и са основали риск от разнасяне на болест. Сериозно подозрение за достоверността на тази версия хвърля и огромният митинг, проведен от " Възраждане " на 14 май – тогава хиляди се събраха в центъра на София и няколко часа го обикаляха, без никаква физическа отдалеченост. Вече минаха повече от 2 седмици от този момент и няма забележим внезапен пик на случаите.
Второ – забележимият имунен отговор против вируса изчезва бързо. Тази версия беше дискутирана и от НОЩ преди седмица, след посещаване на лекари от ВМА в италианската болница " Сан Матео ", в Павиа. Оказа се, че съгласно техните изследвания до 3 месеца след изкарване на COVID-19 антителата падат внезапно. Това повдига въпроса дали има дълготраен имунитет или не – пред Валя Ахчиева и ТВ+, в продължение на материала ѝ от април, доцент Конова разяснява, че е мъчно да се каже и единствено възможна втора вълна може да покаже каква е клетъчната памет на човек, изкарал COVID-19.
Трето – вирусът не е толкоз заплашителен и в доста случаи имунната ни система въобще не го позволява в организма ни. Доц. Конова позволи и тази опция, само че още веднъж призна, че няма задоволително данни в тази тенденция. Силен мотив в поддръжка на това изказване са непрекъснатите данни от чужбина за доста хора, които карат заболяването безсимптомно.

Какво предизвикателство ще се окаже в последна сметка COVID-19 от позиция просвета и здраве – безапелационните отговори занапред ще имат. Едно е несъмнено – политическата багра на тази пандемия към този момент става извънредно сериозен проблем, защото пречи на науката!
Още: " НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 3 юни "