Градушки и застраховки бият по земеделците
Каква градушка би трябвало да удари по застрахователите, та да не прецакват година след година българските производители на селскостопански храни? Този елементарен въпрос чака от над три десетилетия своя отговор без резултат.
Когато естественото злополучие похаби хиляди декари зърнени или пловодо-овощни и зеленчукови култури, полемиката за ощетените родни производители още веднъж и още веднъж се подхваща. Тези диалози обаче не водят до нищо градивно и проблемите на хората, работещи на полето и в градините не престават.
Въпросът е кой и за какво не желае да прекъсне този Параграф 22 в огруханата ни клета държавица?
За ръководителите и безбройните служители в Министерството на земеделието и многото му подопечни организации, комисии и комитети, които хрантутим с национални пари, тези дертове на производителите на нашата храна не са никаква загадка. Ама и те си кютат добродушно на хранилката и никак не им дреме за друго, с изключение на за заплатата.
Преди дни за следващ път ледените парчета унищожиха реколтата в 9 региона в страната, а юни по принцип е месецът с най-вече такива естествени бедствия.
На въпрос на земеделците за какво градоносните облаци не се обработват с противоградни ракети, им бе отговорено, че поради военната конюнктура и прелитащите други самолети, не можели да нарушават трафика с ракетите против градушките.
Ако ви се коства, че това пояснение е тъповато, прави сте.
Ако подозирате, че по-приемливи компенсации застрахователите заплащат единствено на производители, с които имат по-близки връзки и тук сработва шуробаджанашкият принцип, отново сте прави.
Насред нещастието преди дни се появиха многознайковци, които незабавно с подготвеност хвърлиха виновността върху самите производители, че не се били застраховали и по тази причина нямало да бъдат възмездени.
Правилният въпрос в тази обстановка, съгласно мен е: за какво множеството от земеделците, които са хора крепко ходещи по земята, упорстват и не желаят да застраховат труда си?
Краткият отговор е: тъй като им е писнало застрахователите да се гаврят с тъгата и труда им.
Потърсих мнението на експерт, който от близо 30 години се занимава с производството на зърнено- житни култури в огромни мащаби в Шуменско.
Ето какво изясни Веско Божанов: „ Преди 8 години се отхвърлих да обезпечавам продукцията. Градушка с размерите на мъжки пестник унищожи 1500 дка пшеница, не остана и едно клонче. Пратиха ми осигурител от София, който взе да мери по негов си метод, само че не разпозна пшеницата от плевелите, които на места бяха оживели. Тогава плащах застраховка от 30 лева на дка. Не чаках да ми възмездят разноските на 100 %, но най-малко 1/5, нещо такова. Но чак след два месеца получих писмо, че могат да ми възстановят по 3 лева на дка. Аз им плащах години наред по десетки хиляди левове за обезпечаване, а те ми замазват очите с 4 500 лева! После ледените парчета ми унищожиха 500 дка рапица и ме накараха да засея с пролетна просвета, че нямало нищо да ми платят. В този случай двойно се прецаках и безпределно се огорчих. Тогава сложих завършек на застраховките. Такова е ситуацията и при доста други сътрудници ”.
Надявам се, че от този роман стана ясно, за какво производителите отхвърлят да се застраховат. Но продължава да не е ясно за какво ръководство след ръководство на земеделието, не вземат решение този проблем с промени в договорите и други начини. Ако пък са толкоз некадърни, че не могат да решат дертовете на хората, то дано се извърнат към агроексперти и консултанти като Красимир Кумчев да вземем за пример, който има хрумвания по въпроса, вместо високомерно да му тръшват врата.
Тези хора, които сами избираме и пращаме във властта белким не виждат и не схващат, че земеделските производители и животновъдите у нас от ден на ден оредяват!
Не желая да си мисля, че властниците у нас проведено и целеустремено водят селското ни стопанство към заличаване.
Иде продоволствена рецесия, за която предизвестяват международните мозъци. А това с думи елементарни значи – иде заплашителен апетит. Нима няма да е позорно България, която е изхранвала съдружниците си по време на ВСВ, през днешния ден да бъде доведена до апетит!?
Когато естественото злополучие похаби хиляди декари зърнени или пловодо-овощни и зеленчукови култури, полемиката за ощетените родни производители още веднъж и още веднъж се подхваща. Тези диалози обаче не водят до нищо градивно и проблемите на хората, работещи на полето и в градините не престават.
Въпросът е кой и за какво не желае да прекъсне този Параграф 22 в огруханата ни клета държавица?
За ръководителите и безбройните служители в Министерството на земеделието и многото му подопечни организации, комисии и комитети, които хрантутим с национални пари, тези дертове на производителите на нашата храна не са никаква загадка. Ама и те си кютат добродушно на хранилката и никак не им дреме за друго, с изключение на за заплатата.
Преди дни за следващ път ледените парчета унищожиха реколтата в 9 региона в страната, а юни по принцип е месецът с най-вече такива естествени бедствия.
На въпрос на земеделците за какво градоносните облаци не се обработват с противоградни ракети, им бе отговорено, че поради военната конюнктура и прелитащите други самолети, не можели да нарушават трафика с ракетите против градушките.
Ако ви се коства, че това пояснение е тъповато, прави сте.
Ако подозирате, че по-приемливи компенсации застрахователите заплащат единствено на производители, с които имат по-близки връзки и тук сработва шуробаджанашкият принцип, отново сте прави.
Насред нещастието преди дни се появиха многознайковци, които незабавно с подготвеност хвърлиха виновността върху самите производители, че не се били застраховали и по тази причина нямало да бъдат възмездени.
Правилният въпрос в тази обстановка, съгласно мен е: за какво множеството от земеделците, които са хора крепко ходещи по земята, упорстват и не желаят да застраховат труда си?
Краткият отговор е: тъй като им е писнало застрахователите да се гаврят с тъгата и труда им.
Потърсих мнението на експерт, който от близо 30 години се занимава с производството на зърнено- житни култури в огромни мащаби в Шуменско.
Ето какво изясни Веско Божанов: „ Преди 8 години се отхвърлих да обезпечавам продукцията. Градушка с размерите на мъжки пестник унищожи 1500 дка пшеница, не остана и едно клонче. Пратиха ми осигурител от София, който взе да мери по негов си метод, само че не разпозна пшеницата от плевелите, които на места бяха оживели. Тогава плащах застраховка от 30 лева на дка. Не чаках да ми възмездят разноските на 100 %, но най-малко 1/5, нещо такова. Но чак след два месеца получих писмо, че могат да ми възстановят по 3 лева на дка. Аз им плащах години наред по десетки хиляди левове за обезпечаване, а те ми замазват очите с 4 500 лева! После ледените парчета ми унищожиха 500 дка рапица и ме накараха да засея с пролетна просвета, че нямало нищо да ми платят. В този случай двойно се прецаках и безпределно се огорчих. Тогава сложих завършек на застраховките. Такова е ситуацията и при доста други сътрудници ”.
Надявам се, че от този роман стана ясно, за какво производителите отхвърлят да се застраховат. Но продължава да не е ясно за какво ръководство след ръководство на земеделието, не вземат решение този проблем с промени в договорите и други начини. Ако пък са толкоз некадърни, че не могат да решат дертовете на хората, то дано се извърнат към агроексперти и консултанти като Красимир Кумчев да вземем за пример, който има хрумвания по въпроса, вместо високомерно да му тръшват врата.
Тези хора, които сами избираме и пращаме във властта белким не виждат и не схващат, че земеделските производители и животновъдите у нас от ден на ден оредяват!
Не желая да си мисля, че властниците у нас проведено и целеустремено водят селското ни стопанство към заличаване.
Иде продоволствена рецесия, за която предизвестяват международните мозъци. А това с думи елементарни значи – иде заплашителен апетит. Нима няма да е позорно България, която е изхранвала съдружниците си по време на ВСВ, през днешния ден да бъде доведена до апетит!?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ