Проф. Ал. Маринов пред Фрог: Борисов и клакьорите му си въобразяват, че могат да са парламентьори
Каква е цената, която плащаме за европредседателството ни и коства ли си тя, за това имаме ли изгода от този висок конгрес тук или единствено европейските и нашите служители си разхождат костюмите за сметка на данъкоплатците. Отговор на тези и други въпроси „ Фрог нюз “ потърси от проф. Александър Маринов, социолог, политически анализатор, учител в Алма матер.
Без европейските служители и техните костюми няма по какъв начин се мине, тъй като сме част от тази система. Пък наподобява на нас и ни харесва, тъй като други европейски страни не горят от предпочитание да посрещат и прегръщат тези всякакви админи.
Пролемът обаче се свежда до това по какъв начин да се формулира концепцията за, жестоко казано, изгодата ни от това домакинство и в съотвествие с нашия народен интерес.
Директна изгода от едно европредседателство никоя страна, освен ние, няма по какъв начин да извлече. Но има разнообразни способи на осъществяване на председателството, които могат да доведат до увеличение на репутацията на въздействието, на статуса на дадена страна в Европейски Съюз.
Първо, би трябвало да кажем, че публично до момента нуеспешно европредседателство няма.
В доста страни са си правили самокритика, само че не от позиция на това дали са се изложили пред чужденците, а дали посредством този инструмент са утвърдили статуса на своята страна. Дали е повишен потенциала на администрацията, на националното ръководство и дали то въздейства на европейските политики.
Има и официални критерии за това дали председателството е сполучливо или не е. Най-известният подобен са така наречен “европейски досиета “ – неведнъж разработвани и дискутирани политики, които минават от ръце в ръце и в един миг се закриват с избрани нормативни актове. Ние наследихме от Естония такива над 120 досиета, евентуално по време на нашето председателство ще бъдат отворени още 20-ина. Но дали и какъв брой ще бъдат затворени, не може да ни се запише като актив. Това зависи от доста други фактори, които са отвън нас, по-силни от нас, най-много в основание с ползите на огромните страни, сложността на проблемите и така нататък
Борисов и клакьорите около него – политици и анализатори, си въбразяват, че можем да играем ролята на медиатор и пратеник сред огромните страни и ползи. Много обидно е обаче такова самоопределяне, тъй като кой почита моста, употребяват го, само че не го почитат.
Приоритетите ни в председателството са общо взето волната стратегия, дават опция на страната да сложи някои въпроси, които отразяват както нашите по този начин и непознатите ползи. Естествено никоя страна няма цялостна независимост, тъй като председателството върви в тройка и целите се съгласуват с останалите две страни.
В този аспект съм уверен, че си вкарахме автогол с извеждането на тематиката за сигурността на Западните Балкани. Това е комплицирана и неосъществима задача, показана с доста огромно самомнение, с нереалистична оценка на нашите благоприятни условия. Виждаме по какъв начин от през вчерашния ден, след убийството на сръбския политик Оливер Иванович, обстановката в района се промени. Според мен този акт на принуждение не е инцидентен, той е артикул на целенасочена политика на принуждение отвън Европейски Съюз. Затова мисля, че се нагърбихме с нереалистична задача и даже я изведохме като приоритет. Като похлупак и доста противоречиво одобряван от доста европейски страни. Големите страни се отнасят доста внимателно и не споделят американската тактика за активизиране на Западните Балкани за възпрепятстване на съветското и китайското въздействие. А ние сме едни дребосъци, които се пъхат там, където нямат работа.
Спрямо ръководителя на Европейска комисия Жан Клод Юнкер, българското държавно управление си разреши нещо необикновено като цензурира формалното му изказване и оряза цялостен откъс от речта му, за което писа и сътрудника Светослав Терзиев тези дни. Пасажът е бил негов роман за това, че бил в положително въодушевление, когато дал своя вот за присъединението на България в Европейски Съюз, другояче сме щели да останем навън. Разбира се че това е обидно за нас, но по какъв начин може да се цензурира тирада на ръководителя на комисията, без значение какъв брой сериозна е?!
Плащаме висока цена за европредседателството, само че съм сигурен, че огромна част от разноските са раздути, всички знаем за какво – с цел да се облажат и нашите управителни служители. Тепърва ще излиза наяве дали тази цена е оправдана.
А и тя не е единствено в пари.
Записа Аделина Делийска
Без европейските служители и техните костюми няма по какъв начин се мине, тъй като сме част от тази система. Пък наподобява на нас и ни харесва, тъй като други европейски страни не горят от предпочитание да посрещат и прегръщат тези всякакви админи.
Пролемът обаче се свежда до това по какъв начин да се формулира концепцията за, жестоко казано, изгодата ни от това домакинство и в съотвествие с нашия народен интерес.
Директна изгода от едно европредседателство никоя страна, освен ние, няма по какъв начин да извлече. Но има разнообразни способи на осъществяване на председателството, които могат да доведат до увеличение на репутацията на въздействието, на статуса на дадена страна в Европейски Съюз.
Първо, би трябвало да кажем, че публично до момента нуеспешно европредседателство няма.
В доста страни са си правили самокритика, само че не от позиция на това дали са се изложили пред чужденците, а дали посредством този инструмент са утвърдили статуса на своята страна. Дали е повишен потенциала на администрацията, на националното ръководство и дали то въздейства на европейските политики.
Има и официални критерии за това дали председателството е сполучливо или не е. Най-известният подобен са така наречен “европейски досиета “ – неведнъж разработвани и дискутирани политики, които минават от ръце в ръце и в един миг се закриват с избрани нормативни актове. Ние наследихме от Естония такива над 120 досиета, евентуално по време на нашето председателство ще бъдат отворени още 20-ина. Но дали и какъв брой ще бъдат затворени, не може да ни се запише като актив. Това зависи от доста други фактори, които са отвън нас, по-силни от нас, най-много в основание с ползите на огромните страни, сложността на проблемите и така нататък
Борисов и клакьорите около него – политици и анализатори, си въбразяват, че можем да играем ролята на медиатор и пратеник сред огромните страни и ползи. Много обидно е обаче такова самоопределяне, тъй като кой почита моста, употребяват го, само че не го почитат.
Приоритетите ни в председателството са общо взето волната стратегия, дават опция на страната да сложи някои въпроси, които отразяват както нашите по този начин и непознатите ползи. Естествено никоя страна няма цялостна независимост, тъй като председателството върви в тройка и целите се съгласуват с останалите две страни.
В този аспект съм уверен, че си вкарахме автогол с извеждането на тематиката за сигурността на Западните Балкани. Това е комплицирана и неосъществима задача, показана с доста огромно самомнение, с нереалистична оценка на нашите благоприятни условия. Виждаме по какъв начин от през вчерашния ден, след убийството на сръбския политик Оливер Иванович, обстановката в района се промени. Според мен този акт на принуждение не е инцидентен, той е артикул на целенасочена политика на принуждение отвън Европейски Съюз. Затова мисля, че се нагърбихме с нереалистична задача и даже я изведохме като приоритет. Като похлупак и доста противоречиво одобряван от доста европейски страни. Големите страни се отнасят доста внимателно и не споделят американската тактика за активизиране на Западните Балкани за възпрепятстване на съветското и китайското въздействие. А ние сме едни дребосъци, които се пъхат там, където нямат работа.
Спрямо ръководителя на Европейска комисия Жан Клод Юнкер, българското държавно управление си разреши нещо необикновено като цензурира формалното му изказване и оряза цялостен откъс от речта му, за което писа и сътрудника Светослав Терзиев тези дни. Пасажът е бил негов роман за това, че бил в положително въодушевление, когато дал своя вот за присъединението на България в Европейски Съюз, другояче сме щели да останем навън. Разбира се че това е обидно за нас, но по какъв начин може да се цензурира тирада на ръководителя на комисията, без значение какъв брой сериозна е?!
Плащаме висока цена за европредседателството, само че съм сигурен, че огромна част от разноските са раздути, всички знаем за какво – с цел да се облажат и нашите управителни служители. Тепърва ще излиза наяве дали тази цена е оправдана.
А и тя не е единствено в пари.
Записа Аделина Делийска
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ