Каква е стойността на националния отбор? Този е големият въпрос,

Каква е цената на националния тим? Този е огромният въпрос, който всички във волейбола би трябвало да си зададат и на който да потърсят отговор съгласно някогашния разпределител и сегашен анализатор Николай Иванов. Пред " Дневник " той показа вижданията си за това какво е довело до трите загуби в Полша и ранното отпадане от международното състезание.

Какво е мнението ви за представянето на България и за мястото на тим в международния волейбол?


- В последно време следя монолитна група от любимци, които са сложени във всяко състезание, в което вземат участие. Прави ми усещане, че се уголемява междинната група от тимове, които търсят своето място под слънцето и основават проблеми на огромните. Виждам и група, които вземат участие по стичане на събитията или заради някакъв правилник. Лошото е, че ние като че ли към този момент попадаме към последната група. Говоря за това, което се случва като игра и резултати в последните две години. В Лигата на нациите представянето ни е повече от трагично. Вече сме супердоволни, че се спасяваме, с цел да останем в лигата. И това е притеснително.

През 2015 година мисля, че имаше доста сериозна инерция, която не успяхме да използваме около семейството (на европейското първенство) в София, след това инерция имаше и през 2018 година (домакинството на световното). Но мисля, че нещата се пречупиха след злополучната подготовка във Варна, където безпричинно не се взе вярната визия и не се организираха диалозите сред тогавашния треньор и управлението, а той без да пита реши да освободи играчи, които към момента можеха да дадат нещо на националния тим.
Николай Иванов за волейболистите: Не всичко е черно и трагично, подобен е интервалът
Имаме образеца със Словения, чийто състав е съвсем неизменен в последните седем-осем години. Повечето им играчи са над 30 години и в този интервал са вкарали единствено няколко по-млади момчета, които са доста качествени. При нас от 2019 година до през днешния ден имаше текучество на състезатели, което не докара до резултат. Състезатели, които можеха още можеха да играят за България, бяха принудени от събитията (да се откажат), или не се откри верният метод, с цел да се извлече максимумът. Други състезатели, може би, не бяха подготвени да поемат щафетата.

Смятам, че в този момент към този момент конкуренцията ужасно доста се е развила. Ние играем волейбол и това никой не може да го отхвърли. Но огромният проблем е, че изоставаме доста механически. Другото е, че имаме къси проблясъци, които не носят трайно струпване, няма неизменност.

Може би трябваше да се направи тактика за по-плавен преход. Не разполагаме с толкоз доста волейболисти, с цел да се направи внезапна смяна.

Какви са нужните стъпки за смяна?


- Бих разграничил нещата, тъй като виждам разлика сред мъжкия тим и това, което идва изпод. Всеки тим има интервали на върхове и спадове и може би мъжкият ни тим е в интервал на спад, който би трябвало да изтърпим. Трябва да се прояви самообладание, да се работи с огромните при подрастващите, а да бъдем внимателни към по-малките.

Имаме надарени генерации, материала го имаме и би трябвало по трасето да сме по-прецизни, настоятелни и взискателни, с цел да може капацитета, който имаме, да го трансформираме. Виждате - Алекс Николов е от тези, идващи след мъжкия тим. Той към този момент се трансформира в съществена фигура. Може би другата година ще се появят и други момчета, които да донесат този юношески възторг и свежа кръв, с цел да продължим да се развиваме.

Каква е общата картина и има ли образец, който да следваме?


- Може би би трябвало да се огледаме с какво разполагаме, с какви средства, с каква материална база. Очевидно е, че няма по какъв начин да следваме огромните страни. Сърбия е образец, който можем да следваме. Знаете на какво равнище са сложени всички спортни игри - волейболът, баскетболът, футболът, хандбалът, водната топка...

Вероятно можем да взимаме положителни практики, само че това е развой, който лишава време и би трябвало да се заредим с самообладание, с цел да чакаме резултати. Хората, които наблюдават волейбола, са наясно с това, което стана с Нидерландия - през 90-те години бяха олимпийски първенец, европейски първенци, по-късно 15 години близо ги нямаше на картата, с цел да може да излязат в този момент, да играят волейбол и да чакат своето потомство, което да поеме щафетата.

Какви са стъпките, които би трябвало да се създадат?


- Може би най-важното е да променим отношението към институцията " народен тим ". Ако успеем да го създадем, нещата може би ще бъдат радикално разнообразни. Фундаменталният въпрос би трябвало да е какво съставлява националният тим за всички ни - за нас като анализатори, като фенове, за треньорите, за самите състезатели - по какъв начин възприемат това да играят за България.

Ако си почистим обстановката там - защо го вършим и заслужава ли си, ще спестим старания и ще се концентрираме върху неща, които ще доведат до изгода. Защото принудително красота не става. Ако състезателите не усещат чест, отговорност и дълг да играят за България, това не е добре. Може би това е един от основните въпроси, които стоят на дневен ред, с цел да може да се промени цялата ни философия и частично манталитетът, с цел да търсим развиване.