Шутовете на Борисов дали ще ни убедят, че използва ”к.р” и ”п..ка”, защото е свръх интелигентен и нещо го боли
Както евентуално сте прочели/чули през днешния ден, бяхме обляни от нова доза словесни ”брилянти ”, сипещи се от човек с глас, наподобяващ удивително премиера Бойко Борисов. Малко по-късно медиите, които венцеславят ръководещите, започнаха да излизат със публикации по какъв начин освен той, само че и Стамболов бил псувал, видите ли. Преди да ни изпреварят наведените медии с научните достижения на английски учени, взехме решение да ви ги споделим. Може да го копират напряко от нас, с цел да им е по-лесно в напъна да изтрият година.за на министър-председателя.
Същото се отнася и за всички придворни политолози, социолози, антрополози и всички останали лози. Дали обаче този път шутовете му ще ни убедят, че е свръхинтелигенте и нещо го боли, зависи не от тях, а от самите нас. Ето какво открихме за хората, чийто речник изобилства от " к.р ", " п..ка " и т. н.
Назадничаво схващане се оказва мисленето, че потреблението на циничен език, псуване и обиди, са симптом за обикновен речник. Разбирането, което битува у нас, че индивидът, който си служи с тези думи е не изключително образован и некадърен да се изрази по не чак толкоз афектиран метод би трябвало да бъде забравено, в случай че желаеме да ни одобряват като нация с богат речник и висока прочувствена просвета.
Научно потвърдено е, че псуването не е симптом на безпаричен език или ниска просветеност. Напротив – това е езикова функционалност, която артикулирания представител може да употребява, с цел да комуникира с оптималната успеваемост. Нещо повече – псуването намира приложение даже и оттатък връзката - псуващите получават мощна доза болкоуспокоително.
Престижно проучване за благосъстоянието на езика във Англия демонстрира, че в действителност потреблението на хули (там на острова единствено ругаят, псувните са балкански манталитет) в действителност е симптом за по-интелигентна приложимост на езика.
„ Хората избират да псуват в разнообразни контексти и за разнообразни цели – за лингвистичен резултат, с цел да предадат страст, с цел да развеселят някого или може би просто, с цел да бъдат съзнателно гадни. Психолозите, които изследват по кое време и за какво хората псуват, се пробват да надникнат оттатък стандартите, представящи псуващите като необразовани и неинтелигентни. “, написа в представянето на научното проучване от психолози от Mairst College. Те в действителност търсят връзка сред това какъв брой добре владее даден човек британският език и какъв брой го бива в псуването. За страдание нашия министър председател не владее британски език и не можем да се ангажираме с изрично мнение дали научните заключения важат и за него, само че въпреки всичко да споделим и какъв е опитът.
За да се видят езиковите умения група хора са поканени да кажат колкото се може повече думи, започващи с избрана писмен знак от писмеността. За 1 минута. Хората с по-големи езикови умения измислят доста повече образци за даденото време. На базата на този метод учените основават и сходна задача, само че обвързвана с псуването. Нейната цел – да се сетим за колкото се може повече псувни за 1 минута. Сравнявайки резултатите от двете задания, учените откриват, че тези, които получават високи точки във връзка с езиковите си умения, се оправят най-добре и при задачата с псуването. И противоположното – участниците, получили слаб резултат при езиковия тест, нямат доста точки и в този с псувните.
Ако сте се усъмнили в болкоуспокоителния резултат от псувните, е неотложно да ви представим и другата част от научния опит, извършен от същите откриватели. Те канят група доброволци да задържат ръката си в ледена вода колкото се може по-дълго. Едната група има правото да повтаря ругатня, а другата – неутрална дума. Междувременно откривателите мерят пулса на всички участници. Оказва се, че тези, които псуват, съумяват да устоят по-дълго на болката, породена от леденостудената вода. Според тях тя не е била толкоз мъчителна. Техният пулс е бил и доста по-висок. При другата група се е следило таман противоположното.
Подобни резултати демонстрират, че при участниците, които са псували, се е задействала по този начин наречената реакцията „ бий се или бягай “. Това е определение за натурален предпазен механизъм, който освен, че отделя адреналин в тялото и форсира пулса, само че и работи като естествено болкоуспокоително, заключват учените, които са разгласили проучванията си в Science Alert.
За да се уверите в истинността на тези изказвания ви съветваме още веднъж да изслушате публикувания през днешния ден запис.
Същото се отнася и за всички придворни политолози, социолози, антрополози и всички останали лози. Дали обаче този път шутовете му ще ни убедят, че е свръхинтелигенте и нещо го боли, зависи не от тях, а от самите нас. Ето какво открихме за хората, чийто речник изобилства от " к.р ", " п..ка " и т. н.
Назадничаво схващане се оказва мисленето, че потреблението на циничен език, псуване и обиди, са симптом за обикновен речник. Разбирането, което битува у нас, че индивидът, който си служи с тези думи е не изключително образован и некадърен да се изрази по не чак толкоз афектиран метод би трябвало да бъде забравено, в случай че желаеме да ни одобряват като нация с богат речник и висока прочувствена просвета.
Научно потвърдено е, че псуването не е симптом на безпаричен език или ниска просветеност. Напротив – това е езикова функционалност, която артикулирания представител може да употребява, с цел да комуникира с оптималната успеваемост. Нещо повече – псуването намира приложение даже и оттатък връзката - псуващите получават мощна доза болкоуспокоително.
Престижно проучване за благосъстоянието на езика във Англия демонстрира, че в действителност потреблението на хули (там на острова единствено ругаят, псувните са балкански манталитет) в действителност е симптом за по-интелигентна приложимост на езика.
„ Хората избират да псуват в разнообразни контексти и за разнообразни цели – за лингвистичен резултат, с цел да предадат страст, с цел да развеселят някого или може би просто, с цел да бъдат съзнателно гадни. Психолозите, които изследват по кое време и за какво хората псуват, се пробват да надникнат оттатък стандартите, представящи псуващите като необразовани и неинтелигентни. “, написа в представянето на научното проучване от психолози от Mairst College. Те в действителност търсят връзка сред това какъв брой добре владее даден човек британският език и какъв брой го бива в псуването. За страдание нашия министър председател не владее британски език и не можем да се ангажираме с изрично мнение дали научните заключения важат и за него, само че въпреки всичко да споделим и какъв е опитът.
За да се видят езиковите умения група хора са поканени да кажат колкото се може повече думи, започващи с избрана писмен знак от писмеността. За 1 минута. Хората с по-големи езикови умения измислят доста повече образци за даденото време. На базата на този метод учените основават и сходна задача, само че обвързвана с псуването. Нейната цел – да се сетим за колкото се може повече псувни за 1 минута. Сравнявайки резултатите от двете задания, учените откриват, че тези, които получават високи точки във връзка с езиковите си умения, се оправят най-добре и при задачата с псуването. И противоположното – участниците, получили слаб резултат при езиковия тест, нямат доста точки и в този с псувните.
Ако сте се усъмнили в болкоуспокоителния резултат от псувните, е неотложно да ви представим и другата част от научния опит, извършен от същите откриватели. Те канят група доброволци да задържат ръката си в ледена вода колкото се може по-дълго. Едната група има правото да повтаря ругатня, а другата – неутрална дума. Междувременно откривателите мерят пулса на всички участници. Оказва се, че тези, които псуват, съумяват да устоят по-дълго на болката, породена от леденостудената вода. Според тях тя не е била толкоз мъчителна. Техният пулс е бил и доста по-висок. При другата група се е следило таман противоположното.
Подобни резултати демонстрират, че при участниците, които са псували, се е задействала по този начин наречената реакцията „ бий се или бягай “. Това е определение за натурален предпазен механизъм, който освен, че отделя адреналин в тялото и форсира пулса, само че и работи като естествено болкоуспокоително, заключват учените, които са разгласили проучванията си в Science Alert.
За да се уверите в истинността на тези изказвания ви съветваме още веднъж да изслушате публикувания през днешния ден запис.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ