46 държави купуват оръдията на Круп след 20 години суша
Както в средата на ХХ век, което е положително за „ Дженеръл моторс ”, е положително и за Америка, по този начин и в Германия, столетие по-рано, всичко се върти към семейството Круп. Човекът, който я трансформира в най-голямата европейска фамилна компания, е Алфред Круп. На 14 години поема стоманолеярна с осем служащи, като едвам изкарва пари, с цел да им заплаща заплатите. Оставя след себе си „ страна в страната ” със 75 000 служащи, които съблюдават и знаят наизуст „ Конституцията на Круп ”. Всички те живеят в работен квартали с паркове, издигнати от него. И на всички им е неразрешено да се занимават с политика.
Круп поема едно едвам кретащо дружество след гибелта на татко си. За да се грижи за него, напуща учебно заведение на 14 години. През деня лее метал с служащите си, а нощем прави опити за нови типове чугун и стомана.
Успехът идва мъчно - през 1848 година основава първото си стоманено оръдие със задно зареждане. И макар че е шедьовър на инженерната мисъл, ползата към него е нулев. Показва го във Англия, където му споделят:
„ Победихме Наполеон с бронзови оръдия, за какво би трябвало да ги подменяме със стоманени ”. Оръдието обикаля като циркаджийска атракция всички вероятни изложби по света. И никой не си поръчва даже едно. Оръдието е демонстрирано и пред военните специалисти на Руската империя.
Те установяват с учудване, че то може да даде 4000 изстрела, без да се пръсне. И нищо повече - и те не поръчват нито едно. През това време Круп и фамилията му живеят в една дребна паянтова фамилна къща.
Накрая Кралят на стоманата подарява оръдието на пруския крал, който го поставя в една от залите на двореца си като механически куриоз. Пробивът идва при идващия крал, който през 1859 година поръчва за пруската войска първите 312 стоманени оръдия.
С това оръжие Прусия печели поредно война против Дания, Австрия и Франция. Другият куриоз е, че френският император Наполен III желал да купи 300 стоманени оръдия на Круп, но генералният му щаб отхвърлил предлагането с отвращение. И Франция пада.
На едно от международните изложби немският фабрикант излага едносъставен профил от стомана, който тежи 45 тона. Това провокира сензация.
След френско-пруската война стартира първата европейска конкуренция във въоръжаването. Всички желаят стоманените оръдия на Круп. През 1873 година стартира огромна международна рецесия, която продължава до 1879 година.
Тя не се отразява ни минимум на компанията. Точно тогава той уголемява толкоз производството си, че за малко да банкрутира. Налага се Германската национална банка да събере консорциум от частни банки, които да му провиснал незабавно финансова помощ от 30 милиона марки.
През 1879 година на частния си полигон Алфред Круп вика представители на 46 разнообразни страни. Там им показва най-новите си оръжия. До края на живота си съумява да продаде 24 576 оръдия. 10 666 са за армията на Германската империя.
Вдига къща с 269 стаи, вмирисана наконски тор
През 1864 година Алфред Круп купува 240 декара земя на брега на река Рур до Есен. Обявява, че търси проектант, който да претвори скиците на къщата му. Държи да е високотехнологична за времето си - двойни прозорци, които няма да се отварят и да има вътрешна климатична апаратура.
В нея не би трябвало да се употребява дърво поради параноята на Круп от пожари.
Другата специфичност е, че желае в работния му кабинет да мирише непрекъснато на конски тор. Алфред има своя доктрина за миризмите. Според нея те се разделят на благородни и на не чак толкоз.
Ароматът на конски изпражнения за него е благородна миризма - тя постоянно предразполагала мозъка му към креативно мислене. Затова в бъдещата вила „ Хюгел ” конюшните са ситуирани тъкмо под кабинета на огромния необут. Специален въздушен канал вкарвал аромата на конски фъшкии право в кабинета му.
Къщата на великия фабрикант има 269 стаи и е с повърхност 8100 кв. метра. Критиците на вила „ Хюгел ” от XIX настояват, че е нещо приблизително сред железопътна гара и областен съд. Много архитекти отхвърлят да проектират вилата. Рихард Люке изрично отхвърля. Допълнителна компликация е условието в градежа да се употребяват единствено огнеупорни материали - камък, стомана и стъкло.
Круп се обърнал към проектант Виктор декор Винцен. Той му отказал с претекста, че въпреки всичко е благородник и не може да си разреши да работи за някакъв без купа - та даже и да го назовават „ Крал на стоманата ”.
През януари 1870 година с Круп се срещат архитектите Карл Едвард Рихард Фойтгел, Юлиус Емерих, Густав Дихман и Густав Кремер. Те разискали градежа на вилата и всичките отказали да вземат участие в плана.
Оказва се, че повода за отхвърли на архитектите е, че Круп предлага заплата от 2400-3000 талера за година. За такива пари имена в архитектурата не се хващат на работа. Единственият, който се съгласява да взе участие в градежа, е архитектът Едвард Шварц, който още не се е дипломирал. Круп вика на градежа 800 служащи и желае до края на 1870 вилата да е подготвена.
Той се меси непрекъснато в работата на архитекта. Още при започване на градежа се оказва, че под терена има десетки въглищни шахти, които стартират да се срутват. В края на годината станало огромно сриване и единият завършек на вилата потопен с 20 сантиметра. Рухнал цялостен еркер.
Круп стоварил гнева си върху нещастния проектант. Шварц бил уволнен неотложно. За него се застъпил Густав Кремер, който нахокал индустриалеца, че не може своеволно да дава период за завършването на подобен обект единствено за 10 месеца.
Междувременно избухнала френско-пруската война и множеството служащи били привикани в армията. Чак на 10 февруари 1873 година семейство Круп се нанесло във вила „ Хюгел ”.
Бисмарк краде обществената системана на Круп
Алфред Круп желае да се грижи за служащите си. Само в град Есен в края на ръководството му те са 22 000 души. Целият град зависи от заводите на Круп. Първо строи 400 къщи за служащите. Те са доста съвременни за времето си.
Той позволява в тях да живеят вдовици, както и фамилиите на потърпевши и лишени от опция за работа служащи. Оформя се първият квартал на Круп, който всички назовават „ Колонии ”.
Строи още хиляди работен къщи. Между тях има учебни заведения и паркови пространства. Раздава пенсии и помощи на всички свои някогашни служащи или на техните вдовици. Същата концепция за взаимност е „ открадната ” малко по-късно от канцлера Ото декор Бисмарк за неговата фамозна обществена система.
Круп отхвърля да постави дъсчен под в учебните заведения си. „ Напоследък луксът измежду низшите съсловия е станал напряко непристоен! Всяко честно немско дете върви с налъми и по тази причина не е належащо да вършим дъсчен под в учебните заведения ”, споделя индустриалецът.
Работниците му още първия работен ден учат наизуст „ Конституцията на Круп ”. В нея категорично се не разрешава занимаването с политическа активност и изключително участието в Социалдемократическата партия.
„ Има си хора, които схващат от политика. Не е работа на служащите да се занимават с партии ”, споделя Круп. Всеки служащ в заводите му би трябвало да получи документално позволение от директния си шеф, с цел да отиде до тоалетната.
Дебелата Берта
„ Дебелата Берта ” е оръдие с размер на триетажна постройка, снарядът тежал 900 кг. Калибърът му е 420 мм. Насмешливото название му дали публицисти от Белгия и Франция. Тъжната подигравка в името се крие във обстоятелството, че Берта се наричала обичаната внучка на Алфред Круп - притежателя на оръжейните фабрики и откривател на това оръдие.
По-късно названието се пренесло и в самата немска войска, което дразнело изключително конструктора и любящия дядо Алфред, само че към този момент нищо не можело да заглуши гласа на народа. /Марица.бг
Круп поема едно едвам кретащо дружество след гибелта на татко си. За да се грижи за него, напуща учебно заведение на 14 години. През деня лее метал с служащите си, а нощем прави опити за нови типове чугун и стомана.
Успехът идва мъчно - през 1848 година основава първото си стоманено оръдие със задно зареждане. И макар че е шедьовър на инженерната мисъл, ползата към него е нулев. Показва го във Англия, където му споделят:
„ Победихме Наполеон с бронзови оръдия, за какво би трябвало да ги подменяме със стоманени ”. Оръдието обикаля като циркаджийска атракция всички вероятни изложби по света. И никой не си поръчва даже едно. Оръдието е демонстрирано и пред военните специалисти на Руската империя.
Те установяват с учудване, че то може да даде 4000 изстрела, без да се пръсне. И нищо повече - и те не поръчват нито едно. През това време Круп и фамилията му живеят в една дребна паянтова фамилна къща.
Накрая Кралят на стоманата подарява оръдието на пруския крал, който го поставя в една от залите на двореца си като механически куриоз. Пробивът идва при идващия крал, който през 1859 година поръчва за пруската войска първите 312 стоманени оръдия.
С това оръжие Прусия печели поредно война против Дания, Австрия и Франция. Другият куриоз е, че френският император Наполен III желал да купи 300 стоманени оръдия на Круп, но генералният му щаб отхвърлил предлагането с отвращение. И Франция пада.
На едно от международните изложби немският фабрикант излага едносъставен профил от стомана, който тежи 45 тона. Това провокира сензация.
След френско-пруската война стартира първата европейска конкуренция във въоръжаването. Всички желаят стоманените оръдия на Круп. През 1873 година стартира огромна международна рецесия, която продължава до 1879 година.
Тя не се отразява ни минимум на компанията. Точно тогава той уголемява толкоз производството си, че за малко да банкрутира. Налага се Германската национална банка да събере консорциум от частни банки, които да му провиснал незабавно финансова помощ от 30 милиона марки.
През 1879 година на частния си полигон Алфред Круп вика представители на 46 разнообразни страни. Там им показва най-новите си оръжия. До края на живота си съумява да продаде 24 576 оръдия. 10 666 са за армията на Германската империя.
Вдига къща с 269 стаи, вмирисана наконски тор
През 1864 година Алфред Круп купува 240 декара земя на брега на река Рур до Есен. Обявява, че търси проектант, който да претвори скиците на къщата му. Държи да е високотехнологична за времето си - двойни прозорци, които няма да се отварят и да има вътрешна климатична апаратура.
В нея не би трябвало да се употребява дърво поради параноята на Круп от пожари.
Другата специфичност е, че желае в работния му кабинет да мирише непрекъснато на конски тор. Алфред има своя доктрина за миризмите. Според нея те се разделят на благородни и на не чак толкоз.
Ароматът на конски изпражнения за него е благородна миризма - тя постоянно предразполагала мозъка му към креативно мислене. Затова в бъдещата вила „ Хюгел ” конюшните са ситуирани тъкмо под кабинета на огромния необут. Специален въздушен канал вкарвал аромата на конски фъшкии право в кабинета му.
Къщата на великия фабрикант има 269 стаи и е с повърхност 8100 кв. метра. Критиците на вила „ Хюгел ” от XIX настояват, че е нещо приблизително сред железопътна гара и областен съд. Много архитекти отхвърлят да проектират вилата. Рихард Люке изрично отхвърля. Допълнителна компликация е условието в градежа да се употребяват единствено огнеупорни материали - камък, стомана и стъкло.
Круп се обърнал към проектант Виктор декор Винцен. Той му отказал с претекста, че въпреки всичко е благородник и не може да си разреши да работи за някакъв без купа - та даже и да го назовават „ Крал на стоманата ”.
През януари 1870 година с Круп се срещат архитектите Карл Едвард Рихард Фойтгел, Юлиус Емерих, Густав Дихман и Густав Кремер. Те разискали градежа на вилата и всичките отказали да вземат участие в плана.
Оказва се, че повода за отхвърли на архитектите е, че Круп предлага заплата от 2400-3000 талера за година. За такива пари имена в архитектурата не се хващат на работа. Единственият, който се съгласява да взе участие в градежа, е архитектът Едвард Шварц, който още не се е дипломирал. Круп вика на градежа 800 служащи и желае до края на 1870 вилата да е подготвена.
Той се меси непрекъснато в работата на архитекта. Още при започване на градежа се оказва, че под терена има десетки въглищни шахти, които стартират да се срутват. В края на годината станало огромно сриване и единият завършек на вилата потопен с 20 сантиметра. Рухнал цялостен еркер.
Круп стоварил гнева си върху нещастния проектант. Шварц бил уволнен неотложно. За него се застъпил Густав Кремер, който нахокал индустриалеца, че не може своеволно да дава период за завършването на подобен обект единствено за 10 месеца.
Междувременно избухнала френско-пруската война и множеството служащи били привикани в армията. Чак на 10 февруари 1873 година семейство Круп се нанесло във вила „ Хюгел ”.
Бисмарк краде обществената системана на Круп
Алфред Круп желае да се грижи за служащите си. Само в град Есен в края на ръководството му те са 22 000 души. Целият град зависи от заводите на Круп. Първо строи 400 къщи за служащите. Те са доста съвременни за времето си.
Той позволява в тях да живеят вдовици, както и фамилиите на потърпевши и лишени от опция за работа служащи. Оформя се първият квартал на Круп, който всички назовават „ Колонии ”.
Строи още хиляди работен къщи. Между тях има учебни заведения и паркови пространства. Раздава пенсии и помощи на всички свои някогашни служащи или на техните вдовици. Същата концепция за взаимност е „ открадната ” малко по-късно от канцлера Ото декор Бисмарк за неговата фамозна обществена система.
Круп отхвърля да постави дъсчен под в учебните заведения си. „ Напоследък луксът измежду низшите съсловия е станал напряко непристоен! Всяко честно немско дете върви с налъми и по тази причина не е належащо да вършим дъсчен под в учебните заведения ”, споделя индустриалецът.
Работниците му още първия работен ден учат наизуст „ Конституцията на Круп ”. В нея категорично се не разрешава занимаването с политическа активност и изключително участието в Социалдемократическата партия.
„ Има си хора, които схващат от политика. Не е работа на служащите да се занимават с партии ”, споделя Круп. Всеки служащ в заводите му би трябвало да получи документално позволение от директния си шеф, с цел да отиде до тоалетната.
Дебелата Берта
„ Дебелата Берта ” е оръдие с размер на триетажна постройка, снарядът тежал 900 кг. Калибърът му е 420 мм. Насмешливото название му дали публицисти от Белгия и Франция. Тъжната подигравка в името се крие във обстоятелството, че Берта се наричала обичаната внучка на Алфред Круп - притежателя на оръжейните фабрики и откривател на това оръдие.
По-късно названието се пренесло и в самата немска войска, което дразнело изключително конструктора и любящия дядо Алфред, само че към този момент нищо не можело да заглуши гласа на народа. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ