Стрес тестовете на китайската икономика и финанси - за какво се готви Пекин?
Както оповестява английския The Guardian, управлението на Китай е наредило да се проведат изчерпателни „ стрес проби “ на финансовата система и основните стопански институции на страната. Целта е да се дефинира тяхната непоклатимост и допустимо показване при положение, че западните страни наложат огромни наказания, сходни на сегашния удар против Русия.
Според източник на The Guardian, " директно наясно с казуса ", стрес тестванията са почнали в края на февруари - началото на март. Почти незабавно, след оповестяването на първите „ пакети с невиждан мащаб “ от наказания против Русия. Редица водещи китайски държавни ведомства, от банковия регулатор до тези, които дават отговор за външната търговия, са били инструктирани да показват планове на ограничения, които да бъдат подхванати, в случай че Китай бъде изправен пред също толкоз значима акция от наказания от западните стопански системи.
Според източника, управлението на КНР не е обяснило аргументите за невижданата по мащаб инспекция. Официално това е " естествена реакция " от Пекин заради близкия темперамент на китайско-руското съдействие през последните години. „ Втори източник “, който „ желае да остане неизвестен “, сподели, че китайските дипломати също са провеждали срещи с специалисти през последните няколко седмици, с цел да формулират схващане за вероятното развиване на спора за Украйна.
Тон Чжао, старши помощник в Carnegie Center в Пекин, споделя в изявление за The Guardian, че от позиция на китайското управление, защото водената от Съединени американски щати западна коалиция подхваща толкоз сурови ограничения против Русия, те биха могли да създадат същото и към Пекин.
Следователно е належащо да се откри какъв брой тъкмо е устойчива китайската финансово-икономическа сфера на външен напън. По мнението на Чжао, актуалните стрес проби са опит на Китай да разбере какви могат да бъдат краткосрочните последствия, в случай че Пекин продължи да си сътрудничи с Русия. Според Чжао обсегът на глобите, наложени от Запада против Москва, провокира известна изненада измежду китайското управление.
Друга причина, която кара Пекин да тества стабилността на своята стопанска система и финансова система, съгласно западните медии, е вероятната подготовка за " офанзива против Тайван ". Китайското управление изрично декларира, че няма връзка сред събитията към Украйна и „ тайванския въпрос “.
Пекин счита острова, който разгласи самостоятелност от континентален Китай през 1949 година, за една от своите провинции. Официално Вашингтон поддържа правилото „ Един Китай “. Въпреки това Съединени американски щати оповестиха Китай за „ главната опасност “ за целия Индо-Тихоокеански район.
Тайван от своя страна се преглежда като „ инструмент за въздържане “. Поради това на Тайпе постоянно се доставят американски оръжия. Пекин преглежда дейностите на Съединени американски щати като провокативни и споделя, че „ въпросът за Тайван не търпи външна интервенция “. В същото време дейностите на Съединените щати в този случай са доста сходни с тези, благодарение на които в Украйна се раздуха антируската нервност и експанзия.
Както отбелязва RBC, при започване на май Китай организира друго военно обучение в регионите, прилежащи към границите на Тайван. В ученията, които се организираха от 6 до 8 май, участваха „ морски, военновъздушни сили и непрекъснат контингент на армията “. Според члена на Съвета на федерацията Алексей Пушков, Китай работи в по-широк подтекст, „ подготвяйки се за мощно конфликтен 21-ви век “. В същото време „ източникът на спора е явен, „ и той не е на Изток “ “.
По мнението на Едуард Фишман, някогашен консултант по икономическите наказания на Джон Кери, когато последният беше началник на Държавния департамент, „ никоя страна, в това число Китай, не е ваксинирана от типовете финансови наказания, които Западът сега употребява против Русия “. Според Фишман западната финансова система " няма добра опция " и това положение на нещата " ще продължи още дълго време ".
Британският The Economist се базира на мненията на специалисти, които са уверени, че Съединени американски щати и техните съдружници имат съществени благоприятни условия да нанесат финансови вреди на Китай. Есвар Прасад от университета Корнел пресмята, че Пекин държи " до две трети " от своите 3,2 трилиона $ валутни запаси. щатски долари, в държавни облигации и други активи на водещите западни страни.
Ако Америка и Европа спрат финансовите транзакции с Китай, Китай може да загуби достъп до $, еврото и английския паунд. Но това ще предизвика сериозна международна рецесия. И в случай че Западът към този момент е изправен пред съществени стопански проблеми след глобите против Русия, то офанзивата против Китай ще докара до злополука за международната стопанска система.
Както оповестява Financial Times, на 22 април представители на централната банка и Министерството на финансите на Китай организираха среща с ръководители на локални и задгранични банкови структури. Ставаше дума за способността на КНР да отбрани задграничните си активи при положение, че западните страни наложат наказания против Китай, сходни на сегашните антируски.
Според събеседниците на The Economist блокирането на активи няма да разреши на Пекин да продаде запаси и по този метод да нанесе удар по финансовите системи на Америка и Европа. От своя страна, съгласно западни специалисти, в случай че КНР „ нападна Тайван “, това единствено ще подтикне частните вложители по света да купуват държавни скъпи бумаги на водещи западни страни като „ предпазен актив “.
В същото време Китай също ще има „ с какво да отговори “. Пекин, да вземем за пример, може да конфискува активите на задгранични вложители, сравними по размер със личните му златни запаси, вложени в китайската стопанска система. Според основания във Вашингтон Център за стратегически и интернационалните проучвания в края на 2021 година директните западни вложения в Китай доближават 3,6 трилиона $. $, а размерът на " портфейлните " вложения, в това число акции и облигации, е към 2,2 трилиона. $.
От своя страна западните наказания против комерсиалните финансови институции на Китай биха представлявали забележителна опасност за банковите структури на Америка и Европа. Според Съвета за финансова непоклатимост четири китайски банки са измежду 30-те най-важни за системата световни финансови институции.
Удар по тези банки би нанесъл обилни вреди на западните им сътрудници – кредитори и титуляри на кореспондентски сметки. Значението на китайската банкова система към този момент е толкоз огромно, че Западът не може да подсигурява финансова непоклатимост вкъщи, в случай че се ползват обилни наказания против китайските банки.
А какво ще кажете за ескалацията на комерсиалната война? По време на ерата на Тръмп Вашингтон неведнъж е заявявал желанието си да даде „ заслужен отговор “ на „ укрепването на Китай “ във всички направления. Съединени американски щати прибягнаха до ескалация на комерсиалната война с Пекин и битката сред двете водещи страни в света стартира да се популяризира в съвсем всички области - от интернационалната търговия и икономическа дипломация до борбата на осведомителните разкази.
Дори комерсиалното съглашение, подписано през зимата на 2020 година, не промени фундаментално обстановката. Началото на пандемията на ковид трансформира Китай в главната цел на осведомителните офанзиви от Вашингтон. Китайското управление одобри предизвикването и сполучливо се оправи с него.
В същото време, счита Фишман, икономическият спор сред Запада и КНР най-вероятно няма да бъде толкоз огромен, колкото настоящия конфликт сред Запада и Русия. Западът и Китай безусловно ще се борят за преимущество един пред различен единствено в редица основни, стратегически области: от съвременни технологии до инфраструктура от последващо потомство. Няма да се приказва за опит да се нанесе съкрушително проваляне на икономическото развиване на съперника.
Ударът върху външната търговия на Китай ще бъде в това време удар по цялата международна търговия, сигурен е The Economist. Китай към този момент е водещ търговски сътрудник за повече от 120 страни по света. Прекъсването на комерсиалните връзки с Пекин заради глобите, наложени от Запада, ще настрои множеството страни против американците и европейците.
Самият Запад също ще пострада доста, което сигурно ще подкопае неговото единение и решителност. Делът на Китай във вноса на Съединени американски щати е 18 %, а във вноса на Европейски Съюз - цели 22 %. Части и материали, доставени от Китай, са от решаващо значение за производството на доста артикули в Америка и Европа.
Санкциите против китайски предприятия ще нанесат обилни вреди на вътрешното произвеждане на западните страни и ще подкопаят износа им. Ако Съединени американски щати и техните съдружници понижат вноса си от Китай с 90 %, личният им експорт ще падне с най-малко 10 %, съгласно специалисти от Виенския университет по стопанска система и бизнес.
Много западни компании са сериозно подвластни от достъпа до вътрешния пазар на Китай, най-големият в света. Например, съгласно прогнозата на Boston Consulting Group, цялостната възбрана за доставките на полупроводници от Китай ще коства на американските компании 37 % от приходите им и ще сложи до 120 000 служащи в риск от съкращения. А европейската промишленост за първокласни артикули печели до 50 милиарда евро годишно в Китай, които ще загуби, в случай че бъдат наложени наказания, сходни на тези против Русия.
Ситуацията в американската стопанска система, третият по величина търговски сътрудник на Пекин след Европейски Съюз и АСЕАН, става все по-напрегната. Инфлацията доближи най-високите си равнища през последните 40 години. Наскоро Федералният запас на Съединени американски щати организира " най-значителното за последните 20 години " нарастване на главния лихвен %, а също по този начин разгласи проекти да стартира продажба на активи от салдото си в близко бъдеще. Въпреки това доста специалисти към момента се притесняват, че американският регулатор или " подценява " инфлационните опасности. Или, в противен случай, като стартира „ кръстоносен поход “ против инфлацията, той може да докара американската стопанска система до криза със своите дейности.
Последиците за КНР в актуалната обстановка могат да бъдат многопосочни. Нарастващата инфлация директно заплашва сигурността на китайските вложения в американски активи, които, да напомним, са трилиони долари, защото води до тяхното обезценяване от година на година с големи суми.
В същото време, в случай че Фед се заеме съществено с инфлацията и затегне паричната политика „ до най-много “, тогава цените на стоковите пазари в един миг ще стартират да се понижават. Това ще облекчи ситуацията за китайската стопанска система, която внася доста първични материали.
В същото време рецесията в Америка, страхът от която се показва от все по-голям брой наблюдаващи, е в положение „ сама по себе си “ да подкопае съществено китайския експорт. И посредством него – стабилността на китайската стопанска система като цяло.
В сходна обстановка на възходяща инфлация в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век Съединените щати се „ спасяваха “ посредством внезапно повишаване на лихвените проценти. Тази политика обаче докара до банкрут на редица разрастващи се страни, чиито заеми бяха деноминирани в долари.
В наши дни доста страни, чиито стопански системи са уязвими от повишение на лихвите в Съединени американски щати, са мощно задлъжнели към Китай. Трудностите при заплащането на задължения, изключително банкрута на такива страни, могат да повлияят отрицателно на положението на китайските финанси. От друга страна, укрепването на $ по отношение на юана, заради по-високите лихви в Съединени американски щати, ще увеличи конкурентоспособността на китайския експорт.
Финансовата и икономическа симбиоза с Китай е доста потребна за мнозина на Запад. Въпреки това геополитическата битка на западните страни против Китай се развива – въпреки и постепенно, само че устойчиво. И до момента в който Западът се колебае сред търсенето на предлог за ескалация и аргументи да го „ отсрочи “, управлението на КНР показва решимостта си да прекара оставащото време с оптималната изгода.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Според източник на The Guardian, " директно наясно с казуса ", стрес тестванията са почнали в края на февруари - началото на март. Почти незабавно, след оповестяването на първите „ пакети с невиждан мащаб “ от наказания против Русия. Редица водещи китайски държавни ведомства, от банковия регулатор до тези, които дават отговор за външната търговия, са били инструктирани да показват планове на ограничения, които да бъдат подхванати, в случай че Китай бъде изправен пред също толкоз значима акция от наказания от западните стопански системи.
Според източника, управлението на КНР не е обяснило аргументите за невижданата по мащаб инспекция. Официално това е " естествена реакция " от Пекин заради близкия темперамент на китайско-руското съдействие през последните години. „ Втори източник “, който „ желае да остане неизвестен “, сподели, че китайските дипломати също са провеждали срещи с специалисти през последните няколко седмици, с цел да формулират схващане за вероятното развиване на спора за Украйна.
Тон Чжао, старши помощник в Carnegie Center в Пекин, споделя в изявление за The Guardian, че от позиция на китайското управление, защото водената от Съединени американски щати западна коалиция подхваща толкоз сурови ограничения против Русия, те биха могли да създадат същото и към Пекин.
Следователно е належащо да се откри какъв брой тъкмо е устойчива китайската финансово-икономическа сфера на външен напън. По мнението на Чжао, актуалните стрес проби са опит на Китай да разбере какви могат да бъдат краткосрочните последствия, в случай че Пекин продължи да си сътрудничи с Русия. Според Чжао обсегът на глобите, наложени от Запада против Москва, провокира известна изненада измежду китайското управление.
Друга причина, която кара Пекин да тества стабилността на своята стопанска система и финансова система, съгласно западните медии, е вероятната подготовка за " офанзива против Тайван ". Китайското управление изрично декларира, че няма връзка сред събитията към Украйна и „ тайванския въпрос “.
Пекин счита острова, който разгласи самостоятелност от континентален Китай през 1949 година, за една от своите провинции. Официално Вашингтон поддържа правилото „ Един Китай “. Въпреки това Съединени американски щати оповестиха Китай за „ главната опасност “ за целия Индо-Тихоокеански район.
Тайван от своя страна се преглежда като „ инструмент за въздържане “. Поради това на Тайпе постоянно се доставят американски оръжия. Пекин преглежда дейностите на Съединени американски щати като провокативни и споделя, че „ въпросът за Тайван не търпи външна интервенция “. В същото време дейностите на Съединените щати в този случай са доста сходни с тези, благодарение на които в Украйна се раздуха антируската нервност и експанзия.
Както отбелязва RBC, при започване на май Китай организира друго военно обучение в регионите, прилежащи към границите на Тайван. В ученията, които се организираха от 6 до 8 май, участваха „ морски, военновъздушни сили и непрекъснат контингент на армията “. Според члена на Съвета на федерацията Алексей Пушков, Китай работи в по-широк подтекст, „ подготвяйки се за мощно конфликтен 21-ви век “. В същото време „ източникът на спора е явен, „ и той не е на Изток “ “.
По мнението на Едуард Фишман, някогашен консултант по икономическите наказания на Джон Кери, когато последният беше началник на Държавния департамент, „ никоя страна, в това число Китай, не е ваксинирана от типовете финансови наказания, които Западът сега употребява против Русия “. Според Фишман западната финансова система " няма добра опция " и това положение на нещата " ще продължи още дълго време ".
Британският The Economist се базира на мненията на специалисти, които са уверени, че Съединени американски щати и техните съдружници имат съществени благоприятни условия да нанесат финансови вреди на Китай. Есвар Прасад от университета Корнел пресмята, че Пекин държи " до две трети " от своите 3,2 трилиона $ валутни запаси. щатски долари, в държавни облигации и други активи на водещите западни страни.
Ако Америка и Европа спрат финансовите транзакции с Китай, Китай може да загуби достъп до $, еврото и английския паунд. Но това ще предизвика сериозна международна рецесия. И в случай че Западът към този момент е изправен пред съществени стопански проблеми след глобите против Русия, то офанзивата против Китай ще докара до злополука за международната стопанска система.
Както оповестява Financial Times, на 22 април представители на централната банка и Министерството на финансите на Китай организираха среща с ръководители на локални и задгранични банкови структури. Ставаше дума за способността на КНР да отбрани задграничните си активи при положение, че западните страни наложат наказания против Китай, сходни на сегашните антируски.
Според събеседниците на The Economist блокирането на активи няма да разреши на Пекин да продаде запаси и по този метод да нанесе удар по финансовите системи на Америка и Европа. От своя страна, съгласно западни специалисти, в случай че КНР „ нападна Тайван “, това единствено ще подтикне частните вложители по света да купуват държавни скъпи бумаги на водещи западни страни като „ предпазен актив “.
В същото време Китай също ще има „ с какво да отговори “. Пекин, да вземем за пример, може да конфискува активите на задгранични вложители, сравними по размер със личните му златни запаси, вложени в китайската стопанска система. Според основания във Вашингтон Център за стратегически и интернационалните проучвания в края на 2021 година директните западни вложения в Китай доближават 3,6 трилиона $. $, а размерът на " портфейлните " вложения, в това число акции и облигации, е към 2,2 трилиона. $.
От своя страна западните наказания против комерсиалните финансови институции на Китай биха представлявали забележителна опасност за банковите структури на Америка и Европа. Според Съвета за финансова непоклатимост четири китайски банки са измежду 30-те най-важни за системата световни финансови институции.
Удар по тези банки би нанесъл обилни вреди на западните им сътрудници – кредитори и титуляри на кореспондентски сметки. Значението на китайската банкова система към този момент е толкоз огромно, че Западът не може да подсигурява финансова непоклатимост вкъщи, в случай че се ползват обилни наказания против китайските банки.
А какво ще кажете за ескалацията на комерсиалната война? По време на ерата на Тръмп Вашингтон неведнъж е заявявал желанието си да даде „ заслужен отговор “ на „ укрепването на Китай “ във всички направления. Съединени американски щати прибягнаха до ескалация на комерсиалната война с Пекин и битката сред двете водещи страни в света стартира да се популяризира в съвсем всички области - от интернационалната търговия и икономическа дипломация до борбата на осведомителните разкази.
Дори комерсиалното съглашение, подписано през зимата на 2020 година, не промени фундаментално обстановката. Началото на пандемията на ковид трансформира Китай в главната цел на осведомителните офанзиви от Вашингтон. Китайското управление одобри предизвикването и сполучливо се оправи с него.
В същото време, счита Фишман, икономическият спор сред Запада и КНР най-вероятно няма да бъде толкоз огромен, колкото настоящия конфликт сред Запада и Русия. Западът и Китай безусловно ще се борят за преимущество един пред различен единствено в редица основни, стратегически области: от съвременни технологии до инфраструктура от последващо потомство. Няма да се приказва за опит да се нанесе съкрушително проваляне на икономическото развиване на съперника.
Ударът върху външната търговия на Китай ще бъде в това време удар по цялата международна търговия, сигурен е The Economist. Китай към този момент е водещ търговски сътрудник за повече от 120 страни по света. Прекъсването на комерсиалните връзки с Пекин заради глобите, наложени от Запада, ще настрои множеството страни против американците и европейците.
Самият Запад също ще пострада доста, което сигурно ще подкопае неговото единение и решителност. Делът на Китай във вноса на Съединени американски щати е 18 %, а във вноса на Европейски Съюз - цели 22 %. Части и материали, доставени от Китай, са от решаващо значение за производството на доста артикули в Америка и Европа.
Санкциите против китайски предприятия ще нанесат обилни вреди на вътрешното произвеждане на западните страни и ще подкопаят износа им. Ако Съединени американски щати и техните съдружници понижат вноса си от Китай с 90 %, личният им експорт ще падне с най-малко 10 %, съгласно специалисти от Виенския университет по стопанска система и бизнес.
Много западни компании са сериозно подвластни от достъпа до вътрешния пазар на Китай, най-големият в света. Например, съгласно прогнозата на Boston Consulting Group, цялостната възбрана за доставките на полупроводници от Китай ще коства на американските компании 37 % от приходите им и ще сложи до 120 000 служащи в риск от съкращения. А европейската промишленост за първокласни артикули печели до 50 милиарда евро годишно в Китай, които ще загуби, в случай че бъдат наложени наказания, сходни на тези против Русия.
Ситуацията в американската стопанска система, третият по величина търговски сътрудник на Пекин след Европейски Съюз и АСЕАН, става все по-напрегната. Инфлацията доближи най-високите си равнища през последните 40 години. Наскоро Федералният запас на Съединени американски щати организира " най-значителното за последните 20 години " нарастване на главния лихвен %, а също по този начин разгласи проекти да стартира продажба на активи от салдото си в близко бъдеще. Въпреки това доста специалисти към момента се притесняват, че американският регулатор или " подценява " инфлационните опасности. Или, в противен случай, като стартира „ кръстоносен поход “ против инфлацията, той може да докара американската стопанска система до криза със своите дейности.
Последиците за КНР в актуалната обстановка могат да бъдат многопосочни. Нарастващата инфлация директно заплашва сигурността на китайските вложения в американски активи, които, да напомним, са трилиони долари, защото води до тяхното обезценяване от година на година с големи суми.
В същото време, в случай че Фед се заеме съществено с инфлацията и затегне паричната политика „ до най-много “, тогава цените на стоковите пазари в един миг ще стартират да се понижават. Това ще облекчи ситуацията за китайската стопанска система, която внася доста първични материали.
В същото време рецесията в Америка, страхът от която се показва от все по-голям брой наблюдаващи, е в положение „ сама по себе си “ да подкопае съществено китайския експорт. И посредством него – стабилността на китайската стопанска система като цяло.
В сходна обстановка на възходяща инфлация в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век Съединените щати се „ спасяваха “ посредством внезапно повишаване на лихвените проценти. Тази политика обаче докара до банкрут на редица разрастващи се страни, чиито заеми бяха деноминирани в долари.
В наши дни доста страни, чиито стопански системи са уязвими от повишение на лихвите в Съединени американски щати, са мощно задлъжнели към Китай. Трудностите при заплащането на задължения, изключително банкрута на такива страни, могат да повлияят отрицателно на положението на китайските финанси. От друга страна, укрепването на $ по отношение на юана, заради по-високите лихви в Съединени американски щати, ще увеличи конкурентоспособността на китайския експорт.
Финансовата и икономическа симбиоза с Китай е доста потребна за мнозина на Запад. Въпреки това геополитическата битка на западните страни против Китай се развива – въпреки и постепенно, само че устойчиво. И до момента в който Западът се колебае сред търсенето на предлог за ескалация и аргументи да го „ отсрочи “, управлението на КНР показва решимостта си да прекара оставащото време с оптималната изгода.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ