Както по Великден, и около Гергьовден – 6 май –

Както по Великден, и към Гергьовден – 6 май – от БАБХ ще управляват дали търговците съблюдават разпоредбите за проследимост на месото, като от тази година е призната мярката, че в случай че агнешкото месо не е прясно, а е замразено, то търговците са длъжни категорично да показват на етикета датите на заледяване и топене.
И българските животновъди предизвестяват купувачите да са деликатни за етикета.
Ще се веселя, в случай че въобще огромна част от българите постави агнешко на своята софра. После, в случай че се решат да сложат, изборът на българско ще бъде естествено най-хубавият, само че и най-трудно осъществимият. Това сподели в изявление за предаването  " Нюзрум “ по Радио ФОКУС  ръководителят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев.
По думите му хората ще би трябвало да избират сред към този момент по-рядко срещаното българско агнешко, румънско, новозеландско, замразено и след това размразено месо, както и вероятно македонско.
Българското агнешко изчезва
На въпрос за какво българското агнешко все по-често отсъства освен от трапезата, само че и от пазара, той изясни:
" Последната причина, с помощта на която 20 000 фамилии не можаха да сложат българско агнешко на трапезата, беше това, че страната не имунизира животните срещу шарка и бяха избити 25 000 животни единствено предходната година. Отделно от това, наслагвайки го с многото проблеми, насъбрани в годините, плюс високата, несъразмерна – дори мога да кажа – административна тежест, българските фермери се отхвърлят да гледат животни. Предпочитат да правят друга работа, да работят в чужбина, само че не и да създават храна. Нещо, което е доста тъпо и доста рисково. “
Разликата сред българските и вносните артикули
Симеон Караколев открои и разликите сред българските и вносните скотски артикули.
" Естествено, че има разлика – в месото, в млякото, в млечните артикули. Най-същественият фактор са миризмата и усетът, а той се образува на база на тревата, която пасе това животно, с която се храни “, изясни той и даде образец: " В Нова Зеландия се хранят с избрани треви, с избрани фуражи и е обикновено месото да има по-различен усет. От Румъния е по същия метод. Ние като традиция сме привикнали месото в България да бъде прясно, да бъде охладено и естествено да носи аромата на българските билки и българската трева. “
" Преди да се замислим какъв брой ще би трябвало да заплатим за агнешко, дано да си кажем – желаеме ли българско агнешко. Защото, в случай че желаеме българско агнешко като общество, ние би трябвало ясно и недвусмислено да изразим угриженост първо за това и след това да има ясна позиция – желаеме ли да има произвеждане на българска храна. Използвам думата храна, тъй като в последна сметка ние приказваме за храна. Дали ще е месо, дали ще е мляко и млечни артикули – ние приказваме за българска храна. “
Караколев напомни и интервала на COVID-пандемията през 2020-2021 година, когато транспортните коридори с останалите страни членки на Европейския съюз са били мъчно осъществими.
" Тогава видяхме, че ние действително няма с какво да се изхраним. Ние нямаме задоволително храна, с която при едно такова изключително състояние България да може да изхрани популацията си. “
Цената на българското агнешко
" Оттам нататък към този момент може да кажем дали ще е скъпо, или ще е на ниска цена. Аз мисля, че все още българското месо е толкоз, колкото коства на българския овцевъд. Като цяло цените, които виждам, естествено една част от тях, изключително в София, не дават отговор на действителността. За мен цени от порядъка на 20 евро не са действителни. Тоест това са спекулативни цени. Българското агнешко върви към 16-17 евро за кг “, сподели Симеон Караколев.