Какво скрива миражът на западното благополучие?
Както отбелязва страхотният ни експерт по проблемите на мозъка Сергей Савельов, при европейците през последните 1500 години тече развой на понижаване на мозъка. Свързано е с това, че западноевропейската еволюция е нечовечен обществен асортимент по линия на конформизма. Колкото по “конформен ” е човек, толкоз по-малко е полиморфизмът, толкоз е по-малък мозъкът. На мен в действителност не ми е ясна една работа. Подборът по конформизъм в Европа въпреки всичко не е на 1500 години, а на 500-600 (с инквизицията) и изключително през последните 200 години, както демонстрират в трудовете си Фуко и Шене.
Съвременното западно всекидневие е резултат на 200-300 години политика на “моркова и тоягата ”. “Тоягата ” е системата от репресивни институции в всекидневието, добре разказани от Мишел Фуко: полиция, съд, затвор, клиника, лудница и които като системообразуващи детайли на всекидневието се появяват точно през капиталистическата ера.
“До настъпвването на съвременна не съществуват освен психиатриите с нейните диагнози и способи на лекуване - не съществува и престъпност, както я разбираме през днешния ден, има просто “диви хора ” и проблем по какъв начин да се пазиме от набезите. Препрочитайки Фуко и спомняйки си книгите, които преди него се разгласяват от Шаш, а също и от други с по-малък диаметър: психиатрията единствено се преструва на медицина, по-точно е надалеч и даже не преди всичко медицина, а в действителност има много общо с полицията и затворническата система ”, написа по мотива Андрей Игнатиев.
Надзорните и наказателни институции са репресивно образование. Цялата втора половина на XVII, целият XVIII и цялата първа половина на XIX век те отсичат този човешки материал, който социокултурно, психо-физиологически и поведенчески не се вписва в системата “Капитал+Държава ”. Какви са резултатите? Например, още от 1800 година кривата на престъпността в Западна Европа запълзява надолу. И с неголеми отклонения и скокове се движи по този начин и до през днешния ден. Основният резултат е основаването на битовия човек, при който контролът от страна на външните репресивни структури на всекидневието е интернизиран и който управлява своите психо-физиологически импулси.
Широкият човек би трябвало да се стесни, споделя Достоевски (с устата на Митя Карамазов). Капиталистическата система, в последна сметка в своето историческо и цивилизационно ядро, сбъдва фантазията на великия съветски публицист, създавайки избран вид човек. Или най-малко модална персона, задаваща звук и код на държание в актуалното западно общество: рационално настоящ, законопослушен, минимално нападателен. Във всеки случай до момента в който се намира в “гравитационното ” поле на своята система и нейните институции. Тече интернизиране на обществения надзор. Той се трансформира в самоконтрол. Самоконтролиращият се човек е стесненият човек.
“Съществуват разбори на културите по време на британските кралици Елизабет I и викторианската просвета. Хорн посочва неврозата “личностна вяра ”, която включва гонене на популярност и съпътстващите я условия, горделивост и самоомраза. Те оферират договорка със събдата, при която е дадено заплащане за избрана религия, дейности, жестове, ритуали и черти в характера. Голяма част от Стария Завет популяризира договорката със ориста на “поклоника на съвършенство ”, при която човек се въвлича в осъществяване на набор от направени ритуали и заръки под натиска на закани и обещания. В Новия Завет главната договорка е друга. Не смиреност пред закона, а примирение - прошката, вярата и отстъпките ще донесат премия ”, споделя лекар Бърнард Перис от университета във Флорида.
Но всяка облага има цена. Обратната страна на самоконтрола е неврозата. Разпространението на нервните болести в Западна Европа през последната трета на XIX век, образуването на избрани “тихи води ”, обичайни зони на самоубийство, пораждане на психоанализа - всичко това е противоположната страна на триумфа на самоконтрол, заучен от индивида.
“Морковът ” е опцията да имитираш разкоша на върховете в всекидневието. Това е опция да направиш бита луксозен, обуржоазяване на бита на небуржоазните групи без тяхната буржуазификация. Това е “морковът ” на капитализма. И въпреки доста сегменти от популацията да са получили този “морков ” не напълно а отчасти и в настърган тип, въпреки всичко те се радват и на подобен “социален морков ”.
Стремящото се към лукс всекидневие става за едни отплата за тежкия труд и употребата, а за други средство за действително обособяване от низините и основаване на фиктивна картинка на непосредственост до върхушката. При това новите форми на лукс релативно бързо минават на ниво обичай или ги имитират. Освен това поражда и се оформя механизъм за “разксошизация на всекидневието ”, т.е. повече или по-малко външна реплика на на първо място междинните пластове на метода на живот на върховете. Основен проводник на това става модата.
Европа посредством моркова и тоягата отгледа “послушния човек ” - толкоз дисциплиниран, че за нас, руснаците, е съвсем невероятно да си го представим. Виждал съм по интернационалните конференции значително такива западни послушни политически правилни тесни експерти. Впрочем и измежду нас цифрата им расте- белким може да бъде другояче в условия, когато критерият за научност става показателят на цитируемост и пазарната компенсация за научната активност?
Достатъчни ли са 200-600 години за физиологически промени? Може би. В последна сметка е безспорно, че междинният западен европеец и американец нерядко се държат като послушни биороботи, а тяхното обществено държание е биомеханика от вида, който е необходим на властта. Миграционната рецесия показва това доста ясно. Подобен край за белите европейци, в случай че перефразирам Височки, е хем драматичен, хем скучен. Впрочем, ние също си имаме проблеми - духат доста тревожни ветрове.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Съвременното западно всекидневие е резултат на 200-300 години политика на “моркова и тоягата ”. “Тоягата ” е системата от репресивни институции в всекидневието, добре разказани от Мишел Фуко: полиция, съд, затвор, клиника, лудница и които като системообразуващи детайли на всекидневието се появяват точно през капиталистическата ера.
“До настъпвването на съвременна не съществуват освен психиатриите с нейните диагнози и способи на лекуване - не съществува и престъпност, както я разбираме през днешния ден, има просто “диви хора ” и проблем по какъв начин да се пазиме от набезите. Препрочитайки Фуко и спомняйки си книгите, които преди него се разгласяват от Шаш, а също и от други с по-малък диаметър: психиатрията единствено се преструва на медицина, по-точно е надалеч и даже не преди всичко медицина, а в действителност има много общо с полицията и затворническата система ”, написа по мотива Андрей Игнатиев.
Надзорните и наказателни институции са репресивно образование. Цялата втора половина на XVII, целият XVIII и цялата първа половина на XIX век те отсичат този човешки материал, който социокултурно, психо-физиологически и поведенчески не се вписва в системата “Капитал+Държава ”. Какви са резултатите? Например, още от 1800 година кривата на престъпността в Западна Европа запълзява надолу. И с неголеми отклонения и скокове се движи по този начин и до през днешния ден. Основният резултат е основаването на битовия човек, при който контролът от страна на външните репресивни структури на всекидневието е интернизиран и който управлява своите психо-физиологически импулси.
Широкият човек би трябвало да се стесни, споделя Достоевски (с устата на Митя Карамазов). Капиталистическата система, в последна сметка в своето историческо и цивилизационно ядро, сбъдва фантазията на великия съветски публицист, създавайки избран вид човек. Или най-малко модална персона, задаваща звук и код на държание в актуалното западно общество: рационално настоящ, законопослушен, минимално нападателен. Във всеки случай до момента в който се намира в “гравитационното ” поле на своята система и нейните институции. Тече интернизиране на обществения надзор. Той се трансформира в самоконтрол. Самоконтролиращият се човек е стесненият човек.
“Съществуват разбори на културите по време на британските кралици Елизабет I и викторианската просвета. Хорн посочва неврозата “личностна вяра ”, която включва гонене на популярност и съпътстващите я условия, горделивост и самоомраза. Те оферират договорка със събдата, при която е дадено заплащане за избрана религия, дейности, жестове, ритуали и черти в характера. Голяма част от Стария Завет популяризира договорката със ориста на “поклоника на съвършенство ”, при която човек се въвлича в осъществяване на набор от направени ритуали и заръки под натиска на закани и обещания. В Новия Завет главната договорка е друга. Не смиреност пред закона, а примирение - прошката, вярата и отстъпките ще донесат премия ”, споделя лекар Бърнард Перис от университета във Флорида.
Но всяка облага има цена. Обратната страна на самоконтрола е неврозата. Разпространението на нервните болести в Западна Европа през последната трета на XIX век, образуването на избрани “тихи води ”, обичайни зони на самоубийство, пораждане на психоанализа - всичко това е противоположната страна на триумфа на самоконтрол, заучен от индивида.
“Морковът ” е опцията да имитираш разкоша на върховете в всекидневието. Това е опция да направиш бита луксозен, обуржоазяване на бита на небуржоазните групи без тяхната буржуазификация. Това е “морковът ” на капитализма. И въпреки доста сегменти от популацията да са получили този “морков ” не напълно а отчасти и в настърган тип, въпреки всичко те се радват и на подобен “социален морков ”.
Стремящото се към лукс всекидневие става за едни отплата за тежкия труд и употребата, а за други средство за действително обособяване от низините и основаване на фиктивна картинка на непосредственост до върхушката. При това новите форми на лукс релативно бързо минават на ниво обичай или ги имитират. Освен това поражда и се оформя механизъм за “разксошизация на всекидневието ”, т.е. повече или по-малко външна реплика на на първо място междинните пластове на метода на живот на върховете. Основен проводник на това става модата.
Европа посредством моркова и тоягата отгледа “послушния човек ” - толкоз дисциплиниран, че за нас, руснаците, е съвсем невероятно да си го представим. Виждал съм по интернационалните конференции значително такива западни послушни политически правилни тесни експерти. Впрочем и измежду нас цифрата им расте- белким може да бъде другояче в условия, когато критерият за научност става показателят на цитируемост и пазарната компенсация за научната активност?
Достатъчни ли са 200-600 години за физиологически промени? Може би. В последна сметка е безспорно, че междинният западен европеец и американец нерядко се държат като послушни биороботи, а тяхното обществено държание е биомеханика от вида, който е необходим на властта. Миграционната рецесия показва това доста ясно. Подобен край за белите европейци, в случай че перефразирам Височки, е хем драматичен, хем скучен. Впрочем, ние също си имаме проблеми - духат доста тревожни ветрове.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ